About



Човешкият дух никога не е преставал да се стреми към своя източник. На земята са идвали много светли същества - духовни учители, които в безкрайното си състрадание и любов са давали различни учения, практически занимания и методи за постигане на тишина на ума, медитация, себе реализация...

Различните школи дават различни методи, които в основата си водят към едно - да се свържем със себе си, да изживеем своята истинска природа да осъзнаем кои сме ние всъщност. Според личните си привлечености към една или друга практика, религия, учение, човек може да ползва различни практики като средство за себеосъзнаване, но което и да избере - това което има значение е всеотдайността и цялостността на подхода. Ако човек участва с цяло сърце и работи с искреност и вдъхновение, наслаждавайки се на това, което прави и без очаквания, възможно е да се докосне до медитативното съзнание и да усети аромата на това, което търсим всички.

Когато едно просветлено същество говори за медитацията, за любовта, за творчеството, за изкуството... някак намирисваш какво е тези неща да са твоето ежедневие. Какво е да си въплътил, да си реализирал тишина, медитация, мир в живота. Разбираш, че животът не е и не е нужно да бъде само стрес, напрежение, надпревара, алчност и хаотични страсти... Напълно е възможно медитацията да влезе в твоя живот, и той да се изпълни с тишина, спокойствие, любов, смирение и радост. Просветленият със своето съществуване свидетелства за това.... 

Разбираш, че не е нужно да станеш велик някой, за да си щастлив, и че величието се съдържа именно в това да си  истински. Така, виждайки медитацията, тишината, спокойствието и любовта проявени в живота чрез своя учител, търсачът разбира, че тя не е нещо, което някой, някога, някъде е изживял или нещо, което съществува само в книгите, а че това е нещо живо и възможно за всеки човек. Тогава се вдъхновява да започне своето собствено търсене, своето собствено безкрайно пътешествие към себе си. 

Постепенно по пътя много неща от нашето аз отпадат, голяма част от навици и привички, които ни оформят като тези, който сме се променят и ние започваме един по-изчистен начин на живот, който ни води все по-навътре към нашата истинска природа. Много често ние не искаме да се откажем от нашите стари модели на живот, усещаме се сякаш губим идентитет, но всъщност това е само поредната самоизмама. Безценна и незаменима е помощта на духовния учител, който е с нас във всеки етап от пътя, за да ни окуражи и вдъхнови и да ни помогне да не се отказваме. Защото ние само мислим, че губим идентитет - всъщност не можем да изгубим нищо освен своите окови.

Този начин на живот е истинска авантюра и предизвикателство към нашата рутина, инертност и невежество и изисква смелост и всеотдайност, но ако човек е искрен и наистина търси най-висшето, ако не се задоволява със заместители на истинския живот... в крайна сметка се научава да разпознава станиола от истинското злато и лека полека неистинското отстъпва на заден план... като пред търсача се отварят новите хоризонти на непозната красота. За съжаление понякога самозаблудата е толкова силна, че ние можем да откажем поканата на Съществуването за това танго за двама... и да пропуснем възможността, която милостиво ни се дава, продължавайки да флиртуваме с невежеството...

В крайна сметка винаги имаме избор - може да изберем да сме щастливи или нещастни. Но за да бъдем наистина щастливи, трябва да имаме смелостта да прежалим скуката.







1 коментар: