Картини от една изложба...
И в огъня щом се запролети...
Кога? - Откриването е на 21.12.2021 в 20
ч.
Къде? - Чифте амам - центъра на Скопие,
Северна Македония
.........................
Това е нещо, което.... трябва да се
види.
Да!
Впрочем Премананда надзърна в кухнята на
събитието...
Следващите няколко фотоса са една
симпатична възможност да усетим атмосферата на работния процес по създаването
на изложението...
Мевляна Джалалудин Руми пише стиховете си на три езика. Турски, персийски и
арабски.
На персийски език „шеб“ (произнесено шеб) означава „нощта“. „Арус“ е
„сватба“.
Така Seb-i Arus или Sheb-i Arus е персийско словосъчетание, което се
разбира като „сватбена нощ“.
Мевляна не говореше за нищо друго освен за любов до деня, в който напусна
този свят.
Защото Любовта обича да обича и обича без да разделя никого.
Ето защо денят на неговото напускане не е край, той е начало на едно друго
раждане.
Всеки 17 декември, нощта на напускането на Мевляна, хиляди хора от цял свят
се събират в мавзолея на Мевляна от 13-ти век, за да отпразнуват Шеб-и Арус,
неговия „сватбен ден“, неговото сливане с любимата му, с Божественото.
В последните му часове, съпругата на Мевляна го моли да не напуска, да
помоли Бог да му позволи да остане тук още малко. Отговорът на Мевляна бе
следният:
- Нима аз съм крадец? Откраднал ли съм нещо от някого? Това ли е причината
да искаш да ме затвориш тук и да ме предпазиш от това да се слея с любовта ми?
Ето какво е неговото отношение към смъртта. За него тя е освобождаване от
клетката на тялото; моментът, когато птицата на душата отлита свободно. Така е
за душата, осъзнала своята Божествена природа и свободна от всички земни
желания.
На пътя на Мевляна, Seb-i Arus е празник, фестивал на любовта, на
красотата, изживявана във всеки миг от Влюбените в Бог.
Според учението на Мевляна, хората се раждат два пъти, веднъж от майките си
и втори път от собствените си тела. Истинското раждане е второто, духовното
раждане.
Дервишите Мевлеви, ръководени от духовен водач, живеят като членове на
Ордена Мевлеви, според принципите на неговото учение. Те минават дълъг период
на духовен стремеж, служене, посветеност и израстване, преди да могат да
участват в танца Сема, за който се обличат в бяла дреха и носят висока шапка.
Шапката символизира гробницата на плътта, а бяла дреха е нейният саван.
Вчера чудото Сема се завъртя в йога зала Нараяна, където Мевляна и Пепси
Баба благословиха всички влюбени в Бог.
Един ден един човек се примолил на Дзен
наставника Иккю:
— Учителю, ще бъдеш ли така добър да ми напишеш няколко мъдри и възвишени максими, да си ги имам и препрочитам?
Иккю взел четката и написал думата
„Внимание”.
— Какво? Това ли е всичко?! Само
внимание? – Почудил се човекът. – Няма ли да добавиш още нещо…?
Тогава Иккю написал два пъти същия
йероглиф: „Внимание. Внимание.”
— Е, добре, – промълвил човекът, доста
разочарован. – Но да ти кажа, аз не виждам кой знае каква дълбочина или мъдрост
в това, което ти току-що написа.
Тогава Иккю написал същата дума три пъти:
„Внимание. Внимание. Внимание.”
Човекът вече се ядосал и викнал: – Какво
толкова означава тази дума: „внимание”?
— „Внимание” означава „да се превърнеш
във внимание” – отвърнал кротко Иккю.
.....................................................
Дзен и умението да пренесеш тишината
посредством думи...
Внимание!
Второто издание на книгата
"Му" на Кану - Перица Георгиев е вече факт.
Дзен притчи, беседи върху медитация и
себеосъзнаване...
256 страници изворна мъдрост.
Издава Арт къща Премананда
Скъпи приятели, търсете книгата МУ в книжарниците на Хеликон в страната.
Онлайн поръчка на сайта на Списание 8 https://bit.ly/3sdL7Nx
на сайта на Портал12 www.portal12.bg
както и на www.ozon.bg и www.store.bg или на нашата фейсбук страница тук.
Монах попита Джошу:
"Има ли кучето природата на Буда?"
Джошу каза: "Му!"
По същество коан е парадоксално изказване, използвано в дзен като център на концентрация в
медитацията. Парадоксалният характер на коана е от съществено значение за
неговата функция: да разбие конвенционалния модел на работа на ума.
Коаните са въпроси, които не се поддават
на концептуален анализ. Решаването им търси от медитиращия директно изживяване.
В този смисъл, въпросът: "Има ли кучето природата на Буда?", е покана
към Джошу да използва собственото си вникване в реалността и силно ограничава
възможните отговори.
Защо?
Предвид това, че в будизма Буда-природата е природата на всички живи същества, а "всички
същества" не са само
"всички хора", то очевидният отговор на въпроса е "Да". Но Джошу
казва: "Му!".
Тогава?
С утвърдителен отговор Джошу ще се
ослони на традиционното учение, а не на лично разбиране и това няма да е
отговор на предизвикателството на коана.
С "не" – ще отрече писанието.
Именно тази невъзможност да се даде
задоволителен концептуален отговор е парадоксалната природа на коана. Коанът
създава противоречиви ситуации, за да предизвика отговор отвъд концептите на
ума. Така отговорът на коана никога не е нещо, което може да дойде като
умозаключение. Отговорът трансцендентира ума.
И тук отговорът на Джошу е:
"Му".
Какво е "Му"?
Най-често Му се превежда като "Не",
въпреки че някои твърдят, че значението му е по-близо до "Не е".
Други казват, че е по-близо до "Нищо".
Поколения учители от Дзен са
открили, че Mу е мощно средство
за преодоляване на концептуалната мъгла на ежедневния ум.
Да се посветиш на решаването на коан
означава да си отворен и готов да промениш цялостния спереотип на мислене. Ето
защо решаването на коана често значи просветление.
В този диалог ученикът пита за природата на Буда!
Когато ученик постави въпрос, учителят
гледа от кое съзнание ученикът поставя въпроса. Ето защо може да се каже, че
учителят не отговаря на въпрос, той отговаря на човек. Според това в какво
съзнание е ученикът, от това съзнание идва и въпросът. Целта на учителя, ако
изобщо има такава, е да разбие фрагментарния, едностранен модел на мислене и
възприемане на ученика и той използва всяка възможност за това.
Такава възможност се явяват коаните,
които, разбивайки конвенционалното мислене, отварят възприятия за едно съвсем
ново измерение на съществуването.
Коанът е препятствие в ума на ученика,
което трябва да бъде преодоляно.
Коанът е въпрос, решението на който
идва като лично изживяване, отвъд полето на ума.
Коанът е врата, която се отваря
единствено с медитация.
Решаването на коана се състои в
изтриването на това, което мислиш, че си. Това може да отнеме време, а може
да стане и в един миг. Дали е решен коанът или не, това потвърждава учителят,
предвид това, че ученикът може да няма достатъчно дълбоко различаване, за да
разбере дали наистина е зърнал лицето на Луната иззад завесата от облаци на ума
или просто е влязъл в друга ментална мъглявина.
А дали "Му" е толкова
необичайно, колкото изглежда на пръв поглед? Дали коаните не са част от живота
или по-точно казано, дали животът в своята същност не е точно един коан? Има
множество ситуации и въпроси в еждневието, за които и утвърдителен, и
отрицателен отговор биха били подвеждащи, защото самият въпрос по начало е
подвеждащ. Тогава идва "Му" и изцяло отрича валидността на самия
въпрос.
"Mу" е покана за преминаване
отвъд ограничителната перспектива на самата концептуализация и за влизане в
директен контакт с реалността – предрефлективното съзнание.
В Риндзай-школата решаването на "Mу"
се счита за посвещение в практиката
на Дзен.
"Mу" изцяло променя възприятията с това, че трансцендентира дуализма.
Разбира се, има много други средства
за отваряне на ученика към реализация; това е само един конкретен, много ефективен начин.
В заключение ще кажем, че да се
изучават коаните би могло да е интересно занимание, но в действителност
истински важното е да се вникне в това, към което те сочат.
Из "МУ"
Кану - Перица Георгиев
Дали този свят, някога те е учил да се запиташ кой
си ти всъщност?
…………………..
Хм…
Още
с раждането си човек идва в семейство, от което ще получи определено възпитание,
ще има отношения, които ще му формират определена психика, а после ще навърши
възраст, в която ще започнат отвсякъде да го натискат да прави нещата, които обичайно
всички правят на тази възраст.
Ние живеем
живота си като влак на релси, който си знае коловоза и върви по разписание.
Никъде в цялата схема няма място за теб. За това, което искаш, ако изобщо ти
остане време да видиш дали ти, като този, който си, искаш нещо.
Така
ти създаваш един
аз, изцяло дефиниран с мерките и формите на едно тяло. Със спомените от една
житейска история. С травмите на едно възпитание.
Селектираш случващото се по важност, на принципа „харесва
ми - не ми харесва“ и формираш ценностна система върху същия двойствен модел.
Гравитираш около желания за преживяванията с
етикет „харесва ми“.
Страхуваш се и старателно избягваш преживявания с етикет
„не ми харесва“.
Живееш живот, изцяло подчинен на утвърждаването на
една успешна личност, която да функционира идеално в обкръжаващия я свят. Блъскаш
се между понятия за добро и лошо, опитвайки се да поддържаш някакъв невъзможен его-еквилибриум.
Опитваш се да удовлетвориш всички, но и ти като
магарето на Буридан, никога да достигнеш моркова, защото критериите и
изискванията непрекъснато растат, а в това непрекъснато надбягване с околния
свят, така и не забелязваш кога животът отмина, преди изобщо да е започнал.
И тогава…
Тогава идва време да напуснеш живота!
И ти го напускаш точно толкова заспало, колкото си
го и живял.
Освен ако…
Освен ако не срещнеш някой, който изцяло да ти
преобърне посоката….
…………….
Обществото може да създаде от теб един идеално смазан
механизъм, който да прави всичко, което трябва, както трябва, където трябва, когато
трябва, но ако се вгледаш по-дълбоко, ще видиш, че обществото с всичките му
мурафети не е успяло да нарисува в теб пейзажи от един удовлетворяващ начин на
съществуване.
Защото…
„Всички те
обичат заради себе си, а АЗ те обичам заради теб самия.“
И тогава, в безкрайното си състрадание и любов, Бог
ще се прояви в живота ти чрез Учител, за да можеш чрез някой, който е от плът и
кръв като теб, да учиш как да реализираш истинските духовни ценности, как да
трансформираш его природата, за да засветиш с блясъка на твоята истинска
природа.
За да бъдеш това, което си, може и да не ти трябва
учител, но за да спреш да бъдеш това, което не си, ти със сигурност се нуждаеш
от него!
Кой е учителя и какво е неговото място в живота на
ученика.
„Пръст, който сочи към луната“
Една книга, съставена изцяло от лекции на Кану –
Перица Георгиев, по време на сатсанг.
Разкази от първо лице, от действителен преживян
опит, лекции върху теми, които със сигурност ще те накарат да поставиш под
въпрос много неща, които си смятал за важни и ще ти покажат истински важните и
стойностни неща за един човешки живот.
288 страници изворна мъдрост и вдъхновение.
С твърди корици и меко сърце…
Книгата те чака да я поканиш в дома си и да я
приемеш в сърцето си.
Издава „Арт къща Премананда“
Танц на цветове и форми,
Ангелски песнопения
Космическа тишина…
Поезия от багри,
с аромат на свежест…
Радост, вдъхновение, слънце, оптимизъм…
Календарът на Кану за 2022 е вече тук.
"Ако, докато той (монахът) обръща внимание на
мисловните формации, които поддържат тези мисли, в него все още възникват зли
неблаготворни мисли, свързани с алчност, омраза и заблуда, тогава той със
стиснати зъби и с език опрян в небцето трябва да повали, ограничи и срази ума
със своя ум.
Когато, със стиснати зъби и с език опрян в небцето, той повали, ограничи и
срази ума със своя ум, тогава всякакви зли неблаготворни мисли свързани с
алчност, омраза и заблуда го напускат и отшумяват.
С изоставянето им неговият ум става уравновесен, утихнал, необвързан и
концентриран. Точно както един силен човек може да сграбчи слаб човек за
главата или раменете, да го повали, ограничи и срази, по същия начин... когато
един монах със стиснати зъби и с език опрян в небцето, повали, ограничи и срази
ума със своя ум... неговият ум става уравновесен, утихнал, необвързан и
концентриран."
За всички, които я очакваха с нетърпение - бързам да съобщя: Имаме книга!
В тези наситени със случвания и катаклизми времена, всяка стремяща душа има нужда да усили своята практика, да концентрира воля и посветеност, за да поддържа жива връзката със Светлината.
Когато учителят не може да ти говори на живо, той намира начин словото му да дойде до теб чрез... книга!
Мили приятели, днес взехме книгите от печатницата, което значи, че практически от утре те могат да започнат да пътуват към своите вдъхновени читатели.
Поръчайте Вашата книга като ни пишете на premananda @ mail.bg или на фейсбук страницата Premananda art house. Изпращаме с куриер или предаваме лично, според случая...
Пожелавам на всички посветена и вдъхновена практика, за поддържане на медитативното съзнание и нека силите на Светлината да са с нас!
Ом
1. Ученикът никога не задава въпроса защо?
2. Ученикът е всякога по-дълбок от всичко, което се случва (тук говорим за
Духа на Ученика)
3. Ученикът не се храни с вегетарианска храна, а с Любовта,
единствената истинска храна - елексирът на живота.
4. В погледа на Ученика няма време и
вечност, има само Дух и Истина.
5. В Ученика няма
способност за гняв. Гневът е изгубен
някъде по пътя. По кой път? Пътят на Любовта няма гняв.
6. Когато Ученикът иска да говори на Бога, той се моли по
съкровения начин. Какво означава това? По закона на необятната Любов.
7. Ученикът познава закона на вярата, а той гласи: това в което вярваш, това отключваш.
8. Ученикът никога не осъжда. Забележки прави. Всеки, който осъжда, ще бъде трижди осъден.
9. Ученикът вижда Бога навсякъде и Бог го вижда.
10. Ученикът знае, че здравето е част от тялото на Христос или
тялото на Любовта. Той знае, че болния оздравява, когато е достоен за изцеление (вътрешна промяна).
11. Ученикът посреща трудностите с усмивка.
12. Ученикът е разумен, това означава.. той изплаща кармата с
търпение, неразумният със
страдания.
13. Ученикът не е щастлив и радостен, той е истинен.
14. Ученикът знае, че в сравнение с Любовта знанието е
невежество. Ето защо той действа с Любов т.е. действа с Бог.
15. Ученикът знае, че единственото реално осигуряване и в този
живот и във вечността е Любовта.
16. Ученикът е пробудено същество. Какво означава това? Той
първо живее правилно, а после се учи.
17. Ученикът вярва в Истината, а не в звездите или бъдещето. Без истината твоите звезди ще угаснат, а бъдещето ти ще бъде в упадък.
18. Ученикът знае, че истинския спасител на човека никога не е
външно явление. Истинският спасител е дълбоко вътрешно явление. Ако имаш
Любовта това е Бог, това е твоето спасение.
19. За Ученика отчаяние
няма. Отчаянието е забранено, то не съществува.
20. Ученикът знае, че злото бяга от молитвата т.е. огненото
слово. Интезивната молитва е огън всепояждащ.
21. Ученикът има истинска Любов и затова всякога сияе, защото
Любовта му не зависи от другите, така той живее в Бога и там е мястото на
Истинската Любов.
22. Ученикът е неспособен и на най-малкото зло-нито в мисълта
си, нито в чувствата си, нито в действията си. Най-малката омраза към нещо
прекъсва връзката с Бога и Учителя.
23. Ученикът е търпелив. Когато търпиш злото ти го побеждаваш
т.е. овладяваш. Бог побеждава не със силата си, а с търпението си т.е. със
силата на Любовта.
24. Ученикът знае, че с Любов и Молитва той е по-силен от всичко
т.е. от света.
Елеазар Хараш
