вторник, 30 януари 2018 г.

Гордостта на Сатябама и дървото Париджата (част 2)


(Изгася се. Музика: 01) Музиката спира. Видео: 02) Сатябама – част 1
(Музика: 03)
СЦЕНА 1
(Сатябама сяда, две прислужници й веят с ветрила. Музиката спира. Светва се. Нарада Муни пристига. Прислужниците се покланят.)
НАРАДА: Нараяна, Нараяна!
САТЯБАМА (радостна): Девариши! (Става, отива до него и му се покланя.) Приемете почитанията на Сатябама.
НАРАДА: Бъдете щастлива, Деви! (благославя я)
САТЯБАМА: Заповядайте! Седнете! (Прави му жест да седне. Прислужниците пак се покланят и си отиват.) Кажете ми, как мога да Ви послужа?
НАРАДА: Деви Сатябама, аз дойдох да Ви поздравя.
САТЯБАМА: За какво?
НАРАДА: Вашият съпруг се сдоби с дървото Париджата от царя на боговете. И идва към Дварака с това божествено растение.
САТЯБАМА: Наистина ли, Девариши?
НАРАДА: Да, Деви.
САТЯБАМА: Индра ли му даде дървото Париджата?
НАРАДА: Не по свое желание, но трябваше да го даде.
САТЯБАМА (неразбиращо): Което ще рече?
НАРАДА (става): Което ще рече, че Господ Кришна трябваше да се сражава с Индра. Много жестока битка... А по едно време изглеждаше така, сякаш Господ Кришна дори ще трябва да убие бог Индра.
САТЯБАМА (притеснена): Тогава?
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Тогава майка Адити дойде между тях и спря битката.
САТЯБАМА: После?
НАРАДА: После майка Адити обясни на Индра, че за да спаси боговете от терора на демона Наракасура, Сатябама, която дори рискува живота си, тази същата Сатябама днес е започнала ритуал, на кулминацията на който една жена получава любовта на съпруга си за цял живот. Тя ще умре като омъжена жена в любящите ръце на своя съпруг. След това тя каза на бог Индра, че за такъв велик ритуал дървото Париджата е от най-голяма необходимост, защото кулминацията му е под неговата сянка. Тогава тя се скара на бог Индра и го попита как така отказва да даде Париджата на Сатябама? Какво е това, ако не неблагодарност?
САТЯБАМА (чувства се самодоволна): И после?
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! После бог Индра стана безпомощен пред майка Адити и прие, че Шри Кришна може да вземе дървото Париджата на земята, докато трае този велик ритуал.
САТЯБАМА: Докато трае ритуалът? Това означава, че ще го вземат обратно, щом той бъде завършен?
НАРАДА: Да, Деви. Това е много важно. И е правилно също.
САТЯБАМА: Защо?
НАРАДА: Защото това ще бъде срещу законите на природата - нещата от Рая да бъдат донесени на земята. Тогава как ще остане достойнството на Сваргалока? Но Деви Сатябама, само помислете каква голяма победа спечелихте. Това, което не се е случвало в никоя епоха досега, дори когато не се случи за богинята Парвати, Шри Кришна го стори заради Вас. Това доказва, че Шри Кришна обича Вас най-много. Инак Той не би сторил тази работа, ако някой друг го помоли за това.
САТЯБАМА: Той няма ли да донесе дървото Париджата, ако Рукмини го помоли за това?
НАРАДА: Въпросът за това да направи такова нещо не възниква за Деви Рукмини.
САТЯБАМА: Защо?
НАРАДА: Защото тя никога няма да се осмели да помоли за такова уникално нещо. Вие помолихте не за едно цвете, а за цялото дърво. Само Вие може да съберете такава смелост, Деви.
САТЯБАМА: Прав сте, Девариши. Става дума за вяра в себе си.
НАРАДА: Разбира се, Деви. За всяко голямо нещо, вярата в себе си е най-важна. Но тази самоувереност е много опасно нещо.
САТЯБАМА: Защо?
НАРАДА: Защото има много тънка граница между вяра в себе си и гордост. (Сатя се засмива леко пренебрежително.) Много пъти това, което човек счита за вяра в себе си, всъщност е неговата гордост. Но Вие вече разбирате това добре. Така че няма нужда да Ви обяснявам. Сега започнете да се подготвяте за Вашия специален ритуал, Деви.
САТЯБАМА: Но този ритуал ще започне под Ваше ръководство, Девариши. Вие ще трябва да дойдете по това време.
НАРАДА: Разбира се, Деви, ще дойда, когато поискате. Нараяна, Нараяна! (Отива си. Идват прислужниците весели.)
ПРИСЛУЖНИЦА 1: Царице, царят се е върнал от своето пътешествие!
ПРИСЛУЖНИЦА 2: И идва към Вашия дворец!
САТЯБАМА (много щастлива): Тогава вървете и пригответе всичко за неговото посрещане.
ПРИСЛУЖНИЦА 1: Както кажете, царице. (Леко се покланят и излизат. Изгася се. Музика: 04)
СЦЕНА 2
(Едната прислужница идва и носи подноса за арати, застава до Сатябама. Втора прислужница застава по-близо до входа с кошница с цветя. Светва се. Кришна идва и две прислужници му хвърлят отзад цветя по пътя, а третата - отстрани. Сатябама го посреща, като прави кръгове с подноса, слага му червен тилак, оризче, пръска цветя. Музиката спира. Прислужниците се покланят и си отиват.)
САТЯБАМА: Добре дошъл, свами. Ела! Седни тук.
КРИШНА (сяда, после и тя): Ето, Деви, аз изпълних обещанието си. Донесох цяло дърво Париджата от Сваргалока за теб.
САТЯБАМА: Аз получих тази новина преди твоето пристигане.
КРИШНА: Ти си получила новината преди пристигането ми? Как така?
САТЯБАМА: Девариши Нарада дойде.
КРИШНА: Хмм. Тогава ти трябва да знаеш всичко. Сега за мен няма да има нищо останало, което да ти разкажа.
САТЯБАМА: Наистина, той ми разказа всичко. Твоята смелост, твоята битка с Индра. И как майка Адити е дошла като посредник във войната. Той ми каза всичко. И аз съм много доволна от твоята победа.
КРИШНА: Доволна си от моята победа или от твоята победа?
САТЯБАМА: Кришна, ти наистина си много проницателен. Ти много добре знаеш какво е скрито в сърцето на една жена. (Кришна се засмива.) Да, прав си. Това наистина е моя победа. Ти доказа едно нещо с това, че аз съм твоята най-любима съпруга. Сега виж как всички царици ще се поклонят пред мен. Това е моята победа, пълна победа. Не искам нищо повече. Сега дори не се тревожа за това, че дървото Париджата ще остане с мен само за малко време. Моята цел е изпълнена. Сега ако искаш, можеш да върнеш дървото още утре.
КРИШНА (притеснен, допира длани молитвено): Деви, моля те, не прави такова нещо! Светът ще ми се смее. Това дърво Париджата бе донесено тук за твоя специален ритуал. Ако го върнеш, без да направиш ритуала, хората ще се смеят и на двама ни. Всички ще кажат, че Сатябама прави Кришна да танцува по нейната песен като кукла.
САТЯБАМА (разтревожена): Какво каза? Кукла?
КРИШНА: Да, кукла. А ако не кукла, може да ме нарекат също и роб.
САТЯБАМА: Роб?
КРИШНА: Да, роб на моята съпруга. И... (Сатябама му запушва устата, доплаква й се. Музика: 05)
САТЯБАМА: Ако някой те нарече мой роб, преди да чуя това, по-добре би било да пожертвам живота си в твоите стъпала. Стъпалата, на които служа, ще получа спасение в тях. Това е моето последно желание. Хората, за които ти говориш, как ще знаят те колко дълбоко е моята любов към теб? Господарят на моето сърце, моят Господ, моят съпруг, моят живот, ти си ми всичко. Повярвай ми, никой не може да те обича повече от мен. Да, понякога ставам твърдоглава. Просто на основа на моята дълбока и безсмъртна любов, аз искам цена за любовта си. Да покажа на света, че - виждате ли, за моята истинска любов, аз получих пълна любов от моя Канея. Толкова много, колкото никой друг не е получил. Това не е моята победа, а победата на моята любов. И с победата на моята любов аз искам да се изправя пред всички с гордо вдигната глава. Това е.
КРИШНА: Сатябама, ти каза такова красиво нещо. Моето сърце се изпълни с емоция. Но... (Музиката спира.)
САТЯБАМА: Отново „но“... Но какво?
КРИШНА (засмива се леко): Не, нищо. Просто мислех какво казват хората, че в любовта само трябва да даваш. Не да взимаш нещо. Как може да има право в предаването? И как може да има гордост в любовта? Защо да има его или арогантност? Но... всички тези идеологии сигурно грешат, нали?
САТЯБАМА: Абсолютно. Само онези, които никога не са обичали, могат да кажат такива неща. Как могат те да познават гордостта на любовта? Аз също чувам за теб, че ти не си привързан към никого. Че не обичаш никого. Без милост, без привързаност, царят на йогите Шри Кришна. Ето защо как ти би могъл разбереш колко наслада се получава от гордостта на любовта?
КРИШНА (става): Ти каза абсолютната истина, Сатябама. Сега разбрах защо не разбирам нещата относно гордостта в любовта. В действителност тези мъдреци, аскети, саняси, йоги, те нямат познание за любовта. Те са много невежи хора.
САТЯБАМА (става след него и го хваща за ръката): Тогава, невежи царю, научи се да обичаш. Погледни към мен. И ми вярвай, че мога да ти се ядосам, да бъда твърдоглава с теб, но не мога да понеса дори най-малката раздяла от теб. Ако някой те отнеме от мен, тогава се кълна в твоите стъпала, (иска да му докосне стъпалата, но Кришна я спира) че животът ми също ще си отиде заедно с теб. Аз ще се откажа от живота си в същия този миг.
КРИШНА (спира говора й): Защо казваш такива неблагоприятни неща в такова благоприятно време, Деви? Сега започни приготовленията за твоя специален ритуал. Твоята любов постигна такава голяма победа. Подготовките също трябва да са толкова големи, нали така? Твоят специален ритуал трябва да започне по грандиозен начин.
САТЯБАМА: Да, моят специален ритуал ще започне по такъв начин, който никой не е виждал или чувал преди. Затова аз помолих самия Нарада Муни да започне моя ритуал със съответните церемонии.
КРИШНА: Той съгласи ли се?
САТЯБАМА: Да.
КРИШНА: Тогава твоята работа е свършена. Той е добре осведомен за всички ритуали. Но ти трябва да правиш точно това, което той ти каже. В противен случай, този риши е с много променлив характер. Той може да остави работата на средата и да си тръгне!
САТЯБАМА: Как може да стане това? Това е ритуалът на съпругата на Кришна – Сатябама. Никой няма да го остави и да си отиде. Ти само виж как ще започне специалният ритуал.
КРИШНА: Нека твоят обет бъде успешен. Така да бъде!
(Изгася се. Музика: 06)
СЦЕНА 3
(Слага се столче, върху него поднос и Ганеша с гръб към публиката. Украсено е с цветя. До него сядат Кришна, Сатябама и Нарада с подноса за обожание и една лампа. Останалите хора застават отзад прави. Дървото Париджата е отстрани. Музиката спира. Светва се. Музика: 07) Брамините казват мантри. Музиката свършва. Всички се покланят.)
НАРАДА: Деви, сега, молейки се мислено на Бог Ганеша, обожавайте го. Ганапати е богът на началото и края, той унищожава всички препятствия. Ето защо помолете му се Вашият специален ритуал да бъде изпълнен както трябва, без никакви препятствия. (двамата, както и зрителите допират молитвено длани)
Ом Ганешая намах
САТЯБАМА: Ом Ганешая намах
НАРАДА: Вакратундая намах
САТЯБАМА: Вакратундая намах
(Покланят се. Музика: 08) Нарада сипва с лъжичка от водата в чашката на ръката на Сатя три пъти, тя пие. После пак веднъж и си измива ръцете. След това тя взима лъжичката и налива върху Ганеша, като си придържа десния лакът с лявата ръка. Слага с безименния пръст синдур, посипва ориз, увива около него червен конец, слага цветя, сладко. Накрая Нарада го обожава с гхи-лампата, а тя седи молитвено. После и тя го обожава. Накрая всички се покланят и музиката спира.)
НАРАДА: Джей Ганеша Дева!
ВСИЧКИ: Джей Ганеша Дева!
НАРАДА (дава й цветя в ръката): Деви, сега се изправете моля Ви и вземете благословия от дървото Париджата за успех на Вашия ритуал. (Музика: 09) Отиват плюс и Кришна, и се покланят на дървото.)
НАРАДА: О, царю на дърветата, божествено дърво Париджата, в твоята сянка Деви Сатябама иска да започне този специален ритуал, с изпълнението на който една жена получава пълната любов на своя съпруг до края на живота си. Затова тя те моли за разрешение да започне този ритуал в твоята сянка и за благословия нейното желание да бъде изпълнено.
(Тя се покланя, Нарада прави жест към дървото и тя му хвърля цветята в стъпалата. Дървото отговаря, като се разтърсва и накрая едно цвете пада в ръцете на Сатябама. Тя е много щастлива. После слага цветето пред дървото.)
НАРАДА: Деви, царят на дърветата прие Вашите молитви и Ви позволи да започнете ритуала. И също Ви благослови да бъдете успешна. Сега направете санкалпа, за да започнете ритуала. (Сипва й вода на ръката три пъти с лъжичката и слага цветя. Тя придържа дясната си ръка с лявата, затваря очи и се моли известно време.) Деви, (Отваря очи.) според правилата на този ритуал, докато започва ритуалът, Вие също така трябва да направите някакво дарение.
САТЯБАМА (изненадана): Дарение?
НАРАДА: Да, дарение.
САТЯБАМА: Кажете ми, какво трябва да даря и колко?
НАРАДА: Въпросът не е в това колко да се дари, Деви. Стойността на дарението не се определя от количеството. Тя се измерва с емоцията.
САТЯБАМА: Което ще рече?
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Което ще рече, че в този свят жънете това, което посеете. Вие получавате плодове, като правите такива ритуали и религиозни действия. Получавате и това, което желаете. Но тук без цена не получавате нищо безплатно. Трябва да платите цената на всеки плод или желание в някаква друга форма. Такава трябва е емоцията на даряването.
САТЯБАМА: Тогава кажете ми каква цена ще трябва да платя за изпълнението на моите желания? Колко злато, бижута, украшения? Колкото и да е, каквото и да искате, аз съм готова да го даря.
НАРАДА: За изпълнението на този ритуал правилото на даряване е, че трябва да дадете нещото, което Ви е най-любимо. Така че кажете ми – на този свят кое обичате най-много - злато, бижута или украшения?
САТЯБАМА: Не.
НАРАДА: Тогава какво обичате най-много на този свят?
САТЯБАМА: Най-любимото ми на този свят?
НАРАДА: Да. Помислете, какво или кого обичате най-много?
САТЯБАМА: За мен най-любимият на този свят е само един.
НАРАДА: Кой? Кой?
САТЯБАМА: Моят съпруг, Кришна.
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Тогава е решено, Деви! Вие ще трябва да дарите Господ Кришна на мен.
САТЯБАМА (шокирана. Музиката спира.): Какво?
НАРАДА: Хайде, дайте обет за даряването.
САТЯБАМА: Да даря Кришна? Мъдрецо, какво говорите? Аз правя този ритуал, за да получа най-много любов от моя съпруг. Ако го даря, как ще получа неговата любов? Каква е тази Ваша система за даряване?
НАРАДА: Това не е система за даряване, Деви. Това е правилото за смъртните хора на земята. Това, което човек копнее да постигне, трябва да върне повече в замяна. Такова е правилото на земята.
САТЯБАМА: Що за правило е това, Девариши? Този, за когото правя този ритуал, трябва да го изгубя ли? Мъдрецо, може ли нещо друго да бъде дарено вместо него? Няма ли друго решение?
НАРАДА: Има едно решение.
САТЯБАМА: Какво?
НАРАДА: Вижте, нещо, което е било дарено на един свещеник, по-късно може да бъде откупено от него.
САТЯБАМА: Тоест?
НАРАДА: Тоест каквато цена поиска свещеникът за това нещо, дайте му я и откупете това нещо.
САТЯБАМА: Така ли? Това може ли да стане?
НАРАДА: Става дума за сделка, Деви. Ако браминът се съгласи, дайте му неговата цена и си вземете нещото обратно.
САТЯБАМА (радва се): Тогава добре!
НАРАДА: Ако приемате, тогава бързо дайте обет за даряването. Благоприятното време изтича, Деви. Вземете тази вода. Вземете. (Сипва три пъти вода в ръката й. Музика: 10)) Сега кажете: за изпълнението на моя специален ритуал аз, съпругата на Кришна, Сатябама,
САТЯБАМА: Аз, съпругата на Кришна, Сатябама... (Всички, особено цариците гледат уплашено, изумени.)
НАРАДА: давам на моя свещеник, сина на Брахма, Нарада...
САТЯБАМА: давам на моя свещеник, сина на Брахма, Нарада...
НАРАДА: моя съпруг в дарение.
САТЯБАМА: моя съпруг в дарение.
НАРАДА: Сега поръсете водата върху Господ Кришна. (Тя му ръси водата на главата, той леко се дърпа, стреснат. Музиката спира.) Нараяна, Нараяна! Севак, какво правиш, стоейки тук така? Свърши малко работа за мен.
(Музика: 11))
КРИШНА (с допрени длани.): Заповядайте ми, господарю.
САТЯБАМА: Господарю?
КРИШНА: Да.
НАРАДА: Ето вземи първо тази ектара и тези каратали, и повтаряй след мен: Нараяна, Нараяна!
КРИШНА: Нараяна, Нараяна!
НАРАДА: Нараяна, Нараяна!
КРИШНА: Нараяна, Нараяна!
НАРАДА: Добре... Севак, гладен съм. Влез вътре и се погрижи за храната ми. Виж, аз много обичам чатни. Затова направи едно хубаво чатни за мен собственоръчно. Ела да ти покажа кухнята.
КРИШНА: Както желаете, господарю. (Вързва си шала на кръста.) Да вървим, господарю.
САТЯБАМА (спира го): Какво е това, Девариши? Аз направих дарение. Това не означава, че Вие ще отведете Кришна.
НАРАДА (смее се): Нараяна, Нараяна! Севак, сега ти обясни на Деви Сатябама какво е значението на дарението.
КРИШНА: Значението на дарението е както Вие кажете, мъдрецо. Сега Вие сте мой господар, а аз съм Ваш роб. Мой дълг е да правя както Вие кажете.
САТЯБАМА: Как може да бъде това? Докато аз съм тук, ти не можеш да бъдеш роб на някого.
КРИШНА: Но ти ме даде в дарение и...
САТЯБАМА (почва да й се плаче): Ако това е значението на дарението, тогава не искам да дарявам.
НАРАДА: Ако не дарите, тогава как ще бъде изпълнен Вашият специален ритуал? Нараяна, Нараяна! Тогава как ще получите най-много любов сред всички царици, Деви?
САТЯБАМА (след кратко колебание, гледа Кришна, после към Нарада, плачейки): Не искам да започвам такъв специален ритуал, Девариши, в който моят съпруг ще бъде откраднат от мен. Не искам повече любов от другите царици. (пада в стъпалата му) Моля Ви, върнете ми съпруга. Направих грешка, Девариши. Моля Ви, простете ми! Простете ми, Девариши! Моля Ви, върнете ми моето богатство, Девариши! (Изправя се.)
НАРАДА: Как може да стане това, Деви? Може ли някога едно дарение да бъде върнато? И особено ако дарението е такова уникално нещо като Господ Кришна, да го върна обратно? (смее се) Не съм такъв глупак, Деви. Вървете и се пригответе за Вашия ритуал. Аз сега ще ида в кухнята и ще ям. Ела, севак, ела!
КРИШНА: Да вървим, господарю.
САТЯБАМА: Казах, че не искам да правя никакъв ритуал. (пак задържа Кришна)
НАРАДА: Добре. (Леко ядосан.) Дори аз не искам да извършвам свещенически дейности за такава домакиня, която не държи на думите си. Прави дарение в един миг, а после иска да й се върне дарението. Ако искате, започвайте ритуала, в противен случай дайте на тези брамини дължимото им и ги отпратете. Да вървим, севак, ние ще отидем в кухнята да ядем. Хайде.
КРИШНА: Да, господарю. (Кришна тръгва, но Сатябама го дърпа за ръката.) Какво правиш? Господарят ще ми се кара...Пусни ме.
САТЯБАМА: Свами...
НАРАДА: Ей, къде спря? Ела бързо. Трябва да ми смелиш чатни сега. Хайде!
КРИШНА: Господарят... Господарят ще ми се кара.
НАРАДА: Хайде, идвай!
САТЯБАМА: Свами.
КРИШНА: Пусни ме.
НАРАДА: Деви, пуснете го!
КРИШНА: Пусни ме!
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Пуснете го!
САТЯБАМА: Свами...
НАРАДА: Пуснете го, Деви! Той вече не е Вашият свами. Сега е мой слуга. (Той се отскубва, Сатя остава да плаче, те излизат. Музиката спира.) Нараяна, Нараяна!
КРИШНА: Нараяна, Нараяна!
НАРАДА: Нараяна, Нараяна!
КРИШНА: Нараяна, Нараяна!
(Музиката: 12) Кришна и Нарада надничат през вратата да гледат.)
САТЯБАМА: Сестро Рукмини, моля те, направи нещо. Нито мъдрецът ме слуша, нито Кришна. Моля те, спри ги. Спри ги.
РУКМИНИ: Какво мога да направя, Сатябама? Ти, без да мислиш за нищо, даде в дарение Шри Кришна?
САТЯБАМА: Моля те, прости ми, направих грешка. Арогантността ме заслепи. Моля те, прости ми. Знам, че нито мъдрецът, нито Кришна ще пренебрегнат твоите думи. Само ти можеш да намериш решение на този проблем. Аз съм твоя по-малка сестра. Заслепена от моята арогантност, за моите себични мотиви, аз опитах да се състезавам с теб. Моля те, прости моята грешка, сестро. Прости ми!
ДЖАМБАВАТИ: Сестро, плода от грешката, направена от Сатябама, ще трябва да го носим всички ние.
РУКМИНИ: Да.
ДЖАМБАВАТИ: Ако Нарада Муни отведе Кришна със себе си, ние ще умрем, докато сме живи. Сега само ти можеш да ни помогнеш.
РУКМИНИ (след кратко колебание): Да вървим и да видим какво може да бъде сторено. Хайде.
(Музиката спира.)
(Излизат. Изгася се. Музика: 13) 
СЦЕНА 4
(Кришна сваля короната ии гирлянда и си връзва шал на главата. Музиката спира. Светва се. Музика: 14) Кришна и Нарада си говорят, но чуват, че идват цариците и почват да се уговарят без думи кой къде да седне. Кришна почва да смила чатнито с един хаван. Нарада Муни сяда и медитира. Цариците влизат и са ужасени. Музиката става по-тиха. Рукмини кляка до Кришна.)
РУКМИНИ: Свами, какво правиш? (Нарада отваря очи.)
КРИШНА: Смилам чатни, Деви, чатни.
РУКМИНИ: Чатни?
КРИШНА: Да.
РУКМИНИ: Царят на Дварака прави чатни? Що за подигравка е това, Господи?
КРИШНА: Това не е подигравка, Деви. В този момент аз не съм цар на Дварака. Сега съм просто един слуга на Девариши Нарада.
РУКМИНИ (изправя се): Слуга?
КРИШНА: Да.
РУКМИНИ: Господарят на трите свята е слугата на един свещеник? Тази промяна не се явява в моето въображение, Господи.
КРИШНА (става): Това не е въображение, а реалност, Деви. Моята съпруга ме дари на този свещеник.
РУКМИНИ: Твоята съпруга те е дарила?
КРИШНА: Да.
РУКМИНИ (леко ядосано): Но аз не съм те дарила.
НАРАДА: Деви Сатябама го дари. Сатябама негова съпруга ли е или не?
РУКМИНИ: Този въпрос не ме интересува. Вие просто ми кажете, аз негова съпруга ли съм или не?
НАРАДА: Да, но...
РУКМИНИ: Без „но“. (към Кришна) Ти ми кажи аз твоя съпруга ли съм или не?
(Той поглежда Нарада за позволение.)
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! (с нежелание му дава знак да й отговори)
КРИШНА (Отива при нея.): Разбира се. Всъщност ти си моята първа съпруга.
РУКМИНИ: Тогава сега Вие ми кажете, мъдрецо, без да получите моето позволение, как така взехте моя съпруг тук като Ваш слуга? Кажете ми, какво право имате над моя съпруг?
НАРАДА: Аз нямам право върху Вашия съпруг, Деви.
РУКМИНИ: Правилно. Ето защо аз си взимам съпруга си с мен. Да вървим, свами. (Почва да го тегли за ръката, но той се дърпа.)
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Слуга... чатнито!
КРИШНА: Да, чатнито! (Отскубва се и почва пак да мели.)
РУКМИНИ: Ама...! Да вървим, свами, ти няма да можеш да направиш това чатни. Девариши сам ще го направи. (Нарада поглежда недоволно.) Ти ела.
КРИШНА: Защо да не знам да правя чатни? Само го опитай и виж колко е вкусно. (Взима малко на пръста и дава на Рукмини да опита. Тя прави гримаса на прикрито отвращение, закашля се.)
РУКМИНИ: Прекрасно, свами, прекрасно! Чатнито е много вкусно. Какво чатни, свами, какво чатни!
КРИШНА: Да.
РУКМИНИ: Чатнито е много вкусно. Няма нито сол, нито чили. Това не е чатни, а просто трева! (Кара му се. Цариците леко се засмиват.) Вземи го, ще нахраним кравите. Хм, ще правиш чатни! (Взима му камъка и го слага настрани. После любезно:) Да вървим, Господи. Моля те, ела в покоите си. Хайде, да вървим. (Вдига го, другите царици взимат короната му, която е настрани.) Виж какво си направил! (Избърсва му ръката от чатнито.)
НАРАДА: О, Деви! (прави жест с ръка да ги спре)
РУКМИНИ: Да вървим, свами. (Тръгват да го отмъкват. Нарада става и ги спира.)
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Няма да ви оставя да измамите един брамин така. Шри Кришна сега е моя собственост. Сатябама го дари.
РУКМИНИ: Но Шри Кришна не е само на Сатябама. Той е и мой.
ДЖАМБАВАТИ: И мой също.
НАРАДА: Но той принадлежи също и на Сатябама.
РУКМИНИ: Да.
НАРАДА: Това означава, че всички вие имате дял в Шри Кришна.
РУКМИНИ: Ъм.. да.
НАРАДА: Значи Сатябама може да дари само нейния дял от Шри Кришна. Не и вашия дял.
РУКМИНИ (след кратък размисъл): Точно така.
НАРАДА: Този брамин бе измамен. Има други имащи дял в собствеността. Е, добре. Ако не целият Кришна, поне половината от него. Значи сега има само един начин. Дайте ми дяла на Сатябама от Шри Кришна. А вие вземете вашия дял.
(Цариците се споглеждат с недоумение.)
РУКМИНИ: Какво?
НАРАДА: Да, вие спечелихте в този тур, Деви Рукмини. Така, Деви Сатябама, моля кажете ми, какъв е Вашият дял в Шри Кришна – неговите очи, уши, нос, лице? Дайте ми само толкова. Нараяна, Нараяна! (Музиката спира. Сатябама мълчи, притеснена се чуди.) Деви Сатябама, моля Ви, кажете нещо. Какво ми давате?
(Музика: 15)
САТЯБАМА: Не разбирам как да Ви отговоря, Девариши. Аз дори не знам какво право имам над кои части от Господ Кришна. Имаше ден, когато мислех, че само аз имам право над него. А днес, когато моето его бе счупено, научих, че не само на мен, той не принадлежи на никого. И принадлежи на всички. Той е единственият истински Господар сред всички същества от трите свята. Сред неговите безбройни преданоотдадени, аз съм просто една егоистична и глупава преданоотдадена. А погледнете това величие на неговото сърце, че за да спази думата на една егоистична преданоотдадена като мен, той стана Ваш слуга. И прави чатни. (Говори с болка, плаче. Подава короната на Джамбавати и слага ръце молитвено.) Моля Ви, кажете ми ако има някакво покаяние за моята тежка грешка. Ако мога да заплатя покаянието с живота си, (пада в стъпалата му, той се отдръпва и прави жест с ръцете) то аз съм готова да се откажа от живота си във Вашите стъпала още сега. Моля Ви, вземете живота ми, мъдрецо. Но моля Ви, освободете моя свами от обещанието ми.
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Не, Деви, аз не мога да отнема живота Ви. Той принадлежи на Господаря на Смъртта. Ето защо животът е безценен. (Музиката спира.) Но да, като покаяние, ако искате да платите цена в замяна на него...
КРИШНА: Да!
НАРАДА: ...Тогава дайте ми нещо, което има стойност в замяна на него. Аз ще го освободя.
САТЯБАМА (зарадвана): Наистина ли?
НАРАДА: Да, Деви. Виждайки такава дълбока емоция към Вашия съпруг в сърцето Ви, моето сърце също се размекна и реших да го освободя. Така че моля да ми платите някаква малка цена за него.
САТЯБАМА: Защо малко, мъдрецо? Аз ще Ви дам толкова много в замяна на него, толкова, колкото никой друг не Ви е давал досега. Аз имам такива безценни камъни, такива бижута, толкова злато, че ще се уморите да ги броите, но златото няма да свърши.
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Какво ще правя с такова богатство, Деви? Шастрите казват, че един брамин не трябва да бъде алчен. Ще взема само толкова, колкото е разрешено в писанията.
САТЯБАМА: А колко е разрешено в писанията?
НАРАДА: Те казват, че в такива обстоятелства трябва да ми дадете нещо равно на Неговото тегло и Вашето покаяние ще бъде прието.
САТЯБАМА: Нещо като например?
НАРАЯНА: Нараяна, Нараяна! Каквото и да е, Деви. Плодове, цветя, зърно, ориз, дори и листа. Каквото и да е, ако е с посветеност и е равно на неговото тегло, аз ще го приема.
САТЯБАМА: Благодаря Ви, Девариши. Но когато Сатябама прави дарение, равно на теглото на Кришна, тогава няма да е с листа и цветя, тя ще го направи със злато и сребро, със скъпоценни камъни и перли.
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Както искате, Деви! Пригответе се за дарението.
САТЯБАМА (с допрени длани, и Кришна): Да.
(Изгася се. Музика: 16)
СЦЕНА 5
(Мъжете застават отзад. Брамините са от страната на Кришна пак отзад с цветя, цариците и Нарада са отстрани, а от другата страна е Сатябама с прислужниците. Слага се и една масичка с поднос за обожание, на който има листа от туласи. Музиката спира. Светва се. Музика: 17) Везната идва на средата на сцената. Кришна идва и сяда пред едното блюдо на везната, като всички му се покланят, а той на Нарада. Сатябама дава знак на прислужниците и те излизат. Връщат се две от тях, носещи един поднос със злато. Слагат го на везната. После излизат, идват другите и пак слагат. После и трети път... Накрая отиват и се връщат с празни подноси. През това време брамините хвърлят цветя около Кришна отзад от време на време. Сатябама е притеснена защо нищо не повдига Кришна. Рукмини изпитва състрадание към нея, а Кришна се усмихва. Музиката спира.)
САТЯБАМА: Дори след като сложих толкова много, Кришна още седи на мястото си. (към прислужниците) Вървете и вземете още!
ПРИСЛУЖНИЧКА 1: Царице, вече няма нищо останало.
БАЛАРАМ (влиза ядосано, към Нарада): Къде е този мошеник? Нарада, аз оставям Дварака за малко и ти създаваш такава беля!
НАРАДА: Не аз, а Деви Сатябама!
БАЛАРАМ: Обвиняването на Сатябама няма да те спаси от моя боздуган! (вдига го заплашително)
РУКМИНИ: Баларам, Девариши казва истината!
БАЛАРАМ: Деви, ти също вярваш на лъжите му?
КРИШНА: Те му повярваха, но аз страдам заради това, братко! Моля те, освободи ме от това робство, братко!
НАРАДА: Но...
БАЛАРАМ: Да не си казал и дума повече, Нарада! Канея, аз ще те освободя. Няма да има нито дарение, нито получател на дарението! (замахва да удари теглилката)
РУКМИНИ: Почакай, Баларам! В гнева си, не нарушавай традицията по даване на дарение. Това ще бъде голямо бедствие!
БАЛАРАМ: Бедствие? Какво бедствие?
РУКМИНИ: Докато не бъде дарено достатъчно злато, ние не можем да получим нашия Кришна.
БАЛАРАМ: Добре тогава. Сатяки!
САТЯКИ: На Вашите заповеди!
БАЛАРАМ: Донеси царското злато и довърши дарението! (Засмива се.)
САТЯКИ: Както кажете!
(Музика: 18) Сатяки и още някой носят остналото злато, но и то се оказва недостатъчно. Баларам и всички гледат с недоумение. Сатябама си поглежда бижутата с колебание и почва бавно да ги сваля едно по едно и да ги слага на везната, някоя прислужница да й помага. Но Кришна не се повдига и тя е много нещастна. Музиката спира. Музика: 19) Сатя отива при Рукмини, която я гледа със състрадание. Музиката е тиха.)
САТЯБАМА: Сестро, всичко, което имах, аз го дадох за него. Но Господ Кришна показва своите чудеса. Ти виждаш, сестро... Сега само ти можеш да намериш решение. (допира молитвено длани)
РУКМИНИ: Сатябама, бижутата, златото са само външните украшения на тялото. Ти искаше да претеглиш Шри Кришна с тях? Но видя ли тяхната стойност? Претегли го с чувството на твоята душа. Претегли го с чувството на негова съпруга. Да. Тези златни украшения бяха символи на твоето его. Добре е, че ти ги предложи всичките. Сега повикай го като преданоотдадена. Той ще изгуби пред любовта и посветеността. Вземи, предложи това листо от туласи с цялата си посветеност и вяра. (Взима едно листо от табла наблизо на една масичка. Дава го на Сатя.) И заедно с него, предложи и своята душа. Победата със сигурност ще бъде твоя, Сатябама.
(Сатябама го взима и го поднася пред челото си със затворени очи, молейки се. Музиката спира. После го слага бавно на везната. Тя натежава и Кришна се издига. Музика: 20) Сатябама е много щастлива. Всички се радват, брамините се изправят.)
САТЯБАМА: Махадеви Рукмини ки...
ВСИЧКИ: Джей!
РУКМИНИ: Тулси деви ки...
ВСИЧКИ: Джей!
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! (Той отива при Кришна с допрени длани) Ето, Господи, аз изпълних постановката, която ти ме научи. Някоя друга заповед?
САТЯБАМА: Аха, значи ти си бил режисьорът на тази постановка?
КРИШНА: Да, Сатябама. Всички постановки, които се случват в тази Вселена – аз съм режисьор на всичките. Деви Рукмини знае това много добре.
САТЯБАМА: Сега разбрах. Ще трябва да науча тайните на твоите чудеса от моята сестра. (Отива до Нарада и му се покланя.) Девариши, Вие освободихте моята грешна душа от оковите на егото. Хиляди, хиляди благодарности на Вас. Моля Ви, благословете ме с това, егото и гордостта никога да не влизат отново в моята душа.
НАРАДА: Деви Сатябама, за това човек трябва да носи щита на посветеността на Господ Кришна. А Той е този, който дава също и посветеността. Моята благословия е Неговата милост винаги да остане с Вас. (Благославя я.)
ДЖАМБАВАТИ: Нарада Муни ки...
ВСИЧКИ: Джей!
(После Нарада се покланя, Кришна го благославя и Нарада излиза.) Нараяна, Нараяна! Нараяна, Нараяна!
(Сатябама докосва стъпалата на Кришна и се покланя, той я благославя.)
ХОРА: Дваракадиш Шри Кришна ки... джей! (три пъти)
Музика: 21)


понеделник, 15 януари 2018 г.

Как да проявиш Любовта!




1. Слушай, без да прекъсваш!- Притчи 18:13
2. Говори, без да обвиняваш!- Яков 1:19
3. Давай, без да се скъпиш!- Притчи 21:26
4. Моли се непрестанно!- Колосяни 1:9, 1Солунци 5:17 
5. Отговаряй, без да спориш!- Притчи 17:1
6. Споделяй, без да претендираш!- Ефесяни 4:15
7. Радвай се, без да се оплакваш!- Филипяни 2:14
8. Довери се, без да се колебаеш!- 1Коринтяни 13:7
9. Прощавай, без да отмъщаваш!- Колосяни 3:13
10.Обещавай, без да забравяш!- Притчи 13:12

събота, 6 януари 2018 г.

Колкото повече животно има в човека, толкова по-малко той разбира учителя


Твърди се, че хората от Изтока притежавали такъв манталитет, който им позволява с готовност да се поставят под ръководството на учител и да изпълняват заповедите му с рядка за Запада покорност. За онези, които поне в някаква степен познават реалния Изток, такова мнение е толкова погрешно, колкото и другото разпространено на Запад обобщение, чийто смисъл се свежда до това, че всички източни страни са повече или по-малко еднакви. Най-многото, което може да се каже за източното отношение към учителите, е, че на Изток те са повече и че там могат да бъдат намерени повече свидетелства за тяхната благотворна дейност.

В процеса на възпитание почти всички хора придобиват известна увереност в собствените си сили, която впоследствие се превръща в начин на мислене. Поради напълно естествения недостиг на истинска съдна способност идеята за ръководство се смесва със загубата на свобода. Както на Изток, така и на Запад повечето хора не разбират, че да се оставиш в ръцете на експерт изобщо не означава загуба на собствената значимост. Тези хора проявяват непоследователност, като позволяват на хирурга да им отстрани апендикса и в същото време поставят под съмнение висшето знание или опита на учителя, които имат отношение към област, в която те са точно толкова невежи, колкото и в хирургията.

Тъй като суфиите не проповядват своето учение и не се опитват да привличат последователи, единствено достъпният материал относно подхода към учителя са изказванията на развитите суфии, които по правило не са учители. Един от тези суфии пише следното: „Вие ходите при свещеника по навик или по убеждение, а също и защото той твърди определени неща. Ходите на лекар, защото са ви го препоръчали или защото сте обзети от отчаяние, или защото изпитвате неотложна нужда да предприемете нещо. Често посещавате компанията на маговете заради вътрешната си слабост, оръжейника заради външната сила, обущаря – защото сте видели модели на работата му и искате да имате обувките му. Не посещавайте суфий, освен ако не искате да извлечете полза от това посещение, защото той ще ви отпрати, ако започнете да спорите с него“.

Суфиите смятат, че влечението, което човек изпитва към суфийския учител, е следствие на интуитивното му разпознаване, а причините, с които бъдещият суфий обяснява това, са второстепенни. Един суфий разказва следното: „Знаех, че учителят е велик и добър човек още преди да го срещна, но едва след като ми помогна да получа озарение, осъзнах, че неговото величие и доброта са доста повече от моята първоначална способност за разбиране.“

Усещането за свобода или зависимост при обикновения човек най-често е субективно. Един суфий пише: „Моят учител ме освободи от робството, в което живеех, от онова робство, което смятах за свобода и което в действителност беше за мен омагьосан кръг.“

Некритичното пренасяне на усещането за увереност в собствените сили в области, където то фактически не може да донесе никаква полза, е илюстрирано в следния откъс от автобиографията на един суфий: „Реших, че мога сам да вървя по мистичния път и се опитвах да правя това, докато вътрешният ми глас не ми каза: Иди при знаещия, който ще ти покаже пътя през пустинята. Нима предпочиташ да търсиш свой собствен път и да унищожиш себе си в процеса на търсене“ (вж. Неразумни грижи).
Макар че някои суфийски способности могат да се развиват спонтанно, личността на суфия не може да достигне зрялост самостоятелно, защото търсещият не знае точно по какъв път върви и в каква последователност ще го заливат преживяванията. В самото начало той прекалено силно е изложен на своите слабости, които го атакуват и от които учителят го „защитава“. По този повод шейх Абу ал-Хасан Салиба казва следното: „По-добре поставете ученика под контрола на котка, отколкото под негов собствен контрол.“ На ранния етап поривите на бъдещия суфий са толкова променливи и неуправляеми, колкото и тези на котката.

В суфийското учение често се подчертава, че в повечето си прояви неразвитият човек е животно, надарено със способности, които не може правилно да използва: „Колкото повече животно има в човека, толкова по-малко той разбира учителя. Водачът може да му прилича на ловец, който иска да го вкара в пещера. Такъв бях и аз – пише Али-Пир. – Необученият сокол смята, че ако го хванат, както той нарича това, ще бъде поробен. Той не разбира, че соколарят ще направи живота му пълнокръвен и той ще седи на ръката на краля, забравил вечните грижи на страха и храната. В дадения случай единствената разлика между животното и човека е, че животното се бои от всички и от всеки, а човек заявява, че оценява надеждността на учителя. А в действителност той потиска интуицията си, склонността си да се остави в ръцете човек, познаващ Пътя.“
Между учителя и ученика е налице определено взаимодействие, което едва ли съществува в обикновените взаимоотношения между хората. За да могат думите, действията и сътрудничеството да станат наистина суфийски, се изискват три неща: учител, обучаващ се и общност или школа. Именно за това говори Руми в следните редове:
Илм-амози тарикиш кавли аст
Харфа-амози тарикиш фа‘ли аст
Факр-амози аз сохбат каим аст.
„Науката се изучава с помощта на думите,
Изкуството – с помощта на практиката,
А отчуждеността се познава в компания.“

Тъй като самият начин на учене трябва да се изучи, на друго едно място Руми казва следното: „Това, което обикновеният човек смята за камък, е бисер за знаещия.“

Функцията на учителя е да отвори ума на търсещия за осъзнаването на неговото собствено предназначение. За да успее да постигне това, човек трябва да разбере до каква степен неговото обикновено мислене е сковано от различни предположения. Докато кандидатът не разбере това, той няма да може да постигне истинното разбиране и ще бъде годен само за участие в дейността на по-обикновени организации, които го учат да мисли в съответствие с определени образци: „Отвори вратата на своя ум, когато дойде разбирането, защото ти си беден, а то е богато“ (Руми).

В определен смисъл суфизмът може да се разглежда като борба срещу използването на думи за изграждане на модели на мислене, които задържат човека на определен етап на негодност или го принуждават да служи на организации, които в крайна сметка не притежават никаква еволюционна ценност.

Попитали веднъж един суфий защо суфиите използват думите в особен смисъл, който по възможност е най-отдалечен от тяхното традиционно значение. Той отвърнал: „Помислете по-добре защо обикновеният човек страда от тиранията на думите, които навикът е обездвижил, докато те трябва да му служат само като инструмент.“

Връзката между учителя и ученика в суфизма не може да бъде разбрана в изолация от самото учение. Един от аспектите на учението се намира извън времето и пространството. Той съответства на определени елементи в учителя и ученика, които притежават еднакъв статус. Друга част от учението откриваме сред множеството аспекти, на които човешкото съзнание обикновено разцепва опита, живота и света на формите. Взаимодействието от особен род води до трансформация. Така това взаимодействие в крайна сметка в много отношения превъзхожда обикновените рамки на обучение и учене. Суфийският учител е нещо повече от човек, препредаващ формално знание, той е над човека, който се намира в хармония с ученика, нещо повече от механизъм, предаващ определен запас от натрупана информация. Той обучава на нещо повече от методи на мислене или определено отношение към живота, той обучава дори на нещо повече от възможността за саморазвитие.

В предговора си към книгата, която бързо става класическа в средата на ХХ в., чешкият професор Ерих Хелер засяга въпроса за изучаването на литературата и по-точно, за нейното преподаване. Той казва, че учителят „изпълнява задача, която изглежда неосъществима, ако прилагаме научни лабораторни методи, той обучава на това, на което, строго казано, е невъзможно да се обучава. То може само да се „долови“ подобно на страстта, порока или добродетелта“.

Функцията на суфийския учител е дори още по-сложна. За разлика от учителя по литература той няма никаква задача в обикновения смисъл на тази дума. Неговата мисия е да бъде, да бъде сам себе си; и ако неговото битие функционира правилно, то ще му помогне да изпълни мисията си. Именно затова няма никаква разлика между обществените и частните функции на суфийския учител. Онзи, който се държи по един начин в класната стая и по друг у дома, който има професионално отношение или прилага така наречения особен подход, не е суфий. Суфийският учител е вътрешно съгласуван. Може да изглежда, че неговото външно поведение се променя, но вътрешната му индивидуалност остава единна.

Актьорът, който „влиза в кожата на героя“, не може да бъде суфийски учител. Мъжът (или жената), който толкова силно е увлечен от официалната си роля, че забравя за всичко друго под влияние на временната си личност, не може да бъде суфийски учител. Не е задължително да сме толкова издигнати като Уолтър Мити (образ, създаден от Джеймс Търбър), за да усетим „сложността“. Това състояние е достъпно само за онези, които вече са достигнали някоя от първите степени на суфийско знание. Човек, който може да се изменя под влияние на временни характерологични обстоятелства, не може да бъде учител.

Навикът да се променяме толкова дълбоко се е вкоренил в нас, че „изпълнението на роля“ е станало социално приемливо. За повечето етапи от този стандартен социален процес е характерно доминирането на синтетичната или променящата се личност. Само по себе си това не се смята за зло, но от суфийска гледна точка такава личност е сигурен признак за незрялост.

Вътрешното единство на личността, което се проявява по различни начини, означава, че суфийският учител няма нищо общо с повърхностната, идеализирана личност на буквалиста. Спокойната, винаги неизменна личност, равнодушният учител или човекът, който внушава само благоговеен страх, човекът, който „никога не се променя“, не може да бъде суфийски учител. Аскетът, който се е откъснал от нещата в този свят и затова повърхностно въплъщава идеала на повърхностния човек за откъснатост, не е суфийски учител. Не трябва да търсим дълго обяснение на това. Статичното е безполезно за органичния живот. Човекът, който винаги е спокоен и съсредоточен, доколкото може да се съди за това, е подготвен за ролята на аскет и отшелник. Той „никога не се вълнува“, следователно лишава себе си от една от функциите на органичния, а също и на духовния живот, поради което стеснява кръга на своята дейност. Прекалено тренираният човек се превръща в планина от мускули. 

За суфия безметежността е само един от аспектите на динамичния взаимообмен. Суфизмът е редуване. Интелектуалната безпристрастност е полезна само когато помага на човека да направи нещо. Тя не може да бъде крайна цел на нито една от системите, които се занимават с проблемите на човешката самореализация.
В нежизнеспособните или фрагментарните метафизични системи средствата се превръщат в цел. Достигането на безметежност, неподвижност или блаженство (всяко от тези състояния е аспект в развитието на всеки човек) се смята за необичайно или желателно само по себе си, но толкова рядко постижимо, че практикуващият се фиксира върху него.

Следващият стадий се изразява в търсене на обяснения, които трябва да докажат, че постигането на безметежност, аскетизъм или друг междинен етап в развитието притежава някакво възвишено или безкрайно значение. „Еди-кой си достигнал пълна откъснатост и затова станал озарен“ – подобни и много други неща стават легенди. В дадения случай едното, разбира се, не следва от другото, но на хората им се струва, че е точно така. В Западна Европа можем да чуем следните неща от иначе напълно разумни хора: „Този и този е удивителен човек, той може да контролира сърдечния си пулс. Винаги се съветвам с него за своите проблеми.“ Ако на подобен човек кажем: „Еди-кой си е удивителен човек, той може да печата 90 думи в минута. Посъветвайте се с него за своите проблеми“, отговорът ще бъде незабавно възмущение.

Човек може да бъде учител в метафизическата област, без да се съмняваме в неговата искреност, само ако наистина вярва в това, което казва. Ако твърди, че като стои на главата си, може да постигне някаква мистична цел, той трябва първо да ви убеди, че тази цел наистина е била постигната благодарение на тази методика. Това може да се нарече позитивно твърдение, което трябва да бъде прието или отхвърлено. Суфийският метод на обучение обхваща по-широка област. Като насочва вниманието на ученика към необичайни теми и практикува цял комплекс от дейности, колективно наричани суфизъм, учителят се опитва да направи достъпни онези материали, които ще помогнат за развитието на съзнанието. Както отбелязва сър Ричард Бъртън, неговите методи дори могат да изглеждат разрушителни, но в действителност са „същностно реконструктивни“. Именно това има предвид Руми, когато казва, че за да намерим съкровището, трябва да съборим къщата. Човек не желае да разрушава своя дом, дори ако съкровището е много по-полезно за него от някаква сграда, към която (нека допуснем това за по-голяма нагледност) той не храни особена привързаност. Руми казва, че „съкровището е наградата за разрушаването на къщата“. Не става дума за това да счупим яйцата, преди да направим омлета, а по-скоро за ситуация, когато яйцата сами се разбиват, за да придобият способността да станат омлет.

Суфийският учител, който е „водач, философ и приятел“, се занимава с дейност, която може да бъде смятана за многофункционална. Като водач той посочва Пътя, но търсещият трябва самостоятелно да върви по него. Като философ той обича мъдростта в истинския смисъл на тази дума. Но любовта за него означава дейност, а не само наслаждения или дори огорченията на несподелената любов. Като приятел той е другар и съветник, той ободрява търсещия и му помага да оформи собствената си гледна точка. Учителят оказва влияние върху формирането на възгледите на търсещия чрез своята способност да научава за потребностите на другия.
Суфийският учител е свързващото звено между ученика и неговата цел. Той олицетворява самата „работа“, чийто продукт е той, а също така приемствеността на суфийската система, „веригата на предаване“. Както за практически цели армейският офицер символизира за отделния войник Държавата и нейните задачи, суфият е символ на тарика, на целостта на суфийския организъм.

Суфийският учител не може да бъде свръхчовек, който привлича милиони последователи, чиято слава достига и най-отдалечените кътчета на земята. Степента на неговата озареност може да бъде видяна само от просветлените. Подобно на радиоприемника човек също възприема само онези физически и метафизически качества на другите хора, които се намират на неговата вълна. Така съзнанието на човека, който е впечатлен и поразен от личността на учителя, може да е недостатъчно за възприемането и използването на суфийското влияние. Предпазителят може и да не изгори, но приборът се стапя до недопустими предели и става негоден за работа. „Стръкчето трева не може да прониже планината. Ако Слънцето, което осветява Земята, се доближи до нея, тя ще бъде унищожена“ (Руми, Маснави, кн. 1). Развиващият се човек може да има само далечна представа за качествата, които се появяват на по-висшия етап от развитието. Повечето хора не могат дори да си представят реалните качества на мъдреца (човека, достигнал четвъртия стадий на суфийското развитие), ако сами се намират на първия или втория етап.
Суфиите казват, че за прилепа слабата светлина е полезна. А блясъкът на слънцето само ще го ослепи, нищо че ще бъде опиянен от него.

Така нареченият свободен или рационален ум, сблъсквайки се с проблемите, свързани с дейността на учителя, стига до най-неочаквани изводи. Човек, който казва, че ще последва онзи, който го убеди, че наистина е учител, едва ли се различава от обикновения дивак, който казва: „Ако ми се стори, че човек притежава необикновени способности или той успее по друг начин да подейства върху моето мнение, ще бъда готов да му се подчиня.“ Такъв човек може да бъде полезен за магьосника в джунглата, който неотдавна е получил „вълшебни“ магнезиеви лампи от Германия, но е слабо полезен за самия себе си. Още по-малко полезен е този човек за суфизма, защото не е подготвен за възприемането на истината, колкото и да е готов да приеме чудото. Човек трябва да притежава интуитивната способност да разпознава истината.

Когато бях при суфийския учител Либнани, при него дойде един човек и аз станах свидетел на следния разговор:

Човекът: „Искам да уча, може ли да ме обучите?“ Либнани: „Чувствам, че не знаете как да учите.“ Човекът: „Можете ли да ме научите как да уча?“ Либнани: „А вие можете ли да се научите как да ми позволите да ви уча?“

За суфизма е характерно огромно множество учители. Отчасти това се дължи на факта, че те се смятат за част от органичен процес. Това означава, че могат да оказват влияние върху хората дори ако последните не осъзнават, че между тях съществува определена връзка. В средните векове например суфият е можел да пътешества, облечен със закърпени дрехи, и да обучава с помощта на знаци, като при това е пазел мълчание или е произнасял тайнствени думи. Тези суфии не са били основатели на школи, но те са изпълнявали функцията на предаване на суфийското послание в онези страни, които са прекосявали. Има сведения, че тези странни хора са упражнявали своята дейност в Испания и цяла Европа. Между другото, учителят, правещ странни движения, на арабски се нарича „аглак“ (мн. число „аглакин“; в разговорния език гутуралното „г“ е било заменено с „р“, а арабското „к“ – с европейското, и думата се произнасяла като „арлакин“ или „арлекин“). Става дума за арабска игра на думи, която в превод означава „голяма врата“ или „объркана реч“. Едва ли има съмнение, че за непосветените хора видът на този учител се е слял с образа на арлекина.

Суфийският адепт може да носи и закърпени, и обикновени дрехи, може да бъде млад или стар. Худжвири споменава една среща с млад учител от този тип. Един човек, който искал да се запознае със суфизма, видял един юноша с дрехи на адепт, но с шише мастило в пояса. Той сметнал това за странно, защото суфиите по правило не били писари. Доближил се до този „самозванец“, когото помислил за писар, използващ за собствените си цели авторитета на закърпените дрехи, и го попитал какво е суфизмът.
Юношата отвърнал:
– Суфизмът не е да мислиш, че човек не е суфий само защото носи мастилница.

Суфият може за повече или по-малко време да постигне озарение, но той не може да стане истински учител, докато от своя собствен наставник не получи Мантията на разрешението (да набира ученици). Далеч не всички суфии могат да бъдат учители. Езотеричната интерпретация на една известна шега изразява тази мисъл по следния начин:

Ним-хаким хатраи джан
Ним-мулла хатраи иман.
Половин лекар – заплаха за живота,
Половин свещеник – заплаха за вярата.

В този смисъл полусуфий можем да наречем човек, който е освободен от задължението да бъде ученик, но трябва да продължи сам по Пътя към крайната цел. Той не може да обучава, след като е зает със собственото си развитие.

Наричат учителя Мъдрец (ариф). Водач (муршид), Старейшина (пир) или Шейх (лидер, глава). Употребяват се и много други думи, които притежават различни сигнификативни оттенъци, подчертаващи особеностите на взаимоотношенията между членовете на групата и техния учител.

Има три пътя, които учителят може да посочи на кандидата. В повечето суфийски системи начинаещият преминава етап на послушничество, който продължава 1001 дни. За това време способността на кандидата да възприема указания се оценява и съответно нараства. Ако не дочака изтичането на този срок (който може да бъде условен), той трябва да напусне школата (медреса). Във втория случай учителят приема кандидата веднага, но не го кара да посещава общите събрания на групата или кръга (халка или дайра), а му дава специални упражнения, които той изпълнява с учителя и самостоятелно. В третия случай, като прецени способностите на ученика, учителят формално го приема, но го праща при друг учител, специализиращ в упражненията, които в дадения момент ще му донесат повече полза. Използването на всички видове упражнения е привилегия само на учители от определени школи, които действат предимно в Централна Азия. Това е особено валидно за едно от разклоненията на ордена Накшбанди – школата Азамиа, която прилага многобройни методи на обучение, частично припокриващи се.

В рамките на своя вътрешен кръг, получил специалното обозначение марказ (центрофуга, център на кръга, щаб), такива учители използват също комбиниран метод. Срещата на суфии, които изпълняват подобни упражнения, се нарича марказ, а ако заседанието протича без упражнения, тогава то се нарича меджлис. Тъй като всички суфийски учения са многозначни (тази многозначност зависи още и от това, до каква степен и на какво равнище човек може да ги възприема), литературните произведения, които понякога се превеждат буквално, са породили множество неправилни представи за ролята на учителя. Като пример можем да приведем думите на Руми: „Работникът е скрит в своята работилница.“ Обикновено се смята, че тук става дума за иманентността на Бог. От гледна точка на теологията това е напълно правилно. Смята се, че подобно на всички суфийски учения тези думи предават обективната истина. Това означава, че те са верни във всяко възможно тълкуване. Но по отношение на дейността на учителя тези думи означават, че суфийският ръководител е част от „работата“ в същата степен, в която е и учител на суфиите, а като цяло учител, обучение и учение са единно явление.

Подразбиращият се извод, че човек не може да се научи да бъде суфийски учител сам, е централен факт с огромно иницииращо значение. Предполагаемият ученик на суфиите може и да не бъде способен или склонен да го разбере, но ако суфият не разбира това, той изобщо не може да бъде суфий. Поради това винаги се допуска, че разбирането на функциите и особеностите на суфийския учител може да настъпи постепенно, с помощта на средствата, за които стана дума по-горе, и благодарение на практическата суфийска дейност.
Проф. А. Дж. Арбъри от Кеймбридж, чийто научен подход към суфизма винаги е бил благожелателен, говори за трудностите, които неизбежно възникват у повърхностния наблюдател или интелектуалец и които се изразяват в „неясноти на учението, базирано в по-голямата си част на преживявания, които по своята природа са почти непредаваеми“.

Веднъж в Близкия Изток станах свидетел как един чуждестранен окултист упорито разпитваше един суфийски шейх, защото много искаше да знае как би могъл да отличи суфийския учител от обикновените хора. Той се интересуваше дали суфиите имат някакви месиански легенди, предвещаващи появата на Водач, който би върнал хората към метафизичното знание. Шейхът каза: „На вас самия е отредено да станете такъв ръководител и източните мистици ще изиграят важна роля в живота ви. Не губете вяра.“ 


Из книгата "Суфите" 
Идрис Шах