неделя, 13 януари 2019 г.

Свами Вивекананда: Песента на саннясина



Събуди се! Пей песента родена далеч,

където не достига ни следа от света;
в планински пещери,
сред горски поляни и дълбоки дъбрави,
чийто покой никога не нарушават
ни въздишка на похот и алчност,
нито желание за слава;
където тече изворът на познанието и истината;
и блаженството, което ги следва.
Пей тази песен, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"

Строши всички окови!

Разчупи веригите, с които си вързан -
тези, изковани от лъскаво злато
и тъмните, от желязо;
Любов-омраза, добро-зло -
и цялата тълпа на дуалността.
Знай, робът е роб.
Гален или бичуван - той не е свободен.
Затова, край с това, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"

Остави тъмнината да си замине;

мъждивата светлина, правеща мрака по-гъст.
Пресуши завинаги тази жажда за живот,
която влачи душата от живот към смърт,
от смърт към живот.
Победител е онзи, който побеждава себе си.
Знай това и не унивай, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"

"Каквото си посял, това ще пожънеш", казват;

и още "причината ще роди неизбежното следствие;
доброто - добро; злото - зло;
и никой не може да избяга от този закон.
Който има форма, ще носи нейните окови".
Това е вярно.
Но далеч отвъд име и форма е Атман, вечно свободeн.
Знай, че ти си Това, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"

Не знаят Истината онези, сънуващи празни сънища

за бащи и майки, за деца, съпруги и приятели.
Атман няма пол! Чий баща е Той? Дете на кого?
Чий приятел и чий враг е Онзи, който е Единствен?
Азът е всичко - не съществува нищо друго.
Ти си Това саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"

Съществува само Единият - Свободният -

Всезнаещият - Азът! Без име и без форма, неопетнен.
В Него Мая, Илюзията, сънува всички тези сънища;
Свидетелят на всичко,
който изглежда като природата и душата.
Знай, че ти си Това, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"

Къде търсиш? Този свят, приятелю,

не може да ти даде свободата.
Напразно търсиш в книги и храмове.
Твоята ръка сама държи въжето, с което си вързан.
Затова спри да ридаеш и пусни въжето.
Саннясино смел, кажи: "Ом Тат Сат, Oм!"

Кажи: "Мир всекиму!

От мен никога няма да дойде заплаха -
за нито едно живо същество.
Нито за онези, които живеят във висините,
нито за онези, който пълзят в низините,
защото аз съм Азът във всичко!
Отричам се от живота на този и на онзи свят;
отричам се изцяло от рая, земята и от ада,
от всички страхове и надежди".
Така строши всички окови, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"

След това нека не те е повече грижа

дали тялото живее или умира.
Неговата работа е свършена;
Нека карма го движи.
Нека го кичат с венци, нека го ритат;
не казвай нищо. Няма похвала или обвинение там,
където са едно хвалещият и хваленият,
обвиняващият и обвиняваният.
Така бъди в покой, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"

Истината никога не може да бъде намерена там,

където живеят похотта, славата и алчността.
Ни един мъж, който нарича "съпруга" някоя жена
не ще бъде някога съвършен;
нито притежаващият нещо - дори и най-дребната вещ;
ни окованият във веригите на гнева,
никой от тях не може да премине през портите на Мая.
Затова, саннясино смел - отречи се от всичко това!
Кажи: "Ом Тат Сат, Oм!"

Нямай дом. Кой дом може да те задържи, приятелю?

Небето е твоят покрив, тревата е твоето легло;
храната ти - каквото случаят донесе;
добро или лошо, не съди. Няма храна или питие,
които могат да опетнят възвишения Аз, познал Себе си.
Бъди като бързата река, саннясино смел - вечно свободен.
Кажи: "Ом Тат Сат, Oм!"

Малцина са тези, които знаят Истината.

Останалите ще ти се присмиват
и ще те мразят, велики; не казвай нищо.
Ходи от място на място и им помагай
да излязат от тъмнината, да отхвърлят воала на Мая.
Без да се страхуваш от болка, без да търсиш удоволствие;
излез отвъд двете, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Oм!"

Така от ден на ден, изразходвай силите на карма

и освободи душата си навеки.
Край с преражданията:
повече нито "аз", нито "ти", ни "Бог", ни "човек";
"азът" ще е станал Всичко
и Всичко ще е Аз и Блаженство.
Знай, че ти си Това, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"

Написана в Таузанд Айланд Парк, юли, 1895г.


събота, 12 януари 2019 г.

Свами Вивекананда - пълната реч пред парламента на религиите в Чикаго - 1893 г.

БЕЗСМЪРТИЕ
(Реч на Свами Вивекананда, произнесена в Америка)


Кой въпрос е бил задаван повече пъти, коя идея е карала повече човека да търси из вселената някакъв отговор, кой въпрос е по-близък и по-скъп за човешкото сърце, кой въпрос е по-неотделимо свързан с нашето съществование, отколкото въпросът за безсмъртието на човешката душа? 


Той е бил тема на поети и мъдреци, на жреци и пророци, царе са го обсъждали на трона, просяци на улицата са го мечтали. Най-добрите представители на човечеството са се заемали с него, най-лошите хора са се надявали на това. Интересът към темата още не е умрял, нито ще умре дотогава, докато хората съществуват. 

Различни отговори са били представяни на света от различни умове. И още хиляди във всеки период от историята са се отказвали от спора, но пак въпросът остава нов както винаги. Често в смута и борбата на живота си изглежда да го забравяме, но внезапно някой умира - някой, когото може би сме обичали, някой близък и скъп за нашите сърца е откъснат от нас, и борбата, врявата и смугьг на света около нас престават за момент и душата задава стария въпрос: "Какво има след това?" "Какво слава с душата?"

Цялото човешко знание произлиза от опита, не можем да знаем нещо по друг начин освен чрез опитност. Всичките ни разсъждения са основани върху обобщения опит, цялото ни знание е само хармонизиран опит. 


Като погледнем около себе си, какво откриваме? 
Непрекъснато изменение. 
Растението изниква от семето, израства в дърво, завършва цикъла и се връща обратно кьм семето. 
Животното идва, живее определено време, умира и завършва цикъла. Така е и с човека. 
Планините бавно, но сигурно се разпадат, реките бавно, но сигурно пресъхват, дъждовете идват от морето и се връщат обратно към морето. Навсякъде се завършват кръгове, раждане, растеж, развитие и упадък следват едно друго с математическа точност. 
Това е нашият всекидневен опит. 
Вътре във всичко това, зад цялата тази обширна маса на това, което наричаме живот, на милиони видове и форми, милиони и милиони разновидности, като се започне от най-низшия атом до най-висшия одухотворен човек, откриваме да съществува едно определено единство. 

Всеки ден намираме, че стената, за която се е мислело, че разделя едно нещо от друго, се събаря и цялата материя стига до това да бъде призната от съвременната наука като една субстанция, проявяваща се по различни начини в различни форми, и също единственият живот, който преминава през всичко като една непрекъсната верига, на която всички тези многообразни форми представляват звената, звено след звено, простиращи се почти безкрайно, но от същата тази една верига. 
Това се нарича еволюция. 
То е една стара, стара идея. Толкова стара, колкото човешкото общество, само че става все по-свежа с напредъка на човешкото знание. Има още едно нещо, което древните са възприели, но което днес не е още така ясно възприето, и това е инволюцията. 
Семето става растение, една песъчинка никога не става растение. 
Баща става детето, една буца глина никога не става дете.
Въпросът е откъде идва тази еволюция. Какво е било семето? 
То е било същото като дървото. Всичките възможности на бъдещото дърво са в това семе, всичките възможности на бъдещия човек са в малкото бебе, всичките възможности на всеки бъдещ живот са в зародиша.
Какво е това? 
Древните философи на Индия са го нарекли инволюция. Така намираме, че всяка еволюция предполага инволюция. 

Не може да бъде развито нещо, което вече не присъства там.

Тук отново на помощ ни идва съвременната наука. Ние знаем чрез математически разсъждения, че общият сбор на енергията, която се проявява във вселената, винаги е един. 

Не можете да махнете нито един атом материя и нито един килограмометър сила. Не можете да добавите към вселената един атом материя или един килограмометър сила. Като такава еволюцията не произлиза от нула, а откъде тогава е дошла тя? 
От предшестващата инволюция. 
Детето е вложеният човек и човекът е развитото дете. 
Семето е вложеното дърво и дървото е развитото семе. 
Всички възможности на живота са в зародиша. Проблемът става малко по-ясен. Прибавете към него първата идея за продължаване на живота. 
От най-низшата протоплазма до най-съвършения човек в действителност има само един живот. 
Точно както в един живот имаме толкова много разнообразни фази на неговия израз -развитието на протоплазмата в бебе, дете, младеж, старец -така от тази протоплазма чак до най-съвършения човек намираме един непрекъснат живот, една верига. 
Това е еволюцията, но ние видяхме, че всяка еволюция предполага и една инволюция. Целият този живот, който бавно се проявява, развива себе си от протоплазмата до съвършеното човешко същество - Въплъщението на Бога на земята, цялата тази поредица е само един живот и цялото това проявление трябва да е било вложено в същата тази протоплазма. 
Целият този живот, сам този Бог на земята е бил вложен в нея и бавно е излязъл навън, проявявайки себе си бавно, бавно, бавно. 
Най-висшият израз трябва да е бил тук в зародишното състояние в миниатюрна форма, следователно тази едничка сила, цялата тази верига, е инволюцията на този космичен живот, който е навсякъде. 
Тази маса от интелигентност, която от протоплазмата до най-съвършения човек бавно-бавно разгръща себе си. 
Не става дума, че тя расте. 
Махнете всичките идеи за растеж от ума си. 
С идеята за растеж е свързано нещо идващо отвън, нещо чуждо, което ще придаде лъжа към истината, че Безкрайното, което лежи непроявено във всеки живот, е независимо от всички външни условия. 
То никога не може да расте.
То е било винаги тук и само проявява Себе си.

Последствието е проявената причина. 

Няма съществена разлика между последствието и причината. 
Вземете например тази чаша. 
Имало е материал и този материал, плюс волята на майстора е направил чашата; тези две неща са нейните причини и присъстват в нея. 
В каква форма е представена волята? 
Като сцепление. Ако силата я нямаше. всяка частица щеше да отпадне. Кое е последствието тогава? 
То е същото като причината, приело само различна форма, различен състав. Когато причината е изменена и ограничена за известно време, тя става последствието. 
Трябва да помним това. 
Прилагайки го към нашата идея за живота, виждаме, че цялото проявление на тази поредица, от протоплазмата до най-съвършения човек, трябва да е точно космическият живот. 
Най-напред той е бил вложен и е станал по-фин; от това фино нещо, което е било причината, той е продължил да се развива нататък, проявявайки себе си и ставайки по-груб.

Но въпросът за безсмъртието още не е уреден. 


Видяхме, че всяко нещо в тази вселена е неразрушимо. 
Няма нищо ново, няма да има нищо ново. Същите поредици от проявления се представят, редувайки се, подобно на колело, като се издигат нагоре и се спускат надолу. 
Цялото движение в тази вселена е във формата на вълни, последователно издигащи се и спадащи. 
Системи след системи излизат от фините форми, развиват се и приемат по-груби форми и пак се разтапят, така да се каже, и се връщат обратно към фините форми. Те пак изникват от това, еволюират за определен период и бавно се връщат обратно към причината. 
Така е и с целия живот. Всяко проявление на живота се издига нагоре и после отново се спуска надолу. 
Какво пада надолу? 
Формата. 
Формата се разпада на парчета, но тя изниква отново. 
В известен смисъл даже телата и формите са вечни.

Как? 


Да предположим, че вземем няколко зара и ги хвърлим и те паднат в такава комбинация: 6-5-3-4. Вземаме заровете и ги хвърляме отново и отново - трябва да дойде време, когато същите числа ще се появят отново, същата комбинация трябва да дойде. Сега всяка частица, всеки атом, който е в тази вселена, приемам за такъв зар и тези зарове биват хвърляни и комбинирани отново и отново. 
Всички тези форми пред вас са една комбинация. Тук има форми на чаша, на маса, на кана с вода и тъй нататък. 
Това е една комбинация, след време всичко това ще се разпадне. Но трябва да дойде време, когато точно същата комбинация се явява отново, когато вие ще бъдете тук и гази форма ще бъде тук, ще се говори по тази тема и тази кана ще бъде тук. Безкраен брой пъти това е било и безкраен брой пъти то ще бъде повторено. 
Толкова за физическите форми. 

Какво откриваме? 
Че дори комбинацията на физически форми се повтаря вечно.

Едно много интересно заключение, което следва от тази теория, е обяснението на факти като следните: някои от вас навярно са виждали човек, който може да познава миналия живот на другите и да предсказва бъдещето. 

Как е възможно някой да вижда какво ще бъде бъдещето, ако то не е определено? 
Последствията от миналото ще се възвърнат и бъдещето и ние виждаме, че това е така. 
Вие сте видели голямото Ферисово колело (познато у нас като виенско колело - бел. ред.) в Чикаго. Колелото се върти и малките кабини в него следват една друга, една група хора влиза в тях и след като направят един кръг, излизат и влиза нова група хора. Всяка една от тези групи е като едно от тези проявления, от най-нисшите животни до най.-висшия човек, Природата е като веригата на Ферисовото колело, безкрайна и безконечна, и тези малки кабинки са телата или формите, в които се возят нови партиди души, вървейки нагоре все по-високо и по-високо, докато станат съвършени и излязат от колелото. Но колелото си продължава. И дотогава, докато телата са в колелото, може абсолютно и математически да се предскаже къде ще отидат те, но това не се отнася за душите.

По този начин е възможно да се отгатват точно миналото и бъдещето на природата. 

Виждаме следователно, че има повторение на едни и същи материални явления на определени периоди, и че същите комбинации са се явявали през вечността. 
Но това не е безсмъртието на душата. 
Никаква сила не може да умре, никаква материя не може да бъде унищожена. 
Какво става с нея? 
Тя продължава да се променя, назад и напред, докато не достигне източника, от който е произлязла. 
Няма движение по права линия. Всичко се движи в кръг; правата линия, продължена безкрайно, става кръг. Ако случаят е такъв, не може да има вечно израждане за никоя душа. Това не може да бъде. Всяко нещо трябва да завърши кръга и да се върне обратно към своя източник. 
Какво сме вие и аз, и всички тези души? 
В нашето обсъждане на инволюцията и еволюцията видяхме, че вие и аз трябва да сме част от космичното съзнание, от космичния живот, от космичния ум, който е бил вложен, и трябва да завършим кръга и да се върнем обратно към тази космична интелигентност, която е Бог. 
Тази космична интелигентност е това, което хората наричат Господ, Бог, Христос, Буда, Брахман, което материалистите възприемат като сила, а агностиците като това безкрайно неизразимо отвъдно; и ние всички сме части от това.

Това е втората идея, но и това още не е достатъчно и ще продължава да има съмнения. Много хубаво е да се каже, че никоя сила не може да бъде разрушена. Но всички сили и форми, които виждаме, са съчетания. 

Тази форма пред нас е съчетание на няколко съставни части и по същия начин е съставена и всяка сила, която виждаме. 
Ако вземете научната идея за сила и я наречете общ сбор, резултата на няколко сили, какво става с вашата индивидуалност? 
Всичко, което е съчетание, рано или късно трябва да се върне към своите сьставни части. 
Всичко, което в тази вселена е резултат на комбинация на материя или сила, рано или късно трябва да се върне обратно към компонентите си.

Всичко, което е резултат от определени причини, трябва да умре, трябва да бъде разрушено. 

То бива разчупено, разпръснато, разложено обратно на компонентите си. Душата не е сила, нито е мисъл.
Тя е производителят на мисълта, но не е самата мисъл; тя е производителят на тялото, но не е тялото. 
Защо е така? 
Виждаме, че тялото не може да бъде душата. 
Защо? 
Защото не е интелигентно. 
Един труп не може да бъде интелигентен, нито парче месо в месарския магазин.
 Какво разбираме под интелигентност? 
Силата на реакция. 
Нека да навлезем малко но-дълбоко в това. Тук има една кана и аз я виждам. Как? Лъчи светлина от каната влизат в моите очи, създават картина върху моята ретина и тази картина се отнася до мозъка. 
Но тук още няма виждане. Това, което физиолозите наричат сетивни нерви, отнася впечатлението навътре. Но дотук няма реакция. Нервният център в мозъка отнася впечатлението до ума и умът реагира и веднага щом възникне тази реакция, каната се появява пред него. 
Да вземем още един прост пример. 
Да предположим, че вие ме слушате внимателно и един комар кацне на върха на носа ви и ви причини това приятно усещане, което комарите могат да причиняват, но вие сте толкова погълнати от слушането, че не го чувствате въобще. 
Какво е станало? 
Комарът е ухапал определен участък от кожата ви, а там има определени нерви. Те са отнесли определено усещане до мозъка и впечатлението съществува, но умът, бидейки зает с друго, не реагира, така вие не съзнавате присъствието на комара.
 Когато дойде ново впечатление, ако умът не реагира, ние няма да го осъзнаем, но когато възникне реакцията, ние усещаме, виждаме, чуваме и тъй нататък. 
С тази реакция идва просветлението, както го наричат Санкхя-философите. 
Виждаме, че тялото не може да осветлява, защото при отсъствие на внимание не е възможно никакво усещане. 
Известни са случаи, когато при дадени условия един човек, който никога не бил учил определен език, се оказало, че е в състояние да го говори.
Последвалото разследване показало, че като дете той е живял сред хора, които са говорили на този език, и впечатленията са останали в неговия мозък. Тези впечатления са останали там складирани, докато посредством някаква причина умът не реагирал и просветлението дошло, и тогава човекът можел да говори този език. 
Това показва, че само умът не е достатъчен, че самият ум е инструмент в ръцете на някого. 
В случая с това момче, умът е съдържал в себе си този език, но той не знаел това, а след това дошло времето, когато го узнал. 
Това показва, че има някой друг освен ума, и че когато момчето е било бебе, този някой не е използвал силата, но когато момчето израснало, той се възползвал от нея и я употребил. Първо, имаме тяло, второ - ум, инструментът за мислене, и трето, зад този ум е собственият Аз на човека. 

Санскритската дума е Атман.

Тъй като съвременните философи са отъждествили мисълта с молекулните изменения в мозъка, те не знаят как да обяснят гореописания случай и най-вече го отричат. 
Умът е тясно свьрзан с мозъка, който умира всеки път, когато се смени тялото. 
Азьт е осветителят, а умът е инструментът в Неговите ръце и чрез този инструмент Той държи външния инструмент и така възниква възприятието. 
Външните инструменти улавят впечатленията и ги донасят до органите, защото вие трябва винаги да помните, че очите и ушите са само приемници, вътрешните органи, мозъчните центрове са това, което действа. 
На санскрит тези центрове се наричат Индрии и те предават усещанията на ума и умът ги представя по-нататък назад към едно друго състояние на ума, което на санскрит е наречено Читта, и там те се организират вьв воля, и всички те ги представят на вътрешния Цар на царете, Управителя на Своя трон, Аза на човека. Тогава Той вижда и дава Своите нареждания. Тогава умът непосредствено действа върху органите, а те върху външното тяло. Истинският Възприемащ, истинският Господар, Управляващият, Творецът, Манипулаторът на всичко това е Азьт на човека.

Виждаме, че Азът на човека не е тялото, нито е мисълта, Той не може да бъде съчетание. Защо? Защото всичко, което е съчетание, може да бъде видяно или въобразено. 

Това, което не можем да си въобразим или да възприемем, което не можем да свържем в едно, не е сила или материя, причина или последствие и не може да бъде съчетание. 
Областта на съчетанията е само дотам, докъдето се простира нашата мисловна вселена, нашата вселена на мисълта. 
Отвъд това то не важи, то е дотам, докъдето управлява законът, и ако има нещо отвъд закона, то не може да бъде съчетание въобще. 
Собственият Дух на човека, бидейки отвъд закона на причинността, не е в съчетание. Той е вечно свободен и е Управителят на всичко, което е вътре в областта на закона. 
Той никога няма да умре, защото смъртта означава връщане назад към съставните части и това, което не е било никога съчетание, не може никога да умре. 

Чиста глупост е да се каже, че Той умира.

Сега вървим по все по-фина и по-фина почва и някои от вас може би ще се уплашат. 

Видяхме, че този Дух, бидейки отвъд малката вселена на материята, силата и мисълта, с проста единица и като проста единица не може да умре. 
Това, което не умира, не може да живее. Защото животът и смъртта са лицевата и обратната страна на една и съща монета. 
Животът е другото име на смъртта, а смъртта - на живота. 
Една специална форма на проявление е това, което наричаме живот, а друга специална форма на проявление на същото нещо е това, което наричаме смърт. 
Когато вълната се издигне най-горе, това е живот, а когато падне най-долу, това е смърт. 
Ако нещо е отвъд смъртта, естествено разбираме, че то трябва също така да бъде и отвъд живота. 
Трябва да ви напомня за първото заключение, че душата на човека е част от космичната енергия, която съществува, която е Бог. 
Сега виждаме, че тя е отвъд живота и смъртта. 
Никога не сте били родени и никога няма да умрете. 

Какво представлява раждането и смъртта, които виждаме около нас? 

Това принадлежи само на тялото, защото душата е вездесъща. 
"Как може да бъде това?", може да запитате. 
"Толкова много хора седят тук, а вие казвате, че душата е вездесъща?" Какво би могло, питам аз, да ограничи нещо, което е отвъд закона, отвъд причинността? Тази чаша е ограничена, тя не е вездесъща, защото окръжаващата я материя я заставя да приеме тази форма, не й позволява да се разшири. 
Тя е обусловена от всички неща около нея и следователно е ограничена. Но това, което е извън закона, където няма какво да действа върху него, как може то да бъде ограничено? 
То трябва да е вездесъщо. Вие сте навсякъде във вселената. 
Как тогава бива така, че аз съм роден и съм на път да умра и всички тези неща? 
Това е приказката на невежеството, халюцинация на мозъка. 
Вие нито сте се раждали, нито ще умрете. 
Вие не сте преминавали нито през раждане, нито през прераждане, нито през живот, нито през въплъщение, нито през нищо. Какво разбирате под идване и отиване? Това са повърхностни нелепости. Вие сте навсякъде. Тогава за какво идване и отиване става въпрос? Това е халюцинацията, предизвикана от изменението на това фино тяло, което наричате ум. 
Това е, което става. 
Само едно малко облаче, минаващо по небето. Както то се движи непрестанно, може да се създаде илюзията, че самото небе се движи. Понякога виждате облак да се движи пред луната и си мислите, че луната се движи. 
В действителност вие нито отивате, нито идвате, няма да се раждате, нито да се прераждате, вие сте безкрайни, вечно присъстващи, отвъд всякаква причинност и вечно свободни. Такъв въпрос не е на място, той е чиста глупост. Как би могло да има смъртност, когато не е имало раждане?

Ще трябва да направим още една стъпка, за да стигнем до едно логическо заключение. 


Няма да спираме по средата на пътя. 
Вие сте метафизици и няма да се признавате за победени. 
Тогава щом сме отвъд всякакъв закон, ние трябва да бъдем всезнаещи, вечно блажени; цялото знание трябва да е в нас, цялата сила и цялото блаженство. Несъмнено. 
Вие сте всезнаещото, вездесъщото същество на вселената. Но може ли да има много такива същества? Може ли да има сто хиляди милиона вездесъщи същества? 
Разбира се, не. 
Тогава какво става с всички нас? 
Вие сте само едно, има само един такъв Аз и този Един Аз сте вие. 
Това, което наричаме Душа, стои отвъд тази малка природа. Има само Едно Същество, Едно Съществование, вечно блаженото, вездесъщото, всезнаещото, нероденото, неумиращото. 

"Чрез Неговата власт се разстила небето, чрез Неговата власт диша въздухът, чрез Неговата власт свети слънцето и чрез Неговата власт живее всичко. Той е Действителността в природата, Той е Душата на твоята душа, нещо повече - ти си Той. Ти си едно с Него." 

Навсякъде, където има две неща, има и страх, има опасност, има конфликт, има борба. Когато всичко е Едно, кого можете да мразите, с кого можете да се борите? 

Когато всичко е Той, с кого можете да се биете? 
Това обяснява истинската природа на живота, това обяснява истинската природа на съществуването. 
Това е съвършенство и това е Бог. 
Дотогава, докато виждате много, вие се заблуждавате. 
"В този свят на множеството, който вижда Едното, в този вечно променящ се свят, който вижда Този, който не се мени никога, като Душа на собствената си душа, като своя собствен Аз, той е свободен, той е блажен, той е достигнал целта." Затова знай, че ти си Той, ти си Богът на тази вселена. 
ТАТ ТВАМ АСИ. 
Това си ти. 

Всички тези разнообразни идеи, че аз съм мъж или жена, че съм болен или здрав, силен или слаб, че мразя или обичам, или че имам малко сила, са само халюцинации. 
Махнете ги!
Какво ви прави слаби? Какво ви кара да се боите? Вие сте Единственото Същество във вселената. Какво ви плаши? Изправете се тогава и бъдете свободни. 
Знайте, че всяка мисъл и дума, която ви отслабва в този свят, е единственото зло, което съществува. 
Всичко, което прави хората слаби и ги кара да се страхуват, е единственото зло. което трябва да бъде отбягвано. 
Какво може да ви уплаши? Ако слънцата падат, а луните се раздробяват на прах и системи след системи биват разрушени, какво означава това за вас? 
Стойте като скала, вие сте неразрушими. 
Вие сте Азът, Богьт на вселената. Кажете: "Аз съм Абсолютно Съществование, Абсолютно Блаженство, Абсолютно Знание, Аз съм Той", и като лъв, разчупващ своята клетка, разчупете веригите и бъдете свободен завинаги. 
Какво ви плаши, какво ви ограничава? 
Само невежество и заблуждение, нищо друго не може да ви обвърже. Вие сте Чистият, Вечно блаженият.

Прости глупци ви казват, че сте грешници, и вие сядате в ъгъла и плачете. Това е глупост, низост, долно мошеничество да се казва, че сте грешници! Вие всички сте Бог. 

Не виждате ли Бога, Когото наричате човек? 
Затова ако смеете, застанете на тази позиция и изградете целия си живот върху нея. 
Ако някой човек ви прерязва гърлото, не казвайте "не"', защото вие прерязвате собственото си гърло. 
Когато помагате на беден човек, не чувствайте и най-малка гордост. 
Това е богослужение за вас, а не причина за гордост. 

Не сте ли вие цялата вселена? 
Има ли някъде някой, който да не сте вие? 
Вие сте Душата на тази вселена. 
Вие сте слънцето, луната и звездите, вие сте този, който свети навсякъде. Вие сте цялата вселена. 
Кого ще мразите и с кого ще се биете? 
Знайте тогава, че всеки един от вас е Той, и изградете целия си живот съобразно с това и който знае това и изгради живота си по съответния начин, няма да пълзи повече в тъмнина.


Песен за Самадхи - Свами Вивекананда




Виж! Слънцето го няма вече, нито миловидната луна.
Всякакви светлини угаснаха; в огромната пустош
на пространството
се носи, подобно на сянка, образът на Вселената.

В пустошта на объркания ум се носи
Преходната Вселена, издига се и плава,
А след това непрестанно потъва в настоящето „Аз“.

Бавно, бавно тълпата от сенки
Навлиза в първичната утроба и плава неспирно
Само по течението на „Аз съм“, „Аз съм“.

Виж! Спря се, дори и този поток вече го няма.
Пустошта се сля с пустошта – отвъд речта на ума!
Който със сърцето си схваща, той истината разбира.

Свами Вивекананда

четвъртък, 10 януари 2019 г.

Може ли човек да няма никакви желания?



Хуей Шъ попитал Джуан Дзъ:
— Може ли човек да не чувства съвсем нищо, да не изпитва никакви желания?
— Може, — отвърнал Джуан Дзъ.
— Но можем ли тогава да го наричаме човек? — попитал Хуей Шъ.
— Ти не разбираш какво е това чувство, — отговорил Джуан Дзъ. — Говоря за човек, който не вреди на своето тяло, поддавайки се на страсти. Той приема живота какъвто е и му позволява да протича по своя път.
— Но ако той не подобрява това, което му е дадено от живота, как може да прояви себе си в този свят?
— Дао го е направило такъв, какъвто е, Небето му е дало тяло, а самият той, не поддавайки се на страсти, не причинява вреда на тялото си. Това е всичко! А ти привързваш духа си към външни вещи, които нямат отношение към теб, а вътрешно изтощаваш жизнената сила ци. Облегни се на едно дърво и пей! Облакъти се на масичката и спи! Небето ти е дало тяло и го е напълнило с живот, а ти уморяваш тялото си в безкрайни ненужни спорове и разговори.

петък, 4 януари 2019 г.

Premananda theatre: Из пиесата "Кришна напуска Гокул"


Кришна: В каквато степен някой Ми се отдаде, в такава степен Аз ще го възнаградя.
Човек, който Ме вижда навсякъде и вижда всичко в Мен, никога няма да остане без Мен, нито пък Аз някога ще го изоставя.
На тези, които постоянно са посветени в служене на Мен с любов, Аз давам разбирането, посредством което могат да дойдат при Мен.
(Кришна излиза. Идват разказвачите.)
Наистина, забавленията на Кришна са удивителни, чудни; но все пак сладки и изпълнени със смисъл. Те не са замърсени от желанието да се изтъкне Божествената Природа. Обикновеният човек е привлечен от външното великолепие и видимите мотиви. Затова той съди забавленията на Кришна като обикновени и дори неприлични. Вътрешното им значение и цел не са лесно достъпни за всички. Но Господът никога не може да се ангажира в безцелни и низки дейности. Той трябва да вземе предвид заслугите, придобити от всеки в предишните му животи и да излее съответно Милостта Си. Неговите забавления или божествени дейности са така изваяни, че да пасват на времето, на човека, на стремежа. Затова кой може да разбере и да обясни правилно тези забавления?
Казва се, че удивителните забавления на Хари са познати само на Хари. Той може да бъде обяснен само от Себе Си, не от друг. Едно наблюдение обаче може да бъде направено с увереност. Проявените Инкарнации на Бог няма да действат ни най-малко за своя собствена изгода или заради изпълнението на някакви лични предпочитания! Цялата им дейност е заради доброто на света! Въпреки че без тях светът не може да съществува и да оцелее, те се движат и действат така, като че светът няма нищо общо с тях. Във всяка една тяхна дума и действие човек може да види скритото течение на пълното отречение. За тях, които държат световете в дланта на ръцете си, какво може светът да даде или да не даде? Те могат да го оформят, както искат.
Бог се е въплъщавал често и е демонстрирал по време на всяко идване много неземни чудеса; но в това въплъщение като Кришна, Той показва уникална привлекателност. Неговото движение, Неговото ходене, Неговият говор, Неговата усмивка, Неговият смях, Неговият жест, Неговата реч, Неговата песен – всичко е очарователно с неповторимо майсторство.
Където и да отиде, Той прави една или друга беля. Като тайфун, фучащ по земята, той оставя във всеки дом, който посещава, серия от катаклизми, кавги, ридания и сълзи!
Той е най-скъпият роднина на всички, най-близкият приятел. И най-малкото Му действие е напоено с върховна сладост. Дори страданията, които причинява на онези, които иска да накаже, са сладки. Затова никой не чувства и най-малък гняв към Него. Вместо това, те копнеят да се срещат с Него по-често, да играят с Него по-дълго, да говорят с Него и да остават с Него колкото може повече.
Причината е: Према, скритото течение на Любовта, което мотивира всички Негови думи и действия.
Той повдига момчетата и момичетата в екстатични настроения чрез Своите игриви шеги и Своята мелодична музика на флейтата.
Чрез Неговото виждане, докосване и разговора с Него, човек може да постигне Освобождение. Той дарява безсмъртие на онези, които си спомнят Неговото Име. Краварите, сред които живее и се движи, вкусват нектара на екстаза всеки път, когато са свидетели на Неговите дела или си спомнят за тях.
Деликатен чар, ненадмината сладост, несравнима любов – Формата на Кришна е проявлението на всички тях. Тази Форма е съкровищницата на блаженството. Тя е Океанът на Добродетелта. О, каква невинност! Какво свръхчовешко Съвършество! Само да Го видиш е достатъчно. Само да чуеш Неговите думи е достатъчно. Само едно Негово докосване е достатъчно. Животът на човека ще намери своята цел.
Тези момчета и момичета гопи не са просто обикновени хора. Те имат с тях огромно съкровище от разкрита мъдрост, която само малцина могат да оценят и разберат. Казва се, че гопите са по-големи щастливки от цариците на Кришна. Тяхната добра съдба е плод от добрите дела, извършвани от тях през не само един, а през три предишни живота!
Мъжете и жените на Враджа може да са ангажирани в своите ежедневни дейности; но нека само видят Кришна веднъж, докато са толкова заети – те стоят в транс, очаровани от Неговата Красота, вкоренени на място, като образи, издялани в камък. Жените на Враджа предават умовете си, самия си дъх на Кришна, когото те познават като въплъщението на любовта и състраданието. Никой учен, колкото и високи да са неговите постижения, не може да намери адекватен език, за да опише тяхната природа и изживяване. Всъщност, езикът трябва да е ням; той може само да се провали. Посветеността и предаността на гопите, изпълнени с възвишени емоции, няма граници или край.
Само чистите по сърце могат да разберат забавлението на Кришна.

Premananda theatre: КРИШНА НАПУСКА ГОКУЛ




(Излизат.)
СЦЕНА 1
РАЗКАЗВАЧ: Кришна, баща му Нанда Махарадж и Баларам бяха седнали, за да вкусят приготвения от майка Яшода обяд. Там беше и Рохини – майката на Баларам. На трапезата цареше весело настроение както обикновено, понеже те не подозираха, че щастието им скоро щеше да бъде помрачено...
(Нанда, Рохини, Кришна и Баларам са седнали, за да ядат. Пред всеки има чиния и чаша, без Рохини. Яшода сипва ядене на Нанда.)
НАНДА: Достатъчно.
(Яшода отива да сипе на останалите. Оставя съда и сяда.)
НАНДА: Чух, че в Матхура ще има голям празник.
КРИШНА: Така ли? Кой ти каза това, татко?
НАНДА: Калва. Той ходи всеки ден до Матхура, за да продава зеленчуци. Той ми каза. Казват, че царят е дал заповед градът да бъде красиво украсен. Събират се хора от различни царства. Ще бъде много голям празник!
БАЛАРАМ: Но защо са решили така внезапно да вдигнат това празненство, татко?
НАНДА: Ъъм... царят ще изпълни много голяма ягня.
РОХИНИ (не вярва на ушите си): Цар Камса ще прави ягня?
НАНДА: Това е, което чух.
МУКУНДА (с допрени длани): Нанда Баба! Нанда Баба, почитаемият Акрура дойде!
НАНДА (изненадан приятно): Акрурджи?
МУКУНДА: Да, той дойде в една много голяма колесница.
НАНДА: Добре. Идвам! Яшода, изчакай малко. Той дойде навреме. Можем да обядваме заедно с него. (Става бързо и излиза, следван от Мукунда.) Хайде!
(Само Рохини гледа замислена и сериозна.)
РОХИНИ: Защо Акрурджи е дошъл така внезапно?
(Кришна се усмихва. Яшода слага подноса за Акрура.)
НАНДА: Акрурджии! Ела, ела! Добре дошъл! Пранам! (покланя се)
АКРУРА (и той се покланя): Пранам!
(Прегръщат се.)
НАНДА: Идваш навреме. Яшода тъкмо раздава храната. Мукунда, погрижи се за ядене за колесничаря. Отведи конете в конюшнята и ги нахрани.
МУКУНДА: Да, господарю.
(Един слуга носи поднос и Акрура оставя меча и короната си на него. Слугата се покланя и също излиза.)
НАНДА (сочи с ръка): Ела!
(Отиват при другите. Те се изправят. Момчетата допират длани.)
НАНДА: Ела, ела!
АКРУРА (допира длани и се покланя): Моите почитания, царице!
РОХИНИ (и тя допира длани): Пранам, Акрурджи!
АКРУРА (покланя се): Привет, сестро!
ЯШОДА (допира длани): Привет!
(Баларам идва и докосва стъпалата на Акрура, той го вдига.)
АКРУРА: Благославям те!
(Прегръща го. После Кришна му докосва стъпалата, той го вдига.)
АКРУРА: Бъди благословен!
(Прегръща го, погледът му се натъжава, докато го гледа после, клатейки глава, а Кришна е усмихнат.)
НАНДА: Седни, Акрурджи!
(Пуска раменете на Кришна и сяда, след него всички. Яшода идва да му сипе от храната.)
АКРУРА: Достатъчно, достатъчно, сестро! (Тя пак слага.) Сестро, колко много ще ме храниш?
ЯШОДА: Ти си пропътувал такова голямо разстояние. Трябва да си гладен и уморен също. Затова трябва да хапнеш малко повече.
АКРУРА: Сестро, твоето гостоприемство е достатъчно, за да утоли глада ми и да ми даде сили.
(Тя се засмива, леко свенливо. Оставя съда с ядене и седи клекнала до Нанда.)
НАНДА (смее се): Акрурджи, ако наистина искаш да почувстваш обичта на господарката на къщата, трябва да изядеш сготвената от нея храна. А след това трябва и да я похвалиш!
(Всички се смеят.)
НАНДА: Хайде, да започваме!
(Взимат си чашите с вода, изливат в дясната си шепа и ръсят около подноса един път, после оставят чашата, допират длани и чак тогава почват да ядат. Жените ги гледат.)
АКРУРА (затваря очи за миг): Ах-ах! Сестро, изглежда, че си добавила амрита в храната.
ЯШОДА: Ако почнеш да ме хвалиш толкова бързо, ще изглежда неистинско.
(Засмиват се.)
РОХИНИ: Акрурджи! Нандарай каза, че цар Камса се кани да изпълни някаква ягня.
АКРУРА (изненадан, че тя знае): Да, Деви, Камса се кани да изпълни много голяма ягня.
РОХИНИ: Камса... и ягня? Изглежда малко несъвместимо, Акрурджи.
АКРУРА: Но е истина, Деви. В царския храм на Матхура се пази един божествен лък, който почитаемият Парашурама е подарил на предците на царя. По съвет на царския мъдрец Камса устройва велика ягня на този лък.
(Баларам поглежда към Кришна и те си кимват.)
АКРУРА: По това време в Матхура ще има много голямо празненство. И заради него бяха изпратени покани до много велики воини и доблестни герои да дойдат в царството и да демонстрират своята сила.
КРИШНА: Уау! В царството ще има такова великолепие!
(Щом чува това, Акрура, който се е навел да хапне, се сепва и го поглежда.)
КРИШНА: Братко?
БАЛАРАМ: Да?
КРИШНА: Тогава ние също трябва да отидем.
БАЛАРАМ: Със сигурност трябва да отидем.
(Акрура ги гледа много учудено.)
КРИШНА: Татко, ние всички ще отидем на празника.
ЯШОДА: Аз няма да ти позволя да ходиш на никакъв празник. Какво ще правиш там?
КРИШНА: Мамо... там ще се съберат велики воини от всички страни. Ние ще ги видим как те демонстрират своята сила. Ще бъде удоволствие да се гледа това.
ЯШОДА: Ти не си велик воин, че да ходиш да гледаш техните подвизи. Всички воини ще бъдат пияни и ще се разхождат по площада с оръжията си. И кой знае кога поради опиянението те може да започнат да се бият помежду си. И тогава как ще се погрижиш за себе си? Не, аз никога няма да ти разреша да отидеш в такава среда. (Взима съда с ядене, става и си отива.)
КРИШНА: Майка развали всичко. Татко, моля те, успокой я.
НАНДА: Това си е между теб и майка ти Яшода. Не набърквай и мен в него. Нали така, Акрурджи?
АКРУРА: Да, ти си абсолютно прав.
КРИШНА: Чичо, Вие също сте на тяхна страна.
АКРУРА: Какво мога да направя? Нали, Нандарайджи?
НАНДА: Мм! Сега никой не може да направи нищо.
СЦЕНА 2
(Нанда влиза в една стая, заедно с Акрура, прави му жест да седне.)
НАНДА: Седни!
(Сядат. Нанда вади една кутийка, отваря я и дава на Акрура да си вземе.)
НАНДА: Вземи, освежител за уста!
(Акура взима и бавно го слага в устата, гледа замислено напред. Нанда затваря кутийката и я оставя.)
НАНДА: Акрурджи, навярно има причина да дойдеш тук толкова внезапно. Какво се е случило? (усмихва се)
АКРУРА (гледа още сериозно, след кратка пауза казва): Нандарайджи, дойдох тук с една покана.
НАНДА (засмива се): Покана? От кого?
АКРУРА (много сериозен): От цар Камса.
(Нанда се сепва и става също сериозен, гледа надолу, чудейки се.)
НАНДА: От цар... от цар Камса? ... За кого?
АКРУРА (след пауза): За Кришна. (Нанда е втрещен, поглежда настрани неразбиращо.) Цар Камса вика Кришна в Матхура.
НАНДА (поглежда го разтревожено): Кришна?... в Матхура? Нищо не разбирам. За какво му е нужен Кришна на царя в Матхура?
АКРУРА (гледа пред себе си, говори твърдо): В Матхура всички воини ще покажат своята мощ. Цар Камса иска и Кришна да посети това събитие. Може би царят иска да го почете заради неговата смелост.
НАНДА (потрива тревожно ръце): Кришна... сред всички тези воини? Какво говориш? Не чу ли какво каза Яшода току-що? (усмихва се) Тя няма да го пусне да отиде там. Остави нещата така, както са си, Акрурджи. Ние не се нуждаем от никакво отдаване на почит. Яшода няма да го пусне да отиде никъде.
АКРУРА (казва твърдо и отчетливо): Но той ще трябва да отиде.
НАНДА (малко ядосано): Но защо? Ние не искаме да го изпратим, защо тогава да трябва да отиде?
АКРУРА (поглежда го): Защото това е заповед на цар Камса.
(Нанда клати глава ядосано.)
АКРУРА: Нандарайджи, опитай се да разбереш. Това е заповед на царя.
НАНДА: А... а какво ако не го пуснем?
АКРУРА: Тогава за неизпълнение на царската заповед, може да дойдат войниците на царя.
НАНДА (клати глава, става внезапно, почва да ходи напред-назад безпомощно, приплаква му се): Що за заповед е това? Това е жестокост! Да бъде отведено насила детето без разрешението на родителите му!
АКРУРА: Цар Камса даде тази заповед, след като пита за разрешение от родителите на Кришна.
НАНДА (обръща се изненадано): Какво? След като е питал за разрешение от родителите му ли? Но нас никой не ни е питал!
(Акрура се изправя и бавно отива до него.)
АКРУРА: Нандарайджи, някои факти са много страшни и болезнени. (Тупа го с ръка по рамото.) Ти си мъж! Приготви се и чуй смело тази истина! (емоционално) Чуй тази истина, че Кришна не е твой син!!
НАНДА: Акрурджииии!!! (Протяга ръце до врата на Акрура, но се спира, свива ги в юмруци и отива настрани, хваща се за облегалката на стола. После се обръща.) Акрурджи, ти с всичкия си ли си? Разбираш ли какво говориш?
АКРУРА: Много добре знам какво говоря. И знам също колко трудно ти е да повярваш в това. Но Нандарайджи, накрая ще трябва да приемеш тази истина.
НАНДА: Но само ако това е истина! Ако някой каже, че денят е нощ, а слънцето – луна, трябва ли да вярвам в това?
АКРУРА: Нандарайджи, не се поддавай толкова силно на чувствата!
НАНДА: Акрурджи, ти си политик. Ти умееш да говориш сладко и търпеливо. Но ние... ние сме прости необразовани селяни. Ние не знаем как да играем с думите! Ние наричаме лъжеца лъжец в лицето му! Ти се осмели да кажеш такава голяма лъжа в мое присъствие! Затова е естествено да се вълнувам! (сочи го с пръст) Ако някой друг бе на твое място...
АКРУРА (прекъсва го): ...щеше да му отрежеш езика! Знам това! Но аз съм принуден да ти кажа тази истина...
НАНДА (прекъсва го): И отново ти назоваваш това истина, истина, истина!
(Акрура безпомощно свива юмруци и се удря по краката.)
НАНДА: Да не си употребявал хашиш, че говориш такива глупости? Целият свят знае, че Кришна е мой син! И бе роден в тази къща!
АКРУРА: Но Нандарайджи...
НАНДА (прекъсва го, сочейки с пръст): Акрурджи! Акрурджи, ти си наш гост. Аз... аз не искам да те обидя. Ако някой друг бе казал това, аз щях да го хвърля в Ямуна! (допира длани) Затова ще бъде по-добре ти да напуснеш Гокул! Върви си от  Гокул!
(Тръгва да си отива. Акрура го следва.)
АКРУКА: Нандарайджи, това няма да ни отведе до никъде!
НАНДА: Не искам да слушам нищо повече!
(Рохини и Яшода идват, притеснени.)
НАНДА: Моля те, бъди така добър да напуснеш Гокул!
ЯШОДА: Какво се е случило? Защо говориш така на Акрурджи?
НАНДА: Нищо, Яшода, тези думи не са достойни за твоите уши! (отива си)
ЯШОДА: Слушай...! (после се обръща към Акрура) Акрурджи, какво означава всичко това? Какво има?
АКРУРА: Нищо, сестро! Нищо!
ЯШОДА: Със сигурност има нещо! В името на Бога, кажи ми какво се случва в тази къща!
АКРУРА: Не, сестро, аз нямам смелостта да ти кажа това! (с допрени длани) По-добре питай Нандарайджи! Но преди да го чуеш, превърни сърцето си на камък! (отива си)
ЯШОДА (много разтревожена): Акрурджи!
СЦЕНА 3
(Яшода отива при Нанда, който е на колене пред муртито на Нараяна и му говори. Яшода е на вратата.)
НАНДА: Какво е всичко това? Що за игра продължаваш да играеш с нас, хората? Ако човек намери малко щастие в живота си, Ти не можеш да го изтърпиш!
(Яшода е шокирана как той говори на Бог.)
НАНДА: Ти отново изпрати някой, който да отрови живота ни! Защо... защо? Какво зло сме Ти сторили?
ЯШОДА: Какво говориш? (кляка до него) Какво ти се случи? Там ти се караше с Акрурджи. А тук... се караш с Бог? Поне ми кажи за какво става дума.
НАНДА: Какво да ти кажа, Яшода? Какво да ти кажа? Днес дойдох да попитам Този безсърдечния, какво лошо съм му сторил? Какъв грях съм извършил, че Той покри живота ми само с тръни! Даде ми син толкова трудно. Даде ми малко щастие с това. Но Той постоянно травмираше сърцето ми, като заплашваше живота на сина ми във всеки момент! Веднъж Путана дойде да му дава да суче отрова. Друг път Тринаврат отлетя на небето, взимайки моя безпомощен син! Веднъж Бакасур дойде да го убие! А веднъж Той го пусна да влезе в устата на питон! Ти не знаеш, Яшода. Не можеш да си представиш! Аз се смеех заедно с него, но през нощта не можех да спя, страхувайки се, че някоя нова опасност ще настигне сина ми! А днес... днес Той ми даде най-голямата болка! Той накара Акрура да каже, че Кришна не е наш син!
(Яшода е като поразена от гръм.)
ЯШОДА: Какво? Какво? Какво е казал Акрурджи?
НАНДА: Той каза, че ти не си негова майка! Аз не съм негов баща и Кришна не е наш син!
ЯШОДА: Не... Не, той не може да каже такова нещо. Как може да каже така? Ти навярно не си чул добре.
НАНДА: Не, Яшода, не! Не съм чул грешно! Той ми каза ясно: „Кришна не е син и на двама ви!“ (слага ръка на сърцето си, плачейки)
ЯШОДА (слага ръце на ушите си, плаче): Не, в името на Бога, не повтаряй тези думи! Не повтаряй това изречение! (и припада, Нанда я хваща)
НАНДА: Яшода!
СЦЕНА 4
(Рохини отива в стаята на Баларам, носейки свещ и оглеждайки се, докато стъпва тихо. Оставя свещта на масата. Почва да побутва Баларам, за да го събуди.)
РОХИНИ: Баларам, ставай! Ставай!
(Той едва едва се събужда и надига.)
БАЛАРАМ: Какво има? Днес слънцето е изгряло много рано.
РОХИНИ: Не, слънцето още не е изгряло. Сега е полунощ.
БАЛАРАМ: Полунощ? Тогава защо ме събуди толкова рано?
РОХИНИ: Ставай бързо, трябва да вървиш.
БАЛАРАМ: Да вървя?
РОХИНИ: Да!
БАЛАРАМ: Къде?
РОХИНИ: С Акрурджи.
БАЛАРАМ (с по-висок глас): С Акрурджи? Но къде?
(Рохини му прави знак Шшт! и се оглежда. Той се протяга.)
РОХИНИ: Приготвяй се бързо. Акрура ще ти разкаже всичко по пътя. Хайде, ставай! Ставай!
(Той става полека, наметва се с шал и почва да си слага бижутата, седнал на леглото. Тя му завързва дрехи и др. в една-две торби.)
БАЛАРАМ: Но защо ме пращате сам? Защо Канха не дойде с мен?
РОХИНИ: Канха не може да дойде с теб.
БАЛАРАМ: Но защо?
(Рохини не отговаря, продължава да връзва.)
БАЛАРАМ: Ако Канха не дойде, аз няма да го оставя тук сам! Да!
РОХИНИ: Не бъди твърдоглав, Баларам! Кришна не може да дойде с теб!
БАЛАРАМ (става): Защо не може да дойде?
РОХИНИ: Той трябва да отиде на друго място.
БАЛАРАМ: На друго място? Къде?
РОХИНИ: Той отива в Матхура.
БАЛАРАМ (изненадан): В Матхура?
РОХИНИ: Да.
БАЛАРАМ: Сам?
РОХИНИ: Да.
(Баларам си сваля наметалото, ядосан.)
БАЛАРАМ: Не! Аз няма да му позволя да отиде в Матхура сам!
РОХИНИ: Но как ти ще го спреш, Баларам?
БАЛАРАМ: Защо?
РОХИНИ: Той отива на фестивала в Матхура с разрешението на родителите си.
БАЛАРАМ: Това е лъжа! Как са могли да му дадат разрешение? Не знаят ли, че в Матхура го чака опасност?
РОХИНИ (отива до него и го хваща за ръката): Опасност? Каква опасност, Баларам?
БАЛАРАМ (след кратка пауза, понеже осъзнава, че се е изтървал, че знае): Всички знаят, че царят на Матхура, Камса, е жесток и безсърдечен. Вчера по време на обяда нали майка Яшода сама каза, че положението  в Матхура не е подходящо за деца? Тогава как са му позволили да отиде? Още сега ще ида и ще питам майка Яшода защо го пуска на такова опасно място. Ще питам и Канха защо той се е съгласил да отиде сам, без мен!
(Рохини клати глава безпомощно, чуди се как да го спре.)
БАЛАРАМ (вика): Канха! Ей, Канха! Канха!
РОХИНИ: Не викай, Баларам! Кришна спи!
БАЛАРАМ: Спи?
РОХИНИ: Да.
БАЛАРАМ: Значи искате аз да замина, докато той спи? Не! Аз ще го взема с мен и ще отида да питам майка Яшода. Да! Канха! (тръгва към вратата)
РОХИНИ: Спри, Баларам, спри!
АКРУРА (излиза от вратата): Спри, Баларам!
РОХИНИ: Акрурджи..?
АКРУРА: Няма нужда да питаш Яшода. Защото не тя е дала своето разрешение.
БАЛАРАМ: Но майка каза, че неговите родители са му разрешили!
АКРУРА (отива до центъра на стаята): Тя е казала истината. Родителите на Кришна дадоха своето разпореждане за това.
БАЛАРАМ: Но тогава... родителите на Канха не са ли майка Яшода и Нанда Баба?
АКРУРА: Не.
БАЛАРАМ: А кои са му родители?
(Кришна идва и застава на вратата, другите са с гръб към него и не го виждат.)
Ако не са майка Яшода и Нанда Баба, тогава кои са неговите родители? Кажете ми, Акрурджи! (развълнувано) Кажете!
АКРУРА (след пауза): Принце, не искахме да ти казваме тази тайна сега. Но твоята твърдоглавост не ни остави избор. Слушай тогава: бащата на Кришна е същият този, който е твой баща. (Баларам е шокиран.) Васудевджи! (слага ръце на рамената му) Да! Вие и двамата сте синове на Васудева. И сте кръвни братя!
(Баларам е безмълвен, насълзен, Акрура пуска раменете му след малко.)
АКРУРА: Разликата е единствено в това: че ти се роди от утробата на Деви Рохини, а Кришна - от Деви Деваки. (Кришна се усмихва. Акрура слага ръце на рамената на Баларам зад него.) Ние дълго пазихме това в тайна заради безопасността на двама ви. За да не узнаят хората, че вие сте принцове от династията на Ядавите, вие бяхте скрити тук като краварчета. Но... (свива юмрук и удря безпомощно въздуха, насълзен) сега Камса узна истината за Кришна. Затова той му изпрати покана за празника в Матхура. За щастие той още не подозира за теб. Затова аз измислих такъв план, че преди Кришна да замине за Матхура, ние ще отведем теб на скришно място през нощта.
БАЛАРАМ (ядосано): Но как можахте да допуснете, че заради спасение на собствения ми живот аз ще оставя Канха в опасност и ще отида с вас на някое тайно място? Сега, когато знам всичко, за мен е още по-важно да остана с Канха. Затова ще отида там, където отива той. И никъде другаде!
АКРУРА: Принце! Това не се отнася само до твоята лична безопасност. Това засяга безопасността на твоята династия! Има само двама наследника на династията на цар Шуурсена и Васудева. Ти и Кришна! В тези тежки времена трябва да се действа в съответствие с политическите предписания. Ако не може да се спасят и двамата наследника, тогава поне единият трябва да бъде спасен!
БАЛАРАМ: Не, Акрурджи, не! Или и двамата ще оцелеят, или и двамата ще умрат!
АКРУРА: Принце, сега не е времето за емоции, сега е времето за изпълнение на твоя дълг!
БАЛАРАМ: Да! Вие сте прав! Сега е времето за изпълнение на моя дълг. В този момент моят дълг на по-голям брат е да стоя до моя по-малък брат и да го защитавам! Не трябва да го оставям сам във време на беда. Добре е, че ми разказахте за нашата родствена връзка. Иначе аз винаги съм чувствал, че съм се родил заради Канха и че той е моят Бог. (допира длани и гледа нагоре, плачейки) Моят Бог...
АКРУРА: Принце, как да ти обясня?! Това е просто емоция, а не интелигентност!
БАЛАРАМ: От какъв смисъл е интелигентността в отношенията между братя, Акрурджи?
АКРУРА (ядосано): Принце, не искам да споря. Това е заповед на вашите родители. И ваш дълг е да им се подчините!
БАЛАРАМ: Но чуйте едно нещо! Сега моят баща е в затвора. Той не е свободен, а е заточен в тъмницата. В това безпомощно състояние, той може да бъде накаран да каже каквото и да е. Аз не мисля, че те са дали тази заповед по своя воля. Дори и да е тяхна заповед, аз не се считам за длъжен да я изпълня! Що се отнася до дълга, аз имам само един дълг в този живот и той е да бъда с Кришна и да го защитавам! Канха не е просто моят по-малък брат. Той е моят Бог! Затова аз не мога да го оставя. Достатъчно! Елате с мен! Аз ще му разкажа всичко! Да вървим!
(Тръгва и на вратата вижда Кришна.)
КРИШНА: Няма нужда да ми разказваш нищо. Аз чух всичко, стоейки тук.
(Кратка тишина, всички са застинали.)
БАЛАРАМ: Тогава кажи ми, прав ли съм?
КРИШНА: Да, братко. (влиза по-напред)
БАЛАРАМ: Тогава кажи им, че ще бъде така, както аз казвам!
КРИШНА: Разбира се, ще бъде така, както ти кажеш! В този живот ти си моят по-голям брат. Затова, да изпълнявам твоите заповеди и да следя другите да им се подчиняват – това е мой дълг. Акрурджи, няма нужда да се тревожите толкова за нас.
АКРУРА: Канха, какво говориш? Вие не осъзнавате колко сериозна е ситуацията! Това не са детски игри. Използвайте своята интелигентност. Това е въпрос на живот и смърт!
КРИШНА: Акрурджи, Вие сте прав, добре е човек да използва интелигентността си, но когато някой я използва, за да манипулира живота и смъртта, той забравя, че животът и смъртта са в ръцете на Създателя! Ако на човек е съдено да умре, той ще умре даже на безопасно място, Акрурджи. Затова не се опитвайте да ни изплашите с идеята за смърт. Ние двамата с Баларам заедно ще отидем в Матхура. Без съмнение ще отидем там, защото след като чух толкова много за него, аз горя от нетърпение да се срещна с цар Камса. Това е моето решение. Ти също ли мислиш така, братко?
БАЛАРАМ: Да.
КРИШНА: От всичко, което чух, не ми хареса едно нещо, Акрурджи. Как можахте да кажете такава голяма лъжа?
АКРУРА: Лъжа? Каква лъжа?
КРИШНА: Вие казахте, че Яшода не е моя майка. Акрурджи, от самото ми раждане до днес Яшода беше моя майка и тя завинаги ще остане моя майка.
АКРУРА: Но твоето раждане...
(Яшода, подкрепяна от Нанда, идва и застава на вратата, изглежда измъчена.)
КРИШНА (прекъсва го): Акрурджи, не знам кой ме е родил, но доколкото аз помня, първият човек, който да ме нарече свой син, бе майка Яшода. Тя ме държеше в скута си и ме хранеше. Тя ме държеше за ръката и ме учеше да ходя. Това бе тя, моята майка Яшода, Акрурджи! Която ми пееше сладки приспивни песни (затваря очи за миг). Това бе моята майка Яшода, нали, Акрурджи?
ЯШОДА (плачейки, влиза, следвана от Нанда): Спри! В името на Бога, спри! Не наранявай сърцето ми още повече! Не мога да слушам повече това! Ще умра!
(Пада, Нанда я хваща, другите ги заобикалят. Кришна хваща ръката й.)
КРИШНА: Майко! Майко! Повярвай ми! Където и да отида, независимо колко далеч от теб ме отведе моят дълг, докато аз съм на тази земя, където и да се намирам, аз винаги ще бъда твой син, майко! Винаги ще бъда твой син.
СЦЕНА 5
(Радха седи замислена и чака Кришна.)
РАЗКАЗВАЧ: Шри Кришна изпрати послание до Радха, че иска да я види за последен път, преди да си отиде. Тя дойде на брега на Ямуна, където бе тяхното любимо място за среща, и го чакаше с натежало сърце.
(Той идва тихо. Тя чува стъпките му, вижда стъпалата му и поглежда нагоре да го види.)
РАДХА: Ето, аз дойдох. Говори, какво искаше да ми кажеш?
КРИШНА (пристъпва напред): Нищо, просто исках да взема твоето разрешение, за да замина.
РАДХА: Ти си дошъл за моето разрешение или за моя живот?
КРИШНА: Радхе, нашите тела може да са разделени, но ние сме една душа. Тази раздяла е само на телата.
РАДХА: Но какво ще стане с мен след раздялата? Помислил ли си за това?
КРИШНА: Да. Но ние трябва да изпълним тази игра, която е предначертана от съдбата. Аз трябва да довърша задачата, която съм започнал. Ти знаеш това.
РАДХА: Да, знам това. За теб твоят дълг е по-важен от Радха. Но ти не знаеш, че за Радха няма нищо по-важно от теб! Тя няма нищо друго. Всички задължения на Радха, всички задачи, всички нейни надежди и желания, нейните молитви и обожания биват предложени в стъпалата на Кришна. А сега ти искаш да отнемеш от мен тези свети стъпала. Както след свещената ягня остава само пепел, така след твоето заминаване във Вриндавана от Радха ще остане само пепел. Ти не можеш да разбереш болката от раздялата. Само влюбената може да я разбере.
КРИШНА: Защо само влюбената? Сърцето на любимия също преживява мъка от раздялата.
РАДХА: Не така силно. Любимият понася тази болка със своята мъжественост, но влюбената има само една подкрепа: нейният любим. А ако той я изостави, как може тя да понесе болката? Тя има нужда да се отърве от болката, като склони глава и плаче на неговото рамо. А така, тя дори не може да плаче пред другите, за да не позори своя любим. Ти ще бъдеш зает или с изпълнението на твоя дълг, или с политика, или на бойното поле, в обществото или с установяването на дхарма. Но твоята Радха ще бъде изгубена в обширната пустота на самотата. Пред кого да разкрие болката в сърцето си?
КРИШНА: Пред мен.
РАДХА: Пред теб?
КРИШНА: Да, пред мен. Радхе, където и да съм – в гората, в двореца или изпълням дълга си на бойното поле, аз ти давам думата си, че ще идвам всяка нощ в сънищата ти. Ще се срещаме всеки ден.
РАДХА: Но аз ще сънувам, ако мога да заспя, нали? Ако влюбената жена може да спи спокойно, когато е разделена от любимия, това е оскърбление към любовта й.
КРИШНА: Не. Ако ти вярваш в срещата с твоя любим, тогава твоята любов няма да бъде оскърбена нито в ада, нито в небесата, нито в света на сънищата.
РАДХА: Колко си коравосърдечен! Опитваш се да ме успокоиш със сънища. Понякога се питам защо напуснах Голока и се спуснах във Вриндавана, за да изпитам тази болка? Щеше да е по-добре да остана там с твоята безсмъртна форма и от там да гледам твоята божествена лила като човек на Земята. Защо аз, полудяла от любов, те последвах в този смъртен свят?
КРИШНА: Аз знам защо.
РАДХА: Защо?
КРИШНА: За да мога аз да изпитам радост, бъдейки в твоята компания на тази жестока земя. Ти дойде, за да ме дариш с щастието от твоята безкористна любов в тази среда на жестокост и алчност. Твоето идване тук направи възможно това да изпълним божествената лила на любовта, заради която тази моя инкарнация ще бъде наречена въплъщение на Любовта. Иначе, в тази инкарнация аз трябва да изпълня много трудни задачи на тази смъртна земя.
РАДХА: Мога ли да те питам нещо?
КРИШНА: Какво?
РАДХА: Ти казваш, че си подвластен на любовта на твоите преданоотдадени?
КРИШНА: Да.
РАДХА: Че ти винаги изпълняваш това, което те искат?
КРИШНА: Разбира се.
РАДХА: А ще ме послушаш ли, ако ти кажа да не ме оставяш и да не си отиваш от Вриндавана? Ще се съгласиш ли на това?
(Кришна първо гледа сериозно, после се усмихва.)
КРИШНА: Ако ми заповядаш, тогава ще се подчиня, разбира се.
РАДХА: Добре тогава, заповядвам ти да ми обещаеш, че ще останеш тук с мен.
КРИШНА (след малка пауза): Добре. Обещавам ти – няма да си отида без твоето разрешение.
РАДХА (усмихва се): Тогава седни до мен и ми посвири на флейтата. Това е.
КРИШНА: Както пожелаеш!
(Кришна сяда, Радха обляга глава на рамото му и той почва да свири. Боговете идват и клякат встрани с допрени длани, гледайки Радха. Кришна ги вижда, спира да свири и се усмихва. Радха е изненадана.)
ИНДРА: Защити ни, о, майко! Защити ни, майко!
БРАХМА: Майко, ти си Майката на Вселената. Ти поддържаш всички живи същества. Ти си скритата сила на Господ Кришна. И ти знаеш, че това въплъщение на Господа е предназначено да унищожи злото и да установи дхарма.
ИНДРА: Нашият Господ се въплъти на тази Земя, за да защити мъдреците и да унищожи демоните. Майко, ако ти го задържиш сега в този критичен час, всички живи същества ще потърсят твоята помощ.
БРАХМА: Как можеш да гледаш децата ти как горят в огньовете на греха и злото? Майко, молим те, защити децата си! Ние всички те молим да освободиш Господа. Ние всички сме твои деца, майко. Прости ни за дързостта! Ние те умоляваме отново и отново. Молим те, приеми нашата молба, майко!
(Боговете се покланят.)
РАДХА (към Кришна): Ти бе победен и затова извика боговете на помощ?
КРИШНА: Ха. Не съм извикал никого. Сега ти постъпи така, както считаш за правилно за теб и твоите деца.
РАДХА: Ти знаеш, че най-голямата слабост на една жена е нейната любов към децата й. Ти ме хвана в капан чрез тази любов към децата. (към боговете) Приемам вашата молба. Благославям ви! (прави жест с ръка)
ИНДРА: Слава на майката на Вселената Шри Радхарани ки!
БОГОВЕ: Джей!
ИНДРА: Слава на майката на Вселената Шри Радхарани ки!
БОГОВЕ: Джей!
ИНДРА: Слава на майката на Вселената Шри Радхарани ки!
БОГОВЕ: Джей!
(Тя не се радва, а плаче. Те си отиват. Радха и Кришна се поглеждат, тя му се усмихва и му прави жест да станат. Изправят се и се гледат, тя почва да рони сълзи.)
РАДХА: Мога ли да поискам нещо?
КРИШНА: Да.
(Тя кляка и вдига шала си с две ръце, като да проси.)
РАДХА: Обещай ми две неща, преди да си отидеш.
КРИШНА: Какви?
РАДХА: Първо, не само в моите сънища, но и в реалността, докато аз съм на тази Земя, ти единствен да живееш в моето сърце във всеки миг.
КРИШНА: А второто?
РАДХА: Второ, преди да напусна тази Земя, искам да видя още веднъж твоите стъпала.
КРИШНА: Обещавам ти. Но искам и ти да ми дадеш едно обещание.
РАДХА (с допрени длани): Заповядай ми!
КРИШНА: Да не плачеш.
(Тя си изтрива сълзите, но се появяват нови и нови.)
РАДХА: Това е много трудно!
(Кришна се навежда и й маха сълзите.)
КРИШНА: Радхе, всяка твоя сълза ще бъде препятствие на моя път на дълга. Затова ми обещай.
РАДХА (трие си сълзите): Повече няма да проливам сълзи. Обещавам ти.
(Докосва стъпалата му. Той я благославя и полека тръгва назад и излиза, тя докосва праха от земята, където е стоял той и я слага върху главата си, после затваря очи и държи ръцете на сърцето си. Полека Радха пак сяда и така известно време е замислена и тъжна. Гопите, начело с Лалита и Вишака пристигат, тичайки.)
ЛАЛИТА: Радха! Радха!
ВИШАКА: Радха!
ГОПИ 1: Ей, Радха!
ЛАЛИТА: Какво правиш тук съвсем сама?
ВИШАКА: Чакаш ли някого?
(Радха не отговаря, още гледа в пространството.)
ГОПИ 1: Глупаво момиче! Кого чакаш? Нима не знаеш нищо? Твоят Канея си отива завинаги от Гокул!...
ВИШАКА (към Лалита) Тя на себе си ли е или не? Даже след като чу, че Канха си отива, тя продължава да гледа в една точка. Тя наистина ли е объркана?
ЛАЛИТА: Радха! Радха! (хваща я за раменете и леко я разтърсва, Радха само за миг я поглежда) Радха! Чуваш ли ме? Чу ли какво казахме?
РАДХА (отговаря, но продължава да гледа в точка): Да.
ЛАЛИТА: Да? Тогава ти знаеше за това? Че Канха заминава от Гокул?
РАДХА: Да.
ЛАЛИТА: И въпреки това все още седиш тук?
РАДХА: А къде да отида?
ЛАЛИТА: Върви да го спреш! Спри го!
РАДХА: Ако можех да го спра, то със сигурност бих отишла. Но Лалита, той няма да спре.
ЛАЛИТА: Ти се видя с него?
РАДХА: Да.
ЛАЛИТА: Той дойде тук?
РАДХА: Да.
ЛАЛИТА: И какво се случи?
РАДХА: Той си отиде.
ЛАЛИТА: И ти не го спря?
РАДХА: Исках да го спра.
ЛАЛИТА: И?
РАДХА: Той си отиде.
ЛАЛИТА: Отишъл си е! И ти му разреши да си тръгне?
РАДХА: Да.
ЛАЛИТА (извърта лицето на Радха към себе си): Радха, ти си полудяла! (укорително) Нима в любовта така просто се приема поражение? (Радха пак се обръща към точката. Лалита я побутва.) Ставай! Ела с мен. Аз ще го питам как може да разпалва пламъците на любовта в нечие сърце и след това да си отиде просто така. Това справедливо ли е? Днес пред очите на всички аз ще го разоблича. Ще разкажа на всички как той седеше с неб часове наред насаме и ти говореше сладки думи, за да те заблуди. Да видим как ще успее да те измами! Днес пред целия свят ще го принудя да приеме твоята любов. Ела с мен! (Леко я дърпа за ръката, но Радха седи здраво и не мърда.)
РАДХА: Не. Няма да дойда.
ЛАЛИТА: Защо?
РАДХА: Няма да обидя нито своята любов, нито моя любим пред очите на целия свят.
ЛАЛИТА (слисана): Радха! Що за любов е това? В която ти ще разрушиш себе си, но не искаш да го обвиниш!
РАДХА (леко се засмива): Лалита, лекарството за любовта – това е любовта. А не унижението. (Усмихва се и поглежда Лалита.) Ти върви! Върви и говори с него.
ЛАЛИТА (благоговейно допира бавно длани): Радха, ти си наистина благословена! Радха, ти може и да не дойдеш с мен, щом не искаш. Но аз непременно ще го накарам да даде отговор на всичко. И на него ще му се наложи да ми отговори! (Поглежда към Вишака и я хваща за ръката.) Да вървим! (Стават бързо и излизат.)
СЦЕНА 6
(Гопите са легнали на пътя, по който идва колесницата с Акрура, Кришна и Баларам. Имат твърд поглед. Колесницата спира. Колесничарят отива до гопите, вижда ги изненадан и после се връща. В този момент идват Акрура, Кришна и Баларам.)
АКРУРА: Какво се случи?
КОЛЕСНИЧАР: Господарю, тези хора са препречили пътя.
АКРУРА (рязко става и тръгва да вади меча си, но щом вижда гопите, е изненадан): Какви хора?
ЛАЛИТА: Ние!
(Кришна се усмихва. Акрура си прибира меча и слиза.)
АКРУРА: Но защо?
ВИШАКА: Защото ние няма да позволим на Канха да си отиде от Гокул.
(Кришна и Баларам се усмихват и се поглеждат.)
АКРУРА (раздразнено): Но защо?
ЛАЛИТА (изправя се и отива до него): Вижте Акрурджи, ако Вие продължавате да питате „защо“ след всичко, то колко пъти ще трябва да Ви отговарям? Достатъчно! Аз казах, че ние няма да позволим на Канха да си отиде от Гокул! Сега не питайте пак „защо“!
АКРУРА: Но девойко, ние трябва да стигнем в Матхура! Ако спираме така на всяко място, много ще закъснеем.
ЛАЛИТА: Ако бързате, тогава кажете на Канха да слезе от колесницата. А Вие можеше да продължите с нея. Ние нямаме никакво възражение.
АКРУРА: Ако Канха не дойде с мен, то цялото ми пътуване ще се окаже напразно.
ЛАЛИТА: А ако Вие отведете Канха, то целият наш живот ще бъде напразен.
ВИШАКА: Вашето име е Акрура (с нежна природа), но във Вас има толкова жестокост, колкото в змията отрова!
ГОПИ 1: Без Канха целият Гокул, Вриндавана, полята и долините, цветята и горите – всичко ще изглежда пусто.
ЛАЛИТА: Но докато сме живи, ние няма да позволим това да се случи. Затова Ви препречихме пътя. Ако Вие се каните да отведете Канха, можете да преминете с колесницата си върху нас. Защото ако Канха си отиде оттук, ние и без това няма да останем живи.
ГОПИ 2: Почтени Акрура, не постъпвайте с нас така жестоко, умолявам Ви! Смилете се над нас! Моля Ви, не постъпвайте с нас така жестоко!
АКРУРА: Аз не постъпвам жестоко с никого! Аз изпълнявам заповедите на родителите на Канха. А да изпълнява техните заповеди – това е също и негова дхарма.
ЛАЛИТА: Не ни обяснявайте за дхарма! Ние сме скромни гопи и няма да разберем нищо от това. (плаче) Аз знам само едно: когато човек запали любовта в сърцето на някого, а след това бяга, това не може да се нарече дхарма. Това е голям грях! Измама!
ВИШАКА: Защо говориш на него? Вижте само коравосърдечния Канха! Той само мълчи и гледа цялото представление, и нищо не казва.
ЛАЛИТА (към Кришна): Защо не казваш нищо на почитаемия Акрурджи?
КРИШНА: Аз не мога да му кажа нищо.
ЛАЛИТА (ядосано): Защо не можеш да му кажеш нищо?
(Кришна слиза усмихнат и идва до нея.)
КРИШНА (към гопите): Защото това е заповед на моите майка и баща. Затова аз не мога да сторя нищо друго, освен да отида с него.
ЛАЛИТА: Когато ти свиреше на флейта и ни хващаше в капана на твоята любов, тогава ти не помисли ли, че някой ден ще ти се наложи да си отидеш по заповед на твоите родители? Когато ти завърза тази връзка на любовта между нас, не помисли ли, че при теб има и други задължения? И че за да ги изпълниш, някой ден ще ти се наложи да скъсаш отношенията си с нас?
КРИШНА: Но аз не съм казал, че ще скъсам отношенията си с вас!
ЛАЛИТА: Но ти си отиваш и ни оставяш! Нима това не се нарича късане на отношения?
КРИШНА: Ако вие считате, че тази връзка на любовта ще се подсилва, само ако аз остана тук, и ще отслабне, ако аз си отида оттук, то вие не сте разбрали връзката на любовта. И не сте разбрали значението на вечната любов. Това означава, че вие никога не сте ме обичали!
ВИШАКА: Какво каза? Че ние никога не сме те обичали?! Ако не те обичаме, тогава защо са тези сълзи, тази болка и мъка?
(Усмихва се, отива до Вишака, изтрива й сълзите, клатейки глава и после говори на всички.)
КРИШНА: Тези сълзи, тази болка и мъка – това е само нещастието на привързаността. Затова да преградите така пътя – това не е знак за истинска любов. Това е само проява на вашата привързаност!
(Лалита застава пред него ядосана и сочи гопите.)
ЛАЛИТА: Това, което ти наричаш привързаност, това е безпомощността на любовта! Това е жертва заради любовта!
КРИШНА: Каква жертва?
ЛАЛИТА: Жертвата на нашите животи. Ние няма да можем да понесем раздялата от теб. Затова ще се простим с живота си под колелата на твоята колесница! Ако искаш да си отидеш, мини върху телата ни с колесницата си!
КРИШНА: Ако вие мислите, че това ще е победата на любовта – да ме спрете от това да изпълня своя дълг, то вие никога не сте разбрали любовта. Как тогава можете да обичате?
(Клати глава, отива до гопите и ги вдига една по една.)
КРИШНА: Стани. Стани. Стани... Запомнете – любовта никога не е препятствие по пътя на дълга. Истинската любов е помощ за любимия по пътя на дълга. Тя е неговата подкрепа, неговата сила! Тя не пролива реки от сълзи по неговия път! Аз винаги съм мислел, че ще прекарам целия си живот върху силата, дадена от вашата любов. Мислех си, че ще скрия вашата любов в дълбините на сърцето си, така че когато алчността, егоизмът и насилието на хората, с които ще трябва да общувам във фалшивата среда на политиката и дворците, започне да ме потиска, аз да мога да погледна в сърцето си и да намеря утеха и мир във вашата чиста и безсебична любов. Така че тя да засили наново моята вяра в красотата на живота. (Клати с глава и въздъхва.) Но... сега аз мисля, че съм сгрешил. Очаквал съм любов от тези, които не знаят какво е любов.
ЛАЛИТА: Ти си много егоистичен!
КРИШНА: Защо?
ЛАЛИТА: Твоите думи сега няма да ни позволят дори да умрем! Казвайки това, ти ни принуди да продължим да живеем, за да пазим жива твоята любов в сърцата си с надеждата, че лекият ветрец на нашата любов ще прави живота ти спокоен във всеки миг. Но ти не ни даде дори и намек за това дали в бъдеще ще видим някога сянката от твоите стъпала или ще прекараме целия си живот в празнота.
КРИШНА: Не. Вашият живот няма да бъде празнота. Аз ще се върна още един път!
ЛАЛИТА (с допрени длани): Това ни е достатъчно. Ние ще живеем с надеждата на това обещание.
КРИШНА: Вярвайте ми! Моето обещание не е лъжливо.
(Лалита се покланя. Кришна допира длани, също и другите гопи.)
КРИШНА: Добре.
(Той ги оглежда и продължава по пътя, следван от Акрура и Баларам. Гопите гледат с допрени длани след него, после клякат и допират чело и ръце до земята.)