Книгата МУ на македонски

 

Всичко започна с Неговата огромна любов към хората и нашия неосъзнат, но искрен стремеж към Него...

Един ден Той изпрати Кану при нас, а после и нас ни изпрати при Кану…

Защото искаше да ни доближи до Себе си, а ние имахме нужда някой да ни покаже пътя.

Така вдъхновението и Любовта потекоха като реки към нас, а безкрайната милост и светлина и сега, неуморно напояват жадните сърца.

И само защото вдъхновението е заразно, някой записа безценните слова…

Така се родиха цели десет книги.

Всяка от тях има свой път и мисия, и е дошла в света, за да стопли поне една премръзнала душа…

Книгата МУ вече е достъпна и на македонски.

За контакт: Издателство Обликовна -Oblikovna

гр. Скопие

Календарът за 2023 дойде

 

Коледа наближава, а духът на лятото все още е толкова магнетично осезаем. Почти можем да чуем ехото от горещите летни дни с вкус на море и летни страсти...

Природата се преоблече в златно, земята разпъна шарените черги, а ето че скоро величествените бърда на Витоша ще побелеят и в полите ѝ ще се разнесе дух на празник с аромат на джинджифилови сладки и канела…

Ей така неусетно, като пясък измежду пръстите изтече и тази година, а ние вече с надежда и упование гледаме към новата, която, дай Боже ще ни донесе повече мъдрост, повече дълбочина, повече искреност, ще изпълни сърцата с любов и благодарност…

Защото….

Както изпод най-дебелия сняг тупти обещанието за пролет, така изпод дебелия сън пулсира надеждата за пробуждане...

С пожелание за една пробудена, мъдра и изпълнена с дух година създадохме календара за новата 2023, изцяло с картини на Перица Георгиев.

Магията на всяка от неговите картини ще изпълва дните ни с вълшебство, ще ни напомня, че животът е творчество, а творчеството е живот и ще ни вдъхновява за поезия.

За да усмихнем ежедневието си.

За да създадем неповторима атмосфера.

За да изживеем една влюбена и магическа година.

За да живеем в света, но да не сме от него!

Поръчай тук

Арт карти Кану

Скъпи приятели, „Арт карти Кану“ са 57 картини, подбрани в съответствие на 57 аспекта на нашето ежедневие, върху които Кану спуска светлина, мъдрост и духовното разбиране.

Общото между тях е това, че той винаги сочи към Съзнанието, което е Бог. Всички пътеки, през които минаваме, могат да ни отведат до Него, достатъчно е да обърнем посоката, да изместим фокуса. Защото това е мъдрост, която е записана в сърцето на всеки. Ето защо, докато четем, Кану ни подсеща за нещо, което ние вече някак вътрешно знаем, и само защото не се свързваме със сърцето си, не действаме от това.

По такъв начин, в безкрайната си милост и състрадание, Пробуденият идва за да ни подсети за това, което опиянени от събитията в самсара ние изцяло забравяме.

Метаноя - нова книга на Кану

 

За да стане истински в твоя живот, Бог трябва да бъде номер едно в живота ти. Затова е много важно човек да развие такова усещане, чувство, отношение. Затова хората мантруват, казват Кришна, Шива, Христос, казват ги, за да се подсетят за някой, че има някой такъв. В началото не знаят какво представлява. Какво значи „Христос воскресе“. Така пише там, значи възкръснал е, добре. Какво представлява точно Възкресението, не е ясно, но всички го повтарят. Не че не е възкръснал, аз не се съмнявам в това, обаче хората го повтарят като папагали, без да знаят какво е. Во Истину воскресе! Обаче какво значи „Во Истину воскресе“?

Из "Метаноя"

Новата книга от Кану

Книгата "Метаноя" е сборник лекции и притчи свързани с Христос и с християнството, които сме имали възможността да слушаме и да запишем на срещи с Кану (сатсанг).

Тя представлява един свеж поглед над християнските ценности и добродетели, проникнати от непредубедения взор на Буда и със сигурност ще събуди в сърцата на читателя порив и стремеж към Истината.

 

260 стр

Твърди корици

Лимитиран тираж

В наличност

Пламъкът на стремежа

 

Какво се готви в книжната кухня на Премананда...

"Пламъкът на стремежа" е следващият безценен диамант с вдъхновяващото слово на Перица Георгиев - Кану, който подготвяме да издадем съвсем скоро.

За разлика от предходните, тази книга няма конкретна тематична ориентация и спуска светлина и духовно разбиране върху множество активности от ежедневието, показвайки как всичко, което правим може да бъде практика, осъзнаване, ако ние действително внесем светлина и осъзнатост в нашето ежедневие.

Защото, както казва Кану:

"Думите, за да станат Истината трябва да ги изживееш. Божието слово съществува, има сила, има шакти, ама ти трябва да го изживееш. Не е достатъчно само да го четеш и повтаряш.. Защото ако беше достатъчно, сега нямаше да има войни, нямаше да има убийства. Християните нямаше да убиват хора, нямаше да се убиват и помежду си...."

 

С пожелание всеки един от нас да стане жива книга, въплъщение на това, към което мъдрите непрекъснато сочат.

 

Книга за духовния стремеж

 

Човек трябва да търси Истината в сърцето си, само в собственото сърце. Навътре погледни, навътре. Погледни навътре, счупи земните идоли и блясъка освободи. Освободи блясъка, светлината.

Светлината е затворена поради нашите привързаности за този свят, за това тяло. Поради това, че сме привързани за това тяло и поради това, че сме привързани за сетивата и това, което виждаме, ние изграждаме и Бог външно в някаква сетивна форма, за да можем да манипулираме и Него.

Затова в сърцето търсим Истината, в нашето собствено сърце, това е пътят да откриеш Истината, да не обожаваш идоли, да не си последовател на култ, да си истински търсач на Истината в твоето сърце.

Истината за твоето същество живее в твоето сърце. Ако намериш у себе си тази светлина и тази любов на Божественото и ако я изживееш директно, няма повече да си заблуден, ще знаеш, че не си тяло. И това е действително. Не си. И ако не си тяло, как ще обожаваш нещо с тялото и с ума? Това е изживяване, което човек трябва да има директно. И това е чисто изживяване, по-чисто от това, амин.

Няма по-чисто, защото няма какво да го замърси. Докато има нещо чисто, то може да бъде замърсено, обаче то е толкова чисто, че няма мръсотия никъде, защото няма никой, който може да го замърси. Няма двойственост, адвайта – недвойственост. Докато има двойственост, ще има замърсяване, ще има изчистване, ще има нещо, което е нечисто, но няма да има любов. Ще има страх. Само страх, непрекъснат страх. Религията не е страх, тя е любов, само любов, няма страх.

Живот в любов с Кришна.

Да живееш в единство с Бог, в любов с Него, където двамата стават едно. Където не може вече да има замърсяване, няма да има отделяне. Докато търсим Бог навън, ние сме приключенци. Бог е в твоето сърце. Няма къде да бъде. Просто само трябва – да се гмурнем достатъчно дълбоко зад цялата тъмнина на ума, цялото невежество, което е в нас, и да открием това, което е скрито. Това, което сме ние самите. А то е тук и сега. Няма къде да иде. Божественото винаги е присъстващо. То е присъстващо в нас, в най-голямата дълбочина, това сме ние самите всъщност. То е по-голямо от нас, а живее в нас. Божественото, което живее в сърцето на човека, е по-голямо от целия материален универсум. По - голямо. Материалният универсум е малък по отношение на онова, което живее в твоето сърце. Това, което живее в сърцето, е по-голямо, по-светло, по-красиво, по-божествено от всичко, което можеш да си представиш, замислиш, от всички фантазии на ума, много по-голямо. Много, много по-голямо.

То не може да бъде осъзнато със сетивата. Сетивата са безпомощни пред това нещо. Трябва да го изживееш, да имаш изживяване, за да разбереш, че това е Истината. Това не е философия. Не преподавам никаква философия. Аз не съм професор по философия.

Пламъкът на стремежа

Книга на Кану за духовния стремеж

 

Метаноя - приказки и лекции върху християнски ценности и добродетели

 

Приказка за бабата дявол

Дяволското в човека иска разделение. Иска да няма любов, хората да не се обичат. Има една история за бабата-дявол:

Един мъж и една жена много хармонично си живеели. Не повтаряли името Божие, ама имали хармония, обичали се. Един ден при тях дошла една баба и рекла:

— Мъжът ми умря и сега търся някое семейство да ме приеме да живея при тях. Имам пари, ама нямам къде да живея.

— Ще те вземем ние – казали те и я взели да живее при тях. Много добре си живеели, няколко дена, докато бабата-дявол не решила да направи нещо. Мъжът имал дюкян, бакалница и бабата отишла при него и му казва:

— Слушай, знаеш ли какво видях? Видях жена ти с един друг... като ги видях какво правеха, просто не мога да повярвам...

На мъжа му пламнала кръвта. Толкова ѝ вярвал на жената, а тя... Тръгнал той, ще отива да трепе жена си. Ще я накаже! Толкова го ударило...

Обаче бабата тръгнала преди него. По едно време гледа той, бабата върви пред него и влиза в една напусната къща. Доближил се да види къде отива и гледа, вътре трима дяволи. А бабата е единия от тези дяволи и тя говори на другите двама:

— Да знаете какво съм подготвила! Благодарение на мен сега тоя ще утрепе жена си. Много съм доволна от това какво зло направих.

Дяволите се ситят на лошите работи. Много се радват, когато направят някое зло за хората.

— И добре е, че не повтарят името на Бог – продължила бабата, – иначе щеше да ми е много по-трудно. Нямаше да мога да живея там, ако повтарят името Божие.

Мъжът чул това и веднага разбрал за какво става дума. Тръгнал към дома, да стигне вкъщи преди бабата. У дома жената го пита:

— Мъжо, какво става, защо си дошъл по-рано?

— Жено, имам нещо да ти кажа. Нямаме много време. Сега ще дойде бабата. Подготви се. Ще направим нещо – като влезе бабата, ние двамата в единство ще се концентрираме на нея и ще кажем: "Господи Боже Исусе Христе, помилуй нас!".

Влиза бабата и те двамата подготвени: "Господи Боже Исусе Христе, помилуй нас!".

Изведнъж черен пушек почнал да излиза от очите на бабата. Дяволщината не може толкова да изтърпи. Така мъжът и жената убили дявола.

Дяволът умира, когато се сложи в такава ситуация, дето да няма къде да бяга, а да трябва да слуша името. И той не може да издържи на вибрацията на името. Когато повтаряш името божие, ти изчистваш сърцето и не могат баджанаците да те хванат. Затова е много важно да се мантрува, да се молиш, но не само механично, истински трябва да се повтаря името. Това е важно.

Запомнете, когато мантрувате или когато пеете името, опитайте се да направите едно сещане към това име, което пеете. Тогава ще се въвлечете в това, ще ви бъде интересно, ще искате да го кажете повече и повече пъти, защото това ще ви дава радост. Това са мощни мантри. Заредени са с огромна шакти. Всички тези мантри, молитви, и християнски, и хинду имат огромна сила в тях. Ако се свържете със сърцето, докато казвате тази молитва, мантра, тя ще изгори вашите демони.

За Исусовата молитва „Господи Боже Исусе Христе, помилуй ме“, се казва, че тя изгаря демоните. Къде са демоните? У нас. Ако ние кажем тази молитва с любов към Христос, с посветеност, ние ще изживеем тишина. Ще изживеем присъствието на Христос. Това е силата на Исусовата молитва. Това е една от най-мощните молитви в християнството. Това е буквално оръжие срещу нашите демонични навици, защото ние имаме демонични навици. Ние сме усвоили много навици, които не ни служат за добро. Вредят ни по някакъв начин. Чрез мантрата, чрез молитвата, ние ще отрежем тези навици. Ще осветлим всички спомени, всички записки, ще ги пречистим. Отвътре ще ни стане светло, необятно и радостно. Сатва. Медитацията започва от сатва гуна.

Из "Метаноя"

Християнски и еврейски истории

Избрани откъси от лекции на Кану - Перица Георгиев върху духовните ценности и добродетели

Книгата е на етап - коректор

Сладостта на безвремието - книга за медитацията

 

Медитацията е първо да осъзнаем мислите. Да видим, че не сме мислите, ние не сме това, което мислим, че сме. Не сме и това, което чувстваме и усещаме. Ние сме свидетел на това нещо. Ние не сме мислите, не сме емоциите, и осъзнаването на това е началото на медитацията. Една отдръпнатост от описванията. Така се освобождаваш. Ако не се описваш с моментното състояние, то няма да те тормози. Ако се опишеш, тогава му вярваш и то те мачка.

Погледни състоянието отстрани и виж, че то може да се промени. После ще дойде друго и на него ще повярваш – виж и него отстрани. Психиката се променя непрекъснато. Ако гледаш нещо отстрани, не можеш да вярваш толкова в него.

Някои неща са факти, но фактите не са Истината. И Истината не е факт. Може би много високо слагам летвата, но няма къде другаде да я сложа. Не можеш да предизвикаш просветление. Не можеш да го направиш. Първият път, когато се случва медитация или просветление, то просто идва. Случва се, без ти изобщо да участваш в това, без да знаеш как става. Влизаш в състояние и се изненадваш сам от себе си, и въпросът е в изживяването, не в убеждаването. Да изживееш това и когато го изживееш, ще видиш, че не е толкова далеч от теб. Само трябва да си дадеш шанс. Да не губиш надежда, че медитацията може да се случи.

Когато си описан изцяло с егото и видиш това описване, това е крачка към това, да се отделиш от него. Щом можеш да го видиш, значи това не си ти. Когато видиш факта на егото, това те освобождава. Вашето истинско аз изобщо не е онова, което в този момент изживявате. Просто не е. Не изживяваш истинското си аз.

Ако го изживееш в този момент, ще изглеждаш съвсем различно. Самото тяло ще ти се промени, ще светнеш изцяло. То е като слънце, вътрешно слънце, което е покрито с разни работи. Страх, мъка, неприемане, колебание – замазано е отгоре. Аз наричам това слънце – Семето на Истината в теб. Във всеки съществува това. Но е покрито отгоре, замазано е. И като ги гледаш тези неща, мислиш: „Да, аз съм това. Това съм”. Но ако се махнат тези неща – идва първият лъч на слънцето и вече става по-леко отвътре.

Като започнеш да се осъзнаваш, започва да се появява свидетелят и той вижда всичките неща в теб, но не се влияе от тях. Няма осъждане в него и няма чувство за вина. Той нито осъжда, нито се чувства виновен, просто гледа. Той само гледа факти. Ако се осъжда, човек се описва с това повече. Когато се осъждаш, то не си отива. Потвърждава се. Така само повече потъваш.

Трябва да го регистрираш, но да не се осъждаш. Самоосъждането не помага реално. Не се освобождаваш от него с това, че ще се осъдиш. Даже го взимаш за по-реално, все едно подсилваш това чувство. Това е погрешно. Само осъзнавай. Осъждането е от ума. Неосъждането не значи, че си някой, който няма съвест или си безразсъден. Просто не се осъждаш, виждаш как са нещата в теб и не се осъждаш за това. Медитираш, гледаш това, и в един момент, когато имаш стремеж, това се променя, а когато се осъждаш, се потвърждава.

Из "Сладостта на безвремието"

Книга за медитация на Перица Георгиев - Кану

Очаквайте през април!

Картина: Перица Георгиев - Кану

 

Интервю от представянето на книгата МУ

 

Представяне на книгата МУ

 

На 27.01. 2022 в Македонския културно информационен център ще бъде представена книгата на Кану – Перица Георгиев, МУ.

Книгата е съставена от дзен притчи и лекции върху дзен, медитация и себе осъзнаване.

Начален час 18.30 ч.

Заповядайте!

 

Второто издание на книгата МУ е вече факт

 

Един ден един човек се примолил на Дзен наставника Иккю:

— Учителю, ще бъдеш ли така добър да ми напишеш няколко мъдри и възвишени максими, да си ги имам и препрочитам?

Иккю взел четката и написал думата „Внимание”.

— Какво? Това ли е всичко?! Само внимание? – Почудил се човекът. – Няма ли да добавиш още нещо…?

Тогава Иккю написал два пъти същия йероглиф: „Внимание. Внимание.”

— Е, добре, – промълвил човекът, доста разочарован. – Но да ти кажа, аз не виждам кой знае каква дълбочина или мъдрост в това, което ти току-що написа.

Тогава Иккю написал същата дума три пъти: „Внимание. Внимание. Внимание.”

Човекът вече се ядосал и викнал: – Какво толкова означава тази дума: „внимание”?

— „Внимание” означава „да се превърнеш във внимание” – отвърнал кротко Иккю.

.....................................................

Дзен и умението да пренесеш тишината посредством думи...

Внимание!

Второто издание на книгата "Му" на Кану - Перица Георгиев е вече факт.

Дзен притчи, беседи върху медитация и себеосъзнаване...

256 страници изворна мъдрост.

Издава Арт къща Премананда

 

Скъпи приятели, търсете книгата МУ в книжарниците на Хеликон в страната.

Онлайн поръчка на сайта на Списание 8 https://bit.ly/3sdL7Nx

на сайта на Портал12 www.portal12.bg

както и на www.ozon.bg и www.store.bg или на нашата фейсбук страница тук. 

За МУ

 

Монах попита Джошу: "Има ли кучето природата на Буда?"

Джошу каза: "Му!"

 

По същество коан е парадоксално изказване, използвано в дзен като център на концентрация в медитацията. Парадоксалният характер на коана е от съществено значение за неговата функция: да разбие конвенционалния модел на работа на ума.

Коаните са въпроси, които не се поддават на концептуален анализ. Решаването им търси от медитиращия директно изживяване. В този смисъл, въпросът: "Има ли кучето природата на Буда?", е покана към Джошу да използва собственото си вникване в реалността и силно ограничава възможните отговори.

Защо?

Предвид това, че в будизма Буда-природата е природата на всички живи същества, а "всички същества" не са само "всички хора", то очевидният отговор на въпроса е "Да". Но Джошу казва: "Му!".

Тогава?

С утвърдителен отговор Джошу ще се ослони на традиционното учение, а не на лично разбиране и това няма да е отговор на предизвикателството на коана.

С "не" – ще отрече писанието.

Именно тази невъзможност да се даде задоволителен концептуален отговор е парадоксалната природа на коана. Коанът създава противоречиви ситуации, за да предизвика отговор отвъд концептите на ума. Така отговорът на коана никога не е нещо, което може да дойде като умозаключение. Отговорът трансцендентира ума.

 

И тук отговорът на Джошу е: "Му".

 

Какво е "Му"?

 

Най-често Му се превежда като "Не", въпреки че някои твърдят, че значението му е по-близо до "Не е". Други казват, че е по-близо до "Нищо".

 

Поколения учители от Дзен са открили, че Mу е мощно средство за преодоляване на концептуалната мъгла на ежедневния ум.

Да се посветиш на решаването на коан означава да си отворен и готов да промениш цялостния спереотип на мислене. Ето защо решаването на коана често значи просветление.

 

В този диалог ученикът пита за природата на Буда!

 

Когато ученик постави въпрос, учителят гледа от кое съзнание ученикът поставя въпроса. Ето защо може да се каже, че учителят не отговаря на въпрос, той отговаря на човек. Според това в какво съзнание е ученикът, от това съзнание идва и въпросът. Целта на учителя, ако изобщо има такава, е да разбие фрагментарния, едностранен модел на мислене и възприемане на ученика и той използва всяка възможност за това.

Такава възможност се явяват коаните, които, разбивайки конвенционалното мислене, отварят възприятия за едно съвсем ново измерение на съществуването.

Коанът е препятствие в ума на ученика, което трябва да бъде преодоляно.

Коанът е въпрос, решението на който идва като лично изживяване, отвъд полето на ума.

Коанът е врата, която се отваря единствено с медитация.

Решаването на коана се състои в изтриването на това, което мислиш, че си. Това може да отнеме време, а може да стане и в един миг. Дали е решен коанът или не, това потвърждава учителят, предвид това, че ученикът може да няма достатъчно дълбоко различаване, за да разбере дали наистина е зърнал лицето на Луната иззад завесата от облаци на ума или просто е влязъл в друга ментална мъглявина.

А дали "Му" е толкова необичайно, колкото изглежда на пръв поглед? Дали коаните не са част от живота или по-точно казано, дали животът в своята същност не е точно един коан? Има множество ситуации и въпроси в еждневието, за които и утвърдителен, и отрицателен отговор биха били подвеждащи, защото самият въпрос по начало е подвеждащ. Тогава идва "Му" и изцяло отрича валидността на самия въпрос.

"Mу" е покана за преминаване отвъд ограничителната перспектива на самата концептуализация и за влизане в директен контакт с реалността – предрефлективното съзнание.

 

В Риндзай-школата решаването на "Mу" се счита за посвещение в практиката на Дзен.

"Mу" изцяло променя възприятията с това, че трансцендентира дуализма.

Разбира се, има много други средства за отваряне на ученика към реализация; това е само един конкретен, много ефективен начин.

В заключение ще кажем, че да се изучават коаните би могло да е интересно занимание, но в действителност истински важното е да се вникне в това, към което те сочат.

Из "МУ" 

Кану - Перица Георгиев