събота, 11 март 2017 г.

Науката за Сърцето


1. В упомената по-горе година, вечерта на 9-ти август, Рамана Муни говори изчерпателно за Сърцето.
2. Това, от което произтичат всички мисли на въплътените същества, се нарича Сърце. Всички негови описания са представи на ума.
3. Казват, че „аз“-мисълта е коренът на всички мисли. Накратко, това, от което „аз“-мисълта води началото си, е Сърцето.
4. Ако Сърцето се намира в анахата чакра, тогава защо практиката на йога започва в муладхара?
5. Това Сърце се различава от съкращаващия се орган, циркулиращ кръвта. „Хридаям“ означава хрит плюс аям, „Това е Центърът“. Така е изразена природата на Атман, Себето.
6. Това Сърце е разположено от дясната страна на гърдите, а не от лявата. Светлината на съзнанието се излива от Сърцето по сушумна към сахасрара.
7. От сахасрара тя се разпростира из тялото и тогава възниква преживяването на света. Разглеждайки се като различен от света, човек се хваща в цикъла от раждане и смърт.
8. Сахасрара на човека, пребиваващ в Атман, е единствено чиста Светлина. Никоя от мислите, които я приближават, не може да оцелее.
9. Даже когато обектите, заради тяхната близост, се възприемат, те не се явяват пречка за йога, понеже умът не възприема различия.
10. Състоянието, в което осъзнаването е устойчиво и еднонасочено, дори когато обектите са възприемани от сетивата, се нарича сахаджа стхити. Състоянието, в което обектите не се възприемат, се нарича нирвикалпа самадхи.
11. Цялата вселена е в тялото, а тялото – в Сърцето. Следователно цялата вселена се съдържа в Сърцето.
12. Вселената не е нищо друго освен ума, а умът не е нищо друго освен Сърцето. Следователно цялата история на вселената кулминира в Сърцето.
13. Сърцето за тялото е като слънцето за света. Умът в сахасрара е като орбитата на луната в света.
14. Както слънцето осветява луната, така Сърцето осветява ума.
15. Смъртният, отклонявайки се от Сърцето, възприема само ума, както през нощта се възприема само лунната светлина, когато слънцето е залязло.
16. Не осъзнавайки, че истинският източник на съзнанието е неговият собствен Атман, Себето, и мислено възприемайки обектите като отделни от себе си, невежите са в заблуждение.
17. Умът на просветления, пребиваващ в Сърцето, се е влял в съзнанието на Сърцето, подобно на лунната светлина – в дневната.
18. Мъдрият знае, че повърхностният смисъл на думата праджнана е умът, а нейният истински смисъл е Сърцето. Върховното не е нищо друго освен Сърцето.
19. Представата, че виждащият е различен от видяното, е само в ума. За тези, които пребивават в Сърцето, виждащият е същото като видяното.
20. Потокът на мислите, внезапно прекратен от припадък, дълбок сън, извънредна радост или мъка, страх и така нататък, се връща обратно в своя източник – Сърцето.
21. Въплътените не съзнават, че тогава мисълта е влезнала в Сърцето, но го съзнават в самадхи, когато човек съзнателно влиза в Сърцето. Оттук различието в названието на състоянията.

Така завършва пета глава, наречена:
„Науката за Сърцето“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапатхи


Няма коментари:

Публикуване на коментар