Половината е живот, който не си живял

Не общувай с полу-влюбени, не се сприятелявай с полу-приятели, не чети от полу-даровити, не живей полу-живот, нито умирай полу-смърт, не избирай полу-решение, не спирай на половината истина, не сънувай половин сън, не се вкопчвай в половин надежда…

Ако мълчиш, мълчи докрай, ако говориш, говори докрай, недей мълча, за да говориш, недей да говориш, за да мълчиш. Ако си съгласен, изрази съгласие – не се преструвай на полу-съгласен; ако отказваш, изрази отказа си, защото полу-отказът е приемане…

Половината е живот, който не си живял, дума, която не си изрекъл, усмивка, която си отложил, любов, до която не си стигнал, приятелство, което не си познал… 

Половината е онова, което те прави чужд на най-близките ти хора, тя е, която прави най-близките ти хора чужди за теб; половината е да стигнеш и да не стигнеш, да направиш и да не направиш, да отсъстваш и да присъстваш… 

Половината – това си ти, когато не си ти… защото не си разбрал кой си ти.

 Половината е да не знаеш кой си ти…
А онзи, когото обичаш, не е твоята друга половина… той – това си ти на друго място в същото време!!!… 

Половин глътка няма да утоли жаждата ти, половин блюдо няма да засити глада ти, половин път няма да те отведе доникъде, половин мисъл няма да ти даде резултат… 

Половината е мигът на твоето безсилие, а ти не си безсилен… Защото ти не си половин човек. Ти си човек… създаден да живееш живота, а не да живееш половин живот.

Халил Джубран

Приятели мои, спътници мои

''Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.

Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.

Горко на народ, който приветства побойника като герои и смята блестящия завоевател за щедър.

Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.

Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.

Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.

Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.

Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.

Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.''

Халил Джубран 1933 г.

Странно е, че всички ние браним кривото у нас по-ревностно отколкото правото

1. Обичайте се, но не превръщайте в окови любовта. Тя нека е морето между бреговете на душите ви.

2. До зората не можеш да стигнеш от другаде освен по пътя на нощта.

3. Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да побере тя.

4. Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозорци, а други - не.

5. Най-окаяният измежду хората е онзи, който превръща мечтите си в сребро и злато.

6. За да се разкрие истината, потребни са двама – един, за да я изкаже, и друг, за да я разбере.

7. Когато си гърбом към слънцето не виждаш друго освен сянката си.

8. Любовта, която не ликува непрестанно, постепенно умира.

9. Да работиш, означава да даваш израз на своята любов. И ако не можеш да работиш с любов, а изпитваш непреодолима омраза, то по-добре веднага зарежи работата си и иди пред храма, където да просиш милостиня от онези, които работят с любов.

10. Дължиш повече от злато на оногова, който ти служи. Дай му сърцето си, или на свой ред му служи.

11. Много учения приличат на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от нея.

12. Как можеш да пееш, ако устата ти е пълна с храна? Как ще се вдигне за благослов ръката ти, ако е пълна със злато?

13. Мъжете, които не прощават на жените дребните им прегрешения, никога не ще се радват на големите им добродетели.

14. Любовта и съмнението никога не си продумват.

15. Щедростта не е да ми даваш това, което ми е нужно повече отколкото на теб, а онова, което на теб ти е нужно повече, отколкото на мен.

16. Колко сляп е онзи, който ти дава нещо из джоба си, та да може да вземе нещо из сърцето ти!

17. Странно е, че всички ние браним кривото у нас по-ревностно отколкото правото.

18. Очевидното е онова, което ни убягва дотогава, докато някой не го изрази простичко.

19. Когато достигнеш до предела на това, което трябва да знаеш, ще бъдеш в началото на онова, което трябва да чувстваш.

20. Ние избираме радостите и скърбите си дълго преди да сме ги изпитали.

21. За пътищата костенурките могат да кажат повече отколкото зайците.

Халил Джубран

Кажи ни за децата

А една жена с детенце на ръце продума:

- Кажи ни нещо за Децата.

А той и рече :

- Вашите чада не са ваши чада. 

Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.

Идват чрез вас , но не са из вас.

И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си , но не и мислите си, защото те имат свои мисли.

Можете да дадете подслон на телата им , но не и на душите им,

Защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.

Можете да се стремите към тях , но не се мъчете да ги направите като себе си,

Защото животът не се връща назад, нито помни вчера.

Вие сте лъковете , които изстрелват чадата ви като живи стрели.

Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.

Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;

Защото както Той обича литналата стрела ,

Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

Халил Джубран

Кажи ни за Любовта

"И рече му Ал-Митра:
— Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на Любовта й стига Любовта.

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си...
Из Джубран Халил Джубран - "Пророкът"...