Това да нямаш какво да ядеш, не е сиромашия

Успехът и рангът са тежко бреме за дервиша

В неговата практика на абсолютна сиромашия,

той вижда величието на Възлюбения.
Мевляна

The Master speaks...
Абсолютна сиромашия. Това да нямаш какво да ядеш, не е сиромашия. Абсолютна сиромашия е да е привързан към успех и ранг, някакъв сциален трип. Защото социалният трип е бреме за дервиша. Той за това практикува абсолютна сиромашия. Тази сиромашия е вътрешна, той не е сиромах външно. Може от вън да има пари, не е такава сиромашия. Непривързаност към социалният трип. В тази непривързаност към социалния трип, той вижда Възлюбения. Защото ако си привързан за отношенията, социалният трип те хваща. Отношенията с хората са социален трип. Само ако си непривързан за тях, можеш да видиш Възлюбения. Защото всички тези: успех и ранг, ти правят воал, да не можеш да Го видиш. Трябва абсолютна сиромашия – практикува дервиша, че не влиза в социалния трип. Вътрешно е непривързан към това. Не го интересува. Той иска Божественото. Само Божественото го интересува, всички други неща, с които ще се описваш, ще влезеш във филм с тях, те те затварят към Божественото. И ако много сериозно влезеш в отношения, някакви филми, на теб емоциите не ти вървят към Божественото, а вървят в това нещо.

Много есенциално важно е тази поема да се разбере. Всички поеми са за всички, но ако ги разбереш есенциално, те могат да те освободят. Защото всички тези отношения, в които хората много сериозно влизат, им вярват много, се вкопчват в тях, по някой начин им затварят, не могат по-широко да погледнат, не могат да видят нещо позади тези неща. Те им стоят като залепено нещо пред теб, да не можеш да видиш Божественото. Затова всъщност се казва, че последното отношение ти е с Гуру и след това вече няма отношения на човешки план. Защото вече ако трансцедентираш и това отношение с Гуру, ти виждаш само Божественото навсякъде и няма смисъл от някакви човешки отношения. Може да обичаш хората, но не влизаш във филм като гаджета маджета. Трансцедентирал си това поле. Човек, когато изживее Божественото, той вижда, толкова необятна визия се отваря, той е цялата вселена. Ти сега искаш да го вкараш в някой филм, не можеш да го вкараш. Затова ми е малко смешно, хората се просветнали и хванали гадже. Като някакъв виц ми изглежда цялата история. Говорят правят неща, които не разбират какво говорят и какво правят. Имат някое разбиране, което според духовните закони не е релано. Защото хората всъщност страдат от илюзията. Това е есенциалното невежество.

Един просветлен човек не може да страда от това, да влезе в такъв филм. Това е абсурд. Защото, когато човек изживее просветление, неговата визия не е вече... изживяването вътрешно не му е в някаква такава... вътрешно изживява необятност. В тази необятност вече целият този социален трип, в който хората са хванати изглежда като някакво ограничено отношение. Не е истинско това. Не е реалната любов. Иначе Ромео и Жулиета трябва да са идеалната любов. Някои герои от роман на Шекспир. Хората вярват в това, както вярват в Дядо Мраз. Дядо Мраз дойде при нас...

Трябва да открият друга, трансцедентална любов. Докато не я открият, хората, не може да се разшири съзнанието. Пак ще бъде в тези схеми на матрицата. Аз и ти, ние двамата, писма дрън-дрън, ние двамата, целият свят. То е окей, хората трябва да го изживеят, сигурно има нужда, ама въпроса е в това, че любовта е различна. По-универсална. По-космическо събитие от човешките ограничения за разоплод, колкото и да са романтични. 

Кану