Укротяване на ума

1. Обяснявайки по такъв начин науката за Сърцето, Шри Рамана Муни, най-добрият от знаещите Истината, говори за метода за укротяване на ума.

2. Хората, привързани към обектите на сетивата и имащи безкраен поток от мисли заради силата на техните латентни тенденции (васани), намират за трудно удържането на ума.

3. Капризният ум трябва да се удържа чрез сдържане на дишането, след което, като вързано животно, той престава да блуждае.

4. Контролът на дишането се получава и при сдържането на мислите. Когато мислите се сдържат, човек устойчиво пребивава в източника им.

5. Контролът на дишането е наблюдението на дишането с ума. Едно такова постоянно наблюдение води до естествено сдържане на дишането (кумбхака).

6. За тези, които не са способни да постигнат кумбхака по този начин, е предписана дихателната техника от хатха йога.

7. Тоест издишването (речака) трябва да се изпълнява за една единица време, вдишването (пурака) също за една, а задържането на дишането (кумбхака) за четири единици време. По този начин се очистват каналите, по които тече жизненото дихание (прана).

8. Когато те станат чисти, постепенно се постига контрол над прана. Пълният контрол над прана се нарича сиддха кумбхака.

9. Други, тоест джнаните, определят речака като изоставянето на идеята „аз-съм-тялото“, пурака като търсенето на Себето (Атман) и кумбхака като сахаджа стхити или пребиваването в Атман.

10. Умът се укротява и чрез повтаряне на мантри. Тогава мантрата става едно с ума, а също и с праната.

11. Когато вибрациите на буквите на мантрата станат едно с жизненото дихание (прана), това се нарича дхяна, а когато дхяна стане дълбока и устойчива, тя води до естественото състояние (сахаджа стхити).

12. Също и при постоянната близост до Великите Просветлени, умът се влива в собствения си източник.

Така завършва шеста глава, наречена
„Укротяване на ума“
от Шри Рамана Гита,
компилирана от ученика на Рамана,
Васиштха Ганапатхи