четвъртък, 2 март 2017 г.

Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши


Любовта е вечният стремеж на две души. 

Престъпността е в невежеството, че искаме да сложим любовта в окови. 

Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството. 

Разликата между човешката и божествената любов се състои в това, че божествената любов допълва всичко в човешката любов, без да я изменя. 

Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само може да подобри света. 

Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява. 

Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принцип и щом принципът е правилен, и последствията ще бъдат правилни и добри. 

Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации. 

Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан. 

Любовта не обича никакви оплаквания – това, че си невежа, че си сиромах, че си грешник, не я интересува – слага те в огнения кюп и те разтопява. Колкото и да се криеш, да се предпазваш, тя ще те намери. Не остава нищо друго, освен да кажеш: “На твое разположение съм!” 

Ако ти за любовта не си готов да пожертваш всичко в света, ти не можеш да разбереш живота. Човек трябва да бъде готов да жертва. Не да напусне живота, а във всички противоречия да види красивото, хубавото. 

В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне по пътя си. 

 Хората не трябва да се питат взаимно: “Обичаш ли ме?” Това, което свети, не гори. Това, което люби, не говори. 

Любовта не се изисква. Който иска любов, той няма любов в себе си. 

На онзи, който има любов, никаква сила не може да противодейства. Той е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина. 

Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос. 

Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш. 

Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка в миналото. Любовта между хората не се проявява само в един живот. 

Всеки сам да дава начина, формата как да го обичат. Както обичаш, тъй ще те обичат. Както постъпваш, така ще постъпват с теб. 

Да обичаш човека не значи, че той трябва да мисли за тебе. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно. 

Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за теб и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва. 

Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши. 

Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича. 

Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш. 

Който те обича, той предвижда всичките ти нужди. 

Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича. 

Да обичаш – това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат – това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си. 

Който много обича, много дава. Новият морал изисква такова даване и взимане, при което няма никаква щета. 

Който ви обича, само той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде. 

Беинса Дуно


Няма коментари:

Публикуване на коментар