Хората се превръщат все повече и повече в роботи

Coming soon...

"Му" - сборник с дзен истории и извадки от лекции на Кану - Перица Георгиев..

Книгата е в печатницата

Ментализация, компютризация на съществуването... Хората някак губят контакт с онова, което ги обкръжава и почват да живеят в един компютърен свят, в свят на видео игри. Така и войната се превръща в нещо такова – идат на самолет, има таргет, натискаш едно копче – умират много хора.

Не може в такъв свят, в който има такава липса на състрадание, таква липса на единство от който и да е  тип, да бъде успешен и да бъде хармоничен, да бъде истински, да бъде много добре. Не го виждам като много добре такъв свят, в който можеш да убиеш много народ с едно натискане на копче, zащото някой ти е казал и ти си като робот – извършваш, нямаш лично съзнание – ти само извършваш нещо.

Хората почват да се превръщат все повече и повече в роботи. Роботизират се. Те са роботизирани, обаче все повече започват да приличат на роботи. Почват да губят качества на съзнание, качества на близост, на състрадание. Едно отчуждение, което е в прогрес, и което е почнало още преди доста време – но става все по-дълбоко и по-дълбоко.

Роботизацията е убиване на възможността за осъзнаване. Роботизацията е унищожаване на възможността за осъзнаване. Колкото по-механични ставаме, и колкото повече роботлайк действаме, толкова по-малко сме осъзнати. По-малко емоции изживяваме, ставаме хладни и само вършим неща, в които не участваме. И това е като "непривързаност"– някои го смятат. За мен това не е непривързаност, а роботизация, и тая роботизация прихваща от компютрите. Защото, ако твоят ум непрекъснато общува с едни роботи, дружи непрекъснато с едно роботско съзнание, ти ставаш все повече робот. Ставаш все повече компютър. Ти влияеш на компютъра, ама и компютърът ти влияе на съзнанието. Не мислите ли, че има такова нещо?

Как компютърът на някакво несъзнателно ниво ти влияе и те роботизира. И колкото по-дълбоко си влязъл в компютрите, ти ставаш все по-дълбоко роботизиран в себе си и по-малко се осъзнаваш. Ставаш едно хладно същество. Уж положително, ама хладно. Казвам уж положително, защото не е истинска любов това.

Уж положителността не е положителност. Положителността, е една машина – пак машинално, пак не участваш в това. И така все едно егото оцелява – да не се наранява, да не влиза в конфликт, да не изживява  крайни емоции. И си мислиш, че си просветнат, а всъщност си компютризиран. Да, това е опасността на интелекта, от компютризиране на интелекта. Абсолютно влияние, абсолютно влияние. Трябва да осъзнаем тая възможност.

Аз не съм срещу компютрите, обаче осъзнавам как компютрите по някой начин влизат в психиката, ставаш зависим от тях. Човек без компютър все едно не е човек. Липсва ти нещо – крак, задник ти липсва. Няма ти го компютъра – без мобилен, без компютър ти си инвалид. Трябват ти тия патерици за да живееш, да се усещаш, че живееш. Имаш мощ, имаш влияние, че можеш да действаш, можеш да влияеш. Дават ти мощ. На някои ще им дадат някаква пробивност, обаче затова му взимат всички животни сокове и почват да го компютризират. Ако дадеш нещо, не може да не ти дадат нещо. Винаги има взаимност. Затова Гуру наричаше интернет – "евилнет".

Вибрирайте високо!

Който и да го е написал това - браво на него. Много ми харесва, затова ще го публикувам тук, та читателите на този блог да могат да го видят.

"Всеки вирус е нисковибрационно образувание със затворена структура на електромагнитната верига с резонансна честота приблизително 5,5 Hz - 14,5 Hz.
Той не е активен в по-високите диапазони, но вирусът умира в диапазоните от 25,5 Hz и по-високи.
За човека, живеещ с висока вибрация, тоест духовна, той не е по-опасен от острите респираторни инфекции, защото тялото на здравия, духовния човек ”вибрира” в по-висок диапазон и само понякога, по различни причини, се наблюдават отклонения в по-ниските вибрации.
Причините за това могат да бъдат различни нарушения на енергийния баланс (умора, емоционално изтощение, хипотермия, хронични заболявания, нервно напрежение и др.).

Вирусът в природата, извън тялото, не е устойчив, тъй като общият средночестотен резонанс на Земята днес е 27,4 Hz, но има места, където тази честота е намалена, тоест естествено или изкуствено създадени геопатогенни зони (болници, затвори, електропроводи, метро и обществени електрически превозни средства и др. търговски центрове, офиси, заведения за пиене и др.), където вибрациите са под 20 Hz.

ЗА ВСИЧКИ НИСКОВИБРАЦИОННИ СЪЩНОСТИ ВСЕКИ ВИРУС Е ОПАСЕН

Вибрирайте високо!

• скръбта дава вибрации - от 0,1 до 2 Hz;
• страх - от 0,2 до 2,2 Hz;
• негодувание - от 0,6 до 3,3 Hz;
• дразнене - от 0,9 до 3,8 Hz;
• смущение - от 0,6 до 1,9 Hz;
• избухливост - 0,9 Hz;
• ярост - 0,5 Hz;
• гняв - 1,4 Hz;
• горделивост - 0,8 Hz;
• гордост (мания за величие) - 3.1 Hz;
• пренебрегване - 1,5 Hz;
• превъзходство - 1.9 Hz;
• великодушие - 95 Hz;
• благодарност (Благодаря!) - 45 Hz;
• сърдечна благодарност - от 140 Hz и повече;
• чувство за единство с други хора - 144 Hz и повече;
• състрадание - от 150 Hz и повече (а жалостта е само 3 Hz);
• любов (когато човек разбира, че любовта е добро, светло чувство и голяма сила, но все още не се е научил да обича със сърцето си) вибрация - 50 Hz;
• любовта, която човек поражда със сърцето си към всички хора без изключение и към всички живи същества - от 150 Hz и повече;
• безусловна, жертвена, вселенска любов - от 205 Hz и по-горе.

В продължение на хилядолетия честотата на вибрациите (т.е. колебанията в секунда) на нашата планета е била 7,6 Hz. 
Физиците я наричат ​​честотата на Шуман. 
Учените често проверяват приборите си с нея. Човек се чувстваше комфортно в тези условия, тъй като честотата на вибрациите на енергийното му поле имаше същите параметри - 7,6 - 7,8 Hz.

Честотата на Шуман обаче наскоро започна рязко да се увеличава. Следваме динамиката: 
януари 1995 г. - 7,80 Hz, 
януари 2000 г. - 9,30 Hz, 
януари  2007 г. - 9,80 Hz, 
януари 2012 г. - 11,10 Hz, 
януари 2013 г. - 13,74 Hz, 
януари 2014 г. - 14,86 Hz,  
февруари 2014 г. - 14,99 Hz; 
март 2014 г. - 15,07 Hz; 
април 2014 г. - 15,15 Hz.

Дори ако разгледаме ситуацията от гледна точка на науката, става ясно, че човек, който не повишава вибрациите си, скоро ще напусне земния план по един или друг начин и нито високите постове, нито натрупаният капитал няма да му помогнат. Можете да увеличите вибрациите си, като работите със себе си.

Оставете страха и се отпуснете в любовта, която всички сме. Ние сме чиста радост и сме на Земята за да я преживяваме.
Смъртта е само част от живота."

**************************

Like any other virus, (COVID-19) has a low vibration with a closed electromagnetic circuit structure, with a resonance frequency of approximately 5.5 Hz - 14.5 Hz. In the higher ranges it is not active and, from the 25.5 Hz and higher ranges, the virus dies ....

For a person who lives in high vibrations, that is, in the Soul, it is not more dangerous than acute respiratory infections, because the body of a healthy man "vibrates" in the higher ranges. Only occasionally, for various reasons, it slides in lower vibrations.

The reasons for this can be various disorders in the energy balance ... (fatigue, emotional exhaustion, hypothermia, chronic diseases, nervous tension, etc.) ....
The virus in nature, outside the body, is not resistant ...

The total average frequency resonance of the Earth is today 27.4 Hz, and therefore it would be destructive to the virus, but there are places where this frequency is reduced, that is, geopathic zones created naturally or artificially ... (hospitals , prisons, power lines, subways and public electric vehicles, shopping malls, offices, drinking places, etc.) where vibrations fall below 20 Hz ...

FOR LOW VIBRATION HUMANS THIS VIRUS IS DANGEROUS ...

PAIN - 0.1 to 2 Hz;
FEAR - 0.2 to 2.2 Hz
RESENT - 0.6 to 3.3 Hz
IRRITATION - from 0.9 to 3.8 Hz;
DISORDER - from 0.6 to 1.9 Hz;
HIGH TEMPERATURE - 0.9 Hz;
START OF FURY - 0.5 Hz,
RAGE - 1.4 Hz;
PRIDE - 0.8 Hz;
PRIDE (megalomania) - 3.1 Hz;
ABANDONMENT - 1.5 Hz;
SUPERIORITY - 1.9 Hz;
Instead..
GENEROSITY - 95 Hz;
GRATITUDE (thanks) - 45 Hz;
GRATITUDE OF HEART - 140 Hz and more;
SENSE OF UNITY WITH OTHER PEOPLE - 144 Hz and more;
COMPASSION - 150 Hz and above (but mercy is only 3 Hz);
LOVE (as is often said with the head), that is, when a person understands that love is a good feeling, bright and of great strength, but has not yet learned to love with the heart, the vibration - 50 Hz;
THE LOVE that a person feels with his heart towards all people without exception and all living beings - from 150 Hz and more;
UNCONDITIONAL LOVE - 205 Hz and more.

For millennia, the frequency of our planet has been 7.6 Hz. Physicists call it the Schumann resonance and it is due to the shock generated by lightning in the space between the earth and the ionosphere, which acts as a waveguide and resonator.
The man was comfortable in these conditions, since the vibration frequency of his energy field had the same parameters - 7.6 - 7.8 Hz.

However, the Schumann frequency has started to increase rapidly. We follow the dynamics:
January 1995 - 7.80 Hz,
January 2000 - 9.30 Hz,
January 2007 - 9.80 Hz,
January 2012 - 11.10 Hz,
January 2013 - 13.74 Hz,
January 2014 - 14.86 Hz
February 2014 - 14.99 Hz;
March 2014 - 15.07 Hz;
April 2014 - 15.15 Hz.

(We reached 170hz in 2020)

Although we consider the situation from the scientific point of view, it becomes evident that a person who does not increase his vibrations will soon leave the earth plane in one way or another, and neither the high social spheres nor the accumulated capital will help him ...
So we must not be afraid!
You can increase the vibrations by working with yourself and stimulating behaviors of conscious unity and love ...
P.S. Any negative emotion closes  the access to consciousness.

Да живееш в света, но да не си от него

Чан-юе (Дзенгецу), китайския учител от епохата на династията Тан, написал следните съвети към своите последователи:

Да живееш в този свят, без да се оттегляш от него, но и без да развиваш привързаност към прахта на светската суета – това е пътят на истинския последовател на Дзен.

Видиш ли някой да постъпва добре, кажи си, че трябва да последваш примера му. Чуеш ли за нечия грешка, посъветвай се да не я повтаряш.

Макар и сам в тъмна стая, дръж се като пред почетен гост. Изразявай чувствата си, но не изразявай повече от онова, което казва собствената ти природа.

Беднотата е твоето богатство. Никога не я заменяй за лек живот.

Човек може да изглежда глупав, но да не е такъв. Може би само старателно пази мъдростта си.

Добродетелите са плод на самодисциплина и не падат от небето като дъжда или снега.

Скромността е основата на всички добродетели. Нека хората край теб те открият преди ти да си им се представил.

Човекът с благородно сърце никога не се изтъква. Думите му са като скъпоценни камъни, които рядко се излагат на показ и имат голяма стойност.

За съвестния ученик всеки ден е добър ден. Времето минава, но той никога не изостава. Нито славата, нито позорът могат да го смутят.

Порицавай себе си, не другите. Не обсъждай кое е правилно и кое не.

Някои неща, макар и правилни, са били смятани за неправилни в течение на много поколения. Тъй като стойността на праведността може да бъде открита след векове, няма смисъл да жадуваш моментално признание.

Живей с цел и остави на великия закон на вселената да прояви резултата. Прекарвай всеки ден в безметежно съзерцание.

Не прави непоискано добро

Никога не отивай да търсиш някого, за да му помагаш!

Когато инициативата дойде от теб, едно нещо е сигурно - не си подходящият за това човек.

Когато започнеш да правиш нещо по собствена инициатива, едно нещо е сигурно - нанасяш вреда.

Просто си навираш носа в работите на другите.

Остави ги да си бъдат те. Достатъчно състрадание проявяваш, като не ги безпокоиш. Не се опитвай да ги променяш. Не знаеш какво правиш."

Само просветленият човек може да помага: помощта се получава спонтанно.

Тя е като разцъфтяването на цвете. То е много фино и ненатрапващо се.

Пробуденият човек никога не се опитва да промени някого пряко и изведнъж, той е като фино ухание което те обгръща. Ако си отворен, ще влезе в теб като лек полъх.

Ако не си отворен, ще чака на вратата; дори няма да почука, защото това също може да обезпокои съня ти.

Това си е твоят сън, ти имаш абсолютното право да спиш колкото дълго искаш, на никого не му влиза в работата да те буди.
Ошо

Как се познава човешкият характер?

Изкуство е човек да се отказва доброволно от временните и преходни желания. Изкуство е човек да има всички условия да пие и доброволно да се откаже от пиене. Такъв човек е с характер. Той е разбрал Божествения живот.
Как се познава човешкият характер? По два начина: като турите богатия и високопоставен човек при бедни условия, или като поставите бедния при богати условия. 
Ако богатият не измени убежденията и разбиранията си и запази добрите си отношения към хората, той е човек с характер. Ако бедният не се забрави и запази убежденията, разбиранията и отношенията си към своите близки, и той е човек с характер. Това са новородени хора, които са изработили нещо ценно в себе си. Има неща в света, които всеки може да ви вземе – пари, дрехи, къщи, имоти, даже и мъжа, и жената, и сина, и дъщерята. Но има неща, които никой не може да ви отнеме. Това са вашите Добродетели, вашият характер. Никой не може да открадне изкуствата, които притежавате. Кой ще отнеме изкуството на художника да рисува, и на музиканта да свири?
Христос казва: „Събирайте си богатства и съкровища, които нито молец разяжда, нито ръжда разваля." Той има предвид събиране на богатства и съкровища, които обуславят Новораждането.

Словото на Учителят - 20 млн. думи събрани в 40 хиляди страници: http://petardanov.0fees.net/

Не прави от Бога примамка, чрез която да печелиш благодеяния!

"Не проси, освен ако не умираш от глад. Халифът Умар наби с камшик един човек, който продължи, да проси, след като бе утолил глада си. Когато си принуден да просиш, не приемай повече, отколкото ти е нужно."

"Бъди добронамерен, не се оплаквай и благодари на Бога за своята бедност."

"Не ласкай богатите, когато дават, нито пък ги укорявай, когато не дават."

"Страхувай се от загубата на бедността повече, отколкото богатият се страхува от загубата на богатството си."

"Взимай това, което ти е дадено доброволно - това е насъщният, който Бог ти изпраща. Не отхвърляй Божия дар."

"Нека никаква мисъл за утрешния ден не минава през съзнанието ти, иначе ще си навлечеш проклятие завинаги."

"НЕ ПРАВИ ОТ БОГА ПРИМАМКА, ЧРЕЗ КОЯТО ДА ПЕЧЕЛИШ БЛАГОДЕЯНИЯ."

Може ли човек да няма никакви желания?

Хуей Шъ попитал Джуан Дзъ:
— Може ли човек да не чувства съвсем нищо, да не изпитва никакви желания?
— Може, — отвърнал Джуан Дзъ.
— Но можем ли тогава да го наричаме човек? — попитал Хуей Шъ.
— Ти не разбираш какво е това чувство, — отговорил Джуан Дзъ. — Говоря за човек, който не вреди на своето тяло, поддавайки се на страсти. Той приема живота какъвто е и му позволява да протича по своя път.
— Но ако той не подобрява това, което му е дадено от живота, как може да прояви себе си в този свят?
— Дао го е направило такъв, какъвто е, Небето му е дало тяло, а самият той, не поддавайки се на страсти, не причинява вреда на тялото си. Това е всичко! А ти привързваш духа си към външни вещи, които нямат отношение към теб, а вътрешно изтощаваш жизнената сила ци. Облегни се на едно дърво и пей! Облакъти се на масичката и спи! Небето ти е дало тяло и го е напълнило с живот, а ти уморяваш тялото си в безкрайни ненужни спорове и разговори.

МЕДИТАЦИЯ И СЪСРЕДОТОЧЕНОСТ

„В нашето Учение „да седиш” означава, че нямаш никакви препятствия и не възникват мисли при никакви външни обстоятелства и условия. „Медитация” (чан) означава вътрешно съзерцание на собствената изначална природа и отсъствие на вълнение.
А какво означава медитация и съсредоточеност? „Медитация” се нарича отказът от външни признаци, а „съсредоточеност” – вътрешното спокойствие. Ако съществува привързаност към външни признаци, вашият ум няма да бъде спокоен: ако съществува отказ от външни признаци (на нещата), то умът ще бъде спокоен и вашата изначална природа ще бъде естествено чиста и съсредоточена. Щом като човек започне да се опира на външните обстоятелства, възниква движение, а движението предизвиква безпокойство. А ако се откажеш от външните признаци, това вече ще бъде медитация (чан); ако запазиш вътрешното си спокойствие, това ще бъде съсредоточеност – самадхи.

Следователно освобождаването от привързаността към външните обекти е медитация – чан, а запазването на вътрешно спокойствие – съсредоточение – самадхи. Затова се казва „медитация” и „съсредоточеност”. Когато съзерцавате собствената си природа, вие ще съзрете собствената си чистота, като се занимавате с практиката на самоусъвършенстване ще съзрете тялото на Буда в собствената си природа и собствените ви деяния ще станат деяния на Буда. По този начин, работейки върху себе си, вие ставате Буда.”

Хуейнън
Шести патриарх на дзен

В Истината е скрит животът!

Когато срещате един човек, който е способен, то е едно благо заради вас. Като срещнете един умен човек, то е едно благо заради вас. Като срещате един човек, който добре постъпва, той е едно благо заради вас. Добрите хора не се срещат често. Слънцето сутрин изгрява, но вечер ще го търсиш на друго място. Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето. Те изгряват и залязват. Но в тях законът е такъв: Слънцето, което залязва и изгрява, то е слънце. Слънце, което залязва и не изгрява, то не е слънце. Считайте, когато срещнете един добър човек и залезе, той пак ще изгрее. Кой никога не загасва? Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора, които никога не загасват в света. Те са благото на света, в което Бог се изявява. Благото седи в тяхното присъствие. Този е един алхимически закон. Алхимията е вътре в човешката мисъл. Съчетайте мислите, чувствата и човешките постъпки.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

,,Чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки''
30 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 2 юни 1939 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев.

Недъг

Мокусен Хики живял в един храм в провинция Тамба. Един от неговите последователи му се оплакал, че жена му е много стисната. Мокусен отишъл при нея и й показал свитата си в юмрук длан.
- Какво искаш да кажеш? - учудено попитала жената.
- Да допуснем, че ръката ми е свита в юмрук през цялото време. Как би нарекла това? - попитал Мокусен.
- Недъг - отговорила жената.
Тогава той разтворил дланта си и отново попитал:
- А ако ръката ми е винаги в това положение? Как ще наречеш това?
- Друг недъг - отговорила жената.
- Щом добре разбираш това, ти си добра жена, - приключил разговора Мокусен и си тръгнал.
След неговото посещение жената започнала да помага на мъжа си и в трупането на пари, и в харченето им."

Защо не бива да съдим?

Един ден ученикът попитал своя Учител:
- Кажете Учителю, защо всички мъдреци ни учат, че не бива да съдим другите? Толкова ли е важно? Моля ви, обяснете ми.
Учителят, както винаги постъпвал, не отговорил веднага на въпроса, а вместо това дал на своя ученик един балон, на дъното на който имало малко кал, и го помолил да застане пред него и да започне да надува балона.
- Какво виждаш сега? – попитал Учителят
- Виждам вас и балона.
- Надуй го още малко. – продължил Учителят
Ученикът изпълнил нареждането и балонът станал по-голям.
- А сега какво виждаш?
- Сега почти не ви виждам. Виждам предимно балона, а по стените му се стича калта.
- Надуй го още повече.
Балонът станал още по-голям и Учителят отново попитал:
- Какво виждаш сега?
- Само балона и калта. Нищо повече.
- Продължи да надуваш балона – казал Учителят и леко отстъпил встрани.
Ученикът продължил да надува, но балона не можел повече да се разпъва и изведнъж се спукал, пръснал се на парчета, разпръсквайки навсякъде калта, която била по него. Ученикът се огледал безпомощно и безмълвно. Калта го изцапала изцяло.
- Балонът си ти, - казал Учителят, а калта е твоите осъдителни мисли. Сега разбра ли какво се случва, когато се концентрираш върху чуждите недостатъци, слабости и прегрешения? Съдейки един човек, ти преставаш да виждаш същността на самия човек. Ти виждаш само собствените си осъдителни, негативни мисли и чувства за него. Когато те вземат предел над теб, могат да навредят както на теб, така и на хората около теб.

ОТШЕЛНИКЪТ И ДЯВОЛЪТ

В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът намислил различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после, той решил да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът обаче го затворил там, прекръстил стомната и го оставил затворен в нея. Като се изминали 10 години, той си казва: Чакай да измия стомната и да си служа с нея“. Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода. Като излял водата, забелязал в извора едно много красиво детенце. Отшелникът взел това детенце и го отгледал грижливо. Расло детенцето и станало такова интелигентно, че поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на пастрока си: „Ще ти дам да управляваш голямо царство, а не в гората да живееш. Светът има нужда от тебе, ще те науча как да живееш и ще те направя царски зет“. Бащата се съгласил и неговият син го завел в друго царство, дето го сгодил. Не се минало много време, синът му откраднал всичките скъпоценности на царя и отишъл да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издал заповед да се улови зетят и да се накаже с обесване. Синът на отшелника отива при него и му казва, че срещу него има големи улики, затова да се пази. Отшелникът не можал да се опази и трябвало да го обесят. Когато го качили на въжето, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни далеч в пространството и виж какво ще ти се яви. Виждаш ли

– „Да, виждам три магарета.“

– „Друго не виждаш ли?“ 
– „Виждам, че са натоварени.“

– „Какво носят?“

– „Те са натоварени с цървули.“

Тогава синът му отговорил: „Това са цървулите, които скъсах, докато те кача на въжето“.

Така е и с вас: дойде ви някоя мисъл, тя ви се вижда идеална и вие започвате да работите за нейното осъществяване. Но осъществите ли я, закачват ви на въжето. Ето защо, ние трябва да изпълняваме Божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас. Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Всяка наша мисъл и наше желание понякога се свързват с клоните на това велико дърво на живота, а понякога с корените му.

Из "Малкият закон", НБ, 22 юни 1919 г.

Много е глупаво някой да иска да е съвършен

Човекът мисли, че колкото повече се лъже, че е такъв, какъвто иска да се представи пред другите, самият той ще повярва в тази картинка. Така ставаме фарисеи. Фалшиви хора. Маскирани злодеи. Които се правят на положителни. Но всичко това е една голяма лъжа, защото човекът е положителен, а изведнъж вади нож и ще убие някого. Цял живот положителен и накрая му пукна филма. Не можа да издържи толкова много положителност. Много е трудно, да бъдем искрени, но според мен това е първата крачка в духовния живот. Искреност. Много е глупаво някой да иска да е съвършен. Няма нужда. Просто бъди цялостен, бъди искрен и това е всичко. Съвършенството е някаква фантазия на ума. Няма съвършенство, на физическото поле няма такова нещо. Няма някой, който не прави никакви грешки и винаги е съвършен. Може само някое мурти да изглежда съвършено. Ако е човек, ако го познаваш лично и ако си с него, ще видиш много неща, които не са съвършени. За това е много глупаво да търсиш съвършеност в хората, когато самия ти не си съвършен. Нямаш право. 

Кану

Калпатару

 The Master speaks...

Си бил еднаж един човек, що се разхождал. Ходел некаде и се изморил от пътя. И видел едно много хубаво дърво и под неговата сянка си легнал да си почине и си заспал под дървото. Без да знае, заспал под Калпатару и без да знае, влегол во рая. Во рая растат тея Калпатару дървета. У индийстият рай. Во другите райови не е. Само у индийският. Под Калпатару дървото заспал. И кога се събудил, бил много гладен. Бил първо много изморен, заспал под дървото, после кога се събудил, бил много гладен. И си рекол: Ооо, колко бих искал ето това сега да хапнам нещо. И това що го помислил – хоп, се материализирало пред него. Имало много вкуснотии, които искал да яде. Всички пред него. Най-вкусните неща, кои ги обичал, и бил много гладен, и направо ги хапнал. Рекол:

— Е, сега да имаше нещо за пиене…

И дошло едно вино, готино. Го изпил виното. И тогаш се замислил, веке со алкохол в кръвта, ке ми падне сознанието. Ке влезете у подсознанието со алкохола. Се напил винце, после яденето и се замислил. Да не си играят некакви призраци со мене?! От каде дойде тая храна, това вино?! Тогава се замислил, и се появиле едни призраци, и почнале да си играят со него. И той рекол:

— Ооо, тея ке ме убият. И тия го убиле.

Нашият ум е това Калпатару дърво. Това ние с ума си го претворяваме. И това, и това. И това ке стане, и това ке стане… и го привикваме. Ама поради нашите карми, не се случуе, пощо не сме целостни во тия желания. Така да малко закъсняват някои работи, кои ги поръчваме, кои си ги привикваме со ума. Страховете за късмет не пристигат. Не успявате да ги материализирате. Що страховете ви са главния враг. Поради тия страхове не можете да медитирате, не можете да изживеете кой сте. Тия страхове всъщност не ни позволяват да разбереме кои сме. Не можеме да изживееме кой сме, заради тея страхове. Тея се главното препятствие. Страховете идват от невежеството. От несознатеното идват страховете, кои не ги ни разбираме от каде идват, защото това е невежество – авидя. И от нея идват страховете. Тия страхове предизвикват най-различни мисли. Привличат разни записки, притеснения и тия идат и ни обсебват. Такви уплашени хора не могат да медитират. Страхът е основният проблем. То що се страхувате за себе си, се притеснявате за своите близки, не само за себе си.

Из лекция на Кану

<a href="https://www.bloglovin.com/blog/19325723/?claim=hnjh3u9gxe9">Follow my blog with Bloglovin</a>

Можем да заблуждаваме себе си...

Можем да заблуждаваме себе си, че светът навън създава нашите проблеми, но истината е, че източникът на всяко наше страдание е егото. Егото е ограниченият илюзорен Аз, който не може да вижда по-далече от собствения си нос. Егото е нашият вътрешен саботьор, най-лошият ни враг, който ни държи затворени в тъмните подземия на собствения ни ум.
Егото е това, което ни кара да чувстваме и преживяваме това:
– да се ядосваме за глупости;
– да чувстваме страх и безпокойство;
– да се чувстваме отчаяни, безпомощни и безнадеждни;
– да се чувстваме обидени и виновни;
– да искаме одобрение и възхищение;
– да приемаме нещата лично;
– да критикуваме и съдим другите;
– да се чувстваме празни и неудовлетворени;
– да се хвърляме от едно настроение в друго;
– да се чувстваме притиснати от времето и „принудени“;
– да се стремим да бъдем „идеални“;
– да се безпокоим за външния си вид и за своя успех в обществото;
– да се вкопчваме в миналото;
– да се страхуваме от промяна;
– да се притесняваме от провал, унижение и отхвърляне;
– да се съревноваваме, вместо да си сътрудничим;
– да бъдем манипулативни;
– да вредим на другите и да злоупотребяваме с тях;
– да бъдем твърди и неотстъпчиви;
– да бъдем неспособни да живеем в настоящия момент;
– да се пристрастяваме към алкохола и наркотиците;
– да търсим отчаяно любов и сигурност;
– да искаме да бъдем „специални“ за някого;
– да се вземаме прекалено насериозно;
– да чакаме „външният“ свят да се оправи, за да може да се почувстваме наред.

 Джил Едуардс

Ако страдаш, благодари на Бог

Страданието е преживяване, което Бог има в нас и чрез нас. То е резултатът от нашето ограничено съзнание. Когато е в действие неограниченото съзнание, ние виждаме резултата под формата на радост и наслада. Когато постигнем нещо в Безкрайното, ние сме удовлетворени. Когат опостигнем нещо в крайното, не сме удовлетворени. Когато някой човек има пет долара, той иска да спечели десет. Той страда, защото смята, че е ограничен. Когато после спечели десет долара, той вижда, че някой друг има двайсет долара. Той пак страда и изпада в смут, мислейки как да спечели двайсет долара.

В крайното винаги ще има страдание, защото ние се опитваме да се състезаваме, да се вкопчваме, да притежаваме. Но в Безкрайното няма страдание, защото щом веднъж навлезем в Универсалното Съзнание, нашата воля и Универсалната Воля ще са едно. Сега ние се опитваме да удовлетворим света с нашето ограничено съзнание, както и светът се опитва да удовлетвори нас със своето ограничено съзнание. Ограничаваме другите и самите ние сме ограничени. Нашето главно преживяване в този свят е преживяването за ограниченост, и това е причината за нашето страдание.

От най-висша гледна точка, Бог въплъщава както ограниченото, така и неограниченото съзнание. Той е най-дребното насекомо и същевременно е неизмеримият космос. Той е по-малък от най-малкото и по-голям от най-голямото. Той е по-далеч от най-далечното и по-близо от най-близкото. За кого Той е по-близо от най-близкото? За търсещия. За кого Той е по-далеч от най-далечното? За този, който не търси.

За онези, които се търкалят в удоволствията на невежеството, Бог е безкрайно далеч. Естествено, такива хора страдат. Но когато търсачът се моли на Бог и медитира на Бог, той чувства, че е най-скъпото дете на Бог. Когато се моли на Бог, той чувства, че Бог Всезнаещият е тук и го слуша. Когато медитира на Бог, той чувства, че Бог му говори, а той слуша Бог. Ако той се вслушва в Бог и Бог се вслушва в него, не може да има страдание.

Ако Бог е любящ, защо тогава ни оставя да страдаме?

Поради нашите лоши дела са се появили отрицателни, неустремени, небожествени сили. Когато тези сили влизат в нас, ние страдаме. От друга страна, това, което наричаме страдание, което наричаме греховно, лошо, небожествено или неустремено, е също част от Бог. Ние изживяваме Бог във всичко и чрез всичко. Когато видим страдание, ние веднага смятаме, че Бог е жесток. Това е нашият човешки начин да съдим Бог. Но ако влезем дълбоко навътре, ние ще видим, че това, което наричаме страдание, не е нищо друго освен преживяване. И кой има това преживяване? Самият Бог. Бог е Извършителят, Бог е действието и Бог е неговият плод.

Ако страдаш, благодари на Бог.
Защото нищо не убягва от Неговото Зрящо Око и от Неговото Състрадателно Сърце.

Шри Чинмой