Рисувам Ом - Кану

Интервю на изложба в галерия Аросита

Рисувам Ом най-често и това, що произлиза от Ом. Ом е за мене вдъхновението и от него произлизат формите. Той е творец и чрез него моето творческо съзнание се проявява. Чрез Ом. Чрез тази вибрация на този звук.

Той е звук, който има форма. Во исто време е звук, во исто време е форма. Вътрешният звук има форма. И чрез картините изразявам формите на вътрешния звук.

Самият звук Ом е божествен звук да кажеме, първичната вибрация, той е оня звук, който „в началото бе словото” и то е Ом или Амин. Нали в библията имаме Амин, Ом, Аум, Хуу.

Във всички свещени писания се споменава този звук, като творчески и начален звук, от който е създадена тази материална вселена. Така че всичко, което виждаме е всъщност този звук. Аз просто си играя с цветовете. Играя си с това, що го правя.

Бил съм в Индия в ашрама на Сатя Сай Баба. Там бях един месец в ашрама на Сай Баба и там имах много хубави изживявания. В Индия в ашрама, където хората водят един, да кажем друг начин на живот. Стават рано сутрин в 3,30 и цял ден го минават в служене, в разни духовни… много е интересно.

Виждаме, дека сънищата всъщност и онова, що е действително почти е сън. В един момент имах изживяване, дека Това, що го виждам е е като сън и това що го сънуваш е реалност. Всъщност и обратно. Както вика древния мъдрец, не знам дали съм пеперуда, която сънува, че е Чуанг Дзъ или е Чуанг Дзъ, който сънува че е пеперуда.

Така в един момент сънищата и реалността стават относителни. В цялата тази материална вселена, която е Ом се проявява Он.

Така че Божественото няма къде да не е проявено, обаче ние не Го осъзнаваме. И влизаме в някакви религиозни филми, в които се опитваме да… само се появява, но само в моята, а при вас го няма Божественото. И стават конфликти при хората. Затова за мен Божественото е нещо универсално и не определена религия. Във всички религии се проявява. Във всички религии, няма някъде, където да не се проявява.

Божественото не е отделено от нас изцяло. Той е тук, Той е сега, присътно е и състрадателно е и е пълно со любов и щастие. Стига да се свържеме со Него и ке бъдем щастливи. Нашият живот ке добие смисъл ке добие изпълнение ако се свържем с Божественото.

Според мен изкуството е също един начин на медитация, да се свържем с Божественото чрез творчеството. Да се свържем с един по-дълбок вътрешен източник. Проявявайки навънка да открием вътрешния източник на съзнанието. Така проявявайки навънка, идеме навътре, проявяваме навънка и обратно и во един момент става една много голяма връзка помежду това що се проявява външно и онова, що дълбоко идва.

Така че творческия принцип е едно дълбоко търсене и изчистване, което ни води към Истината. Така че самото творчество, себеизследване себеосъзнаване за това кой съм аз и кое е моето истинско същество, кой съм аз наистина – творчеството е търсене на това нещо. Според мен всички творци съзнателно или несъзнателно го търсят това. Художници, актьори, мусиканти…

В обикновения живот Божественото е проявено и аз Го наричам невидимото присъствие на Възлюбения.