Глава 88 Умственото знание не е истинско знание

Питащ: Вие възприемате ли трите състояния на бодърстване, сънуване и дълбок сън по същия начин като нас, или го правите по различен начин?

Махарадж: Всичките три състояния за мен са сън. Mоето будно състояние е отвъд тях. Като ви гледам, вие всички ми изглеждате заспали, сънуващи собствените си думи. Аз съм осъзнат, защото нищо не си въобразявам. Това не е самадхи, което не е друго освен един вид сън. Това е просто едно състояние, незасегнато от ума, свободно от миналото и бъдещето. В твоя случай то е изкривено от желание и страх, от спомени и надежди; в моя то е такова, каквото е - нормално. Да бъдеш личност, е да бъдеш заспал.

П: Между тялото и чистата осъзнатост стои "вътрешният орган", антахкарана, "финото тяло", "менталното тяло", каквото и да е името. Точно както въртящото се огледало превръща слънчевата светлина в множество различни ивици и цветове, така и финото тяло превръща семплата светлина на сияйното Себе в разнообразен свят. Така разбрах вашето учение. Но това, което не мога да схвана, е как първоначално е възникнало финото тяло?

M: То е създадено с появата на идеята "аз съм". Двете са едно.

П: Как се е появило "аз съм"?

M: В твоя свят всичко трябва да има начало и край. Ако не е така, ти наричаш това вечно. По мое виждане, няма такова нещо като начало или край – те са свързани с времето. Безвременното битие е изцяло в настоящето.

П: Антахкарана, или "финото тяло", реално ли е или нереално?

М: То е мимолетно. Реално, когато присъства, и нереално, когато свърши.

П: Какъв вид реалност има? Мимолетна ли?

M: Наречи я емпирична, актуална или фактическа. Това е реалността на непосредственото преживяване, тук и сега, която не може да бъде отречена. Можеш да се съмняваш в описанието или значението, но не и в самото събитие. Съществуване и несъществуване се редуват и тяхната реалност е мимолетна. Неизменната Реалност лежи отвъд времето и пространството. Осъзнай мимолетността на съществуването и несъществуването и бъди свободен и от двете.

П: Нещата може и да са преходни, но те определено са с нас, в безкрайно повторение.

M: Желанията са силни. Именно желанието предизвиква повторението. Където няма желание, няма и повторение.

П: А страхът?

M: Желанието е от миналото, страхът е от бъдещето. Споменът за миналото страдание и страхът от неговото повторение кара човек да се тревожи за бъдещето.

П: Има и страх от неизвестното.

M: Който не е страдал, не се страхува.

П: Осъдени ли сме да се страхуваме?

M: Докато не успеем да погледнем страха и да го приемем като сянката на личностното съществуване, като личности ние сме обречени да се страхуваме. Премахни всички субективни фактори и ще бъдеш свободен от страха. Не е трудно. Липсата на желания идва от само себе си, когато желанието е разпознато като илюзорно. Не е нужно да се бориш с желанието. В крайна сметка то е един стремеж към щастие, който е естествен докато има нещастие. Само виж, че няма щастие в това, което искаш.

П: Ние се задоволяваме с удоволствието.

M: Всяко удоволствие е обвито в болка. Скоро откриваш, че не можеш да имаш едното без другото.

П: Има преживяващ и неговото преживяване. Какво създава връзката между тях?

M: Нищо не я създава. Тя е. Те са едно.

П: Чувствам, че има уловка някъде, но не мога да разбера къде.

M: Уловката е в ума ти, който настоява за двойственост там, където я няма.

П: Докато ви слушам, умът ми е изцяло сега и с удивление откривам, че нямам никакви въпроси.

M: Можеш да узнаеш реалността само когато си удивен.

П: Аз стигам до извода, че причината за безпокойството и страха е паметта. Какви са средствата да се сложи край на паметта?

M: Не говори за средства, няма средства. Каквото видиш като лъжовно, се разтваря. Такава е природата на илюзията, да се разсейва, когато е изследвана. Изследвай, това е всичко. Не можеш ти да унищожиш лъжовното, защото ти го създаваш през цялото време. Оттегли се от него, игнорирай го, отиди отвъд и то ще престане да съществува.

П: Христос също говори за игнориране на злото и да бъдем подобни на деца.

M: Реалността е обща за всички. Само лъжовното е лично.

П: Когато гледам садхаците и изучавам теориите, по която те живеят, аз намирам, че те просто са заменили материалните въжделения с "духовни" амбиции. От гледна точка на това, което ни казвате, думите "духовна" и "амбиция" са несъвместими. Ако "духовното" означава свобода от амбицията, кое ще насърчава търсещия да продължи напред? Йогите казват, че желанието за освобождение е много важно. Не е ли това най-висшата форма на амбиция?

M: Амбицията е лична, освобождението е от личностното. При освобождението, както субектът, така и обектът на амбиция, вече не съществуват. Искреността не е жажда за плодовете на собствените усилия. Тя е израз на едно вътрешно прехвърляне на интереса отвъд лъжовното, несъщественото, личностното.

П: Вие ни казахте последният път, че дори не можем да мечтаем за съвършенство преди реализацията, понеже източникът на всяко съвършенство е Себето, а не умът. Ако най-важното за освобождението не е съвършенството в добродетелите, тогава какво?

M: Освобождението не е резултат от някакви умело приложени средства или от определени обстоятелства. То е отвъд причинно-следствения процес. Нищо не може да го застави да се случи, нищо не може да го предотврати да се случи.

П: Тогава защо не сме свободни тук и сега?

М: Но ние сме свободни "тук и сега"! Само умът си въобразява ограничение.

П: Какво ще сложи край на въображението?

M: Защо ти е да искаш да му слагаш край? Веднъж щом узнаеш своя ум и неговите чудотворни сили и отстраниш това, което го отравя - идеята за отделна и изолирана личност - ти просто го оставяш на мира да си върши работата сред нещата, за които той най-добре подхожда. Освобождението на ума се състои в това умът да се държи на своето място и да върши своята работа.

П: Каква е работата на ума?

M: Умът е съпругата на сърцето, а светът е техния дом, който е необходимо да се поддържа светъл и щастлив.

П: Аз все още не разбирам защо, ако нищо не стои на пътя на освобождението, то не се случва тук и сега.

M: Нищо не стои на пътя на твоето освобождение и то може да се случи тук и сега, но твоето същество е по-заинтересовано от други неща. И ти не можеш да се бориш със собствените си интереси. Ти трябва да отидеш с тях, да видиш през тях и да наблюдаваш как те разкриват себе си като обикновени грешки под формата на осъждания и одобрения.

П: Няма ли да ми помогне, ако аз отида и остана с някой велик и свят човек?

M: Великите и свети хора са винаги на една ръка разстояние, но ти не ги разпознаваш. Как ще знаеш кой е велик и свят? От слухове? Можеш ли да се довериш на другите в такива случаи, или дори на себе си? За да се убедиш, без сянка на съмнение, ще трябва нещо повече от една препоръка, дори и повече от един краткосрочен екстаз. Можеш да срещнеш велик светец или светица, дори не предполагайки дълго време за късмета си. Детето на един велик човек в продължение на много години няма да знае за величието на баща си. Ти трябва да узрееш, за да разпознаеш величието и да пречистиш сърцето си за светостта. В противен случай, ще изразходиш времето и парите си напразно, а също така ще пропуснеш това, което животът ти предлага. Сред приятелите ти има добри хора - можеш да научиш много от тях. Преследването на светци е просто още една игра. Вместо това помни себе си и неотклонно наблюдавай своето ежедневие. Бъди искрен и ще успееш да счупиш веригите на невниманието и въображението.

П: Искате да се боря сам ли?

M: Ти никога не си сам. Има сили и присъствия, които ти служат през цялото време най-вярно. Можеш да ги възприемаш или не, но въпреки това те са реални и активни. Когато осъзнаеш, че всичко се намира в ума ти и че ти си отвъд ума, че ти наистина си сам; тогава всичко си ти.

П: Какво е всезнание? Бог всезнаещ ли е? Вие всезнаещ ли сте? Ние чуваме израза "вселенски свидетел". Какво означава това? Себереализацията предполага ли всезнание? Или това е въпрос на специално обучение?

M: Пълната загуба на всякакъв интерес към знанието води до всезнание. Това, което е нужно да се знае е не друго, а дара на знаенето, в точния момент, за безгрешно действие. В края на краищата, знанието е необходимо за действието и колкото по-правилно действаш, спонтанно, без да привнасяш съзнателното, толкова по-добре.

П: Възможно ли е да се знае ума на друг човек?

M: Първо узнай своя собствен ум. Той съдържа цялата вселена и още неизползвано пространство!

П: Вашата работна теория, изглежда, твърди, че в основата си будното състояние не е различно от съновидението и съня без сънища. Тези три състояния са по същество самоотъждествяване с тялото. Може би е така, но аз чувствам, че това не е цялата истина.

M: Не се опитвай да разбереш истината, защото умственото знание не е истинското знание. Но ти можеш да узнаеш какво не е истина - което е достатъчно да те освободи от лъжовното. Идеята, че знаеш какво е истината е опасна, тъй като тя те държи в затвора на ума. Само когато не знаеш, ти си свободен да изследваш. А не може да има спасение без изследване, защото неизследването е основната причина за робството.

П: Вие казвате, че илюзията на света започва с чувството "аз съм", но когато ви питам за произхода на чувството "аз съм", вие отговаряте, че то няма произход, понеже при изследване то се разтваря. Това което е достатъчно устойчиво, за да бъде построен света върху него, не може да бъде просто илюзия. "Аз съм" е единственият неизменен фактор, за който аз съм съзнателен. Как може това чувство да бъде илюзорно?

M: Илюзорно е не "аз съм", а това, за което се вземаш. Виждам, без ни най-малка сянка на съмнение, че ти не си това, което вярваш, че си. С логика или без логика, ти не можеш да отречеш явното. Ти не си нищо от това, за което си съзнателен. Бъди прилежен в разрушаването на структурата, която си създал в ума си. Това, което умът е създал, умът трябва да разруши.

П: Вие не можете да отречете настоящия момент, с ум или без ум. Каквото е сега, е. Може да поставите под въпрос привидността, но не и факта. Какво има в корена на факта?

M: "Аз съм" е корена на всичко привидно и се явява постоянното свързващо звено в последователността от събития, която ние наричаме живот, но аз съм отвъд "аз съм".

П: Аз открих, че реализираните хора обикновено описват своето състояние с термини, заимствани от тяхната религия. По случайност вие сте хиндуист, затова говорите за Брахма, Вишну и Шива, и използвате хиндуистки подходи и образи. Моля, кажете ми, какъв е опитът, който е зад думите ви? За каква реалност се отнасят?

М: Това е моят начин на говорене, езикът на който са ме научили.

П: Но какво има зад езика?

M: Как мога да опиша това с думи, освен чрез отрицание? Затова използвам думи като безвременно, безпространствено, безпричинно. Това също са думи, но тъй като са изпразнени от смисъл, те са подходящи за моята цел.

П: Ако те са безсмислени, защо да ги използваме?

M: Защото искаш думи там, където думите са неприложими.

П: Разбирам гледището ви. Отново ми ограбихте питането!

Към глава 89

Глава 89 Напредъкът в духовния живот

Питащ: Ние сме две момичета от Англия на посещение в Индия. Знаем малко за Йога и дойдохме тук, защото чухме, че духовните учители играят важна роля в индийския живот.

Махарадж: Добре сте дошли. Тук няма да намерите нищо ново. Работата, която ние вършим, е отвъд времето. Тя беше същата преди десет хиляди години. Векове се изтърколяват, но човешкият проблем не се променя - проблемът на страданието и прекратяването на страданието.

П: Онзи ден седем млади чужденци са питали къде да пренощуват за няколко дни. Те са дошли да видят своя Гуру, който изнася лекции в Бомбай. Аз го срещнах - един много приятен млад мъж, на пръв поглед много прагматичен и способен, но с атмосфера на спокойствие и тишина около него. Неговото учение е традиционно, с ударение върху карма йога, безкористната работа, служенето на Гуру и т.н. Подобно на Гита, той казва, че безкористна работа ще доведе до спасение. Той е пълен с амбициозни планове: подготвя работници, които да основат духовни центрове в много страни. Изглежда, че той им дава не само правомощието, но и силата да вършат работа от негово име.

М: Да, има такова нещо като предаване на сила.

П: Когато бях при него, имах странното усещане, че съм станала невидима. Поклонниците в своята отдаденост към Гуру, предадоха също и мен! Всичко, което правих за тях, това било действие на техния Гуру и мен не ме вземаха под внимание, освен просто като един инструмент. Аз бях само едно кранче, което да въртят надясно или на наляво. Нямаше някакво лично взаимоотношение. Те се опитаха да ме обърнат в своята вяра, но веднага след като усетиха съпротива, просто ме оставиха извън полето на тяхното внимание. Дори помежду си те не изглеждаха толкова свързани; само общият интерес към техния Гуру ги държеше заедно. Всичко това ми се стори твърде студено, даже нечовешко. Да считаш себе си за инструмент в ръцете на Бога е едно, но пълният отказ от внимание и уважение, понеже "всичко е Бог", може да доведе до безразличие, граничещо с жестокост. В крайна сметка, всички войни са извършени "в името на Бога". Цялата история на човечеството е поредица от "свещени войни". Човек никога не е бил толкова обезличен, както по време на война!

M: Това да настояваш, да се съпротивляваш, се съдържа във волята да бъдеш. Премахни волята да бъдеш и какво остава? Съществуването и несъществуването се отнасят към нещо в пространството и времето; тук и сега, там и тогава, които са отново в ума. Умът си играе на гадаене; той винаги е несигурен, обзет от тревога и неспокоен. Ти се съпротивляваш да бъдеш третирана като обикновен инструмент на някой бог или Гуру и настояваш да се отнасят с теб като с личност, понеже ти не си уверена в собственото си съществуване и не искаш да се откажеш от удобството и сигурността на индивида. Ти може и да не си това, което вярваш че си, но това ти дава усещане за продължителност. Твоето бъдеще се влива в настоящето и става минало без сътресения. Да ти бъде отречено личното съществуване е плашещо, но ти трябва да се изправиш пред това лице в лице и да намериш своята идентичност в целостта на живота. Тогава проблемът кой е използван и от кого, ще изчезне.

П: Цялото внимание, което получавах, беше опит да ме обърнат в своята вяра. Когато започнах да се съпротивлявам, те загубиха всякакъв интерес към мен.

M:. Човек не става ученик чрез обръщане във вяра или по случайност. Обикновено има древна връзка, поддържана през много животи и разцъфваща като любов и доверие, без които не може да има никакво ученичество

П: Какво ви накара да решите да станете учител?

M: Бях превърнат в такъв, наричайки ме така. Кой съм аз да обучавам и кого? Каквото съм аз, това си и ти и каквото си ти, съм и аз. Чувството "аз съм" е общо за всички нас. Отвъд това "аз съм" има необятност от светлина и любов. Ние не я виждаме, защото гледаме на някъде другаде. Аз само мога да посоча към небето; виждането на звездата е твоя собствена работа. Някои се нуждаят от повече време, за да видят звездата, други от по-малко; това зависи от яснотата на зрението и тяхната искреност в търсенето. Тези две качества трябва да бъдат техни собствени. Аз мога само да ги окуража.

П: Какво се очаква от мен, когато стана ученичка?

M: Всеки учител си има свой собствен метод, обикновено основан на ученията на неговия Гуру и на начина на неговата собствена реализация, а също и собствена терминология. В рамките на тази структура се правят изменения в личността на ученика. На ученика се дава пълна свобода на мисленето и търсенето и е поощряван да задава въпроси, колкото душата му иска. Той трябва да бъде абсолютно сигурен в статута и компетенцията на своя Гуру, в противен случай вярата му няма да е абсолютна и неговите действия - завършени. Абсолютното в теб е това, което те води до Абсолютното отвъд теб - абсолютна истина, любов, безкористност са решаващите фактори за себереализацията. Те могат да бъдат постигнати с искрено усърдие.

П: Аз разбирам, че за да бъда ученичка, трябва да се откажа от семейството си и притежанията си.

М: Това варира с различните Гуру. Някои очакват от своите зрели ученици да станат аскети и отшелници, други насърчават семейния живот и отговорности. Повечето от тях считат образцовия семеен живот за много по-труден от отказа, подходящ за по-зрели и балансирани личности. В ранните етапи на ученичеството, монашеският живот може и да е препоръчителен. Ето защо в индийската култура се очаква от учениците на възраст до двадесет и пет години да живеят като монаси - в бедност, целомъдрие и послушание, за да им се даде шанс да изградят характер, способен да посрещне трудностите и изкушенията на брачния живот.

П: Какви са тези хора в тази стая? Ваши ученици ли са?

M: Попитай тях. Не на вербално ниво се става ученик, а в тихата дълбина на собственото същество. Ти не ставаш ученик по собствен избор. Това е повече въпрос на съдба, отколкото на собствената воля. Не е толкова важно кой е учителя - всички те ти желаят доброто. Това което има значение е ученика и неговата честност и искреност. Правилният ученик винаги ще намери правилния учител.

П: Аз виждам красотата и чувствам благословията на живота, отдаден на търсенето на истината, под ръководството на опитен и любящ учител. За съжаление ние трябва да се върнем в Англия.

M: Разстоянието няма значение. Ако вашите желания са силни и истински, те ще преобразят живота ви за тяхното изпълнение. Посейте семето и оставете другото на сезоните.

П: Какви са признаците за напредък в духовния живот?

M: Свобода от безпокойство, усещане за лекота и радост, дълбок мир вътре и изобилие от енергия навън.

П: Как получихте това?

M: Аз намерих всичко това в святото присъствие на моя Гуру. Нищо не съм правил от себе си. Той ми каза да бъда тих и аз го правих, дотолкова, доколкото можех.

П: Дали вашето присъствие е толкова силно колкото неговото?

M: Как мога да знам? За мен неговото е единственото присъствие. Ако сте с мен, вие сте с него.

П: Всеки Гуру ме отпраща към своя собствен Гуру. Къде е началната точка?

M: Има сила във вселената работеща за просветление и освобождение. Ние я наричаме Садашива, вечно присъстваща в сърцата на хората. Тя е обединяващият фактор. Единството освобождава. Свободата обединява. Накрая нищо не е твое или мое -  всичко е наше. Просто бъди едно със себе си и ще станеш едно с всичко, у дома си в цялата вселена.

П: Имате предвид, че всичкото това великолепие идва с простото съзерцание върху чувството "аз съм"?

M: Именно простото е сигурно, а не сложното. Някак си, хората не се доверяват на простото, лесното, винаги достъпното. Защо не изпробвате съвестно това, което казвам? Може да изглежда много малко и незначително, но това е като семе, което израства в могъщо дърво. Дайте си шанс!

П: Виждам тук да седят много хора - тихо. Защо са дошли?

M: За да срещнат себе си. В дома им светът е прекалено много с тях. Тук нищо не ги смущава; те имат шанса да напуснат ежедневните си тревоги и да се докоснат до същественото в себе си.

П: Какво представлява курсът на обучение в себеосъзнатост?

M: Няма нужда от обучение. Осъзнатостта е винаги с теб. Същото внимание, което отделяш на външното, ти обръщаш към вътрешното. Не е нужен нов или специален вид осъзнатост.

П: Помагате ли на хората лично?

M: Хората идват, за да обсъдят проблемите си. Очевидно те получават някаква помощ, в противен случай те не биха идвали.

П: Разговорите ви с хората винаги публични ли са, или говорите с тях също и насаме?

М: Това зависи от тяхното желание. Лично аз не правя разлика между публично и лично.

П: Винаги ли сте на разположение, или имате и друга работа за вършене?

M: Винаги съм на разположение, но часовете сутрин и в късния следобед са най-подходящи.

П: Аз разбирам, че никоя работа не е по-висша от тази на духовния учител.

M: Най-висша роля има мотивът.

Към глава 90

Глава 90 Отдай се на твоето собствено себе

Питащ: Аз съм родена в САЩ и последните четиринадесет месеца прекарах в Шри Раманашрам. Сега се връщам в Щатите, където майка ми ме очаква.

Махарадж: Какви са плановете ти?

П: Мога да се изуча за медицинска сестра или просто да се омъжа и да имам деца.

M: Защо искаш да се омъжиш?

П: Осигуряването на духовен дом е най-висшата форма на социално служене, за която мога да се сетя. Но, разбира се, животът може да се развие по друг начин. Аз съм готова за всичко, което би могло да дойде.

M: Какво ти дадоха тези четиринадесет месеца в Шри Раманашрам? С какво си по-различна от времето преди да бъдеш там?

П: Аз вече не се страхувам. Намерих някакъв мир.

М: Какъв е този мир? Мирът да имаш това, което искаш, или да не искаш това, което нямаш?

П: Мисля, че по-малко и от двете. Изобщо не беше лесно. Докато Ашрамът е много спокойно място, вътрешно бях в агония.

М: Когато осъзнаеш, че разликата между вътрешното и външното съществува само в ума ти, вече няма да се страхуваш.

П: Такова осъзнаване идва и си отива заедно с мен. Все още не съм достигнала неизменността на абсолютната цялостност.

М: Е, докато вярваш в това, ти си длъжна да продължиш със своята садхана, за да разсееш фалшивата идея, че не си цялостна. Садханата премахва наслагванията. Когато осъзнаеш себе си като нещо по-малко от точка в пространството и времето, като нещо твърде малко, за да бъде срязано, и твърде мигновено, за да бъде убито, тогава и само тогава всичкият страх изчезва. Когато си по-малка от върха на иглата, тогава иглата не може да те прониже - ти пронизваш иглата!

B: Да, ето така се чувствам понякога - несломима. Аз съм повече от безстрашна. Аз съм самото безстрашие.

M: Какво те накара да отидеш до Ашрама?

П: Имах нещастна любовна връзка и страдах адски. Не можеха да помогнат нито алкохолът, нито наркотиците. Търсех изход слепешката и попаднах на някакви книги по Йога. От книга на книга, от една следа към друга - така дойдох в Раманашрам.

М: Ако с теб трябваше да се случи отново същата трагедия, би ли страдала пак толкова, като се има предвид сегашното състояние на ума ти?

П: О, не, аз нямаше да си позволя да страдам отново. По-скоро бих се самоубила.

М: Значи не се страхуваш да умреш!

П: Страхувам се от умирането, не от самата смърт. Процесът на умиране ми се струва болезнен и гаден.

M: Откъде знаеш? Не е нужно да е така. Той може да бъде красив и спокоен. Веднъж щом узнаеш, че смъртта се случва на тялото, а не на теб, ти само гледаш твоето тяло да отпада като свалена дреха.

П: Аз съм напълно осъзната, че моят страх от смъртта се дължи на опасение, а не на знание.

M: Човешките същества умират всяка секунда, страхът и агонията на умирането е надвиснала над света подобно на облак. Нищо чудно, че ти също се страхуваш. Но веднъж щом узнаеш, че само тялото умира, а не продължителността на паметта и чувството "аз съм", отразено в нея, ти повече няма да се страхуваш.

П: Е, нека умрем и ще видим.

M: Обърни внимание и ще видиш, че раждането и смъртта са едно, че животът пулсира между съществуването и несъществуването, и че едното се нуждае от другото за цялостността. Ти се раждаш, за да умреш и умираш, за да бъдеш преродена.

П: Нима непривързаността не спира този процес?

M: С непривързаността си отива страхът, но не и факта.

П: Значи аз ще бъда принудена да се родя отново? Какъв ужас!

M: Няма никаква принуда. Ти получаваш това, което искаш. Ти правиш своите планове и ти ги изпълняваш.

П: Ние сами ли се осъждаме да страдаме?

M: Ние растем чрез изследване, а за да изследваме се нуждаем от опит. Ние сме склонни да повтаряме това, което не сме разбрали. Ако сме сензитивни и интелигентни, не е нужно да страдаме. Болката е призив за внимание и наказание за небрежност. Интелигентното и състрадателно действие е единственото лекарство.

П: Именно защото съм израснала в интелигентност, аз няма да толерирам страданието отново. Какво не е наред със самоубийството?

M: Няма нищо нередно, ако то решава проблема. Ами ако не го решава? Страданието, причинено от външни фактори - някаква болезнена неизлечима болест или непоносимо бедствие, може да послужи като известно оправдание, но където липсват мъдрост и състрадание, самоубийство няма да помогне. Една глупава смърт означава глупостта да се прероди. Освен това съществува и въпросът за кармата. Търпението обикновено е най-мъдрото поведение.

П: Трябва ли да се изтърпи страданието, колкото и да е остро и безнадеждно?

M: Търпението е едно, а безнадеждната агония - друго. Търпението е изпълнено със смисъл и плодоносно, а агонията е безполезна.

П: Защо да се безпокоя за карма? Тя така или иначе ще се погрижи сама за себе си.

M: Голяма част от нашата карма е колективна. Ние страдаме за греховете на другите, както и другите страдат за нашите. Човечеството е едно. Невежеството за този факт не променя това. Бихме могли да бъдем много по-щастливи, ако не бяхме безразлични към страданията на другите.

П: Аз открих, че съм станала много по-отговорна.

М: Добре. Когато казваш това, какво имаш предвид? Ти, като отговорна личност в женско тяло?

П: Има тяло, има състрадание и има памет и множество неща и отношения; всички те могат да бъдат наречени личност.

M: Включително идеята "аз съм"?

П: "Аз съм" е като една кошница, която съдържа многото неща, съставляващи личността.

M: Или по-скоро тя е върбата, от която е изтъкана плетената кошница. Когато мислиш за себе си като жена, имаш предвид, че си жена ли, или че тялото ти е описвано като женско?

П: Това зависи от настроението ми. Понякога се чувствам да съм само един център от осъзнатост.

M: Или океан от осъзнатост. Но има ли такива моменти, когато не си нито мъж, нито жена, нито нещо случайно, предизвикано от обстоятелства и условия?

B: Да, има, но ми е неудобно да говоря за това.

M: Намекът е пределно достатъчен. Не е нужно да казваш повече.

П: Мога ли да пуша във ваше присъствие? Знам, че пушенето не е прието в присъствието на мъдрец, още повече за жените.

M: Определено пуши, никой няма да възрази. Ние разбираме.

П: Имам нужда да се успокоя.

М: Това често е така при американците и европейците. След продължителна садханате се чувстват преизпълнени с енергия и трескаво търсят изход. Те организират общности, стават учители по Йога, женят се, пишат книги - всичко друго, но не и да останат тихи и да обърнат енергиите си навътре към източника на неизчерпаема сила и да научат изкуството да я държат под контрол.

П: Признавам, че сега ми се иска да се върна и да живея много активен живот, защото се чувствам пълна с енергия.

M: Можеш да правиш каквото си искаш, ако не вземаш себе си за тялото и ума. Това не е толкова въпрос на действително отказване от тялото и всичко, което върви с него, колкото ясното разбиране, че не си тялото. Едно чувство на оттегленост, на емоционална неангажираност.

П: Разбирам какво имате предвид. Преди около четири години минах през период на отричане на всичко физическо. Не си купувах дрехи, ядях само най-простата храна, спях на голи дъски. Приемането на лишенията е това, което е важно, а не самото неудобство. Сега разбирам, че най-доброто от всичко е животът да се приема така като идва и да се обича всичко, което той предлага. На драго сърце бих приела всичко, което идва и бих го използвала по най-добрия начин. Ако не мога да направя нищо по-добро от това да даря с живот и истинска култура няколко деца – то и това е достатъчно. Въпреки че сърцето ми е отворено за всички деца, не мога да помогна на всички.

M: Ти си омъжена и майка, само когато си в мъжко-женско съзнание. Когато не вземаш себе си за тяло, тогава семейният живот на тялото, без значение колко е интензивен и вълнуващ, ще ти се види просто като игра на екрана на ума, където светлината на осъзнатостта е единствената реалност.

П: Защо настоявате на осъзнатостта като на единствено реална? Нима обектът на осъзнатост не е също толкова реален, докато той трае?

М: Но той не трае! Мимолетната реалност е вторична, тя зависи от предвечната.

П: Искате да кажете, че е продължителна или постоянна?

М: В съществуването не може да има продължителност. Продължителността предполага идентичност в миналото, настоящето и бъдещето. Такава идентичност е невъзможна, понеже самите средства за идентификация варират и се променят. Продължителност, постоянство - това са илюзии създадени от паметта, обикновени ментални проекции на модел, там където никакъв модел не може да съществува. Остави всички идеи за временно или постоянно, тяло и ум, мъж и жена; какво остава? Какво е състоянието на твоя ум, когато всички разделения са оставени? Аз не говоря за отхвърляне на различията, защото без тях няма проявление.

П: Когато не разделям, аз съм щастлива в мир. Но някак си отново се дезориентирам и започвам да търся щастието във външни неща. Аз не разбирам защо моя вътрешен мир е нестабилен.

M: Мирът, в крайна сметка, също е състояние на ума.

П: Отвъд ума е тишина. За нея нищо не може да се каже.

М: Да, всички разговори за тишината са просто шум.

П: Защо ние продължаваме да търсим земно щастие, дори и след като сме вкусили своето естествено спонтанно щастие?

M: Когато умът е ангажиран в обслужване на тялото, щастието е загубено. За да си го възвърне, той търси удоволствие. Стремежът да бъдеш щастлива е правилен, но средствата за неговото осигуряване са погрешни, ненадеждни и разрушителни за истинското щастие.

П: Удоволствието винаги ли е неправилно?

M: Правилното състояние и използване на тялото и ума са изключително приятни. Търсенето на удоволствие е неправилно. Не се опитвай да направиш себе си щастлива, по-скоро постави под въпрос самото търсене на щастие. Ти искаш да бъдеш щастлива, защото не си щастлива. Разбери защо си нещастна. Поради факта, че не си щастлива, ти търсиш щастие в удоволствието; удоволствието носи болка и затова го наричаш земно; тогава копнееш за някакво друго удоволствие, без болка, което наричаш божествено. В действителност удоволствието е само отдих от болката. Щастието е едновременно земно и неземно, във и отвъд всичко, което се случва. Не прави различия, не разделяй неделимото и не отчуждавай себе си от живота.

П: Колко добре ви разбирам сега! Преди пребиваването ми в Раманашрам ме гризеше съвестта, винаги осъждах себе си. Сега съм напълно отпусната, напълно приела себе си такава каквато съм. Когато се върна в Щатите, аз ще приемам живота така както като идва, като милостта на Бхагаван, и ще се наслаждавам на горчивината така, както и на сладостта. Това е едно от нещата, които научих в Ашрама - да се доверявам на Бхагаван. Преди не бях такава. Не можех да се доверя.

M: Доверието в Бхагаван е доверието към себе си. Осъзнай, че каквото и да се случва, се случва на теб, благодарение на теб, чрез теб, че ти си създателя, поддръжника и разрушителя на всичко, което възприемаш и вече няма да се страхуваш. Лишена от страх, ти няма да си нещастна, нито ще търсиш щастие.
В огледалото на твоя ум всякакви картини идват и си отиват. Знаейки, че те са изцяло твои собствени творения, тихо ги наблюдавай как идват и си отиват, бъди внимателна, но не и развълнувана. Този подход на тихо наблюдение е самата основа на Йога. Ти виждаш картината, но ти не си картината.

П: Аз открих, че мисълта за смъртта ме плаши, защото не искам да се прераждам отново. Знам, че никой не ме принуждава, но все пак натискът от неосъществените желания е непреодолим и аз може да не съм в състояние да се противопоставя.

M: Въпросът за съпротива не възниква. Това, което е родено и преродено, не си ти. Нека то да се случва, просто го гледай.

П: Тогава защо въобще да се безпокоя?

М: Но ти се безпокоиш! И ще се безпокоиш дотогава докато тази картина не се сблъска с твоето чувство за истина, любов и красота. Желанието за хармония и мир е неизкоренимо. Но щом то се изпълни, загрижеността престава, физическият живот протича безусилно и под нивото на вниманието. Тогава, дори в тяло, ти не си роден. За теб няма да има значение дали си с тяло или без тяло. Ти достигаш точка, където нищо не може да ти се случи. Без тяло не можеш да бъдеш убит, без собственост не можеш да бъдеш ограбен, без ум не можеш да бъдеш измамен. Желанията и страховете няма къде да се закачат. Ако с теб нищо не може да се случи, какво друго има значение?

П: По някаква причина не ми харесва идеята за умиране.

М: Това е защото си още толкова млада. Колкото повече знаеш себе си, толкова по-малко ще се страхуваш. Разбира се, агонията на умирането никога не изглежда приятно, но умиращият рядко е в съзнание.

П: Той връща ли се в съзнание?

М: Това е като заспиване. За известно време личността е извън фокус и след това се връща.

П: Същата личност?

М: Личността, бидейки творение на обстоятелствата, задължително се променя заедно с тях, както пламъкът се променя с горивото. Само процесът се повтаря отново и отново, създавайки време и пространство.

П: Е, Бог ще се погрижи за мен. Мога да оставя всичко на Него.

M: Дори и вярата в Бога е само етап по пътя. Накрая оставяш всичко, понеже стигаш до нещо толкова просто, че няма думи които да го изразят.

П: Аз тъкмо започвам. В началото нямах нито вяра, нито доверие; боях се да оставя нещата да се случват. Светът ми изглеждаше много опасно и враждебно място. Сега поне мога да говоря за доверие в Гуру или в Бога. Оставете ме да израсна. Не ме карайте да бързам. Нека си карам с моето собствено темпо.

M: Определено си карай така. Но ти не го правиш. Ти все още си в плен на идеите за мъже и жени, млади и стари, живот и смърт. Давай нататък, иди отвъд. Нещото, което е разпознато, е нещо, което е трансцендирано.

П: Господине, където и да отида, хората приемат за свой дълг да посочват грешките ми и да ме подтикват да продължавам нататък. Писна ми от това трупане на духовно богатство. Какво не е наред с моето настояще, че

то трябва да бъде пожертвано за бъдещето, колкото и прекрасно да е то? Вие казвате, че реалността е в настоящето. Искам я. Аз не искам да бъда вечно неспокойна за моето развитие и бъдеще. Аз не искам да преследвам по-голямото и по-доброто. Оставете ме да обичам това, което имам.

M: Ти си съвсем права, направи го. Само че бъди честна – просто обичай това, което обичаш, не се бори и напрягай.

П: Това е нещото, което аз наричам отдаване на Гуру.

M: Защо екстериоризираш? Отдай се на твоето собствено Себе, на което всичко е израз.

Към глава 91

Глава 91 Удоволствие и щастие

Питащ: На един мой приятел, млад мъж на двадесет и пет години, му казаха, че има неизлечима болест на сърцето. Той ми писа, че вместо бавна смърт предпочита самоубийството. Отговорих му, че заболяването, което е неизлечимо за западната медицина, може да се излекува по някакъв друг начин. Има йогически сили, които могат да предизвикат почти мигновени промени в човешкото тяло. Ефектите на редовното гладуване също така граничат с чудеса. Писах му да не бърза да умира, а да даде шанс на други подходи.

Недалеч от Бомбай живее един йоги, притежаващ чудотворни сили. Той се е специализирал в контролирането на жизнените сили, управляващи тялото. Срещнах някои от учениците му и предадох чрез тях на този йоги писмото и снимката на моя приятел. Да видим какво ще стане.

Махарадж: Да, чудесата са възможни. Но трябва да има воля за живот. Без нея чудесата няма да се случат.

П: Може ли да се внуши такова желание?

M: Повърхностно желание - да. Но то ще се загуби. По принцип никой не може да принуди друг да живее. Освен това има култури, в които самоубийството е заемало признато и уважавано място.

П: Не е ли задължително да се изживее до края естествения жизнен цикъл?

М: Естественият - спонтанно, лесно - да. Но болестта и страданието не са естествени. Има благородна добродетел в това да се посрещне с непоколебима издръжливост всичко, което се случва, но също има достойнство в отказа от безсмислено мъчение и унижение.

П: Дадоха ми книга, написана от един сиддха. В нея той описва много от своите странни, даже изумителни преживявания. Според него пътят на истинския садхак завършва със срещата му с Гуру и отдаването на Гуру с цялото тяло, ум и сърце. Оттам нататък Гуру поема контрола в свои ръце и става отговорен за всичко, дори и за най-малките събития в живота на ученика, докато двамата станат едно. Това може да се нарече реализация чрез отъждествяване. Ученикът е ръководен от сила, която не може да контролира и на която не може да устои и той се чувства безпомощен като листо в буря. Единственото нещо, което го спасява от лудост и смърт е вярата му в любовта и силата на неговия Гуру.

M: Всеки учител преподава в съответствие със собствените си преживявания. Преживяването се определя от вярването, а вярването се определя от преживяването. Дори и образът на Гуру е формиран от ученика по негов образ. Именно ученикът прави своя Гуру велик. Веднъж щом Гуру е видян като посредник на освобождаващата сила, която действа отвътре и отвън, пълното отдаване от сърце става естествено и лесно. Също както един човек, обхванат от болка, отдава себе си в ръцете на хирурга, така и ученикът напълно поверява себе си на своя Гуру. Съвсем естествено е да потърсиш помощ, ако има остра нужда от нея. Но колкото и могъщ да е Гуру, той не трябва да налага волята си на ученика. От друга страна един ученик, който не се доверява и се съмнява, е обречен остане неосъществен, но не по вина на своя Гуру.

П: Какво ще се случи тогава?

M: Животът учи там, където всичко друго се проваля. Но на уроците на живота може да им трябва много време. Много забавяне и трудности се избягват с доверие и послушание. Но такова доверие обаче идва само когато безразличието и безпокойството отстъпят място на яснотата и покоя. Един човек, който не уважава себе си, няма да може да се довери нито на себе си, нито на някой друг. Затова в началото учителят се опитва да направи всичко възможно да убеди ученика в неговия висок произход, благородна природа и величествена съдба. Той му разказва опита на различни светци, включително и своя, вдъхвайки му увереност в себе си и в своите безкрайни възможности. Когато в ученика се съчетаят вяра в себе си и доверие към учителя, могат да се случат бързи и дълготрайни промени в характера и живота на ученика.

П: Аз може и да не искам да се променям. Моят живот е достатъчно добър, такъв какъвто е.

M: Ти говориш така, защото не си забелязал колко болезнен е животът, който живееш. Ти си като спящо бебе с близалка в устата си. Може да се чувстваш щастлив за момент, бидейки напълно центриран в себе си, но е достатъчно да хвърлиш поглед към лицата на хората, за да осъзнаеш универсалността на страданието. Дори твоето собствено щастие е толкова уязвимо и краткотрайно, че един фалит на твоята банка или язва в стомаха ти ще го разсеят. То е само една кратка почивка, просто пауза между две скърби. Истинското щастие е неуязвимо, защото то не зависи от обстоятелства.

П: От собствен опит ли говорите? Вие също ли сте нещастен?

M: Аз нямам лични проблеми. Но светът е пълен с живи същества, чийто живот е хванат между страха и въжделението. Те са като добитъка, откарван до кланицата, скачащ и лудуващ безгрижно и щастливо, но мъртъв и одран за един час. Ти казваш, че си щастлив. Наистина ли си щастлив или просто се опитваш да убедиш себе си? Погледни себе си без страх и ще осъзнаеш, че твоето щастие зависи от условията и обстоятелствата, оттук то е мимолетно, нереално. Истинското щастие произтича отвътре.

П: От каква полза ми е вашето щастие? То не ме прави щастлив.

M: Можеш да го вземеш цялото и повече, само поискай. Но ти не молиш, ти изглежда не го искаш.

П: Защо говорите така? Аз искам да бъда щастлив.

M: На теб удоволствието ти е напълно достатъчно. Няма място за щастие. Изпразни купичката си и я почисти. Иначе тя не може да бъде напълнена. Другите могат да ти доставят удоволствие, но никога щастие.

П: Една поредица от приятни събития е достатъчно добра.

М: Скоро тя завършва с болка, ако не и с бедствие. В крайна сметка какво е Йога, освен търсенето на трайно щастие вътре в себе си?

П: Вие може да говорите само за изтока. На запад условията са различни и това, което казвате е неприложимо.

M: Няма изток и запад в скръбта и страха. Проблемът е вселенски - страданието и прекратяване на страданието. Причината за страданието е зависимостта, а независимостта е лекарството. Йога е науката и изкуството за освобождаване на себе си чрез разбиране на себе си.

П: Мисля, че аз не съм годен за Йога.

М: За какво друго си годен? Всичкото ти лутане, търсене на удоволствие, обичане и мразене - всичко това показва, че се бориш срещу ограниченията, самоналожени или приети. В невежеството си ти правиш грешки и причиняваш болка на себе си и на другите, но подтикът си остава и не може да се отрече. Същият подтик, който търси раждане, щастие и смърт, ще потърси разбиране и освобождение. Той е като искра от огън в товарния отсек на кораб, пълен с памук. Може би не знаеш за това, но рано или късно корабът ще избухне в пламъци. Освобождението е естествен процес и в дългосрочен план неизбежно. Но е в твоя власт да го приведеш в настоящето.

П: Тогава защо са толкова малко реализираните хора на земята?

М: В гората, в даден момент, само някои дървета са в пълен разцвет, но в крайна сметка на всички ще дойде ред да разцъфнат.
Рано или късно твоите физически и умствени ресурси ще се изчерпят. Какво ще правиш тогава? Ще се отчаеш? Добре, отчай се. Ти ще се умориш да се отчайваш и ще започнеш да задаваш въпроси. В този момент ти вече ще си готов за съзнателна йога практика.

П: Намирам всичкото това търсене и черногледство за доста неестествено.

M: Твоята естественост е като тази на човек  роден инвалид. Ти може да не го осъзнаваш, но това не те прави нормален. Какво означава да бъдеш естествен и нормален ти не знаеш, нито знаеш, че не знаеш. В момента ти се носиш по течението и затова си в опасност, защото на този който се носи така всичко може да му се случи. По-добре е да се събудиш и да осъзнаеш своята ситуация. Че ти си - знаеш. Какво си – не знаеш. Открий какво си.

П: Защо има толкова много страдание по света?

M: Егоизмът е причината за страданието. Няма друга причина.

П: Аз разбрах, че страданието е присъщо на ограничението.

M: Различията и разграниченията не са причина за скръбта. Единството в многообразието е естествено и добро. Истинското страдание се появява в света с разделението и себичността.

Из книгата "Аз съм Това"

Към глава 92