сряда, 23 март 2016 г.

Шива и Сати

The Master speaks...

Шива имал съпруга - Сати. Това е неговата Шакти, енергията на Шива - Сати. Сати имала баща - казвал се Дакша. Дакша бил порядъчен човек, правил агни пуджи, удовлетворявал всички Богове, бил добър вярващ, обаче не харесвал Шива. Не Го харесвал. Харесвал всички други Божества, но не харесвал Шива. Защото Шива не изглеждал като нормално Божество. С тая пепел, с тия змии, на какво прилича това нещо?
 И Дакша нормално не го харесвал. А дъщеря му е омъжена за този със змиите. Голият със змиите. По какво прилича на Бог този Шива?
Дакша правил пуджа – агни, жертвоприношение, принасял животни на пуджа. В древни времена, това било много отдавна. Дакша пренесъл в жертва овен на Божествата. Поканени били и дошли всички Божества. Индра и компания, обаче Шива не бил поканен. Това е голяма обида, да не те поканят. Канят всички Божества, Него не Го канят. Не е добре. Пеят Ом Намах Шивая, Него Го няма.
И така Дакша не поканил Шива и Сати отишла сама. Поканил само дъщеря си. Когато Сати дошла и разбрала, че Шива не е поканен, от мъка умряла. Тя го обичала много, била негова Шакти - едно с Него. Много обичала Шива, много, безкрайна любов. Като Шива и Шакти. Като разбрала, че Шива не е поканен. Припаднала и напуснала физическото тяло. Поради тази обида към Шива, умряла. Това, което направил баща и, не можела да го понесе. Когато Шива разбрал за това, че Сати е напуснала, неговата Шакти е напуснала, от неговото трето око излязла Неговата страшна форма. Бхайрава. Ужасният.
Бхайрава е име на Кали. Шива е ужасна форма, в която влязъл, когато разбрал, че Сати е напуснала. И тази ужасна енергия отишла и унищожила цялото жертвоприношение на Дакша. Направо помляла всичко. Помляла жертвоприношението. Шива дошъл и взел мъртвата Сати. Такава мъка изпитал, такава тъга по нея, че няма Шакти... Шива без Шакти.
Разнасял мъртвото тяло на Сати навсякъде с Него. Ходел с нея навсякъде. Накрая отишъл на Кайлъш и почнал да медитира, държейки тялото на Сати в ръце. В знак на голяма мъка. Тогава имало голям упадък в света. Защото когато Шакти на Шива е в упадък, демоните почват да добиват сила и добрите действия на хората упадат. Тяхната любов, положителни емоции падат. И целият свят паднал в ужасно безверие, защото Шива няма Шакти и тъгува. Всъщност седи в самадхи, но то е защото вече този свят не Го интересува.
След това светът пропаднал - ужасно положение. Демоните се размножили, тъмните сили започнали да добиват много голямо влияние, защото Шива няма Шакти. И тези същества започнали да влияят на всички.  Вишну трябвало да се намеси. За да спаси положението, пуснал сударшана чакра. Със сударшана чакра разсякъл тялото на Сати на 52 части, за да освободи Шива от мъката.
Това е много тежка езотерика. То има много дълбок езотеричен смисъл. Той разсякъл на 52 равни части тялото на Сати, която била напуснала. За да освободи Шива от привързаността към нейното тяло. Материалното тяло е форма на Сати. Защото Той бил привързан за нейното материално тяло. Вишну я отрязал, той не бил привързан, защото не била негова съпруга....нали... Ако беше негова съпруга, щеше да има проблеми.
Като пуснал сударшана чакра, като хирург извършил операцията върху Сати. Разрязал я на 52 части. На което място паднали тези 52 части, станало най-свещеното място на Индия.
Тези места станали тантристки светилища. Половите органи където паднали, гърдите където паднали, краката – където са тези части на Сати, там станали свети места на тантризма в Индия. И там се обожава Божествената майка. Така се разпространила Божествената вибрация на Шакти. Пак дошла на земята. Разпространила се положителната вибрация, от тялото на Сати. То започнало да излъчва и да издава Божествена вибрация.
Обаче Божествата не били доволни от това, защото демоните пак били силни и тогава се наложило раждането на Сканда. Тогава Боговете решили, че трябва да върнат страстта на Шива, той изгубил страст изцяло. Нямало Кама, нямало желание. Тогава решили, че трябва да му възвърнат желанието, чрез някоя друга форма на Шакти. И тогава Парвати, в която Шива пак да се влюби и да създаде Сканда. После Сканда идва. Раждането на синът на Шива. И възвръщането на Неговата потентност, желание. Защото когато Шива изгуби желание, целия свят губи смисъл. Желанието на Шива, Неговият Кама, прави този свят. Подкрепя го. Ако няма желанието – Кама, няма да съществува този свят.

                                              
 ***
Колко всъщност е дълбоко, ако няма Кама, защо да се раждаш? Няма да правят древната работа мама и тате... обаче поради Кама.... Това е цялата игра. Цялата тази Шива Лила, иска да каже нещо. Не че Той наситина е такъв, защото Шива е Ниргуна Брахма, Той не е привързан. Как може Шива да е привързан? Глупости, не е привързан, обаче заради Лилата, за да ни пренесе нещо на нас. Трябва да стане човек, да каже:
 Аз съм привързан за Сати и Сати е привързана за Шива и цялата тази игра, иначе няма да има пурани, няма да има ни Лила – Лила, значи игра.
Според мен тази легенда е много уникална. Легендата за Сати и Шива, защото все пак казва нещо за нашия живот. Това не са просто глупави работи, нещо станало, нещо измислено. Според мен има много дълбок смисъл. Тези древни пурани за Шива. Обаче въпросът е дали ще можем да прозрем зад тази дълбока символика. Защото тук става дума за много важни неща, които са важни за нашето духовно търсене. И тези намеци за Шива, за Парвати, за Шакти, за Сати са много дълбоки.
Всъщност Тантра е нещо много древно, едно древно учение. Още предведическо. В древните племена, които живеели на това поле, това били племена при които много се обожавала майката.
Култът към майката го имало при всички племена. Имало го при келтите, имало го при германите, траките. Както при древните келти, така и в Индия, даже много преди келтите. Много преди келтите, в Индия бил култът на майката. Тантра всъщност влече корени от този култ към женската форма на Божественото. Култът към богинята майка и от тук Кали, Шакти, Парвати, Дурга, Лакшми, Сарасвати, Ганга Ма.
Ганга също е известна проява на Божествената Майка. Ганга Ма, Ганга Ма. Парвати, Пракрити, тя също е форма на Божествената Майка – Земя.
Майката земя, водата майка, земята майка и бащата слънце, чичо огън - Агни. Агни е Гуру. Всъщност между пърите прояви на Гуру е Агни. Огънят. За това още от древни времена, първите ритуали били свързани с Агни, с огъня. Те правели агни пуджа. На която се предлагат семена – материални, които огънят ги изгаря и ги праща оттатък. Материално ги изгаря и всичко става пепел. За това пепелта е най-съвършената проява на материята. Всичко изгаря и става само пепел.

сряда, 2 март 2016 г.

Осем божествени наставления от Шри Чайтаня Махапрабху

ШИКШАШТАКА
 
 
1. Святото Име на Кришна почиства огледалото на сърцето и потушава пожара от страдание в гората на раждането и смъртта. Както вечерният лотос цъфти под хладните лунни лъчи, така сърцето разцъфва в нектара на Името. Накрая душата се пробужда за истинското си скрито съкровище – живот в любов с Кришна. Отново и отново вкусвайки нектара, душата се гмурка и изплува в океана от вечно нарастващо блаженство. Всички осезаеми аспекти на личността са напълно удовлетворени и пречистени и най-накрая победени от все-благоприятното влияние на Святото Име на Кришна.

2. О, мой Господи, Твоето Свято Име дарява благоденствие на всички Ти имаш безброй имена, такива като Кришна и Говинда, чрез които се разкриваш на падналите души. В многото Си свети имена Ти милостиво си вложил цялата Си трансцедентална сила. И за възпяването им няма определено време или място. Само по безпричинната Си милост Ти се спускаш във формата на божествен звук, но моето голямо нещастие е, че поради нанасяните обиди, аз не изпитвам любов към Твоето Свято Име. 

3. Само който е по-смирен от стрък трева, по-сдържан от дърво, и който отдава цялата почит на другите, без да я желае за себе си, ще може винаги да възпява Святото Име на Кришна.

4. О, Господи, аз нямам желание за богатство, последователи, красиви жени, плодоносни дейности или освобождение. Единственият ми копнеж е да Ти служа безкористно и предано живот след живот.

5. О, сине на Нанда Махарадж, аз съм Твой вечен слуга, но заради собствената си карма съм пропаднал в този ужасен океан от раждане и смърт. Прояви Своята безпричинна милост и приеми тази паднала душа като една прашинка в Святите Ти лотосови нозе.

6. О, Господи, кога сълзите ще започнат да се стичат на вълни от очите ми и гласът ми ще затрепери в екстаз? Кога космите по тялото ми ще настръхнат, докато възпявам Твоето Свято Име?

7. О, Говинда, без Теб светът е пуст. Сълзи се стичат от очите ми като пороен дъжд и всеки миг изглежда като цяла вечност.

8. Кришна може да ме прегръща с любов или да ме стъпче в нозете Си. Той може да разбива сърцето ми, като се крие от мен. В крайна сметка Той не признава никакъв морал, но нека прави каквото иска, защото Той е единственият Бог на сърцето ми и ще бъде такъв завинаги.

вторник, 1 март 2016 г.

Пиеса Канака Дас

- 1 -

РАЗКАЗВАЧ; Бхакта Канакадас живееше по време на царуването на Цар Кришнадеварая от Виджаянагара. Бираппа, бащата на Канакадас, беше водач на овчарите и събираше годишни данъци за царя в едно село на име Бада. Бачамма, неговата съпруга, бе скромна жена, посветена на Бог и светиите. Те имаха само една грижа: нямаха деца. Един ден двамата решиха да посетят Тирупати, свещения храм на седем хълма. В благоприятния ден, те пристигнаха и искрено изпълниха нужното обожание, а Господът беше доволен от тяхната посветеност. После взеха от свещения прасад и се върнаха вкъщи щастливо; след няколко месеца Бачамма зачена божествено дете.
Вярва се, че самият Видура (велик преданоотдаден на Господ Шри Кришна) се преродил като Канакадас.
На дванадесетия ден след раждането, детето бе сложено в люлка и му беше дадено името Тиммаппа. Игрите, боят и плуването бяха по-интересни на малкия Тиммаппа, отколкото ученето и четенето на писания; така той израсна и стана водач. Неговият баща почина мирно и предаде своята работа на сина си; след няколко години, майката последва съпруга си. За всичко си има време и място; скритите сили на светията спяха и чакаха да се проявят.
Един ден Тиммаппа със своите приятели копаеше кладенец, когато, за негово удивление, той намери съкровище с голямо количество злато. Според традиционно вярване, той си помисли да построи голям храм за изображението на Господ Ади Кешава, което сега беше в един малък разнебитен храм в селото Бада. С искрена решеност, той отнесе муртито в близко село, построи голям храм и инсталира муртито. Въпреки че стори този благороден акт като жест на любов към Бог, той никога не си и помисли, че ще стане посветен светия или слуга на Бог; неговото изгарящо желание беше да се сдобие с повече и повече богатство и собственост, за да може да властва над хората. Всеки ден той се молеше за повече богатство.
Бог обаче искаше друго. Той дойде в съня на Тиммаппа, когото тогава наричаха „Канака Найака“ или Господар на Златото. В съня, Бог се появи и го попита:
КРИШНА: Канака, ще станеш ли Мой слуга?

КАНАКА: Да стана Твой слуга и да се откажа от всичко? Невъзможно! Благослови ме с царство и богатство.

РАЗКАЗВАЧ: Блестящият Господ се усмихна и изчезна.

КАНАКА (на себе си) Това ще да е някоя много лоша поличба. Самият Бог ме моли да стана Негов слуга, да се отрека от всичко??? (Притеснен) Ще изпълня голяма пуджа, може да се откаже да ме моли да направя такова нещо.
Канака изпълнява пуджа, след това облекчено въздъхва...

РАЗКАЗВАЧ: След няколко дни, същата божествена форма се появи пред него със същия глас:

КРИШНА: Канака, ще станеш ли Мой слуга сега?

КАНАКА: Не!

РАЗКАЗВАЧ: Сънят продължаваше нощ след нощ, но Канака беше непреклонен. Той забравяше обаче, че Бог има Свои собствени пътища да обърне хората към Себе си.

- 3 -

РАЗКАЗВАЧ: Настъпи война. Канака получи благословии от свещеника на храма за триумфална победа и отиде със своята войска на бойното поле.

Битката може да е на клип или да се пресъздаде с актьори. Канака се бие с врага.

РАЗКАЗВАЧ: Канака се бори и воюва смело. За зла участ обаче, той беше смъртоносно прободен в гърба и падна в безсъзнание.
Канака пада смъртоносно прободен от вражеско оръжие. Той лежи в храстите и чака смъртта, когато Кришна идва отново при него.

РАЗКАЗВАЧ: Оставен на своята съдба, след много часове, Канака бавно се съвзе. За негово учудване, той видя една тъмна фигура да се надвесва над него, питайки го със същия глас, който той беше чул в съня:

КРИШНА: Канака, ще станеш ли сега Мой слуга?

РАЗКАЗВАЧ: Разгневеният, ранен Канака извика измъчено:

КАНАКА: Сега ли намери да ме питаш дали ще стана Твой слуга? Не виждаш ли, че съм пред прага на смъртта?

РАЗКАЗВАЧ: Тъмната фигура се усмихна и каза:

КРИШНА: Аз те спасих от лапите на смъртта; сега ти можеш да станеш Мой слуга.

КАНАКА: Но защо ме преследваш! Не можеш ли да намериш някой друг?

КРИШНА: Ти Ми служеше в миналото; сега се прероди, за да Ми служиш отново.

КАНАКА: Ако си ме спасил от смъртта, защо не ме спасиш от тази ужасна болка?

КРИШНА: Ако ти възвърна предишното здраве и красота само с едно докосване, тогава ще станеш ли мой слуга?

КАНАКА: Да, да! Ще стана, ще стана!

РАЗКАЗВАЧ: Алхимичното докосване на Бог направи Канака силен и здрав. Светлина проникна в съществото му и той се изправи в благоговение и учудване. Искаше да се поклони на тъмната фигура, но той вече беше изчезнал.

- 4 -

(Палят се лампите, Канака, обезумял от божествена лудост, е пред вратите на храма и пее)

РАЗКАЗВАЧ: Обзет от божествена лудост, Канака изтича в храма на Ади Кешава. Беше полунощ и храмът беше заключен. Той можеше лесно да извика свещеника да отключи вратата, но си помисли, че Кешава, който беше отключил вратата на неговото сърце, можеше да отвори и вратата на храма.
От силна мъка той започна да удря главата си в главната порта, докато сърцето му се разтапяше.

КАНАКА: Отвори вратата и ми дай Твоето служене, о, Господи; не чуваш ли моя горещ плач? Когато Ти беше облегнат на мекото легло от бога на змиите Шеша с Лакшми, Твоята съпруга, която масажираше стъпалата Ти на океана от мляко; не чу ли Ти плача на царя на слоновете, хванат от алигатора, и не го ли спаси?
Когато царят на демоните Хиранякашипу хокаше сина си Прахлада, принуждавайки го да покаже своя Бог в една от колоните на двореца, като нанасяше удари със своята сабя и юмрук, о, Господи, не чу ли Ти плача на това дете-преданоотдаден и не излезе ли от колоната като Бог с форма на човеколъв, за да унищожиш демона и да защитиш детето?
Когато непорочната жена на Пандавите беше опозорена от Душасан, не защити ли Ти честта й, като я благослови с неизчерпамо сари?
Кешава, Ти просто се появи, чувайки техния плач. Ако това е вярно, о, Ади Кешава, как може да не чуеш моя плач?

РАЗКАЗВАЧ: Когато Господът чу жалбата на Канака, главната порта се отвори с трясък, камбаните на храма започнаха да звънят спонтанно и светлините се развяха сами пред муртито. Това беше мистичната визия, която Канака имаше, и той изтича в светилището и се изправи лице в лице с великия Господ. Порои от сълзи се стичаха и косата му бе настръхнала, защото светлините, които той видя в неговата мистична визия, можеха да се сравнят само с хиляди луни и слънца. Той видя Бог да стои пред него с лице като пълната луна, къдрици и богата диадема; знакът от мускус на челото Му, лотосови очи, правилен нос и яркочервени устни; широка усмивка, врат с форма на раковина, обеци с форма на алигатор; скъпоценният камък Каустубха, гирлянд от туласи и отпечатъка от стъпалото на мъдреца Бхригу на гърдите Му; най-красивият лотосов пъп с три златни линии, жълтата копринена дреха, омотана около кръста Му, големият пръст от крака Му с формата на луната и червените подобни на лотоси пети на стъпалата Му; а в четирите ръце на Господа бяха раковината, дискът, боздуганът и лотоса. Отново същият глас го попита:

КРИШНА: Канака, сега ще станеш ли Мой слуга?

РАЗКАЗВАЧ: Канака заплака от радост и каза:

КАНАКА: Да, да! Ще стана Твой слуга и ще се моля само Ти да ме приемеш за Свое смирено дете. Много пъти, от невежество и арогантност, когато Ти се появяваше в съня ми, аз отказвах да стана Твой слуга. Сега гръмотевицата на Твоята милост разби планината от гордост, която имах, и аз копнея само да стана Твой слуга.

КРИШНА: Канака, да бъдеш Мой слуга не е лесна задача, защото може да трябва да жертваш и да се откажеш от всичко.

КАНАКА: (пее) Може ли някой да живее в забрава за Твоите лотосови стъпала? Това не са просто думи, о, Господи, защото аз говоря с убеденост; ако е необходимо, човек може да изостави родителите си; може да изостави собствените си роднини; може да се откаже от своята страна. Каквото и да става, човек не бива никога да се отказва дори за миг от служенето на Твоите лотосови стъпала. Ако някой изисква неговия живот, той определено може да се откаже от живота си. Човек може остави своята чест, достойнство и всичко друго, но о, Господарю на всички души, Ади Кешава, Шри Кришна, никой не трябва да изоставя Твоите лотосови стъпала.

РАЗКАЗВАЧ: Господът беше удовлетворен от цялостното предаване на Канака и го прие за Свой слуга. От този ден той стана известен като Канакадас.

КРИШНА: Сега трябва да отидеш да намериш Гуру.

КАНАКА: Да намеря Гуру? Та аз стоя пред Тебе, Ти си жив, аз Те виждам, Ти си Кришна, а аз да търся някой Гуру.

КРИШНА: Да, трябва да намериш Гуру. Докато не получиш посвещение от Гуру, няма да откриеш моята друга част. Ще отидеш при великия гуру Вйасарайа Свами.

- 5 -

Когато визията изчезна, щастливият светия отиде в ашрама на Свами Вйасарайа. По това време, той беше зает в някаква строителна работа. Беше със своите двама близки ученика. Когато пристигна, Канака извика:

КАНАКА: Гурудев!

ВАЙСАРАЙА СВАМИ: Кой е там?

КАНАКА: Аз съм, аз, твоят слуга.

ВАЙСАРАЙА СВАМИ: Това същият Канака със златното съкровище ли е?
КАНАКА: Вече не; сега той е само Канака, овчарят.

ВАЙСАРАЙА СВАМИ: Защо си дошъл?

КАНАКА: Господ Кешава ме изпрати при теб да получа мантрата.

ВАЙСАРАЙА СВАМИ: Каква мантра мога да дам на един овчар? Повтаряй мантрата „бивол“!

КАНАКА: Благодаря, Гурудева!

РАЗКАЗВАЧ: Канака на момента седна и започна да повтаря мантрата бивол. Той мантруваше: „Бивол, бивол“ съвсем сериозно, и след няколко часа, един огромен, силен бивол се появи пред него. Канака го отведе при гуруто, който беше учуден да види безрезервната вяра на своя смирен ученик.
Вйасарайа поиска от бивола да премахне един голям камък, който пречеше на течението на реката, за да може това чудо да бъде запомнено за вечни времена.
Вйасарайа заведе Канакадас в своя ашрам, за да го посвети в духовния сан Даса. Щасливият ученик седна в стъпалата на своя учител, който, със своята велика духовна сила, му прошепна най-свещената мантра. Беше толкова мощно изживяване, че като че ли торнадо от духовна сила го  завладя. Неговите мисли бяха наелектризирани и повдигнати до високите върхове на духовното изживяване. Тайната на Вселената му се разкри, и щом той отвори очите си, той бе напълно променен човек. Той отдаде почитанията си пред Гуру Вйасарайа и после изрази своето изживяване в най-красива песен:

КАНАКА (пее): О, аз съм спасен! О, аз съм спасен!
Водите на океана от прераждането са изцяло пресушени за мен!
Милостта на Вишну ме изпълни с интензивна любов за Неговите лотосови стъпала.
Божественото име на Шри Хари, прошепнато от гуруто, аз изпих през чашата на моите уши, и великите Харидаси, слугите на Бог, станаха мои роднини.
Отличителните белези на Бог, направени от моя гуру, са моите постоянни украшения.
Ах, аз съм спасен! Аз съм спасен!
Едва-що бях посветен като Харидаса, всички мои предшественици постигнаха мукти.
Аз бях направен цял, за да вървя по пътя на освобождението. Господ Шри Хари беше доволен от моята посветеност на Него.
Аз чувствам отговора от съпруга на Рукмини, Кришна, Който е винаги на мое разположение, защото Го държа здраво в сърцето си.
Днес, чрез милостта на гуру, аз получих цялото богатство, което човек може да очаква за своята душа.
Ади Кешава, моят Баща, дойде тичайки към мен и ще остане в моето сърце завинаги. Ах, аз съм спасен! Аз съм спасен!

РАЗКАЗВАЧ: Бхакта Канакадас пътуваше по цяла Индия, проповядвайки бхакти. Изпълнен с посветеност към Бог, той посети много центрове за поклонение и съчини хиляди киртани. Когато свещениците не му позволиха да влезе в олтара на един духовен център, наречен Удипи, муртито на Господ Кришна се обърна от изток на запад и даде даршан на Канакадас през прозореца! Разпространявайки посланието на любовта, непривързаността и мира, великият светия се сля със стъпалата на Господ Кришна.

Кришна идва като Чайтаня - Пиеса

РАЗКАЗВАЧ: Това е историята за появяването на Шри Гауранга Махапрабху, есенцията на всички инкарнации, който показа повече състрадание от всички други аватари.
Нарада Муни, който винаги се наслаждава да пее имената и качествата на Кришна, много се натъжи заради страданията на хората. Той пътуваше през Вселената, давайки светите имена на Кришна. За съжаление, бидейки твърде привързани към материалното съществуване, хората от Кали юга отказаха да приемат святото име.
Докато пееше светите имена на Кришна, понякога Нарада плачеше или се смееше силно. Понякога се задавяше от екстаз. Прославяйки Кришна със своята вина, Нарада понякога се потапяше във вкусовете на Кришна-према. Порой от сълзи потичаха от очите му, докато пееше за Кришна.
Въпреки че тази любов изпълваше тялото на Нарада с екстатична радост, хората от света не можеха да я разберат.
Поразен от това, той почувства съжаление за тяхното паднало положение, и помисли как да ги освободи. Отровната змия на Кали юга беше ухапала всички, заразявайки ги с отровата на майа. Напълно забравяйки за Кришна, хората лудо гонеха сетивни наслаждения. Сърцата им намираха наслада в безкрайните вълни на похотта, гнева, завистта, алчността, илюзията и лудостта. Живеейки философията на „аз“ и „мое“, те пропиляваха ценната човешка форма на живот, без никога да се интересуват за своя истински приятел, Върховния Господ.
Така великият мъдрец Нарада, виждайки нещастното състояние на хората в Кали юга, дълбоко се замисли за тяхното освобождение. Знаейки, че само Върховната Божествена Личност, Самият Господ Кришна можеше да оправи положението, Нарада Муни се отправи към Дварака в духовния свят.
По това време Господ Дваракадиша, който тъкмо беше прекарал нощта с царица Сатябама, реши да посети двореца на царица Рукмини. Щом Рукмини научи, че Кришна идва да я види, тя се изпълни с екстаз. Тялото й потръпна в очакване.
Въпреки че дворецът вече беше безупречно чист, Рукмини, в екстаза от приемането на Господ Кришна в своя дворец, се облече красиво и лично изчисти покоите си. Музиканти изпълниха въздуха със сладки вибрации, за да посрещнат Господа. Поставяйки съдове, пълни с вода, близо до вратата, тя запали лампи от гхи и благоухания, за да даде посрещне подобаващо своя Господ.
Добродушната, най-главна царица Рукмини радостно посрещна Господ Кришна. Тя изми лотосовите Му стъпала с ароматна вода и предложи арати. Взимайки стъпалата на Кришна за свое единствено притежание, Рукмини ги задържа до гърдите си. Докато гледаше любящо Господа, Рукмини заплака неконтролируемо.
Кришна, изумен, попита Рукмини:

КРИШНА: О, Деви, не мога да разбера защо плачеш. Моля те, кажи ми защо плачеш толкова много. Целият свят знае, че ти си Моята любимка. Кой Ми е по-скъп от теб? Да не би да не съм се подчинил на някоя от твоите заповеди, или съм сторил нещо, скъпа Моя?

РУКМИНИ: Мой Господи, Твоите лотосови стъпала са ми по-скъпи дори от самия Теб. Прабу, Ти знаеш всичко, което има да се знае, но как така не разбираш сърцето на тази, която обича Твоите лотосови стъпала? Ти ще разбереш интензитета на любовта, която чувствам, ако развиеш Радха-бхава, настроението на безсебичната любов на Радхарани, в сърцето си.

РАЗКАЗВАЧ: Изненадан да чуе тези думи от Своята най-скъпа царица Рукмини, Господ Кришна я помоли да обясни още веднъж. Той каза:

КРИШНА: О, Деви, аз не разбрах точно какво каза току-що. Какво е това, което остава непознато за Мен? Думите ти плениха сърцето Ми. Никога не съм чувал преди, че има нещо, което Аз не разбирам. Каква е тази рядка същност, която е най-ценна в трите свята? Въпреки че не мога да разбера значението на думите ти, умът ми стана блажен, само като ги чух. О, Деви, умолявам те, кажи ми.

РУКМИНИ: Мой скъпи Господи, Ти си върховният скъпоценен камък на всички трансцедентални качества. В Твоето сърце Ти не можеш да знаеш защо аз плача, макар и всичко друго да Ти е познато. Ти не знаеш силата на Твоите лотосови стъпала. Моето сърце плаче, защото скоро Ти ще напуснеш двореца ми и ще си отидеш.
Уханието на Твоите лотосови стъпала се разнася във всички посоки. Просто помирисването на този аромат освобождава всички от старост и смърт. Този, който пие от нектара на Твоите лотосови стъпала, става трансцедентален към деня, нощта и отминаващите сезони. Чистите преданоотдадени, които любящо прегръщат Твоите червеникави лотосови стъпала, са обожавани от целия свят. И светът става щастлив чрез обожаването на стъпалата на такива чисти преданоотдадени.
Мой скъпи Господи, Ти контролираш всеки в трите свята. Никой не може да контролира Теб. Сега, моля Те, слушай. Ще Ти кажа нещо от дъното на сърцето си. Който има силна привързаност към служенето на Твоите лотосови стъпала, определено ще вкуси трансцедентален екстаз. Понеже аз съм изцяло посветена и предадена на Теб, мога да изживея екстаза от обожаването на Твоите лотосови стъпала.
Ти, обаче, си Върховният Господ, така че как може да разбереш този екстаз? Освен мен, само Радхарани знае как да се наслади на вкуса на любовта и да вкуси най-висшето трансцедентално удоволствие. Въпреки че преданоотдадените дискутират тези теми по цял ден и цяла нощ, те винаги са удивени от уникалното качество на чистата любов на Радхарани към Теб. Никой не може да се сравни с Радхарани.
За мен е мистерия как Радхарани Те привързва толкова съвършено със Своите трансцедентални качества. Дори и днес, Твоето сърце копнее за нея, и сълзи се леят от очите Ти, когато и да кажеш името на Радха. Само виж силата на чистата любов на Радха.
Сега аз съм в екстаз да имам Твоите лотосови стъпала в дома си. Страхувайки се от неизбежната раздяла, аз не мога да се въздържа да не плача. Вкусът от служенето на Твоите лотосови стъпала побеждава моята привлеченост към Теб. В трансцеденталната любов, Твоите преданоотдадени винаги копнеят за Твоите лотосови стъпала, медитират на Теб, и се потапят в Твоите забавления. Ти си единственото убежище на чистите преданоотдадени.
Лакшми Деви винаги служи на Твоите лотосови стъпала с желание да Те обича. Въпреки че Ти си Нейният Бог и господар, Ти не успяваш да се отвърнеш на Нейното желание и даваш болка на сърцето Й. Който иска да вкуси нектар в безгранична мяра, ще го намери, като служи на Твоите лотосови стъпала. Лакшми и Сарасвати мислят себе си за най-щастливите, предадени в Твоите стъпала, въпреки че Ти ги пренебрегваш.
Който вкуси екстаза на Твоята любов, смята четирите вида освобождение, и дори пребиваването на Вайкунта, за най-незначителни. Качество на Твоите лотосови стъпала е, че те проявяват чиста екстатична любов към Бог в онези, които им служат. С допрени молитвенo длани, аз Ти се моля, мой скъпи Господи. Твоите стъпала са по-сладки от лотосов нектар. Моля Те, дай ми тази благословия. Нека стана пчела, завинаги привързана за Твоите лотосови стъпала. Страхувайки се от раздялата с Теб, моето сърце трепери от ридание. Дари ме с това – никога да не напускаш моя дом.

РАЗКАЗВАЧ: В действителност, това не бе молитва на Рукмини Деви, а по-скоро изблик на любов, извираща от сърцето й на чиста посветеност. След като чу прекрасните думи на Рукмини Деви, сърцето на Кришна затанцува в екстаз. Неговите лотосови очи, червеникави като изгряващото слънце, се изпълниха със сълзи на състрадание. Седящ на Своя трон, Господ Кришна нежно притегли Рукмини да седне до Него и я утеши. Той повдигна брадичката на Рукмини с дясната Си ръка и любящо я погледна. Вълни от нектар се разляха от океана от према в техните сърца.

КРИШНА: О, моя любима, никога не съм чувал такова удивително и чудесно описание. До днес, никой никога не ми е довеждал до мисълта, че Аз лично трябва да вкуся любовта, която Моите чисти преданоотдадени имат към Мен.

РАЗКАЗВАЧ: Точно в този момент, великият мъдрец Нарада Муни пристигна в Дварака. Сърцето му беше изпълнено с безпокойство. Рукмини Деви се изправи почтително, и посрещна мъдреца със сладки думи. Кришна покани Нарада да седне, изми стъпалата му, и след това любящо го прегърна. В щастливо настроение, Господът се заинтересува за здравето на Нарада.
Очите на Нарада бяха зачервени и изпълнени със сълзи на божествена любов. Гласът му се задави и тялото му трепереше. Нарада беше толкова завладян да види Кришна, че всичко, което можеше да прави, беше да плаче. Въпреки че се опита няколко пъти, Нарада не можа да проговори заради  трансцеденталния екстаз.

КРИШНА: О, велики мъдрецо, моля те, кажи ни ясно защо си толкова нещастен и притеснен. Ти си Ми по-скъп от собствения Ми живот. Зная също, че и Аз съм твоята душа и сърце. Да Те гледам в такова състояние е съсипващо за Мен.

НАРАДА МУНИ: Мой скъпи Господи, какво да кажа? Ти си Господарят на всичко, което съществува. Да пея Твоите свети имена и качества е моята нектарна храна. Запленен от Твоите трансцедентални качества, аз пътувам през безбройните вселени, проповядвайки Твоята слава.
Обаче, когато не мога да чуя Твоите имена да се пеят, и когато виждам обусловените души, опиянени от гордост, погълнати от материални дейности, и лишени от съзнание за Теб, това ми носи голяма болка. Аз не виждам никакъв начин за освобождение за тези хора.  Ето защо, моят ум винаги е притеснен, мислейки за това. Сега открих пред Теб какви мъки имам в ума си. В Твоето присъствие, поради милостта на Твоите лотосови стъпала, аз чувствам голямо облекчение.

РАЗКАЗВАЧ: Чувайки думите на Нарада, Господ Кришна се усмихна състрадателно и каза:

КРИШНА: Слушай, Нарада, аз тъкмо чух едно чудесно описание от Рукмини. Като резултат от това, искам да ти обещая, Нарада, че в Кали юга Аз ще дойда във форма, изпълнена със смирение. Ще стана преданоотдаден на Себе си, за да вкуся щастието, на което се наслаждават Моите чисти преданоотдадени. Не само че ще изживея блаженството на премабхакти, но ще го раздам на всички по света.
Въпреки че Аз съм Всевишният Господ, ще се появя като Мой собствен преданоотдаден. В компанията на други преданоотдадени, аз свободно ще раздавам Моята любов, като изпълнявам Хари-нам санкиртан - ще възпявам заедно с другите Моите свети имена. Ще се появя в Навадвип, в Бенгал, в дома на Шачимата.
Нарада, Моето трансцедентално тяло ще бъде високо, на цвят като разтопено злато, а ръцете Ми ще бъдат дълги и красиви. Несравнимата красота на Моята златна форма ще разбие красотата на планината Сумеру.

РАЗКАЗВАЧ: Потопен в този екстаз, Господ Кришна внезапно показа Своята форма като Шри Гауранга Махапрабху! Нарада Муни припадна в божествен възторг, щом видя тази най-красива форма на Господ Кришна, която ще се появи в следващата епоха. Виждайки такава удивително красива форма, сърцето на Нарада Муни преливаше от любов и сълзи потекоха от очите му. Ослепителният златен цвят на Гауранга беше по-блестящ от милиони слънца. Сияйната красота на милиони луни и милиони Купидони би била засрамена от Неговото невъобразимо красиво лице. Заслепен от смайващия блясък на Гауранга, мъдрецът затвори очите си и затрепери от екстаз. Виждайки слисания Нарада, Господ Кришна оттегли Своя сияен блясък и извика на висок глас.

КРИШНА: Нарада! Нарада!

РАЗКАЗВАЧ: Връщайки се към външно съзнание, Нарада видя Господ Кришна пред себе си, но беше много нетърпелив да види красивата форма на Господа като Гауранга още веднъж.

КРИШНА: О, Нарада, най-щастлив сред мъдреците, ти ще бъдеш обичан, където и да отидеш. Моля те, върви през Вселената и кажи на всички, че Аз скоро ще се инкарнирам в Кали юга като Господ Гауранга.
Разкривайки величието на светите имена на Кришна, Аз лично ще проповядвам славата на посветеното служене и ще дам блаженството на Кришна-према свободно на всички. Въпреки че през вековете по света се появиха много клонове на религията, Аз ще проповядвам чистата любов към Бога, за да обединя всички хора. Ще се появя на земята, заедно с Моите близки приятели и последователи. С тях Аз ще задоволя Моето желание да се насладя на чистата любов, която Моите преданоотдадени вкусват, като служат на Моите лотосови стъпала.

РАЗКАЗВАЧ: Нещастието и тревогите на Нарада изчезнаха, щом той чу тези божествени слова от Кришна. Желанието на неговото сърце беше изпълнено от Господа и така Нарада, свирещ на своята вина и пеещ имената на Кришна, напусна Дварака.