Трансформацията на егото е много по-труден процес

Ти трябва постепенно да се развиваш. Трансформацията не става през нощта. Трябва време да медитираш, да се отвори сърцето, имаш такива моменти, па се затваря, но почваш да се осъзнаваш. Почваш да ставаш по-съзнателен как стоят нешата. Сам ги откриваш в себе си, ги изживяваш тези неща. Не книги, не религия. Просто гледаш реално в себе си и да видиш дали имаш любов, дали обичаш хората, дали искаш да им служиш, дали искаш да им помагаш, дали иде от любовта или за да ти обръщат внимание, дали правиш това заради някоя егоистична причина. Да видиш всички тези мотиви, какви са ти. Дали са ти чисти мотивите, поради които правиш тези неща, които правиш. Сам пред себе си, не пред другите. Другите са достатъчно объркани. Ти сам себе си трябва да се видиш, няма кой пред другите. Ама то е постепенно, няма шанс това да стане изведнъж. Самата трансформация, това е изкуство на преобразба, това е учим се – един зикр, па друг зикр, после мъчиш се, па слушаш, па нещо ти говорят, па нещо енергия, па ще се разплачеш, па нещо ще стане и полека, полека върви тази преобразба, ти не я осъзнаваш всъщност.

Не можеш да видиш процеса как се случва. Защото процесите всъщност не ги осъзнаваме. Не ги виждаме как се случват. Не виждаш процеса на преобразба. Той е бавен. Нещо се случва, ама от време на време само виждаш нещо, но не виждаш целия процес, не виждаш цялата картинка до края как изглежда. 

Цялата промяна става много по-добре ако не храниш някакви неща в себе си, някакви застояли идеи. Например в отношенията между хората не храниш идея за някого, че е такъв - онакъв. Няма идея за никого какъв е. Може в един момент да е така, ама след това няма нищо. Ако носиш тази идея за него, ти се блокираш. Носиш човека и ти става все по-тежко и по-тежко. Не ти е той виновен. Ти си виновен, защото си глупав. Не ти е виновен човекът за това. Как работи нашият ум? Когато се вържем за нещо и ако ни обсеби тази негативна мисъл, негативно чувство, към някой човек... Гуру казваше: „Ако мислиш за някой човек и те обсебва в негативен смисъл, той ти става Гуру. Ако мислиш с лошо чувство за някго, той ти става Гуру и почва да те доминира. Побеждава те по негативен начин тази обсесия. Това е много важно, затова да не се развиват такива отношения между хората. Никакви такива: „Тя такава, тая онакава.” Всеки човек има различни животински прераждания. И от животинските прераждания си носи част от характера. Егото носи нещо от животното, което е бил - от животните, които бил. От всички животни – амалгама. Сбирка от животни. Бил слон, бил мечка, бил нещо и сега комбинация от мечка, от бивол - егото. Различни животни сме били. Тази сбирка от всички тези животни оформят егото. Затова абсурдно, някой човек ти харесва, някой не ти харесва – ти си също животно. 

Въпрос: Как става това един да е имал прераждане на слон, друг на сърна, от карма ли е, от какво зависи?

Отговор:  Това е абсурден въпрос, защото това не е важно. Важно е, че сега си човек. Щом си човек, значи си минала животинските прераждания. Всички животински прераждания, които си имала, тази комбинация от тях влияе сега. Ако си била мечка, имаш нещо от мечка, ако си бил бивол имаш нещо биволско, имаш нещо тъпо, биволско. Всеки има различно. Гледай хората и виж. Гуру казваше всички животински прераждания. Даже зеленчуковите прераждания, плодовете... За една ученичка беше казал, че била патладжан, па била морков...

Всъщност има животински качества и тези животински качества влизат в човешките прераждания. Като влязат животинските прераждания в човешките, те влияят и на човешките прераждания, по някакъв начин. И се изгражда цялата тази конструкция от газово състояние до човек. Еволюцията, преражданията. И като дойдеш в това прераждане тук, сега, където си роден, както изглеждаш, ти носиш всички качества от животинските прераждания, от човешките прераждания също. Това е кармата от миналото. Миналото не е лошо, но то е нещо, от което трябва да учим. Тогава не е лошо. Ако имаме животински прераждания, такива онакива, трябва да ги осъзнаем и когато почнем да ги осъзнаваме и да стремим, добрите качества от тези животни ги притежаваме.

Например силен си като мечка, но не си глупав като мечка. Имаш сила на бивол, но не си толкова тъп. Положителни качества на животните. Защото животните не са само тъпи и само зли. Те имат и добри качества. Така че тези качества като животно може да бъдат и добри да ти помогнат по някой начин. Когато почнеш да стремиш, да преобразят егото, да трансформират самото его. Не само егото да изчезне, а егото да бъде преобразено, трансформирано, за да можеш в его да проявяваш Божественото. За да може Самадхито да почне да сияе през егото. Егото да не бъде препятствие. Егото трябва да се преобрази, да се трансформира. Ако се преобрази егото, то става прозирно, за да може Божественото да се манифестира през това същество. Да почне да свети през този човек. Но егото трябва да се преобрази. Това е бавен процес. Бавен е процесът на преобразба на егото. Просветлението не е проблем. Трансформацията на егото е много по-труден процес. Може да се случи кеншо, ама ако егото не е преобразено, не можеш нищо да манифестираш от това кеншо, което си изживял. Не можеш да го проявиш. 

Кану

Вие не сте развили истинска Vairagya (безстрастие)

Въпрос: Отвратен съм от този фалшив свят. Зная напълно добре, че полза няма от живота в този свят. Навсякъде намирам само нещастие. Възнамерявам да приема живот на Санясин, но не знам къде да намеря гуру. Любезно Ви моля, кажете ми какво да направя, за да стана Санясин? 

ОТГОВОР: Вие не трябва да мразите света, а трябва да мразите само светския живот. Светът е проява на Бог. Светът е най-добрия учител за Вас. Светът не може да застане на пътя ви за достигане на Kaivalya (освобождение). Вие трябва да промените начина си на живот и погледа си върху нещата. Вие трябва да изградите един нов ум и ново виждане. Тогава светът ще Ви се яви като небеса. Вие не сте развили истинска Vairagya (безстрастие). Това е един вид временно отвращение, поради някои неуспехи. Вие сте негодни да приемете Sannyas. Може да не успеете да изпълните задълженията на Sannyasа. Трябва да качвате духовната стълба стъпка по стъпка. 

Аз ви препоръчвам да останете в света и да правите Nishkama Karma Yoga (безкористно служене) за няколко години за да пречистите сърцето (Chitta Suddhi). Вие трябва да развиете смиреност, дух на саможертва, Kshama (прошка), милост, Visva-prem (космическа любов). Тези качества могат да бъдат достигнати само с безкористно служене. Трябва да притежавате ценз на Sama (спокойна природа), Dama (себевъздържане), Sarva-sanga-parityaga (освобождаване от всички видове привързване) и съвършено подчинение и абосoлютна вяра в учителя, преди да приближите гуру за приемане на Sannyas. В противен случай няма да бъдете облагодетелствани. 

Въпрос: Абсолютно необходимо за един Саниясин ли е, да носи оцветена дреха? 

ОТГОВОР: Славата и свободата на един Саниясин трудно могат да бъдат видени от стопаните. Ако има промяна вътре в ума, трябва да има също и отвън. Носенето на оцветена в охра дреха, оранжева роба е много необходимо за онзи, който има променен ум. Поради силата на Майя или навика, когато сетивата отиват към обекти на наслаждение, в момента в който погледнете осветената дреха, която носите ще Ви припомни, че сте Саниясин. Това ще предизвика един ритник и ще Ви спаси от порочни действия. Носенето има своята слава и предимства. Само един истински Саниясин може да отреже изцяло всички връзки и обвързвания, и напълно да изкорени moha (привързване, заблуда). Приятели и роднини не ще го тревожат. Робата е огромна помощ, когато човек се появява на платформа за реч. Тя притежава своя собствена святост в умовете на индийците. Обикновените хора ще приемат идеите по-охотно от Саниясините. 

Кой съм аз? Как да открия това?

  При един удобен случай Б. В. Нарасимха Свами, авторът на „Себереализацията”, попита: Кой съм аз? Как да открия това?

   М.: Задай този въпрос на себе си. Тялото (аннамая коша) и функциите му не са „Аза”.

   Ако отидем по-надълбоко, тогава умът (маномая коша) и неговите функции също не са „Аза”.

   Следващата стъпка ни води към въпроса: „Откъде израстват тези мисли?”. Мислите са спонтанни, повърхностни или аналитични. Те оперират чрез интелекта. Тогава, кой ги осъзнава? Така се вижда, че съществуването на мислите, тяхното ясно разбиране и техните движения биват осъзнати от индивида. Изследването води до заключението, че индивидуалността на човек работи като възприемаща мислите и тяхното последователно движение. Индивидуалността е егото, или както хората казват - „аз”.Виджнанамая коша (интелектът) е само обвивка на „Аза”, но не е самият „Аз”.

   Изследвайки по-натам, израства въпросът: „Къде е това „аз”? Откъде възниква?”. „Аз” не бях осъзнат в дълбокия сън. Едновременно с появяването на „аза”, дълбокият сън се сменя със съновидението или будността. Но сега съновидението не ме интересува. Кой съм аз, сега, в будното състояние? Ако аз произхождам от дълбокия сън, тогава „Аз” съм бил покрит с невежество. Такова ограничено „аз” не може да бъде това, което описват Писанията или за което говорят мъдрите. „Аз” съм дори отвъд „дълбокия сън”. „Аз” съм тук и сега, както съм бил докато съм спал дълбоко, също и докато съм сънувал, но без качествата на тези състояния. Следователно „Аз” трябва да съм непритежаващата качества същност, която е основа за тези три състояния (трансцендирайки анандамая коша).

   На кратко, „Аз” съм отвъд петте обвивки. Тогава, остатъкът след отхвърлянето на всичко, което е не-„Аз” е Себето, Сат-Чит-Ананда.

   П.: Как да позная или осъзная Себето?

   М.: Трансцендирай настоящото ниво на относителността. Отделното битие (аз) привидно знае нещо отделно от себе си (не-аз). С други думи, субектът съзнава обект. Виждащият е дрик, а видяното е дришя. Трябва да има някакво единство, лежащо под тези две, което се проявява като „его”. Това его е с природата на чит (интелигентност), а ачит (неодушевените обекти) е отричане на принципа чит. Следователно подлежащата същност е сродна със субекта, а не с обекта. Търсейки дрик, докато всичко дришя изчезне, дрик ще става все по-фин докато не остане единствено абсолютният дрик. Този процес се нарича дришя вилая (изчезването на обективния свят).

   П.: Защо обектите (дришя) трябва да се елиминират? Не може ли Истината да бъде осъзната, запазвайки обектите, както са си?

   М.: Не. Отстраняването на дришя значи елиминацията на отделните идентичности на субекта и обекта. Обектът е нереален. Всички дришя (включително егото) са обекти. Отхвърляйки нереалното, остава Реалността. Когато въжето е бъркано за змия е достатъчно да отстраниш погрешното възприятие за змия, за да бъде разкрита истината. Без тази елиминация истината няма да изгрее.

   П.: Кога и как изчезването на обективния свят (дришя вилая) ще бъде постигнато?

   М.: Това ще се случи, когато относителният субект, наречен ум, е отстранен. Умът е създателят на субекта и обекта и е причината за дуалистичната идея. Затова, той е причината за погрешната идея за отделен аз и за последващото страдание от това.

   П.: Какво е умът?

   М.: Умът е форма на проявление на живота. Нито за парчето дърво, нито за фината машина може да се каже, че имат ум. Жизнената сила се проявява като жизнена активност, а също и като съзнателния феномен, наречен ум.

   П.: Каква е връзката между ума и обекта? Умът прави ли контакт с нещо различно от него, виз. света?

   М.: Този свят е „усещан” в будното състояние и съня със сънища или е обект на възприятие и мислене, като и двете състояния са умствена дейност. Ако нямаше движение на мисълта в будното състояние и в съня със сънища, нямаше да има „възприятие” или заключението за виждане на „свят”. В дълбок сън няма такова движение и „обектите и светът” не съществуват. Оттук „реалността на света” се създава от егото чрез внезапната си появява от дълбокия сън и тази реалност се поглъща или изчезва, когато душата възвърне истинската си природа в дълбокия сън. Появяването и изчезването на света напомнят на паяк, който прави паяжина и после си я прибира обратно. Паякът тук е основа за трите състояния: будното, съня със сънища и дълбокия сън. Този паяк се нарича Атман (Себето), докато същият, отнесен към света (който се счита, че произлиза от слънцето) е наречен Брахман (Върховен Дух). Този, който е в човека е същият, който е и в слънцето (Ша яшчаям пуруше яшчасавадитйе ша еках).

   Докато Себето или Духът е непроявен и неподвижен, няма съотнасящи се двойки от субект и обект или дрик и дришя. Ако изследването за върховната причина на появата на самия ум е интензивно, ще се окаже, че той е проявление на Реалността, която е наречена Атман или Брахман. Умът е наречен сукшма шарира или „фино тяло”, адживата е индивидуалната душа. Дживата е същността на индивидуалността. Под личност се има предвид джива. За мисълта или ума се казва, че е неин аспект или един от начините, по които дживата, бидейки вегетативен живот и по-фин аспект на това проявление, изразява себе си. Този ум винаги е с отношение към някаква материя или действащ върху нещо, което не е самия той и никога не е сам по себе си. Затова умът и материята съществуват съвместно.

Из "Разговори с Шри Рамана Махарши" за Себеизследването

Как всички мисли се преустановяват, когато умът е в Сърцето?

   П.: Как да ги практикуваме?

   М.: Изследването на преходната природа на външните феномени водят до вайрагя. Оттам Себеизследването (вичара) е първата и най-важна стъпка. Когато вичара се случва автоматично, то води до презиране на богатството, славата, охолството, удоволствията и т.н. „Аз” мисълта става по ясна при интроспекция. Източникът на „аза” е Сърцето – крайната цел. Ако обаче темпераментът на духовно устремения не е подходящ за вичара марга (за интроспективния метод на изследване), той трябва да развие бхакти (преданост) към идеал, който може да е Бог, Гуру, човечеството като цяло, етически правила или дори идеята за красота. Когато едно от тях завладее индивида, другите привързаности стават по-слаби, т.е. се развива безстрастие(вайрагя). Привързаността към идеала постепенно расте и накрая завладява полето на ума. Така, едновременно с това, неусетно расте екаграта (концентрацията или еднонасочеността), независимо от това дали има видения и директна помощ (от Бог, Гуру и др.).

   Когато не се практикуват изследването или предаността, може да се пробва естествения седатив - пранаямата (контролът на дишането). Този метод е познат катойога марга (пътят на Йога). Ако животът е застрашен, целият интерес се съсредоточава в една точка или в съхраняването му. Ако дишането се задържи, умът не може да си позволи (или не) скача към своите любимци - външните обекти. Затова, докато дишането се задържа, умът е в покой. Когато цялото внимание е обърнато към дишането или неговия контрол, останалите интереси се губят. Освен това страстите са съпроводени с неравномерно дишане, докато покоят и щастието са придружени от бавно и равномерно дишане. Всъщност пристъпът на радост е също толкова мъчителен, колкото и този на болката. И двата са придружени с бурно дишане. Истинското щастие е покой. Щастието не се формира от удоволствия. Умът се усъвършенства чрез практика и става все по-фин, също както острието на бръснача се подостря, точейки го на точилото. Тогава умът се справя по-добре с вътрешните и външните проблеми. Ако темпераментът на духовно стремящият се не е подходящ за първите два метода, а поради някои обстоятелства (например възрастта) и за третия метод, той трябва да опита карма марга (да върши добри дела, например служба на обществото). Неговите благородни инстинкти се разкриват и той получава безличностно удоволствие. Неговото его е все по-малко затвърждавано и има шанс да разкрие своята добра страна. Човек става напълно подготвен за един от трите пътя изложени по-горе. А също така неговата интуиция може да бъде непосредствено развита, следвайки този единствен метод.

   П.: Серия от мисли или от въпроси не предизвикат ли самохипноза? Не трябва ли това да се сведе единствено до еднонасочено изследване на неподдаващия се на анализ, изначален, неясно възприет и неуловим „Аз”?

   М.: Да. Това всъщност е като да съзерцаваш пустота, искрящ кристал или светлина.

   П.: Може ли ума да се фиксира в тази точка? Как?

   М.: Ако умът е разсеян, изследвай незабавно: „За кой израстват тези разсейващи мисли?”. Това веднага те връща към точката на „аза”.

   П.: Колко дълго ума може да стои в Сърцето?

   М.: Периодът расте чрез практика.

   П.: Какво се случва в края на периода?

   М.: Умът се връща към сегашното нормално състояние. Единството в Сърцето е заместено от различните възприемани феномени. Това се нарича външно ориентиран ум. Умът, ориентиран към Сърцето е наречен почиващ ум.

   П.: Целият този процес интелектуален ли е или се проявява преди всичко като чувство?

   М.: Второто.

   П.: Как всички мисли се преустановяват, когато ума е в Сърцето?

   М.: Чрез силата на волята и силно доверие в истинността на ученията на Учителя.

   П.: С какво е полезен този процес?

   М.: (а) Покоряване на желанията – развитие на еднонасочеността.

(б) Покоряване на страстите – развитие на безстрастие.

(в) Усилване на добродетелите – (саматва) еднаквост към всичко.

   П.: Защо човек трябва да следва тази самохипноза, мислейки за немислимото? Защо да не следва други методи като съзерцаването на пламъка на свещ, задържане на дишането, слушането на музика, слушането на вътрешни звуци, повторението на свещената сричка ОМ (пранава) или други мантри?

   М.: Съзерцаването на пламъка притъпява ума и причинява вцепеняване на желанията за кратко, но все пак не носи постоянна полза. Контролът на дишането спира желанията единствено докато то трае. Слушането на звуци дава подобни резултати, освен ако мантрата не е свещена и не осигурява помощта на по-висша Сила, която да пречисти и извиси мислите.

Из "Разговори с Рамана Махарши за Себеизследването"

Как да разкрием природата на ума

П.: Как да разкрием природата на ума, т.е. неговата върховна причина или ноумена, на който е проявление?

М.: Подреждайки мислите по важност, най-важната от всички е „аз” мисълта. Идеята или мисълта за личността е корена или ствола на всички други мисли, тъй като всяка идея или мисъл се появява като нечия и тя не съществува независимо от егото. Затова егото поражда движението на мислите. Втората и трета личност не се появяват освен за първата личност, за аза. Следователно те се появяват, единствено след като се появи първата личност или аза, затова всичките три личности изглежда, че се появяват и изчезват едновременно. Тогава проследи върховната причина на „аза” или личността! Идеята за „аз” се появява за въплътеното его и то би трябвало да е свързано с тялото или организма. Има ли то местонахождение в тялото или специална връзка с определено място, както речта или влюбчивостта имат център в мозъка? Подобно, има ли „азът” някакъв център в мозъка, кръвта или вътрешностите? Мисловният живот има за свой център главния и гръбначния мозък, които от своя страна са подхранвани от кръвта, циркулираща в тях, носеща хранителни вещества и кислород, които смесени в подходяща пропорция се трансформират в нервна тъкан. Както за вегетативния живот или за жизнената сила, включваща циркулацията, дишането, храненето и т.н., се казва, че е ядрото или същността на организма, така и за ума може да се каже, че е проявление на жизнената сила, която на свой ред се счита като пребиваваща в Сърцето.

   П.: Сега, да попитам за изкуството за унищожаването на ума и за развиването на интуиция на негово място. Това два различни етапа ли са и има ли неутрална основа, която не е нито ума, нито интуицията? Или, отсъствието на умствена дейност задължително ли води до Себереализация?

   М.: За абхяси (практикуващия) има два различни етапа. Съществува неутралната основа на съня, комата, припадъка, лудостта и т.н., в която не съществуват нито умствени дейности, нито надделява съзнаването на Себето.

   П.: Разглеждайки първо първата част на въпроса, ще попитам как умът да бъде елиминиран или относителния план на съзнанието да се трансцендира?

   М.: Умът по природа е неспокоен. Започни да го освобождаваш от безпокойството му, дай му мир, освободи го от разсейващи фактори, тренирай го да гледа навътре, направи това навик. Това става като игнорираш външния свят и като отстраниш препятствията за покоя на ума.

   П.: Как да отстраним безпокойството на ума?  

   М.: Външните контакти – контакт с обекти, освен със самия себе си – правят ума неспокоен. Загубата на интерес в не-аза (вайрагя) е първата стъпка. После следва навикът за интроспекция и съзерцание. Те се характеризират с контрол на външните сетива, вътрешните способности и т.н. (шама, дама и т.н.)¹, които водят до еднонасоченост на ума и самадхи.

Из "Разговори с Рамана Махарши за Себеизследването"

Природата на знанието

Първи въпрос:
1-2. О, най-добър сред мъдреците, какво представлява Знанието (джнана)? Дали е някое от утвържденията (вритти) „Аз съм Брахман“, „Брахман съм аз“, „Аз съм всичко“ или „Всичко е Брахман", или джнана е различна от всичките тези четири вритти?

3. Бхагаван Рамана Муни, моят Гуру, милостиво изслуша този въпрос на своя ученик и отговори така:

4. „Без съмнение, всичко това са вритти, просто концепции на ума. Мъдрите казват, че само пребиваването в състоянието на чистия Атман е джнана.“

5. При тези слова на Гуру, разсейващия съмненията, се появи ново съмнение и аз отново го попитах.

Втори въпрос:
6. О, повелителю на мъдреците, може ли Брахман да се схване чрез мисъл (вритти)? Моля ви, разсейте това съмнение в ума ми.

7. Чувайки този въпрос, Риши, приятелят на тези, които са намерили убежище в него, ме озари с погледа си и каза така:

8. „Ако вритти иска да схване Брахман, който е собственото Себе, Атман, тя става Това и губи своето отделно съществуване.

9. Този силно интригуващ кратък разговор между нас се състоя на 21 юли 1917 година.

Така завършва четвърта глава, наречена:
„Природата на знанието“
в Шри Рамана Гита

Науката за Сърцето

1. В упомената по-горе година, вечерта на 9-ти август, Рамана Муни говори изчерпателно за Сърцето.

2. Това, от което произтичат всички мисли на въплътените същества, се нарича Сърце. Всички негови описания са представи на ума.

3. Казват, че „аз“-мисълта е коренът на всички мисли. Накратко, това, от което „аз“-мисълта води началото си, е Сърцето.

4. Ако Сърцето се намира в анахата чакра, тогава защо практиката на йога започва в муладхара?

5. Това Сърце се различава от съкращаващия се орган, циркулиращ кръвта. „Хридаям“ означава хрит плюс аям, „Това е Центърът“. Така е изразена природата на Атман, Себето.

6. Това Сърце е разположено от дясната страна на гърдите, а не от лявата. Светлината на съзнанието се излива от Сърцето по сушумна към сахасрара.

7. От сахасрара тя се разпростира из тялото и тогава възниква преживяването на света. Разглеждайки се като различен от света, човек се хваща в цикъла от раждане и смърт.

8. Сахасрара на човека, пребиваващ в Атман, е единствено чиста Светлина. Никоя от мислите, които я приближават, не може да оцелее.

9. Даже когато обектите, заради тяхната близост, се възприемат, те не се явяват пречка за йога, понеже умът не възприема различия.

10. Състоянието, в което осъзнаването е устойчиво и еднонасочено, дори когато обектите са възприемани от сетивата, се нарича сахаджа стхити. Състоянието, в което обектите не се възприемат, се нарича нирвикалпа самадхи.

11. Цялата вселена е в тялото, а тялото – в Сърцето. Следователно цялата вселена се съдържа в Сърцето.

12. Вселената не е нищо друго освен ума, а умът не е нищо друго освен Сърцето. Следователно цялата история на вселената кулминира в Сърцето.

13. Сърцето за тялото е като слънцето за света. Умът в сахасрара е като орбитата на луната в света.

14. Както слънцето осветява луната, така Сърцето осветява ума.

15. Смъртният, отклонявайки се от Сърцето, възприема само ума, както през нощта се възприема само лунната светлина, когато слънцето е залязло.

16. Не осъзнавайки, че истинският източник на съзнанието е неговият собствен Атман, Себето, и мислено възприемайки обектите като отделни от себе си, невежите са в заблуждение.

17. Умът на просветления, пребиваващ в Сърцето, се е влял в съзнанието на Сърцето, подобно на лунната светлина – в дневната.

18. Мъдрият знае, че повърхностният смисъл на думата праджнана е умът, а нейният истински смисъл е Сърцето. Върховното не е нищо друго освен Сърцето.

19. Представата, че виждащият е различен от видяното, е само в ума. За тези, които пребивават в Сърцето, виждащият е същото като видяното.

20. Потокът на мислите, внезапно прекратен от припадък, дълбок сън, извънредна радост или мъка, страх и така нататък, се връща обратно в своя източник – Сърцето.

21. Въплътените не съзнават, че тогава мисълта е влезнала в Сърцето, но го съзнават в самадхи, когато човек съзнателно влиза в Сърцето. Оттук различието в названието на състоянията.

Така завършва пета глава, наречена:
„Науката за Сърцето“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапатхи

Укротяване на ума

1. Обяснявайки по такъв начин науката за Сърцето, Шри Рамана Муни, най-добрият от знаещите Истината, говори за метода за укротяване на ума.

2. Хората, привързани към обектите на сетивата и имащи безкраен поток от мисли заради силата на техните латентни тенденции (васани), намират за трудно удържането на ума.

3. Капризният ум трябва да се удържа чрез сдържане на дишането, след което, като вързано животно, той престава да блуждае.

4. Контролът на дишането се получава и при сдържането на мислите. Когато мислите се сдържат, човек устойчиво пребивава в източника им.

5. Контролът на дишането е наблюдението на дишането с ума. Едно такова постоянно наблюдение води до естествено сдържане на дишането (кумбхака).

6. За тези, които не са способни да постигнат кумбхака по този начин, е предписана дихателната техника от хатха йога.

7. Тоест издишването (речака) трябва да се изпълнява за една единица време, вдишването (пурака) също за една, а задържането на дишането (кумбхака) за четири единици време. По този начин се очистват каналите, по които тече жизненото дихание (прана).

8. Когато те станат чисти, постепенно се постига контрол над прана. Пълният контрол над прана се нарича сиддха кумбхака.

9. Други, тоест джнаните, определят речака като изоставянето на идеята „аз-съм-тялото“, пурака като търсенето на Себето (Атман) и кумбхака като сахаджа стхити или пребиваването в Атман.

10. Умът се укротява и чрез повтаряне на мантри. Тогава мантрата става едно с ума, а също и с праната.

11. Когато вибрациите на буквите на мантрата станат едно с жизненото дихание (прана), това се нарича дхяна, а когато дхяна стане дълбока и устойчива, тя води до естественото състояние (сахаджа стхити).

12. Също и при постоянната близост до Великите Просветлени, умът се влива в собствения си източник.

Така завършва шеста глава, наречена
„Укротяване на ума“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапатхи

Ако се откажете от чувството за „аз” и „мое”...

Разговор с Рамана Махарши 

   П.: Какво е взаимоотношението между контрола на мислите и контрола на дишането?

   М.: Мисълта (интелектът) и дишането, кръвообращението и други (вегетативни) активности са различни аспекти на индивидуалния живот. Те зависят от (или метафорично казано „пребивават в” или „са присъщи на”) живота. Личността и другите идеи произлизат от него като жизнена активност. Ако дишането или друга жизнена активност е сдържана принудително, мисълта също е подтисната. Ако мисълта е принудително забавена и насочена към една точка, жизнената активност на дишането може да стане равномерно и ограничено до най-ниското ниво, необходимо за съхраняване на живота. И в двата случая многообразните разсейващи мисли са временно подтиснати. Това взаимодействие се наблюдава също и от друга страна. Вземи волята за живот. Това е мисловна сила. Именно тя поддържа и подкрепя живота и отлага смъртта, когато другите жизнени сили са почти изчерпани. Когато тази воля отсъства, момента на смъртта се приближава. Затова се казва, че мисълта поддържа живота в тази плът и го пренася от едно тяло в друго.

   П.: Има ли някакви спомагателни средства за развиване на концентрацията и отхвърлянето на разсейващите фактори?

   М.: Не дразни телесните храносмилателни и други органи. Затова храната трябва да се регулира, и като количество, и като качество. Не яж дразнещи храни, избягвай люто, много сол, лук, вино, опиати и т.н. Избягвай констипацията (запека), сънливостта, възбудата и храните, които ги предизвикват. Интересувай се само от едно нещо и фиксирай ума си в него. Нека този интерес те погълне изцяло до изключването на всичко останало. Това е (вайрагя) и концентрация. Може да се избере някое божество или мантра. Така умът набира сила да схване финото и да се слее с него. 

   П.: Разсейването е резултат от вродените тенденции. Възможно ли е те също да бъдат премахнати?

   М.: Да. Мнозина са го направили. Повярвай, че е възможно! Те са го направили, понеже са вярвали, че могат. Васаните (склонностите) могат да бъдат унищожени. Това става чрез съзерцаване на това, което е свободно от васаните и все пак е тяхна сърцевина.

   П.: Колко време трябва да продължи практиката?

   М.: Докато не се постигне успех и докато освобождението на Йога не стане постоянно. Успехът поражда успех. Ако един разсейващ фактор е преодолян, следващият също бива преодолян и т.н., докато не се преодолеят всички. Процесът напомня на покоряването на вражеска крепост, убивайки хората един по един, когато я напускат.

   П.: Каква е целта на този процес?

   М.: Осъзнаването на Реалността.

   П.: Каква е природата на Реалността?

   М.: (а) Вечно Съществуване без начало и край.

(б) Всепроникващо, безкрайно и неизмеримо Съществуване.

(в) Съществуване, лежащо в основата на всички форми, всяко изменение, всички сили, всяка материя и дух.

Множественото (феноменът) се изменя и преминава, докато Единственият (ноуменът) съществува винаги.

(д) Това единство, което измества триадите, т.е. знаещият, знанието и познатото. Триадите са просто проявления във времето и пространството, докато Реалността лежи отвъд и е основа за тях. Те са като мираж, покриващ Реалността, и са резултат от заблуда.

   П.: Ако „азът” също е илюзия, кой тогава прекратява илюзията?

   М.: „Азът" отхвърля илюзията за „аз” и все пак остава като „Аз”. Такъв е парадоксът на Себереализацията, но Себеосъзнатият не вижда никакво противоречие в това. Вземи например бхакти. Аз се обръщам към Ишвара и му се моля да ме погълне. Тогава аз му се отдавам с вяра и се съсредоточавам върху Него. Какво остава след това? На мястото на изходния „аз”, след съвършено себеотдаване, остава Бог, в който „аза” е изгубен. Това е най-висшата форма на преданост (парабхакти), себеотдаване(прапатти), а също и кулминацията на непривързаността (вайрагя).

   Вие се отказвате от едно или друго „свое” притежание. Ако вместо това се откажете от чувството за „аз” и „мое”, самото семе на притежанието е отсечено с един замах. Тогава злото е унищожено в зачатък или е премахнато от самия зародиш. За да се случи това, безстрастието (вайрагя) трябва да е много интензивно. Жаждата трябва да е равна на желанието на удавника да се издигне до повърхността на водата, за да спаси живота си.

   П.: Не може ли този проблем или трудност да се избегне с помощта на Учител или наИшта Девата (божество, избрано за поклонение)? Не могат ли те да ни дадат сила да видим своето Себе, такова каквото е, или да ни направят като себе си и да ни доведат до Себереализацията?

   М.: Ишта Девата и Гуру са спомагателни средства по пътя, при това много мощни. Но, за да бъдат те ефективни се изисква също и усилие от твоя страна. Твоето усилие е задължително условие (sine qua non). Ти си този, който трябва да види слънцето. Могат ли очилата и слънцето да видят вместо теб? Самия ти трябва да видиш истинската си природа. Не се изисква много помощ, за да го направиш!

   П.: Каква е връзката между моята свободна воля и непреодолимата мощ на Всемогъщия?

(а) В съгласие ли са всезнанието на Бог със свободната воля на егото?

(б) В съгласие ли са всемогъществото на Бог със свободната воля на егото?

(в) Природните закони в съгласие ли са с Божията воля?

   М.: Да. Свободната воля е сегашното проявление на ограничените способности за гледна точка и желание. Същото его вижда своите минали активности като вписващи се в рамките на „закона” или правилата и как неговата собствена свободна воля е едно от звената при прилагането на действащия закон.

Тогава егото вижда, че всемогъществото и всезнанието на Господ се изразяват чрез появата на собствената си свободна воля. Така човек достига до заключението, че егото трябва да е част от проявленията. Заложените природни закони са израз на Божията воля.

   П.: Изучаването на науки, психология, физиология, философия и т.н. помагат ли за:

(1) овладяване на изкуството за освобождение на Йога.

(2) интуитивното схващане на единството на Реалността.

   М.: В много малка степен. За йога е нужно известно знание, което може да бъде намерено в книгите. Но това, което е нужно е практическото приложение. Личният пример, личното докосване и личните наставления са най-полезните средства. Друг човек може да полага неистови (интелектуални) усилия, за да се убеди, че е схванал интуитивно Истината, т.е. нейните функции и природа, но действителната интуиция е сродна с усещането и изисква практика и личен контакт. Простото изучаване на книги не е от голяма полза. След осъзнаването всичкия интелектуален багаж е безполезно бреме и се изхвърля зад борда като излишен товар. Изхвърлянето на егото е необходимо и естествено.

   П.: По какво се различава съня от будността?

   М.: В съновиденията човек използва други тела и те влизат отново в това (физическо) тяло, сънувайки контакта на сетивата с обектите.

   П.: Какво е щастието? То е присъщо на Атман или на обекта, или пък се състои в контакта между субекта и обекта? Сега ние не виждаме щастие в нашите дела? Кога всъщност се появява то?

   М.: Когато има контакт с някакъв желан обект или паметта за това, и когато има свобода от нежелани контакти или паметта за тях, ние казваме, че сме щастливи. Такова щастие е относително и е по-добре да се нарече удоволствие.

   Но човек иска абсолютно и постоянно щастие. То не е присъщо на обектите, а на Абсолюта. То е Покоят, който е свободен от болката и удоволствието и е неутрално състояние.

   П.: В какъв смисъл щастието е нашата истинска природа?

   М.: Съвършеното блаженство е Брахман. Съвършеният покой е този на Себето. Единствено То съществува, като Съзнание. До същото заключение се стига или чрез метафизическо изследване, или чрез бхакти марга (пътя на предаността).

   Ние се молим на Господ за Блаженство и го получаваме чрез Милостта му. Даряващият Блаженство, би трябвало самия той да е Блаженство, освен това Безкрайно Блаженство. Затова Ишвара е Личният Бог, притежател на Безкрайна Мощ и Блаженство. Брахман е безличностно и абсолютно Блаженство. Ограничените азове, чиито източник е Брахман и после Ишвара, са единствено с природата на Блаженство. Биологическият организъм функционира, понеже тези функции са съпътствани от това Щастие.

   Психологията (и метафизиката) на удоволствието може би се състои в това, че спомага за нашето развитие, като се храним, движим, почиваме и общуваме. Нашата природа е преди всичко едно блажено цяло. Вземи това като възможна хипотеза. Творението е Божествеността, разделена на Бог и Природа (мая или пракрити). Тазимая е от две части: пара (поддържаща същност) и осемчленната апара (петте елемента, ума, интелекта и егото).

   Съвършенството на егото изведнъж е нарушено и в този момент се усеща липса, пораждаща желанието да получиш нещо или да направиш нещо. Когато тази липса е премахната, задоволявайки желанието, егото е щастливо и първоначалното съвършенство е възстановено. Затова може да се каже, че щастието е нашето естествено състояние или природа. Удоволствието и болката са относителни и се отнасят до нашето ограничено състояние, характеризиращо се с движение, задоволяващо липсата. Ако това относително движение напред е спряно и душата се слее с Брахман, който е с природата на съвършен покой, тази душа престава да изпитва относително временно удоволствие и се радва на съвършен покой и Блаженство. Оттук Себереализацията е Блаженство. Тя е осъзнаването на Себето като Безграничното Духовно Око (джнана дришти), а не ясновидството. Това е най-висшето себеотдаване. Самсара (кръговратът на света) е скръб.

   П.: Защо тогава самсара - творението и ограниченото проявление - е толкова пълна с мъка и зло?

   М.: Воля на Бога!

   П.: Защо Бог ще желае това?

   М.: Това е загадка. На тази Сила не може да се припише никакъв мотив, нито желание, нито пък може да се твърди, че това Безкрайно, Всеведущо и Всемогъщо Съществуване има цел за постигане. Бог е недокоснат от действията, случващи се в Негово присъствие. Удачно сравнение за това е слънцето и дейностите на света. Няма смисъл в приписването на отговорност и мотив на Едното преди да стане много. Но Божията воля за предписания курс на събитията е добро решение на проблема за свободната воля (vexata quaestio). Ако умът е неспокоен поради чувството за несъвършенство и незадоволителния характер на това, което ни се случва или на това, което е свършено или пропуснато от нас, тогава е мъдро да отхвърлим чувството за отговорност и свободна воля, като разглеждаме себе си като инструменти, ръководени от Всезнаещия и Всемогъщия, за да действаме и понасяме последствията както Той желае. Той носи всички товари и ни дава покой.

Става дума за така наречените шест добродетели или способности, нужни за постигане на абсолютен покой: спокойствие (шама), самоконтрол (дама), уединение(упарати), търпение (титикша), вяра (шраддха), съзерцание (самадхана).