Дали този свят, някога те е учил да се запиташ кой
си ти всъщност?
…………………..
Хм…
Още
с раждането си човек идва в семейство, от което ще получи определено възпитание,
ще има отношения, които ще му формират определена психика, а после ще навърши
възраст, в която ще започнат отвсякъде да го натискат да прави нещата, които обичайно
всички правят на тази възраст.
Ние живеем
живота си като влак на релси, който си знае коловоза и върви по разписание.
Никъде в цялата схема няма място за теб. За това, което искаш, ако изобщо ти
остане време да видиш дали ти, като този, който си, искаш нещо.
Така
ти създаваш един
аз, изцяло дефиниран с мерките и формите на едно тяло. Със спомените от една
житейска история. С травмите на едно възпитание.
Селектираш случващото се по важност, на принципа „харесва
ми - не ми харесва“ и формираш ценностна система върху същия двойствен модел.
Гравитираш около желания за преживяванията с
етикет „харесва ми“.
Страхуваш се и старателно избягваш преживявания с етикет
„не ми харесва“.
Живееш живот, изцяло подчинен на утвърждаването на
една успешна личност, която да функционира идеално в обкръжаващия я свят. Блъскаш
се между понятия за добро и лошо, опитвайки се да поддържаш някакъв невъзможен его-еквилибриум.
Опитваш се да удовлетвориш всички, но и ти като
магарето на Буридан, никога да достигнеш моркова, защото критериите и
изискванията непрекъснато растат, а в това непрекъснато надбягване с околния
свят, така и не забелязваш кога животът отмина, преди изобщо да е започнал.
И тогава…
Тогава идва време да напуснеш живота!
И ти го напускаш точно толкова заспало, колкото си
го и живял.
Освен ако…
Освен ако не срещнеш някой, който изцяло да ти
преобърне посоката….
…………….
Обществото може да създаде от теб един идеално смазан
механизъм, който да прави всичко, което трябва, както трябва, където трябва, когато
трябва, но ако се вгледаш по-дълбоко, ще видиш, че обществото с всичките му
мурафети не е успяло да нарисува в теб пейзажи от един удовлетворяващ начин на
съществуване.
Защото…
„Всички те
обичат заради себе си, а АЗ те обичам заради теб самия.“
И тогава, в безкрайното си състрадание и любов, Бог
ще се прояви в живота ти чрез Учител, за да можеш чрез някой, който е от плът и
кръв като теб, да учиш как да реализираш истинските духовни ценности, как да
трансформираш его природата, за да засветиш с блясъка на твоята истинска
природа.
За да бъдеш това, което си, може и да не ти трябва
учител, но за да спреш да бъдеш това, което не си, ти със сигурност се нуждаеш
от него!
Кой е учителя и какво е неговото място в живота на
ученика.
„Пръст, който сочи към луната“
Една книга, съставена изцяло от лекции на Кану –
Перица Георгиев, по време на сатсанг.
Разкази от първо лице, от действителен преживян
опит, лекции върху теми, които със сигурност ще те накарат да поставиш под
въпрос много неща, които си смятал за важни и ще ти покажат истински важните и
стойностни неща за един човешки живот.
288 страници изворна мъдрост и вдъхновение.
С твърди корици и меко сърце…
Книгата те чака да я поканиш в дома си и да я
приемеш в сърцето си.
Издава „Арт къща Премананда“
