понеделник, 23 октомври 2017 г.

Хата йога е основа, много важна част от йога


Йога е нещо много важно и според мен много е добре хората да играят хата йога, защото хата йога подготвя тялото. А тялото трябва да бъде подготвено, за да можеш да седиш в една асана. Ако не можеш да седиш в една асана три часа без да се мъчиш, без да сменяш позицията и да спиш, ти не си никакъв йоги. Три часа минимум неподвижен в една асана – това се смята асана сидхи. Съвършенство на асана. Една асана.

Всички йога асани ги правим, за да дойдем до едната асана. Правим всички тези йога упражнения, за да можем когато седнем в една асана да останем три часа неподвижни, да няма мисли. И ако можем да бъдем концентрирани, когато не ни е никакъв проблем да седим, можем лесно да се концентрираме.

Ако имам проблем да седя, ако имам проблем с тялото, аз не мога да се концентрирам. Тялото ми отвлича вниманието, затова не мога да се концентрирам. Аз ще се концентрирам, тялото ми казва – „тук те боли, там те боли“, мрънка през цяло време. Затова много е важно тялото да го доведем до едно състояние на спокойствие. Да няма болки, да няма нищо, което да отвлича вниманието. Тялото да не ни бъде проблем. Затова правим хата йога.

Всички тези осемдесет основни йога асани са затова. Всички тези пречистващи техники, шат карма крии са за да можем да седим в една поза и умът да не ни прави проблеми. Умът да не ни отвлича. Да можем да се концентрираме.

Дхаран – концентрация.

Това, за което говоря сега е чиста йога инструкция. Предавам ви инструкция за йога, която е много логична и много естествена. Това са логични, прости неща, човек първо учи да осъзнае тялото. После учим как енергията да бъде проточна, да тече из тялото, да не е блокирана. Да освободим енергийните блокове в тялото. Това е целта на хата йога.

Хата йога ни помага да деблокираме някои части от нашето тяло, които поради погрешно седене са се блокирали. Ние седим погрешно, гледаме в компютъра по цял ден и се сгъваме. Врата, раменете… Трябва да правим йога асани, с които ще отпуснем врата, с които ще създадем условия енергията да тече из тялото. Защото всичко в тялото е свързано. Ако вратът е блокиран, ще блокира корема; ако коремът е блокиран ще блокира врата. В тялото нищо няма само за себе си. Всичко е свързано. Затова трябва да внимаваме на всичко което правим. Затова – хата йога.

Хата йога е основа, много важна част от йога. За нас хората, описани с тялото много е важна тази подготовка на тялото, за да можем после да останем без тяло. Да дойдем до тоя момент, когато тялото ще изчезне първо трябва тялото да го доведем много добре в ред, за да бъде готово да изчезне. Затова се прави подготовка на тялото чрез хата йога.

Първо е криите. Шат карма крии се правят преди да започнем с хата йога. Защото имаме много токсини в тялото. Поради погрешен начин на живот – ядем много години неподходяща храна, пържоли, алкохол, щуротии, затова тялото ни е натоварено и плюс имаме неподходящи емоции. Много, много години. Дразним се, гневим се, бием се, мразим, ревнуваме, злобеем. Всички тия емоции са вид токсин – отрова. Всички тези емоции са отрова за тялото. Вид субтилна отрова. Затова първо учим детоксикация. Дератизация. Да махнем плъховете, мишките, хлебарките, от тялото. Трябва да се изчистят енергийните канали. Трябва да дойдем до една вътрешна чистота. Енергийното тяло трябва да пречистим чрез хата йога.

Пранаям е много важен и много помага за пречистване на енергийното тяло. „Пранаяма“ е метод, с който изчистваме праната. Контролираме праната. Пранаяма не значи само да дишаме. Някои мислят пранаяма - дишаш и това е. Пранаяма значи – прана, жизнена енергия и яма контрол. Да контролираме нашата жизнена енергия. Много е важно. Ако не контролираме жизнената енергия нямаме начало на йога. Оттук първо много важно е яма и нияма. После пранаяма. Десетте правила. Яма и нияма.

Питат Саи Баба: „Какво е нужно да правим за Мокша? Да получим просветление, освобождение?“. Баба казва: „Спазвай яма и нияма. Живей яма и нияма – мокша“. Да контролираш вътрешното същество, да го имаш под контрол и тогава можеш съзнателно да имаш отношение към хората, към света.


Из лекция на Кану

сряда, 18 октомври 2017 г.

Глава 96 Изостави спомените и очакванията си


Питащ: Аз съм американец по рождение и през последната една година бях в Ашрам в Мадхя Прадеш, за да изучавам Йога в многото ѝ аспекти. Имахме учител, чийто Гуру, ученик на великия Шивананда Сарасвати, живее в Мунгер. Известно време живях и в Раманашрам. Докато бях в Бомбай, минах интензивен курс бирманска медитация под ръководството на самия Гоенка. Все още не съм намерил покой. Има някакъв напредък по отношение на самоконтрола и ежедневната дисциплина, но това е всичко. Не мога с увереност да кажа кое какво причинява. Посетих много свети места. Как всяко от тях ми е въздействало, не мога да кажа.

Махарадж: Добрите резултати ще дойдат рано или късно. В Шри Раманашрам получи ли някакви напътствия?

П: Да, учиха ме англичани и един индийски последовател на джнана йога, който живееше там за постоянно, ми даваше уроци.

М: Какви са плановете ти?

П: Трябва да се върна в САЩ, защото имам затруднения с удължаването на визата. Искам да завърша бакалавърската си степен, да изуча природна медицина и това да стане моя професия.

М: Несъмнено това е добра професия.

П: Има ли опасност ако следвам пътя на Йога на всяка цена?

М: Кибритената клечка опасна ли е, когато къщата гори? Търсенето на реалността е най-опасното от всички начинания, защото то ще разруши света, в който живееш. Но ако си воден от любов към истината и живота, няма от какво да се страхуваш.

П: Страхувам се от собствения си ум. Толкова е нестабилен!

М: В огледалото на твоя ум образи се появяват и изчезват. Огледалото остава. Научи се да различаваш неподвижното в движещото се, неизменното в променящото се, докато разбереш че всички различия са само привидност, и че единството е факт. Тази основна идентичност – можеш да я наречеш Бог, или Брахман, или матрицата(Пракрити), думите нямат значение – е единствено реализацията на това, че всичко е едно. Щом вече можеш да кажеш с увереност, родена от прекия опит: "Аз съм светът, светът е мен самият", тогава си свободен от желанието и страха, от една страна, и си напълно отговорен за света, от друга. Безсмислената скръб на човечеството ще стане единствената ти грижа.

П: Значи дори и един джнани има своите проблеми!

М: Да, но те вече не са негово творение. Неговото страдание не е отровено от чувството за вина. Няма нищо лошо в това да страдаш за греховете на другите. Вашето Християнство се основава на това.

П: Не си ли създаваме сами всяко страдание?

М: Да, докато има отделен „аз”, който да го създава. Накрая разбираш, че няма грях, няма вина, няма възмездие, а само живот в безкрайните му трансформации. С разтварянето на личния „аз“ страданието изчезва. Това, което остава, е единствено великата тъга на състраданието, ужасът на ненужното страдание.

П: Има ли нещо ненужно в схемата на нещата?

М: Нищо не е необходимо, нищо не е неизбежно. Навикът и страстите заслепяват и подвеждат. Състрадателното осъзнаване лекува и освобождава. Не можем нищо да направим, можем само да оставим нещата да се случват според природата им.

П: Да не би да съветвате пълна пасивност?

М: Яснотата и милосърдието са действие. Любовта не е мързелива, а яснотата показва пътя. Не е нужно да се притесняваш за действието, грижи се за ума и сърцето си. Глупостта и егоизмът са единственото зло.

П: Кое е по-добро – повтарянето на Божието име или медитацията?

М: Повторението ще уравновеси дишането ти. С дълбоко и спокойно дишане ще се подобри жизнеността, което ще повлияе на мозъка и ще помогне на ума да стане чист и стабилен и способен за медитация. Без жизненост не можеш да направиш много, затова е толкова важно да я запазиш и засилиш. Позата и дишането са част от Йога, тялото трябва да е здраво и добре контролирано, но твърде многото концентрация върху тялото разрушава самата цел на практиката, понеже в началото именно умът е най-важен. Когато умът е оставен в покой и вече не смущава вътрешното пространство (чидакаш), тялото придобива ново значение и трансформацията му става както необходима, така и възможна.

П: Пътувах из цяла Индия, срещах се с много Учители и учех по малко от различните видове Йога. Правилно ли постъпвам като опитвам от всичко?

М: Не, това е само въведение. Ще срещнеш човек, който ще ти помогне да откриеш своя път.

П: Чувствам че Гуруто, който ще избера сам, не може да бъде истинският ми Гуру. За да бъде истински, той трябва да дойде неочаквано и да бъде неустоим.

М: Най-добре е да нямаш очаквания. Твоята реакция ще бъде решаваща.

П: Нима мога да контролирам реакциите си?

М: Различаването и безстрастието, които практикуваш сега, ще дадат своите плодове в правилното време. Ако корените са здрави и добре напоявани, плодовете със сигурност ще бъдат сладки. Бъди чист, бъди бдителен, бъди готов.

П: Аскетизмът и покаянието от полза ли са?

М: Да посрещаш всички превратности на живота е достатъчно покаяние! Не е нужно да си измисляш трудности. Да посрещаш ведро каквото и да ти донесе живота е целият аскетизъм, който ти е нужен.

П: А какво ще кажете за саможертвата?

М: Споделяй с готовност и радост всичко, което имаш, с всеки, който се нуждае – не си измисляй самоналожени наказания.

П: Какво е да се отдадеш?

М: Да приемаш това, което се случва.

П: Чувствам се прекалено слаб да стоя сам на краката си. Нуждая се от святата компания на Гуру и на добри хора. Равновесието е отвъд моите възможности. Да приемам всичко, което се случва, така както се случва, ме плаши. Мисля за връщането ми в САЩ с ужас.

М: Върни се и използвай възможно най-добре възможностите си. Първо завърши образованието си, винаги можеш да се върнеш в Индия да учиш природна медицина.

П: Аз съм напълно наясно с възможностите, които имам в Щатите. Самотата ме плаши.

М: Винаги имаш компанията на твоето собствено Себе – няма нужда да се чувстваш сам. Ако си отчужден от него, дори и в Индия ще се чувстваш самотен. Цялото щастие идва от това да угодиш на Себето. Угоди му, след като се завърнеш в Щатите не прави нищо, което може да е недостойно за божествената реалност в сърцето ти и ще бъдеш щастлив и ще останеш завинаги щастлив. Но трябва да търсиш Себето и, като го намериш, да останеш с него.

П: Пълната самота ще ми бъде ли от полза?

М: Зависи от характера ти. Можеш да работиш с другите и за другите, да бъдеш внимателен и дружелюбен и да израснеш по-цялостно отколкото когато си в самота, която може да доведе до затъпяване или до това да се оставиш в ръцете на безкрайното бърборене на ума ти. Не мисли, че можеш да се промениш чрез усилие. Насилието, дори когато е насочено към теб самия, например под формата на аскетизъм и покаяние, няма да даде плодове.

П: Има ли начин да различа кой е реализиран и кой не?

М: Единственото доказателство е в теб самия. Ако усетиш, че се превръщаш в злато, това ще е знак, че си се докоснал до философския камък. Остани с този човек и наблюдавай какво се случва с теб. Не питай другите. Техният учител може да не е твоят Гуру. Гуруто може да е универсален в същността си, но не в проявленията си. Той може да изглежда ядосан или алчен или прекомерно загрижен за своя Ашрам или семейството си, и ти може да бъдеш подведен от външните проявления, докато други да не са.

П: Нямам ли право да очаквам пълно съвършенство, както вътрешно, така и външно?

М: Вътрешно – да. Но външното съвършенство зависи от обстоятелствата или от състоянието на тялото, лично и социално, и от други неизброимо много фактори.

П: Казаха ми да намеря джнани, за да мога да се уча от него на изкуството за постигане на джнана, а сега ми се казва, че целият този подход е погрешен, че не мога да различа джнани, и че джнана не може да бъде постигната с подходящи средства. Всичко това е толкова объркващо!

М: Всичко това се дължи на пълното ти неразбиране на реалността. Умът ти е потопен в навиците за оценяване и придобиване и той няма да признае, че несравнимото и недостижимото чакат предвечно в собственото ти сърце да ги забележиш. Всичко, което е нужно да правиш, е да изоставиш спомените и очакванията си. Просто бъди готов в пълна голота и празнота.

П: Кой трябва да откаже всичко?

М: Бог ще го направи. Само виж необходимостта да бъдеш изоставен. Не се съпротивлявай, не се дръж за личността, която смяташ че си. Понеже считаш себе си за личност, ти се струва, че джнани също е личност, малко по-различна от теб, само че по-добре информирана и по-силна. Можеш да кажеш, че той е вечно съзнателен и щастлив, но това е доста далеч от истината. Не се доверявай на определения и описания – те са доста подвеждащи.

П: Чувствам се изгубен, докато не ми кажат какво и как да правя.

М: Определено се чувствай изгубен! Докато се чувстваш компетентен и уверен, реалността е отвъд възможностите ти. Докато не приемеш вътрешното приключение като начин на живот, откритието няма да дойде при теб.

П: Откритието на какво?

М: На центъра на твоето битие, лишено от всякакви посоки, всякакви средства и цели.

П: Да бъда всичко, да зная всичко, да имам всичко?

М: Да бъдеш нищо, да не знаеш нищо, да нямаш нищо. Само такъв живот си струва да се живее, само такова щастие си заслужава да имаш.

П: Трябва да призная, че целта е отвъд пределите на разбирането ми. Позволете ми поне да узная какъв е пътят.

М: Трябва да намериш своя собствен път. Докато не го намериш сам, той няма да е твоят път и доникъде няма да те отведе. Искрено живей в съответствие с твоята истина, такава каквато си я открил, действай в съответствие с малкото, което си разбрал. Именно искреното усърдие ще те преведе отвъд, не хитрината – твоята собствена или на някой друг.

П: Страхувам се да не сгреша. Опитвал съм толкова много неща, но нищо не излезе.

М: Много малко си влагал от себе си, просто си бил любопитен, не усърден.

П: Нищо по-добро от това не знам.

М: Поне знаеш каквото знаеш. Знаейки, че те са повърхностни, не отдавай значение на твоите преживявания, забрави ги веднага щом приключат. Живей чист, неегоистичен живот и това е всичко.

П: Нима моралността е толкова важна?


М: Да не мамиш, да не причиняваш болка – нима това не е важно? Преди всичко се нуждаеш от вътрешен покой, който изисква хармония между вътрешното и външното. Прави това, в което вярваш, и вярвай в това, което правиш. Всичко останало е чиста загуба на енергия и време.

Из книгата "Аз съм Това"

понеделник, 2 октомври 2017 г.

Govindam Adi Purusha


govindam ādi-puruṣaḿ tam ahaḿ bhajāmi
govindam ādi-purus
̣aḿ tam ahaḿ bhajāmi
govindam ādi-purus
̣aḿ tam ahaḿ bhajāmi
veṇum kvaṇantāravinda-dalāyatākṣam
bārhāvatam
̣sam asitāmbuda sundarāńgam
kandarpa-kot
̣i-kamanīya-viś'eṣa ś'obham
govindam ādi-puruṣaḿ tam ahaḿ bhajāmi
govindam ādi-purus
̣aḿ tam ahaḿ bhajāmi
govindam ādi-purus
̣aḿ tam ahaḿ bhajāmi
ańgāni yasya sakalendriya-vṛtti-manti
paśyanti pānti kalayanti ciram jaganti
ānanda-cin-maya-sad-ujjvala-vigrahasya
govindam ādi-puruṣaḿ tam ahaḿ bhajāmi
govindam ādi-purus
̣aḿ tam ahaḿ bhajāmi
govindam ādi-purus
̣aḿ tam ahaḿ bhajāmi