събота, 4 март 2017 г.

Глава 99 Възприеманото не може да бъде Възприемащия


Питащ: Аз ходих от едно място на друго, изследвайки различните видове Йога, достъпни за практикуване, и не можах да реша коя ще ми пасне най-добре. Бих бил благодарен за някой компетентен съвет. В момента, в резултат на всичкото това търсене, аз съм просто уморен от идеята за откриване на истината. Тя ми се струва че е, както ненужна, така и досадна. Животът е приятен, такъв какъвто е и аз не виждам смисъл в подобряването му.

Махарадж: Ти си добре дошъл да останеш в своето доволство, но можеш ли? Младост, жизненост, пари - всичко ще отмине по-скоро, отколкото очакваш. Скръбта, отбягвана до момента, ще те преследва. Ако искаш да бъдеш отвъд страданието, трябва да го посрещнеш на половината път и да го прегърнеш. Остави своите навици и пристрастявания, живей прост и трезвен живот, не наранявай живо същество - това е в основата на Йога. За да откриеш реалността, трябва да бъдеш реален в най-малкото ежедневно действие; не може да има измама в търсенето на истината. Казваш, че намираш живота си за приятен. Може би той е - в момента. Но кой му се радва?

П: Признавам, че не познавам нито наслаждаващия се, нито това, на което той се наслаждава. Познавам само насладата.

М: Точно така. Но насладата е състояние на ума - тя идва и си отива. Самото й непостоянство я прави възприемаема. Ти не можеш да съзнаваш това, което не се променя. Цялото съзнание е съзнание за промяна. Но самото възприемане на промяна – то не изисква ли неизменен фон?

П: Ни най-малко. Споменът за последното състояние - в сравнение с актуалността на настоящото състояние създава чувството за промяна.

М: Между спомена и действителното има една основна разлика, която може да се наблюдава от момент на момент. В нито един момент от времето действителното не е припомняно. Между двете има разлика във вида, не само в интензивността. Действителното е безпогрешно такова. Чрез никакво усилие на волята или въображението не можеш да ги размениш. Сега, какво е това, което дава това уникално качество на действителното?

П: Действителното е реално, докато в припомненото има голяма доза несигурност.

М: Така е, но защо? Преди миг споменът беше действителност, след миг сегашната действителност ще се превърне в спомен. Какво прави действителното уникално? Очевидно, това е чувството ти за присъствие. В спомена и очакването има ясно чувство, че това е състояние на ума под наблюдение, докато в действителното преобладава усещането за присъствие и осъзнаване.

П: Да, виждам. Осъзнатостта е това, което прави разликата между реалността и спомена. Човек мисли за миналото или за бъдещето, но той присъства внастоящето.

М: Където и да отидеш, ти носиш със себе си през цялото време чувството за тук и сега. Това означава, че ти си независим от пространство и време, че пространството и времето са в теб, не ти в тях. Твоята самоидентификация с тялото, което, разбира се, е ограничено в пространството и времето, тя ти дава усещането за ограниченост във времето. В действителност ти си безкраен и вечен.

П: Това мое безкрайно и вечно Себе, как мога да го позная?

M: Себето, което искаш да познаеш - това някакво второ аз ли е? От няколко аз-ове ли си направен? Разбира се, има само едно Себе и ти си това Себе. Себето, което си, е единственото Себе, което съществува. Премахни и изостави своите грешни представи за себе си и то е там, в цялата си слава. Само умът ти е този, който предотвратява себепознанието.

П: Как мога да се отърва от ума? И възможен ли е изобщо живот без ум на човешко ниво?

М: Няма такова нещо като ум. Има идеи и някои от тях са погрешни. Изостави погрешните идеи, защото те са фалшиви и пречат на твоята визия за себе си.

П: Кои идеи са погрешни, и кои са верни?

М: Твърденията обикновено са грешни, а отричанията - верни.

П: Човек не може да живее като отрича всичко!

М: Само чрез отричане човек може да живее. Твърдението е ограничение. Да поставяш под въпрос и да отричаш е необходимо. Това е същността на бунта, а без бунт не може да има свобода.
Няма второ или по-висше Себе, което да търсиш. Ти си най-висшето Себе, само се откажи от лъжовните идеи за себе си. И двете - и вярата, и разумът, ти казват, че не си нито тялото, нито неговите желания и страхове, нито си умът с неговите нереални идеи, нито си ролята в обществото, която то те принуждава да играеш, личността, която се очаква да бъдеш. Откажи се от лъжата и истината ще се появи от само себе си. 
Ти казваш, че искаш да познаеш себе си. Ти си себе си - не може да бъдеш друго освен това, което си. Да знаеш отделно ли е от това да бъдеш? Каквото можеш да познаеш с ума си е от ума, не си ти; за себе си можеш да кажеш само: "Аз съм, аз съм осъзнат, аз харесвам това".

П: Намирам това да си жив за болезнено състояние.

М: Не можеш да бъдеш жив, защото ти си самият живот. Личността, която си въобразяваш, че си, е тази, която страда, не ти. Разтвори я в осъзнатостта. Тя е просто сбор от спомени и навици. От осъзнаването на нереалното до осъзнаването на истинската ти природа има пропаст, която лесно ще прескочиш, щом усвоиш изкуството на чисто осъзнаване.

П: Всичко, което знам е, че не познавам себе си.

М: Откъде знаеш, че не познаваш себе си? Твоята директна интуиция ти казва, че първо знаеш себе си, защото нищо не съществува за теб без да си там, за да почувстваш неговото съществуване. Ти си въобразяваш, че не познаваш себе си, защото не можеш да опишеш себе си. Винаги можеш да кажеш: "Аз знам, че аз съм" и ще откажеш като невярно твърдението: "Аз не съм". Но каквото и да може да се опише, не може да бъде твоето Себе и това, което ти си, не може да бъде описано. Можеш да знаеш себе си само като бъдеш себе си, без какъвто и да е опит за самоопределение и самоописание. След като веднъж си разбрал, че ти не си нещо, което може да бъде възприето или измислено, че каквото и да се появява в полето на съзнанието не може да бъдеш ти самия, ще приложиш към себе си изкореняването всички самоидентификации, като единствен начин, който може да те отведе до едно по-дълбоко осъзнаване на твоето Себе. Ти буквално напредваш чрез отхвърляне - същинска ракета. Да знаеш, че не си нито в тялото, нито в ума, въпреки че осъзнаваш и двете, е вече себепознание.

П: Ако аз не съм нито тялото, нито ума, как ги осъзнавам? Как мога да възприемам нещо, съвсем чуждо на мен?

М: "Нищо не съм" е първата стъпка. "Всичко съм" е следващата. И двете висят на идеята: "има свят". Когато това също е оставено, ти оставаш това, което си - недуалното Себе. Ти си Това, тук и сега, но твоето виждане е покрито от твоите лъжовни идеи за себе си.

П: Добре, приемам, че аз съм, аз бях, аз ще бъда; поне от раждането до смъртта. Аз нямам съмнения относно моето съществуване, тук и сега. Но аз намирам, че това не е достатъчно. В моя живот липсва радост, родена от хармония между вътрешното и външното. Ако само аз съм и светът е просто проекция, тогава защо има дисхармония?

М: Ти създаваш дисхармония и след това се оплакваш! Когато желаеш и се страхуваш и идентифицираш себе си с чувствата си, ти създаваш скръб и обвързване. Когато създаваш с любов и мъдрост и оставаш непривързан към творенията си, резултатът е хармония и мир. Но каквото и да е състоянието на ума ти, по какъв начин то се отразява върху теб? Единствено самоидентификацията с ума ти те прави щастлив или нещастен. Разбунтувай се срещу робството на твоя ум, виж обвързаностите като създадени от теб и разкъсай оковите на привързаност и отвращение. Дръж в ума си стремежа си към свобода, докато не осъзнаеш, че ти вече си свободен, че свободата не е нещо, което ще бъде постигнато в далечното бъдеще с болезнени усилия, а вечно твоя и на твое разположение! Освобождението не е придобивка, а въпрос на кураж, кураж да повярваш, че вече си свободен и да действаш като такъв.

П: Ако действам, както ми харесва, ще трябва да страдам.

М: Независимо от това, ти си свободен. Последствията от твоите действия ще зависят от обществото, в което живееш и неговите правила.

П: Аз може да действам безразсъдно.

М: Заедно със смелостта ще появи мъдрост и състрадание и умение в действието. Ти ще знаеш какво да правиш и каквото и да правиш, ще бъде добре за всички.

П: Намирам, че различните мои аспекти са във война помежду си и няма мир в мен. Къде са свободата и смелостта, мъдростта и състраданието? Действията ми просто разширяват пропастта, в която съществувам.

М: Всичко това е така, защото вземаш себе си за някой, или за нещо. Спри, погледни, изследвай, задай правилните въпроси, направи си верните изводи и имай смелостта да действаш съобразно тях и да виж какво ще се случи. Първите стъпки могат да обърнат нещата с главата надолу, но скоро суматохата ще отмине и ще има мир и радост. Ти знаеш толкова много неща за себе си, но не познаваш знаещия. Открий кой си, познаващият познатото. Гледай навътре усърдно, не забравяй да помниш, че възприеманото не може да бъде възприемащият. Каквото и да видиш, чуеш или помислиш, помни – ти не си това, което се случва, ти си този, на когото се случва. Задълбочи се в чувството "аз съм" и със сигурност ще откриеш, че центърът на възприемане е универсален, както е универсална светлината, която озарява света. Всичко, което се случва във вселената се случва на теб, тихият свидетел. От друга страна, каквото и да е извършено, е извършено от теб, универсалната и неизчерпаема енергия.

П: Без съмнение е много приятно да чуя, че съм мълчаливият свидетел, както и универсалната енергия. Но как може човек да премине от словесно изявление към директно познание? Чуването не е знаене.

М: Преди да можеш да знаеш нещо директно, невербално, трябва да познаваш знаещия. Досега ти приемаше ума за знаещ, но това просто не е така. Умът те обременява с образи и идеи, които оставят белези в паметта. Ти вземаш помненето за знание. Истинското знание е винаги свежо, ново, неочаквано. То извира отвътре. Когато знаеш какво си, ти си също и това, което знаеш. Между знанието и битието няма празнина.

П: Аз мога да изследвам ума единствено с помощта на ума си.

М: Разбира се, използвай ума си, за да познаеш своя ум. Това е напълно основателно, а също и най-добрата подготовка за отиване отвъд ума. Да бъдеш, да знаеш и да се наслаждаваш е твоя същност. Първо осъзнай своето собствено битие. Това е лесно, защото чувството "аз съм" е винаги с теб. Тогава познай себе си като знаещия, отделен от познатто. Щом познаеш себе си като чисто битие, екстазът на свободата ще бъде твой.

П: Коя Йога е това?

М: Защо се тревожиш? Това, което те накара да дойдеш тук е твоята неудовлетвореност от живота, какъвто го познаваш, животът на тялото и ума. Можеш да опиташ да ги усъвършенстваш, като ги контролираш или като ги насочиш към някакъв висш идеал или пък можеш да разсечеш възела на самоидентификацията напълно и да гледаш на тялото и ума като на нещо, което се случва, без да те заангажира по никакъв начин.

П: Мога ли да нарека пътя на контрол и дисциплина раджа йога и пътя на необвързването - джнана йога? А преклонението пред някакъв идеал - бхакти йога?

М: Ако така ти харесва. Думите посочват, но не обясняват. Това, което аз преподавам е древен и прост начин за освобождение чрез вникване. Вникни в собствения си ум и неговата хватка изведнъж ще се отпусне. Умът разбира погрешно, неправилното разбиране е самата му същност. Правилното разбиране е единственото средство, каквото и име да му дадеш. То е най-първо, а също и най-последно, защото се занимава с ума, такъв какъвто е.

Нищо, което правиш, няма да те промени, защото ти не се нуждаеш от промяна. Можеш да промениш ума си или тялото си, но това, което се е променило винаги е нещо външно за теб, не ти самият. Защо изобщо да се стремиш да се променяш? Осъзнай веднъж завинаги, че нито тялото ти, нито умът ти, нито дори съзнанието ти са ти самият и остани сам в истинската си природа отвъд съзнание и несъзнание. Никакви усилия не могат да те отведат там, само яснотата на разбирането. Проследи своите погрешни разбирания и ги изостави, това е всичко. Няма нищо за търсене и намиране, защото няма нищо загубено. Отпусни се и наблюдавай "аз съм". Реалността е точно зад него. Утихни, замълчи; то ще се появи, или по-скоро ще те заведе вътре.

П: Не трябва ли първо да се отърва от тялото и от ума?

М: Не можеш, защото самата тази идея те обвързва с тях. Просто вникни и не обръщай внимание.

П: Аз не съм в състояние да ги пренебрегна, защото не съм интегриран.

М: Представи си, че си напълно интегриран, твоята мисъл и действие са напълно координирани. Как ще ти помогне това? Това няма да те освободи от това да бъркаш себе си с тялото или ума. Виж ги правилно като "не аз", това е всичко.

П: Вие искате от мен да помня, че трябва да забравя!

М: Да, така изглежда. И все пак, не е безнадеждно. Ти можеш да го направиш. Просто го приеми на сериозно. Твоето сляпо напипване е обещаващо. Който търси, намира. Не можеш да се провалиш.

П: Понеже сме неинтегрирани, ние страдаме.

М: Ние ще страдаме дотогава, докогато нашите мисли и действия са продиктувани от желания и страхове. Виж тяхната безполезност и опасността и хаосът, които те създават ще се разсеят. Не се опитвай да се променяш, просто виж безсмислието на всички промени. Изменчивото продължава да се мени, докато неизменното чака. Не очаквай менящото се да те доведе до неизменното, никога няма да се случи. Единствено когато самата идея за менящото се е видяна като фалшива и е изоставена, неизменното ще дойде от само себе си.

П: Където и да отида, ми се казва, че трябва да се променя из основи, преди да мога да видя реалното. Този процес на преднамерена, самоналожена промяна се нарича Йога.

М: Цялата промяна засяга единствено ума. За да бъдеш това, което си, трябва да отидеш отвъд ума, в собственото си битие. Без значение е какъв е умът, който оставяш зад себе си, стига да го оставиш завинаги. Това отново не е възможно без себереализация.

П: Кое е на първо място - изоставянето на ума или себереализацията?

М: Себереализацията определено е на първо място. Умът не може да отиде отвъд себе си сам. Той трябва да експлодира.

П: Без изследване преди експлозията?

М: Експлозивната сила идва от реалното. Но съветът да подготвиш ума си за нея е добър. Страхът винаги може да я забави, докато не се появи още една възможност.

П: Мислех, че винаги има шанс.

М: На теория - да. На практика трябва да възникне ситуация, когато са налице всички фактори, необходими за себереализация. Това не трябва да те обезкуражава. Постоянното съзерцание на факта "аз съм" скоро ще създаде друг шанс. Защото отношението привлича възможност. Всичко, което знаеш, е втора ръка. Само "аз съм" е първа ръка и не се нуждае от доказателства. Остани с него.


Няма коментари:

Публикуване на коментар