Толкова много празни думи от една шепа пръст!

О, Свети, ако някога трябва да попиташ –

тези ще бъдат моите отговори за Теб:

Аз съгреших срещу себе си,

но какво, о, Царю, съм сторил на Теб?

Преди да дойда, Ти каза, че моята пръст е лоша.

Преди да се родя, Адам се разбунтува.

Във вечното минало аз бях записан като бунтовник.

Ти изпълни Вселената с моя силен глас.

Ти правеше каквото Си поискаше с мен.

Ти ме водеше до каквото и да намирах.

Аз ли Те сътворих? Ти си този, който ме направи.

Защо, о, Обогатителю, Ти ме изпълни с неща, от които да се срамувам?

Аз отварям очите си и това, което виждам, е затворът отвътре.

Той е пълен с животински нужди, демони и амбиции.

За да не умра в този затвор,

аз ядох нечисти храни един или два пъти.

Намалявало ли е нещо, което Ти притежаваш,

или надминавала ли е моята преценка някога Твоята?

Ядох ли от Твоя насъщен хляб и оставих ли Те гладен?

Пропилях ли Твоето богатство и оставих ли Те беден?

Ти простираш мост, тънък като косъм,

и казваш: „Ела и се спаси от Моя капан!“

Твоите слуги строят мостове, имайки предвид добро –

доброто на преминаването безопасно.

Те ги строят силни, така че хората, които минават по тях,

да може да кажат: „Това е добър мост.“

Ти поставяш везни, които да теглят намеренията на хората,

а Ти възнамеряваш да ме сложиш в огъня.

Бакалите са тези, които имат нужда от везни –

и алчните амбулантни търговци и аптекарите.

Понеже грехът е наградата на мръсните,

дори безполезните получават нещо от Твоето същество.

Всичко, което аз искам от Теб, е Твоята любов.

Защо разкриваш грешките ми и ги слагаш на везна?

Ще те удовлетвори ли да ме гледаш как изгарям?

За Бога, о, Учителю на Сътворението, това е невъзможно.

Ти си Всевиждащ. Ти, Ти самият знаеш моето положение.

Защо тогава имаш нужда да претегляш моите действия?

Не свърши ли Твоята потребност от отмъщение, когато ме уби?

Ти ме накара да изгния и напълни очите ми с кал.

Някога нарани ли Те ръката на Юнус,

Теб, Който знаеш Видимото и Невидимото?

Толкова много празни думи от една шепа пръст!

От какво се нуждаеш, о, Щедри, о, Сила!

 Юнус Емре