Практика - упражнение

Да се гмурнем достатъчно дълбоко, да се откажем от външните сетива, които цяло време ни държат в някаква кореспонденция с външния свят. Ние през цялото време гледаме нещо да не ни се случи. Някой да не ни докосне, нещо да не стане. Непрекъснато на подсъзнателно ниво съществува едно напрежение. И това всъщност вътрешно напрежение, ние заради него не можем да намерим покой. Дори когато се опитаме да медитираме и си отпускаме, тялото, трябва съзнателно да го отпуснем, гръбнакът прав, и отпускайки тялото, трябва изцяло да се отпуснем.

Трябва гръбнакът да е прав, главата в линия с гръбнака, но тялото трябва да е изцяло отпуснато, да няма абсолютно никакво напрежение в него. А за да няма напрежение в тялото, трябва да няма напрежение в ума. В ума напрежението е тук, в главата в мислите. Ние дори да отпуснем тялото, ако се наблюдаваме, седим....

Затворете очите, направете го като упражнение, просто седим, и опитайте се да със затворени очи, да се наблюдавате къде ви е главното напрежение. Къде чувствате най-голямото напрежение вътре в себе си. Къде го усещате. И ще видите някакви определени точки, места на напрежение, дали в тялото, дали някакви мисли ще ви дойдат, които ще предизвикат някакво напрежение, страх, притеснения, някоя емоция ще се появи, която ще ви изкара от този покой, или от това щастие вътрешно, няма да влезем в покой. Много е трудно. В началото. Обаче можем поне да се опитаме. 

Правим го като упражнение седим и наблюдаваме всичко, което се случва. Просто сме свидетели на нашия вътрешен простор и гледаме навътре. Сега вдишвам, сега издишвам. Вдишвам, издишвам, имам такива мисли, такива емоции, това ми се случва, онова ми се случва, такава мисъл ми идва такава... Полека почваме да наблюдаваме вътрешното пространство и гледаме къде стои напрежението. Тук има стягане, продължавам, нещо те стяга.

Човек има несъзнателно стягане, някои имат стягане на травматична ситуация или на изпити, нещо ти се стяга корема. Автоматично се стяга. Това стягане крие зад себе си нещо друго. Всички тези несъзнателни реакции на тялото ни показват някаква травма, някакво по-дълбоко изживяване, всъщност страх, които не го виждаме. За който не сме съзантелни. Само виждаме неговите рефлексии в тялото. Обаче самият него не го виждаме. Виждаме рефлексиите отразени на страха. В напреженията, в такива някои... мисли, които се появяват, страхове, които идват, обаче не виждаме самият източник. Не виждаме как и от къде идва. Източникът.

За това е много добре, може да се опитате да седите да кажем десетина минути, петнайсет..., колкото ви е удобно. Само ще заемете позицията, може да седнем няколко минути в тишина, само да наблюдаваме мислите и онова, което се случва вътре в нас. Ще видите за много кратко време, как може да станем съзнателни за много неща. Иначе бягаме в ума. Ние пеем, а всъщност не чуваме. Правим нещо, всъщност не го правим, защото умът....

За това можем да направим няколко минути наблюдение, тишина. Просто ще седнем, аз ше ви водя малко. Значи гръбнакът, прав главата в линия с гръбнака и отпускаме тялото съзнателно. Опитайте се да осъзнаете част по част по тялото и да я отпуснете. Можем с отпускането да почнем от темето на главата.

Усещаме, че темето става светло, меко, напрежението в темето се топи. Челото, лицето се отпуска. И вървим част по част. Отпускаме лицето, задната част от главата, отпускаме раменете, гръбнака отиваме по гръбнака осъзнаваме гръбнака, гърдите, корема, лявата ръка от рамото до пръстите я осъзнаваме по цялата дължина, усещаме как лявата ръка се отпуска, дясната ръка от рамото до пръстите, усещаме дения крак как се отпуска.

Опитайте се да влезете в ръцете да ги почувствате отвътре, да ги почувствате, че са големи и можете да пътувате в тях с мисълта. Да влезете в пръстите, опитайте се да отпуснете всички пръсти. Отпускаме седалния пояс, усещаме как става отпуснат, мек, левият крак по цялата дължина, десният крак, по цялата дължина. Усещаме как се отпуска десния крак.

От темето на главата до стъпалата сме отпуснати и вече почваме да дишаме, да осъзнаваме дишането, съзнателно като вдишваме чрез носа. Вдишваме по-дълбоко от обикновено, бавно и съзнателно, осъзнаваме дишането, осъзанваме като вдишваме как въздухът влиза и като издишваме следим как издишваме.

Една педя над темето на главата, замисляме една синева, ясно чисто синьо небе. С всяко вдишване, вдишваме от тази синева. Всеки път, когато вдишаме, вдишваме от синевата, вдишваме от това необятно чисто ясно синьо небе. Вдишваме от тази небесна синева и усещаме как влиза в нас. Синевата я вдишваме в центъра на гърдите, със всяко издишване, издишваме напрежение, тъмно, притеснение, страх. Всички неща, които ни отдалечават, тези усещания ни отдалечават и ние ги издишваме с въздуха, който излиза. А с влизащия въздух вдишваме необятност, покой на синьото небе. Вдишваме синевата и полека, полека тази синева влиза в гърдите, разширяваме се в корема, в раменете, усещаме ръцете, от вътре ги пълни ръцете.

Вдишваме небесна синева, издишваме напрежение, страх, притеснение. Навсякъде, където усещаме напрежение, се опитваме с въздуха да го пуснем да излезе. С вдишването влизаме навътре в себе си и всеки път, когато вдишаме, усещаме как гмуркаме заедно с въздуха и следим въздуха как влиза в нас. Заедно с него идва небесно синя светлина. Концентрираме се в центъра на гърдите и тук си представяме едно блестящо знатно слънце, точно в центъра на гърдите. Представете си едно блестящо златно слънце, което сияе, изгаря всичко, което е тъмно и осветлява. Това е слънцето на любовта. То шири златна светлина навсякъде, навсякъде. И осветява всичко, което е тъмно.

Ще завършим упражнението с ом, и ще се върнем пак в центъра на гърдите, и опитайте се вибрацията да я усетите тук в центъра на гърдите. Може да почувствате, докато повтаряте звука ом тази вибрация, как е кухо и как се шири. Можете в къщи да практикувате това нещо, ако ви хареса и можете като станете сутрин, ако не сте много заспали... Ако ви се спи правете малко зикър, за да раздвижите енергията и след това можете да станете, когато почувствате, че малко сте се събудили вече, не сте заспали, можете да седите и да направите това упражнение, което сега ви показах.

Ще си представите синьо небе, ясно синя светлина. Едно красиво синьо небе. И тази синева, тази небесна синева трябва да ни изпълни отътре. Трябва да почувстваме как цялата наша вътрешност става синя, и всеки път като вдишаме, небесно синия цвят помага да пречистим нашето вътрешно пространство от разни баджанаци, от разни неща, които ни задръстват от вътре.

Небесно синьото действа много пречистващо, а и плюс носи вяра. Учителят Бейнса Дуно дава небесно синия цвят като цвят на Истината. На вярата. Като визуализираме небесно синьо, това е цветът на вярата и ние имаме вяра. Ще добием вяра с това, че ще изживяваме това небесно синьо. Защото небесното като облаците, които се махнат от небето, виждаме синьо небе, така и нашите мисли, нашите страхове, желания са като едни облаци на небето, това не сме ние. Ние сме небето.

Обаче в един момент сме се описали с облаците на ума, с облаците на възприятията, на емоциите, на страховете, черните облаци на страха, или с белите облаци, но когато има бели облаци, има повече шансове да видим синьото небе. Докато като е черно – нищо. Няма синьо небе, мислим, че няма никакво небе. Няма синьо небе.

Опитайте се всяка сутрин да си замислите това синьо небе, да станете, да тръгнете със синьото небе в себе си, все едно вие сте синьото небе, и дори да ви се появят мисли, ако успеете да дойдете в тази вътрешна синева, дори да ви де появят мисли, те ще бъдат като едни птици, които летят по небето. Има ли проблем небето с птиците? Те си летят, небето си е небе, нищо му няма, ни от птиците, ни от облаците, небето не се притеснява. Това е едно състояние на дълбок вътрешен покой, дълбоко вътрешна необятност, която всеки човек я носи в себе си, и може да я изживее, и ако всеки ден изживеем този покой, тази необятност, ние ще излезем от целия този трип. Страхове, притеснения, защото основното е, че аз гледам как хората са притеснени непрекъснато. Почти непрекъснато притеснение. Мисли, желания, така, така, така... върти се това, това... ако можем да влезем в това синьо небе.... За това Гуру имаше една песен за синьото небе...

Нилакаше уриями....

Нилакаше – синьо небе.

По синьото небе лети кораб от светлина,

и луната приятелски му се усмихва.

Това е една поетична картина, тази песен говори за синьото небе. Ако можем да си дадем едно вътрешно пространство, една синева, тогава любовта ще дойде от самосебе си. Любовта не е далече от покоя. Любовта е част от покоя, само дълбок покой, ние откриваме истинската любов и приемане. Човек, който няма покой, той не може да има истинска любов. Нямаме покой, значи сме нервни, значи страх. Доминираща емоция, няма покой. Ако имаме дълбок покой, необятност, небесна широчина и ако можем всеки ден, всеки ден, да упорстваме в това нещо, да медитираме на синьото небе, тогава и ако пеем после някоя песен в сърцето, тя ще бъде от сърце. Ще дойде от сърцето, защото ние имаме вътрешен покой, имаме вътрешна необятност и тогава можем да празнуваме Съществуването, можем да празнуваме Бог, обаче докато сме пълни с разни неща, уплашени, свити такива... в непрекъснато напрежение и страх, ние не можем да празнуваме Бог. Не можем да открием истинското щастие. 

Кану

Развийте силата на волята

Вниманието, силата на издържливостта, преодоляване на неохотата, неприязънта и раздразненията, твърдостта в страдание, tapas, постенето, търпението, контролът над избухливостта, въздържаността, милосърдието, умствената сила на издържливостта, устойчивостта при посрещане на опасности, силата на съпротива при атака, воденето на дневник ежедневно – всички те павират дългия път към развиване на волята. Вие трябва търпеливо да слушате думите на другите, дори те да не са интересни и очарователни. Не трябва да се тормозите и ядосвате. Търпеливото изслушване развива волята и спечелва сърцата на другите. Вършете действия и задачи които не са интересни – това също развива волевата сила. Действия които не са интересни, ще станат интересни след известно време. 

  Никога не се оплаквайте от лошите външни условия. Създайте свой собствен умствен свят, където и да бъдете, каквото и да правите. Умът ви заблуждава, във всеки момент, на всяка стъпка. Опитайте се да превъзмогнете трудностите и препятствията чрез подходящи средства. Не се опитвайте да избягате от лошата, неблагоприятна среда. Бог вие е поставил там, за да направи вашето израстване бързо. 

  Човек трябва да се научи да отдели себе си от средствата, чрез които мисли, чувства, действа, желае. Трябва да ги разпознае като част непринадлежащи към вътрешната същност, като материални, външни относно живота. Така енергията, която изтича чрез нисши желания, става по-висше желание направлявано от ума, и след това се подготвя да се превърне във воля. 

  Едва когато нисшият ум се превърне във висша воля и в това, което е мъдрост, аспектът на чистата воля изгрява като сила на духа, непоколебимост, самонаправление, в съвършена хармония с върховната воля, и затова е свобода. Само тогава всички вериги са разкъсани и духът е неограничен от нещо външно. Тогава и само тогава може да се каже, че волята е свободна. 

 Ако дойде нещастие, вашият ум не трябва да се разстройва. Дръжте ума хладен и спокоен. Имайте присъствие на духа. Да не ви е грижа за малките лоши неща, които стават – те са дошли, за да отминат, така че ги посрещнете с ведро лице. Направете най-доброто, на което сте способни. “Това, което не може да се излекува, трябва да се изтърпи”.

Поддържайте ума невъзмутим. Не се увличайте по прекомерни чувства и кипящи емоции. Контролирайте ума. Разсъждавайте как е дошло нещастието. 

Винаги има възможност за подходящи, ефективни, лесни методи за преодоляване на криза. Позволете на тюрбана да преминe, когато главата ви е близо до точката на уцелване. Това е далновидността. Това е благоразумието. Това е мъдростта. Развийте предвидливост, мъдрост и много трудности и нещастия ще бъдат отстранени. Не изпадайте в мрачно настроение от провали, недостатъци, грешки. Това ще отслаби вашата воля. Оставете дефектите където са си. Те ще бъдат бързо премахнати, когато волята нарасне и когато става все по-чиста и по-чиста, все по - здрава и по-здрава.

Плодовете на концентрацията

Сега чуйте за плодовете, които се достигат от тази практика. Върховна е радостта на йоги, чийто ум е спокоен, чиято природа на страстта е успокоена, който е без грехове и по природа вечен. Когато някой напредне в практиката на концентрацията, когато я приеме с истински интерес и осъществи някои облаги, тогава не може да я изостави. Концентрацията носи върховна радост, вътрешна духовна сила, неподправено щастие и безкраен, вечен мир. Тя носи дълбоко знание и дълбоко вътрешно виждане, интуиция и общуване с Бог. 

Жизненоважна точка в концентрацията е да се върне ума към същата точка или обект, отново и отново чрез ограничаване на движенията му. Ограничете го до малки кръгове в началото – това е основната цел. Ще дойде време, когато умът ще бъде прикован единствено в една точка. Това е плодът на продължителната sadhana (практиката). Сега вашата радост ще бъде неизразима. 

    Ако решите да медитирате върху форамата на стола, доведете всички мисли заедно свързани с този стол и постоянно мислете за тези идеи. Не позволявайте мисли за други обекти да навлизат в ума ви. Мисълта трябва да тече устойчиво, подобно на непрекъснат  поток от олио от един съд в друг. Постепенно намалете броя на идеите свързани с обекта на концентрация. Когато всички тези идеи отмрат, тогава вие ще достигнете свръхсъзнание (samadhi). 

     Когато и тази последна идея отмре и няма дори и единствена идея, умът става изпразнен или свободен. Настава умствен вакуум. Това е стадий на безмисловност, който е описан от Патанджали в раджа йога философията. Вие трябва да минете отвъд това празно vrtti (мисловна форма) и да идентифицирате себе си с върховната purusha или Brahman, тихият свидетел на ума, който дава силата и светлината на ума. Тогава и само тогава вие ще достигнете най-висшата цел на живота. Продължителната медитация върху Абсолюта води до съвършенство. Една от най-големите нужди в духовния живот е медитацията. Медитирайте и слушайте гласа на Бог. Това ще ви даде сила, могъщество и мир. 

Отдръпнете ума

   
Pratyahara е абстрахиране или отдръпване на сетивата. От тук започва истинският духовен живот, а външният свят се изключва. Yama, niyama, asana, pranayama - всички подготвят последователя за практиката на pratyahara. Умът става спокоен чрез практиката на brahmacarya (въздържане от секс) и aparigraha (липса на лакомия). Asana и pranayama изцеждат rajas (неспокойствието). Pranayama контролира излизащите навън тенденции на ума. Сега умът може лесно да бъде безпристрастен. 

   Pratyahara дава вътрешна духовна сила и огромено спокойствие на ума. Тя развива волевата сила и премахва всички видове разсейвания. Неустойчивата асана (поза), твърде многото говорене, твърде многото смесване, твърде многото работа, твърде многото храна, твърде многото ходене, твърде многото светска активност (vyavahara) и вренето на носа в работите на другите, всичко това произввежда голямо разсейване на ума и застава на пътя на практиката на pratyahara. 

   Когато се смесвате с хора, отново и отново фиксирайте ума върху вашата laksya (точка на концентрация). Оставете фон на мисълта – saguna (някаква форма) или абстрактната ведантична картина. Това служи като мощна крепост която да ви предпази от яростната атака на светските мисли.

   Поддържайте устойчива поза, бъдете постоянни в практиката на pranayama, култивирайте vairagya (безстрастие), vicara (мъдрост) и viveka (различаване). Винаги разглеждайте дефектите на сетивния живот. Развийте ведрина, доволство, търпение. Бъдете настойчиви, упорити и винаги бдителни. Молете се на Бог. Пейте. Правете джапа (повтаряне на името на Бог). Спечелете божествената милост. Спазвайте mouna (тишина), умереност в диета и усамотение. Практикувайте въздържане от секс. Отстоявайте решенията. Живейте в уединение. Бъдете смели. Бъдете чисти. Бъдете мъдри. Търсете satsanga (компания на свети хора). Изоставете лошата компания. Само тогава ще имате успех в pratyahara. 

  Концентрацията е директния метод за постигане на успех в pratyahara. Седнете в тиха стая и отдръпнете сетивата. Поддържайте един духовен фон от мисли и умът ще почива в него, когато се освободи от работа. Джапа е другият метод. Раздвоете ума. Фиксирайте една част на Бог и оставете друга част да работи. Гледането без виждане е също друга помощ. Чувствайте, че този свят е проява на Бог. Разберете, че продължителното щастие може са бъде притежавано само вътре в atman. 

  Трудно е да се каже къде pratyahara завършва и къде концентрацията започва. Концентрация за двадесет секунди прави една медитация, а двадесет такива медитации правят едно Samadhi (свръхсъзнателно състояние). Но това е само за начинаещите. 

Практиката на концентрация

Фиксирайте ума върху някой обект, в тялото или навън. Дръжте го там устойчиво за известно време. Това е концентрация. Практикувайте я ежедневно.

Етичното съвършенство е нещо от първостепенно значение. Можете да се концентрирате вътрешно върху който и да е от седемте центъра на духовна енергия. Един човек който е изпълнен със страст и фантастични желания, трудно може да се концентрира дори и за секунда. Умът му скача наоколо подобно на маймуна.

Седнете в лотос позата. Взирайте се устойчиво във върха на носа. Практикувайте това за една минута в началото, постепенно увеличете времето до половин час. Това прави ума устойчив и развива сила на концентрация. Поддържайте това състояние дори когато ходите.

Или пък, седнете в лотос поза, фиксирайте ума в междувеждието. Правете това с лекота за половин минута. Постепенно увеличете до половин час и повече. Това премахва подмятането на ума и развива концентрация. Изберете някой от тези методи.

Ако желаете да увеличите вашата сила на концентрация, вие трябва да намалите вашите светски дейности. Вие ще трябва да спазвате обет на мълчание за два часа или повече всеки ден. Когато умът бяга от обект на обект, връщайте го отново и отново обратно. Когато концентрацията стане дълбока и интензивна, сетивата не могат да оперират. Този който практикува концентрация за три часа на ден ще има огромна психическа мощ и волева сила.

Ще трябва да направите погледа си устойчив върху върха на носа (nasikagra drsti) и да държите ума фиксиран само върху вътрешната същност. В глава пета, стих 25 от Багавад Гита, Бог Кришна казва: Имайки ум обитаващ вътрешната същност, не му давайте да мисли за нищо друго”. Друго вглеждане е взирането в междувеждието. Не си напрягайте очите, практикувайте нежно.

Когато правите концентрация върху върха на носа, ще изпитате различни видове аромати. Когато се концентрирате върху ajna cakra (центъра в междувеждието), ще изпитате divya jyoti (божествена светлина). Това ще ви даде окуражаване. То ще ви издигне на духовния път и убеди в съществуването на трансцедентални неща. Не спирайте сега вашата sadhana (практика).

Ето така ще разрешите проблемите си, и ако не го направите, тогава ще продължите да ги проектирате в света навън и да ги виждате навсякъде, където отидете

Свами Сатядхарма за праджахара

Въпос: Ако имате проблем в съзнанието, възможно ли е дълбоко вкоренената причина за него да бъде открита по време на праджахара.

Отговор: Добре, нека отговорим на този въпрос. Защото отговорът е – да!. Не наистина, отговорът е да.

Праджахара е етап от медитацията, в който основно разрешаваме нещата. За това става дума. Праджахара означава да осъзнаем ума, да осъзнаем мислите,  да осъзнаем мисловните модели, които минават през ума, а след това да позволим на впечатленията, преживяванията и спомените, които са се натрупали в подсъзнателния ум от минали животи или откакто сте родени, и които може би са пренесени от много минали животи, всички тези впечатления, които сте натрупали в ума си, които сте донесли със себе си от преди, праджахара означава да ги оставим да излязат на повърхността. И да си позволите да ги изживеете отново съзнателно, но без идентифициране. Това е номерът. Те така или иначе излизат на повърхността през цялото време, но ние се идентифицираме с тях веднага, вместо да ги наблюдаваме и да им бъдем свидетели.

Докато се идентифицирате със спомен мисъл или впечатление от ума, вие се изгубвате в него и започвате да го проектирате навън, в света около вас и не знаете това, вие не сте съзнателни. Защото се идентифицирате със спомена, с мисълта, с преживяването. И така не можете да се освободите от него, то само се засилва, заради вашето идентифициране с него. Така че, малко е сложно, но може би ще го разберете: и така – имате много драматично преживяване от детството, нещо много болезнено, може би жестоко, може би несправедливо, може би трудно, което излиза на повърхността отново и отново, докато растете, дори когато пораснете, когато остареете, то продължава да се появява, и всеки път, когато то се появи, започвате да плачете. Забравяте всичко наоколо и се потапяте в това. Някога имали ли сте такова преживяване? Веднъж или понякога?

И така, когато това се случва, впечатлението преживяването, носят нещо като облекчение, когато ги изразявате, и то трябва да се появява отново и отново, защото има нужда от това облекчение, но всеки път когато се идентифицирате с това, то става по-силно. Така че това, което имаме нужда, да можем да направим е да го оставим да се появи, да се отдръпнем малко от него и просто да го видим както е, без да си казваме – аз съм това, това е мое, аз съм това ужасно и болезнено преживяване, ето това съм аз, горкият аз.

Това е което обичайно правим. Но ако се отдръпнем малко и не си помислим това, а вместо това си кажем - О, това се е случило, а това е болката от него, това беше казано, това беше направено, този го направи, аз бях толкова голям тогава. Просто го вижте, без дори да го анализирате, просто го вижте. Оставете го да се разкрие пред вас, да се развие - аз не съм това, това е преживяване, което се е случило на мен, но сега го наблюдавам като на филм. Ако се отдръпна малко, ще точно така, ще се разиграва, разиграва и ще си отиде. Ето така можем да се освободим от проблемите с праджахара. А ние всички имаме проблеми. Дори да сме имали перфектно детство, перфектно юношество, все пак има проблеми. Имаме проблеми, които сме донесли от миналото, други, които са се появили след това, винаги ще има проблеми, така че ние имаме нужда да се научим как да ги разглеждаме, как да ги виждаме. Без да се идентифицираме и потапяме изцяло в тях.

Единият начин да гледаме на нещо, е да се отдръпнем на брега, и да наблюдаваме течението вълните и нещата, които изскачат, това е единият начин да наблюдаваме нещата. Другият е да се гмурнем, да се потопим, така че да ни стигне до горе и да сме изцяло вътре. Това е, което най-често правим. Това е начинът, по който преживяваме нещата, които се появяват в ума. Напълно се потопяваме в тях, напълно се идентифицираме с тях. Следите ли мисълта ми? Но по време на медитацията ние се учим да отстъпваме назад. Това е цялата работа. Ако се отдръпнете, ако се научите да се отдръпвате, ако се научите да развивате форма на внимание, което е отделено, то е просто внимание, това е всичко.

Тогава чрез това внимание, вие можете да видите всичко, което минава през ума ви. Без да държите на него, без да се идентифицирате с него, без да казвате – аз, мен, моето, следите ли мисълта ми, това е праджахара.  Това е като острие на бръснач, защото вие ще се идентифицирате, ще падате в ума, а после ще осъзнавате – О, Боже, идентифицирах се, паднах, ще се изкачите обратно мокри и капещи, ще седнете на брега… Капещи от какво? От преживяването, от спомена, от тази самскара, и капещи ще седнете на брега и ще започнете да наблюдавате отново и отново, и трябва да продължите да опитвате. Като дете, което се учи да ходи. Колко пъти пада? То пада отново и отново и отново и се изправя. Медитацията е като това.

Медитацията всъщност е усилие. Повечето хора мислят, че медитацията е да затвориш очи и да поспиш, но тя не е това. Не означава това. Означава да затвориш очи и да погледнеш. И да погледнеш за втори, за трети четвърти, пети път, и тогава ако забележиш, че не гледаш – погледни! Защото си го пропуснал. Трябва да се уловите, че не гледате. И ако в началото никой не ви помогне да гледате, никога няма да се научите. Никога няма да се научите, ще седите в състояние на самохипноза и ще сте много горди със себе си, че – „Аз стоя в медитация половин час всеки ден, но по някаква причина не правя никакъв напредък, аз просто не разбирам! Сигурно практиката не е добра, сигурно този учител не е добър, може би мантрата, която получих не работи, защото изобщо не напредвам“ - хората казват това. Знаете ли защо не напредват? Сега знаете ли? Можете ли да предположите? Те не наблюдават.

Знаете ли какво означава медитация в йогийската терминология? Има дума за това. И думата е дхяна. Д-Х-Я-Н-А. чували ли сте тази дума? Знаете ли какво означава? Не означава медитация. Медитация е някаква смешна дума. Медитация всъщност не означава нищо. Може да се заблудите от тази дума. Но какво означава дхяна. Знаете ли? Някой знае ли? Никой не знае? О! А всички тук сте йога учители.

Дхяна означава внимание. Внимание! Да, именно. Затвори очи и внимание! Не затвори очи и заспи. Не е това. Затвори очи и внимавай! Това е медитация. И това е праджахара. Като затворите очи и внимавате, какво виждате. Виждате ума си. И после какво? Какво? Вие сте практикували? Какво?

Всичко, което някога е било запечатано там – тя ни дава шаблонния отговор. Всичко, което някога е било запечатано там. Но какво означава това за вас. Какво е значението, какво е това. Това са думи, термини, но какво означават те за вас. Когато вие затворите очи –какво? Чувства, минали преживявания, хайде какво още, самскари… Да, отивате на важно място, но това е място на едно важно качество. Просто тишина., но трябва да има осъзнаване на тишината. По същият начин трябва да има осъзнаване за  това място, на което отивате. Така че медитацията е за това осъзнаване. Медитацията е запазване на това осъзнаване, каквото и да се появява. Осъзнаване, осъзнаване, осъзнаване. Осъзнаване на това, на това на това. Това, което се случва е, че тези проблеми, за които говорихме, започват да се появяват. Защото в действителност те искат да излязат. И в същото време не искат да бъдат решени. Така че си играят на криеница. Но те ще излязат, вие ще ги видите и ще ги разрешите, ако можете да запазите това отделено осъзнаване. И това е праджахара. Праджахара изисква много работа. Не е за мързеливи. Мързеливият по добре да иде да спи, и да не казва аз практикувам медитация. Защото праджахара означава да се справите със себе си. Повечето хора просто се отказват и отиват на психилози и психиатри, за да се справят със себе си. Някой от вас правил ли е това? Не знам какво да правя, не знам как да го правя, не мога да понеса това, и отивам при психолога, при психиатъра сядам при него и казвам – ти разреши моя проблем. Някои от вас правили ли са го? Или не? Някои от вас правили ли са го? О, ето. Но праджахара означава да седнете и да станете своя собствен психолог, психиатър. Оставете проблема да излезе, да дойде и го вижте. Вижте това, това, това, вижте цялото нещо. Оставете го да се разкрие пред вас. По същият начин, по който ще разкажете за всичките си проблеми и целия си живот на психолога, на психиатъра, не е ли така? А психолога и психиатъра нямат личен интерес освен този че ще платите в края на сеанса. Така че те могат просто да слушат, знаейки какво ще излезе от джоба ви накрая, са съгласни. Ще слушат. По същият начин вие трябва да сте готови да седнете и да слушате това, което излезе от ума ви. Ето така можете да разрешите проблемите си, и ако не го направите, тогава вие ще продължите да проектирате проблемите си в света навън и да ги виждате навсякъде където отидете. Където и да отидете ще си ги вземате с вас. И познайте какво? Те ще бъдат там, за да ви чакат да се върнете. Някои хора непрекъснато сменят дома, професията, партньора, мислейки си, „ще се избавя от проблемите си“. Проблемът е дома ми, работата ми, партньорът ми, това дете, иска ми се то да порасне. Но, проблемът е в моя ум, и аз го проектирам в света около мен и в моя живот. И го виждам отново и отново и отново. Колко странно. Но не е ли вярно? Има само един изход от това. Смяната на работата няма да помогне. Смяната на дома няма да помогне, смяната на партньора няма да помогне, смяната на кучето няма да помогне. Но праджахара ще помогне. Ако се практикува правилно. Но ако седите със затворени очи и спите, няма да помогне. Трябва да има осъзнаване трябва да има внимание във всеки един момент. И това е трудна работа. Трудно е сте внимателни, особено когато сте изморени. Знаете ли го вече, тези, които сте практикували? Така че за да се превърнете в напреднал практикуващ, в човек, който наистина напредва, трябва да пригодите живота си към това. Това е всичко, което трябва да направите. Трябва да пригодите живота си, така че да практикувате в подходящото време, без да сте изморени, без да сте с пълен стомах, без главата ви да е пълна от прекалено много предишни активности. 

Тратака

Тратака е устойчиво взиране. Напишете символа Ом с черна боя на стената. Концентрирайте се върху него с отворени очи, докато сълзи започнат да напират в очите. Тогава затворете очи; визуализирайте картината на Ом. После отворете очи и отново се взирайте докато се появят сълзи. Постепенно увеличавайте периода. Има последователи които могат да се взират за час. Тратака е една от sad kriya (едно от шестте упражнения) в hatha yoga. Тратака прави устойчив скитащия ум и премахва viksepa (подмятането на ума). Вместо вглеждане в Ом, можете да се вглеждате в голяма черна точка на стената. Стената ще ви се представи в златен цвят по време на тратака. 

Можете да правите тратака на която и да е картина на Бог, например Рама, Шива или Салиграма. Можете също и да седите и на стол. Фиксирайте картина на стената пред очите ви. Тратака е А-Б-В на концентрацията. Тя е първото упражнение за последователите на йога по концентрация. 

Тратака с отворени очи е следвана от визуализация. Визуализацията е извикана от чистата умствена картина на нещо. 

 Практикувайте тратака за една минута първия ден. След това постепенно увеличете периода всяка седмица. Правете я нежно с лекота и комфорт, с продължителност колкото можете. Повтаряйте мантрата си по време на тратака. При някои хора, които имат слаби капиляри, очите може да се зачервят. Не е нужно да се тревожат излишно. Зачервяването на очите ще премине бързо. 

Практикувайте тратака за шест месеца, след което можете да вземете напреднали уроци по концентрация и медитация. Бъдете постоянни и систематични в своята sadhana (практика). Ако има прекъсване, наваксайте този недостиг или загуба на следващия ден. Тратака премахва 

много очни заболявания и накрая води до siddhi (психични сили). 

Поставете картина на Бог Исус пред вас. Седнете в любимата си медитативна поза. Концентрирайте се нежно с отворени очи върху картината, докато сълзите закапят по бузите. Въртете ума върху кръста, гърдите, дългата коса, красивата брада, кръглите очи и различните части на тялото, фината духовна аура излъчваща се от главата му, и т.н. Мислете за божествените атрибути, различните фази на неговия интересен живот и “’чудесата” който той е извършил, различните сили които е притежавал. После затворете очи и се опитайте да визуализирате картината. Повтаряйте същия процес отново и отново. 

Какво е кечари мудра?

Нека го обясним с думи, които лесно можем да разберем. На около един-два сантиметра над пода на устата е разположен един от най-екстатично чувствителните органи в тялото ни. Може да бъде достигнат сравнително лесно с езика. Разположен е на гърба на назалния ни септум (преградата на носа) и когато нервната система е достатъчно пречистена чрез авангардни йога практики, езикът ни ще се обърне назад и ще отиде в кухината на нашия назо-фаринкс, за да открие чувствителния ръб на нашия септум. Когато това се случи, сякаш главен превключвател в нашата нервна система се включва и всичките ни авангардни йога практики и преживявания започват да функционират на много по-високо ниво. Когато кечари се случи спонтанно, ние стъпваме на бързата линия на йога. Това е висшата група в йога, така да се каже.

Рамакришна е казвал: "Когато дивната богиня идва, езикът се обръща назад."

Много са изпитвали този естествен феномен по време на техните йога практики. Когато нервната система е готова, това просто се случва. Езикът иска да отиде на зад. Но малко са способни да го направят, а това просто е въпрос на обучение. Ако има силна бхакти и езикът се обръща назад, пътят да са направи връзката във фаринкса към по-високо ниво на духовна практика.

Твърде възможно е броят на хората навлизащи в кечари да се увеличи драматично в идващите години. Когато това стане, това ще бъде гигантска крачка напред за хората, защото това ще означава превключване предимно на духовен начин на функциониране на нервната система. Това ще доведе до много ползи от нарастващото просветление, което се разпространява в нашето съвременно общество. Кечари е толкова значима, толкова мощна, и толкова показателна накъде човечеството отива. Само няколко йоги и йогини в кечари могат да имат огромен ефект върху духовните енергии във всеки. Те излъчват енергия, която ускорява появата на просветлението във всички. И така, освен, че кечари е индивидуален феномен по пътя на човешката духовна трансформация, тя има и глобално значение, както и другите авангардни йога практики.

Както Исус е казал: “Ти си светлината на света”.

Но достатъчно за духовната съдба на човешката раса. Какво е значението за всеки един от нас и каква е нашата връзка с кечари?

Тъй като кечари беше спомената в тези уроци преди време, някой от вас ми писаха за това, че имат ранни симптоми на кечари и че се чудят какво да правят. “Да спра ли езика да отива назад?” “Трябва ли да продължа?” “И ако трябва, то как?” Това бяха задаваните въпроси.

Ако езикът отива назад и чувстваме, че отиваме по-напред от себе си, няма нужда да бързаме. Ако имаме съмнения или ексцесивни кундалини преживявания, най-добре е да изчакаме. Това е приложението на самоопределяне на темпото, нали разбираш. Само ти можеш да знаеш кога е дошло време. Никой не може да ти каже кога е време да опиташ кечари или някоя друга напреднала йога практика. Твоите преживявания и твоята бхакти ще ти бъдат водачи.

Макар и да говорим за пътешествие от няколко сантиметра, кечари е голямо начинание. Не толкова физически, макар да има известно физическо предизвикателство, но още по-големи са предизвикателствата на психиката и емоциите. Кечари е голяма работа. Тя достига до сърцевината на нашата духовна идентичност. Готови ли сме да включим неврологичния ключ, който ще ни транспортира в по-високи нива на съществуване? Няма да се променим внезапно и завинаги. Не е така. В денят след като навлезем в кечари за първи път, ние сме си все същите. Може дори да спрем да правим кечари, ако сме започнали преждевременно. Лошо няма. И кечари си има стадия на несръчност, както и всички други авангардни йога практики. Нужна е известна детерминираност, за да се премине през несръчното начало на кечари. Не ставаме внезапно различни в минутата в която започнем кечари. Само с времето и практикуването ние претърпяваме промяна и това ще бъде съществена промяна. Всъщност, ние сме станали различни преди да навлезем в кечари. Решението да правим кечари е прекрачване също толкова, колкото самото и правене. В този смисъл кечари е повече от физическо действие. Решението да правим кечари е разпознаване на готовността на нервната система да отиде на следващото ниво. Нервната система ни казва, когато е готова. Ние ставаме кечари дори преди да навлезем в кечари. Не е ли така със всички авангардни йога практики които започваме? Чувстваме се готови. Започваме да практикуваме. Ако сме в съгласие с нашата нервна система, практиката ще ни се “лепне”. Ако е преждевременна, практиката ще има грубост и ще трябва да се върнем назад. Това е добре. Това е начинът по който опитваме и откриваме отворите, за да се придвижим напред в йога. И с кечари е така. Само дето с кечари правим малко повече, за да я правим и преживяването е доста драматично така, че изисква силна мотивация, за да го направим – силна бхакти. Кечари означава “да полетиш във вътрешното пространство” Това звучи поетично и драматично. И при все това, кечари е много повече от това. Много по-лично е от това. Редовната практика на кечари ни отнася в постоянното любене на полярностите вътре в нас. Ефектите на кечари надминават тези на тантрическите сексуални връзки, обсъждани в групата по тантра. Това е изненадващо, защото кечари не включва въобще външна сексуална активност. Кечари е една от най-големите тайни на просветлените целибати. Не, че кечари и целибатът трябва да вървят едновременно. Всеки може да прави кечари и да продължи с нормални сексуални връзки. Но ако избереш пътят на целибат, тогава кечари, заедно с другите йога практики, ще ти осигури повече от нужното култивиране на сексуалната енергия нагоре в нервната система. Това е естествен вътрешен процес, който се появява в нас. С кечари наистина ли “летим във вътрешното пространство”? Най-великата част от преживяването на кечари е надигането на екстатично блаженство. Сетивата по един естествен начин се привличат на вътре и е подобно на летенето навътре- вътрешните ни измерение са безкрайни и ние летим в тях в постоянен екстаз.Връзката, която правим близо до върха на сушумна, ида и пингала в кечари е екстатична и предизвиква екстатична проводимост в нервната система повече, от която и да е друга практика. Всяка друга авангардна йога практика става нарастващо по-ефективна в това да прави същото нещо – надигането на екстатичната проводимост. И така, кечари е екстатична връзка, която осветява цялата ни нервната система. Чувствителния ръб на назалния септум е олтар на екстаза. Колкото повече време прекарваме там, толкова повече екстаз изпитваме. Кечари е перфектният компаньон на самбхави. Двете практики се допълват една с друга. Заедно кечари и самбхави изтеглят божествения екстаз нагоре и ни изпълват с дивна светлина. Напредналите йоги и йогини използват кечари постоянно през техните седящи практики и често през деня, когато не участвуват в разговор. С други думи кечари е домът на напредналите йоги и йогини. Ние дори не знаем, че те са в кечари. Само финото излъчване на божествена светлина ги издава. Вътре, те са в постоянна любовна игра на божественото любене. Тук ще се занимаваме с четири стадия на кечари, всички отнасящи се до върха на езика:

Стадий 1 – до точката на тавана на небцето в устата, където твърдото и мекото небце се срещат. Това е демаркационната линия, която трябва да бъде премината преди да стане възможен вторият стадий.

Стадий 2 – зад мекото небце и нагоре към назалния септум. Пътят е кратък, но важен. Първоначално това се прави с помощ от пръст, който избутва назад, под езика, като отива на ляво или на дясно от мекото небце, където влизането е най-лесно. Това може да изисква разкъсването на девствената ципа (химена). Виж по-долу повече за това.

Стадий 3 – постепенно достигане до върха на назофаринкса и септума. Това ни отвежда до костната структура, която съдържа хипофизата.

Стадий 4 – Навлизане в носните проходи отзад и придвижване нагоре отвъд върха на фаринкса по посока на точката между веждите. Не е толкова далече за езика да достигне до там, колкото изглежда на пръв поглед. Постави палеца на ставата на челюстта си и постави показалеца си на върха на езика, изплезен на вън. След това завърти фиксираната дължина до твоя показалец нагоре към точката между веждите. Виждаш ли? Не е толкова далече езика да отиде направо нагоре от корена си.

Много години могат да минат между стадий 1 и 4. Кечари е продължителна еволюция, а не събитие ставащо за една нощ. Макар със сигурност да има своите моменти на драматично развитие, особено между стадии 1&2 и стадии 3&4. Нека сега да разгледаме четирите стадии в повече подробности.

Стадий 1 ни поставя в контакт с пода на септума през тавана на устата. Това вече беше предложено като цел към която да се върви в урока за йони мудра кумбхака. На мястото където мекото и твърдото небце се срещат може да се почувства известен екстатичен отговор, ако чистота на нервната система нараства. Стадий едно не е лесен, тъй като за повечето хора се нуждаят от усилие за да държат езика на тавана на устата и да работят по посока назад с времето. Навикът се разработва бавно. След като върхът на езикът премине точката където твърдото и мекото небце се срещат и мекото небце може да бъде избутано нагоре с езика, тогава стадий 2 е близо.

Стадий 2 е много драматичен. Езикът се избутва назад с пръст към лявата или дясна страна на мекото небце. Това са най-кратките пътища водещи зад мекото небце. Единият ще бъде по-кратък от другия. В един момент ти ще експериментираш и ще установиш сам. Дългият път е през средата. Мекото небце има еластично сухожилие което преминава по задният му ръб. Когато върхът на езика отиде зад него за първи път, еластичното сухожилие може да се плъзне бързо зад него, под долната част не езика, като че ли го хваща. И тогава езикът внезапно попада в назо-фарникса и докосва ръба на назалния септум(преграда) за първи път.

Първата реакция е изненада и вероятно езикът ще се върне обратно бързо. Лесно е да се измъкне навън. Няма нужда от помощта на пръстите. Лесно е също така да се диша през носа, докато езикът е в назо-фаринкса. При първото влизане, очите и носът могат да се овлажнят, може да има кихане, може да има сексуална възбуда и силни емоции. Всичко това са временни реакции на събитието на навлизане в стадий две на кечари за първи път. При последващите навлизания, нещата се успокояват. С времето, вече няма да е нужна помощ с пръст за да може езикът да отиде зад мекото небце. Еластичното сухожилие по ръба на мекото небце се разтяга достатъчно и отиването стадий 2 на кечари става лесно и удобно. Всъщност, много по-лесно е да се остане в стадий 2 отколкото да се остане в стадий 1 на кечари. Езикът много лесно остава в назо-фаринкса, изобщо без усилие, което го прави лесно за използване по време на пранаяма и медитация. Очевидно езикът е направен да си почива блажено в назо-фаринкса.

Има две практически неща, които трябва да се имат предвид при стадий 2 на кечари. Първото е овлажняването на фаринкса. Второто е натрупването на слюнка в устата.

Фарниксът е непостоянно нещо. Обикновено, той е естествено влажен и добре смазан за езика. Рядко е сух и не толкова добре смазан. В първата ситуация, кечари може да бъде практикувана практически неограничено. В втората ситуация само оскъдно, скъпернически. Когато фаринксът е сух може да има сърбящо усещане когато езикът е там. И тогава не е време да се прави кечари- просто отиваме в стадий 1 когато фаринксът е сух. Интересното е, че по време на практиките фаринкса ще е почти винаги влажен. Но не може да се предскаже със сигурност. Ние просто влизаме когато сме желани, което е през повечето време(по-често). А когато не сме желани, почитаме ситуацията и се въздържаме от влизане. Нещо такова.

Когато сме горе в стадий 2 на кечари, слюнка ще се натрупва долу в устата. Тъй като не можем да преглътнем това, което ни е в устата, докато изикът ни е горе в назо-фаринкса и не искаме да ни текат слюнките, тогава излизаме от кечари от време на време, за да преглътенм събралата се в устата ни слюнка. В ранния период на нагласяване(свикване с) на практиката на стадий 2 на кечари може да има много слюнка и ще ни се наложи да преглъщаме по-често. С времето, слюнката се връща на нормалните си нива и излизането от кечари за преглъщане ще стане рядко.

И така, в стадий 2 на кечари, ние просто оставяме езика си да си почива леко върху ръба на назо-фаринкса, а това задвижва духовният процес навсякъде в тялото ни.

В началото стадий 2 на кечари ще бъде любопитно състояние. Намираме се на ново място и искаме да открием какво има във фарникса. Там е чувствителния септум(носната преграда), “олтарът на екстаза”. Няма да имаме проблем да го открием и да осъзнаем, че най-добрия начин да правим пранаяма и медитация е когато езикът ни почива върху септума. Същото е като да правим мощна сидхасана работеща едновременно от другия край на спиналния нерв, събуждаща цялата ни нервна система отгоре. Когато не изпитваме удоволствието на екстаза на септума, ние без съмнение ще изследваме, ще открием стърчащите отвори на евстахиевите тръби от двете страни на носните отвори. Не можем също така да пропуснем входовете на носните отвори от двете страни на септума и бързо ще открием изключително чувствителните еректилни тъкани вътре в тях. Твърде много. По-добре стойте на страни от тях за известно време. И така, отиваме нагоре по септума в нашето пътешествие към върха на фаринкса, към стадий 3. За някои това е кратко пътешествие. За други може да отнеме много време. Като отидем там ние изследваме цялата дължина на ръба на септума с нашия език и ще приготвяме себе си за евентуално навлизане в насните отвори и отиване по-високо.

Една практика, която може да помогне след като отидем в стадий 2 на кечари е т.нар. доене на езика. Състои се в нежното придръпване на езика с пръстите на двете ръце, като се сменят алтернативно ръцете, сякаш доим крава. Доброто време за правене на това е под душа всеки ден. По този начин можеш да получиш ползата от този метод без да си наслюнчиш целите дрехи. С времето езикът може да бъде удължен с този метод. Това не е полезна практика за навлизане в стадий 2. За това най-важно е да се справим с френулума, виж обсъждането по-долу. Доенето на езика помага за отиване отвъд стадий 2 на кечари, особено в стадий 4.

Стадий 4 е друга драматична стъпка. Той може да бъде отдалечен на години време от стадий 2 и 3. Всеки ще подходи към него по различен начин. Носните проходи са високи и тесни, а езикът е тесен и широк, така че езикът може да навлезе в тях само като се обърне на страни. Но на коя страна? Едната страна е по-добра от другата. Езикът може по един естествен начин да бъде обърнат с върха към центъра като се следва каналът започващ от върха на издатината на евстахиевата тръба до съответния и носен проход. Обръщането на езика навътре към центъра е пътят за навлизане в носните отвори. Навлизането в стадий 4 е също толкова драматично както навлизането в стадий 3, тъй като тъканите в носните проходи са екстремално чувствителни, а свързването с тях по описания начин отвежда нервната система на още по-високо ниво.

Стадий 4 осигурява обширна стимуация на горните краища на сушумна, ида и пингала и това има огромен ефект в цялата нервна система, особено когато се комбинира с пранаяма и свързаните с нея бандхи и мудри.

Отиването в стадий 4 е естествено след като стадий 2 и 3 са овладяни и станат втора природа. Преди това не сме много привлечени поради чувствителността на носните проходи. Отварянето на нервната ни система и надигането на бхакти ни отвеждат в стадий 4 когато сме готови.

След като се научим да влизаме в носните проходи, езикът може да бъде използван, за да се прави алтернативно дишане през ноздрите по време на пранаяма и йони мудра кумбхака. Това осигурява алтернативно стимулиране в назалните проходи, което води до допълнителни прочистващи ефекти в сушумна, ида и пингала. Нашата пранаяма и кумбхака стават супер заредени в стадий 4 на кечари.

Четирите стадия на кечари стимулират големи неврологични отваряния в главата и в цялата нервна система. Кечари е една от най-удоволствените и далеко идущи авангардни йога практики. Кечари представлява съществен преход в нашите авангардни йога практики на много по-високо ниво.

Нека сега говорим за мембраната, сухожилието под езика, наречено френулум.

За повечето от нас, френулумът ще бъде ограничаващ фактор при придвижването по стадиите на кечари. Има спор дали френулумът трябва да бъде рязан или не. Някой казват, че ние заслужаваме или не заслужаваме кечари в зависимост от вида френулум, който имаме под езика си и че единственият път към кечари е разтягането на френулума. Ако не межем да го разтегнем достатъчно, за да направим кечари, такава е “волята на бог”.

В тези уроци, ние не се присъединяваме към този ограничен възглед. Възгледът тук е – “Господ помага на тези, които си помагат сами”

В тези уроци гледаме на френулума като на нишка, която трябва да бъде подрязана, когато му дойде времето. Тя ни държи вън от кечари докато станем готови. Когато сме готови, а всеки един от нас знае кога е готов, френулумът може да бъде подрязан. Подобно е на девствената ципа – хименът. Когато жената е готова за полово общуване, хименът се разкъсва. Разкъсването на химена може да бъде стресово и болезнено събитие, ако стане на сила. Рано или късно френулумът ще бъде насилен да се отвори по същия начин, тъй като отиването в кечари е също толкова естествено както и половото общуване. Биологически е предопределено. Това става когато нервната система е достатъчно зряла. Авангардните йога практики ни отвеждат по-близо до прехода със всеки един ден в който сме практикували. Кечари е резултат на втория пубертет в нас – нашият духовен пубертет. Когато нервната ни система стане чиста, нашата бхакти се увеличава. Повече от всичко друго, бхакти, ни изпраща в кечари. Когато всяка част от нас желае Бог, тогава отиваме там. Езикът се обръща назад и отива нагоре. Нещо такова. След като нашата бхакти запрати езикът ни назад в кечари, скъсването на химена на френулума не е нужно да е стресово или болезнено. Може да бъде леко и нежно. Но преди всичко, трябва да бъде постепенно. Прави се с мънички надрязнавия. Тънички надрязвания всяко едно от които по-малко от косъм или много тънка струна. Стерилизиран, остър инструмет за рязане на кожичките на пръстите(подобен на малък резач на жица) може да свърши работа, малко по-малко. Когато повдигнем езика си нагоре, виждаме много лесно къде е точката на най-голямо разтегляне(напрежение) върху френулума. Ако направим мъничко надрязване там, не по-голямо от косъм, вероятно няма и да кърви. Може би една капка. Ако е повече от една капка, срязали сме твърде много. Мъничкият срез ще зарасне за един или два дни. Тъканите в устата заздравяват много бързо. Тогава след седмица или след месец, колкото ни е удобно, ще бъдем готови да го направим отново. Ако сме твърде чувствителни, малко лед може да се използва за да обезчувстви ръба на френулума и дори няма да почувстваме срязването. Не използвай обаче лед за да направиш голям срез. Това е твърде много и носи известен риск от инфектиране. Не правим среза, ако имаме инфекция някъде по тялото. С мънички надрязвания, френулумът ще позволи на езика да отиде още назад за много кратко време и преди да сме усетили ще използваме пръста си, за да бутнем езика зад мекото небце. Можем да продължим с малките надрязвания след като сме стигнали стадий 2 на кечари и това ще ни позволи за се придвижим в стадий 3. След това можем да продължим с мъничките надрязвания докато достигнем до тавана на назо-фаринкса, а това ще ни помогне да стигнем до стадий 4. Ще отнеме години. Няма за къде да бързаме. Можем да продължаваме месеци или дори години, без никакво надрязване, доволни на удоволствието на нивото на кечари, до което сме достигнали и постоянният духовен растеж, който идва с него. Тогава можем да бъдем вдъхновени да продължим нагоре с езика и да направим още надрязвания. Когато нарязването достигне след стадий 2 на кечари, става много лесно да го правим. Докато френулумът се поддава бавно, ръбът му, когато се разтегне заприличва на мазол. Няма болка при надрязването му и не кърви. Не е трудно да се подрязва така, че езикът да отиде още нагоре в по-напреднали стадии на кечари. Това е дълго пътешествие във времето, а и носещо удовлетворение също така. Може да отнеме десетилетия, за да се изпълнят стадиите от 1 до 4. Няма за къде да бързаме. Нервната система знае какво трябва да стане. Когато тя разбере,научаваме и ние, чрез нашата бхакти. Френулумът на вески един от нас е различен. Малко от нас ще могат да навлязат в кечари без да е нужно надрязването му. Други ще се нуждаят от много надрязвания. Повечето от нас ще бъдат някъде по средата. Каквото и да конкретното положение, ще знаем какво да направим, когато бхакти се появи. Никой друг не може да ни каже кога, какво да правим. Всичко в този урок се предлага като информация така, че да имеш добра идея какви са ти възможностите, когато се появи бхакти. Някои ще имат медицински съображения относно надрязането на френулума. Повечето лекари няма да са "за" това. Има ли риск? Винаги има известен риск, когато започваме нови неща. Такъв е живота. Практиката за надрязване на френулума за кечари е тук от хиляди години – поне толкова дълго колкото обрязването (циркумцизията), пробиването на тялото (за обици например) и татуировката. Не, че тези промени в тялото са от същия клас като кечари. Не са. Кечари е една от най-авангардните йога практики на планетата. Когато разберем, че сме готови за нея, ние ще искаме да поемем всякакви рискове, за да навлезем в нея. Всеки едни от нас избира своя път в съгласие с чувствата надигащи се в нашето сърце. Този урок не за да прави промоция на стадий 2 на кечари и стадиите след него като практика за всеки. Той е, за да даде полезна информация за тези, които имат симптоми на кечари и се откриват по един естествен начин протягащи се да достигнат отвъд стадий 1. Помни винаги да се съобразяваш със собствените си възможности и преживявания.

Автор: Йогани