сряда, 22 март 2017 г.

Кой съм аз? Как да открия това?


  При един удобен случай Б. В. Нарасимха Свами, авторът на „Себереализацията”, попита: Кой съм аз? Как да открия това?
   М.: Задай този въпрос на себе си. Тялото (аннамая коша) и функциите му не са „Аза”.
   Ако отидем по-надълбоко, тогава умът (маномая коша) и неговите функции също не са „Аза”.
   Следващата стъпка ни води към въпроса: „Откъде израстват тези мисли?”. Мислите са спонтанни, повърхностни или аналитични. Те оперират чрез интелекта. Тогава, кой ги осъзнава? Така се вижда, че съществуването на мислите, тяхното ясно разбиране и техните движения биват осъзнати от индивида. Изследването води до заключението, че индивидуалността на човек работи като възприемаща мислите и тяхното последователно движение. Индивидуалността е егото, или както хората казват - „аз”.Виджнанамая коша (интелектът) е само обвивка на „Аза”, но не е самият „Аз”.
   Изследвайки по-натам, израства въпросът: „Къде е това „аз”? Откъде възниква?”. „Аз” не бях осъзнат в дълбокия сън. Едновременно с появяването на „аза”, дълбокият сън се сменя със съновидението или будността. Но сега съновидението не ме интересува. Кой съм аз, сега, в будното състояние? Ако аз произхождам от дълбокия сън, тогава „Аз” съм бил покрит с невежество. Такова ограничено „аз” не може да бъде това, което описват Писанията или за което говорят мъдрите. „Аз” съм дори отвъд „дълбокия сън”. „Аз” съм тук и сега, както съм бил докато съм спал дълбоко, също и докато съм сънувал, но без качествата на тези състояния. Следователно „Аз” трябва да съм непритежаващата качества същност, която е основа за тези три състояния (трансцендирайки анандамая коша).
   На кратко, „Аз” съм отвъд петте обвивки. Тогава, остатъкът след отхвърлянето на всичко, което е не-„Аз” е Себето, Сат-Чит-Ананда.
   П.: Как да позная или осъзная Себето?
   М.: Трансцендирай настоящото ниво на относителността. Отделното битие (аз) привидно знае нещо отделно от себе си (не-аз). С други думи, субектът съзнава обект. Виждащият е дрик, а видяното е дришя. Трябва да има някакво единство, лежащо под тези две, което се проявява като „его”. Това его е с природата на чит (интелигентност), а ачит (неодушевените обекти) е отричане на принципа чит. Следователно подлежащата същност е сродна със субекта, а не с обекта. Търсейки дрик, докато всичко дришя изчезне, дрик ще става все по-фин докато не остане единствено абсолютният дрик. Този процес се нарича дришя вилая (изчезването на обективния свят).
   П.: Защо обектите (дришя) трябва да се елиминират? Не може ли Истината да бъде осъзната, запазвайки обектите, както са си?
   М.: Не. Отстраняването на дришя значи елиминацията на отделните идентичности на субекта и обекта. Обектът е нереален. Всички дришя (включително егото) са обекти. Отхвърляйки нереалното, остава Реалността. Когато въжето е бъркано за змия е достатъчно да отстраниш погрешното възприятие за змия, за да бъде разкрита истината. Без тази елиминация истината няма да изгрее.
   П.: Кога и как изчезването на обективния свят (дришя вилая) ще бъде постигнато?
   М.: Това ще се случи, когато относителният субект, наречен ум, е отстранен. Умът е създателят на субекта и обекта и е причината за дуалистичната идея. Затова, той е причината за погрешната идея за отделен аз и за последващото страдание от това.
   П.: Какво е умът?
   М.: Умът е форма на проявление на живота. Нито за парчето дърво, нито за фината машина може да се каже, че имат ум. Жизнената сила се проявява като жизнена активност, а също и като съзнателния феномен, наречен ум.
   П.: Каква е връзката между ума и обекта? Умът прави ли контакт с нещо различно от него, виз. света?
   М.: Този свят е „усещан” в будното състояние и съня със сънища или е обект на възприятие и мислене, като и двете състояния са умствена дейност. Ако нямаше движение на мисълта в будното състояние и в съня със сънища, нямаше да има „възприятие” или заключението за виждане на „свят”. В дълбок сън няма такова движение и „обектите и светът” не съществуват. Оттук „реалността на света” се създава от егото чрез внезапната си появява от дълбокия сън и тази реалност се поглъща или изчезва, когато душата възвърне истинската си природа в дълбокия сън. Появяването и изчезването на света напомнят на паяк, който прави паяжина и после си я прибира обратно. Паякът тук е основа за трите състояния: будното, съня със сънища и дълбокия сън. Този паяк се нарича Атман (Себето), докато същият, отнесен към света (който се счита, че произлиза от слънцето) е наречен Брахман (Върховен Дух). Този, който е в човека е същият, който е и в слънцето (Ша яшчаям пуруше яшчасавадитйе ша еках).
   Докато Себето или Духът е непроявен и неподвижен, няма съотнасящи се двойки от субект и обект или дрик и дришя. Ако изследването за върховната причина на появата на самия ум е интензивно, ще се окаже, че той е проявление на Реалността, която е наречена Атман или Брахман. Умът е наречен сукшма шарира или „фино тяло”, адживата е индивидуалната душа. Дживата е същността на индивидуалността. Под личност се има предвид джива. За мисълта или ума се казва, че е неин аспект или един от начините, по които дживата, бидейки вегетативен живот и по-фин аспект на това проявление, изразява себе си. Този ум винаги е с отношение към някаква материя или действащ върху нещо, което не е самия той и никога не е сам по себе си. Затова умът и материята съществуват съвместно.

Из "Разговори с Шри Рамана Махарши" за Себеизследването

Няма коментари:

Публикуване на коментар