понеделник, 31 октомври 2016 г.

Повдигането на Говардхана






Режисьор - Кану 

Изпълнителен режисьор - Шуки


Главен режисьор Кришна

В главните роли:
Кришна - Шукпаки
Баларам - Кецълкоатъл
Нанда - Нанди
Индра - Баджика

В ролите:
Танцьорка - Джоти
Служител на Индра - Махешвари
Брихаспати - Мокша
Яшода - Кали Джи
Рохини - Лилавати
Мъдрец Авилаж - Тара
Роднина на Кришна - Шанти
Жена на Индра - Светла
Савартак - Дурга
Говардхан - Дурга
Селяни - Ваю, Пешо, Приянка, Прашанти...

:)

Сцена 1


(Жителите на Враджа правят приготовления за пуджа. Идват Кришна и Баларама.)

КРИШНА: Татко, какъв празник празнуваме днес? Защо всички носят нови дрехи? И защо правите тези знаменца? Подготвяте се за ритуално обожание ли?

НАНДА: Да, Канна, ритуал за обожание на Бог Индра. Всички тези подготовки са за това обожание. Синко, първо отдай почитанията си на мъдреца Авилаш. (Посочва го.)

(Кришна и Баларама се покланят с допрени длани.)

АВИЛАШ: Бог да ви благослови! (Вдига ръка за благословия.)

НАНДА: Вижте каква добър късмет имаме. Мъдрецът беше на път за поклонение. Ние го помолихме да остане за ритуала. Той ще извърши обожанието на Индра.

КРИШНА: Обожание на Индра?

НАНДА: Да.

КРИШНА: Какво прави Индра за нас, татко, че да трябва да го обожаваме?

(Всички гледат озадачени.)

КРИШНА: Чувал съм, че той е хедонистичен Бог, който не мисли за нищо друго, освен да се забавлява.

НАНДА (потреперва леко от страх):Не, не, Канна! Не трябва да говориш за Бог по този начин. Боговете ще се разгневят. А Бог Индра е Царят на Боговете. Той е владетелят на дъждовните облаци. Дъждовете ни носят храна и благоденствие. Храната ни дава живот и ни поддържа. Ето защо обожаваме Индра преди дъждовете.

КРИШНА: А какво ако не го обожаваме?

НАНДА: Тогава със сигурност Той ще се разгневи.

КРИШНА: И какво ще направи?

РОДНИНА: Какво ще направи? Ако Бог Индра се разгневи, тези облаци ще напуснат небето. Тази градина Вриндавана ще стане пустиня. Нищо няма да расте на тази земя.

КРИШНА: Как може такава безсърдечна личност да бъде Бог? Татко, Бог прощава на своите преданоотдадени. Той е милостив. Индра не може да е Бог. Той ще ни даде дъжд, ако го обожаваме. Ако не, ще ни лиши от дъжд. На мен той ми изглежда повече на търговец, а не на Бог. Ако трябва да обожавате, тогава обожавайте истинския Бог, за когото светецът и грешникът са равни. Той е еднакво милостив към всички. Обожавайте такъв вечен Бог.

НАНДА: Това е чудесно, синко, но ако Бог Индра се разгневи, той може да ни унищожи всичките с един удар.

КРИШНА: Това е фалшив страх, татко. Не си ли спомняш какво ни каза Гуру? Всяко живо същество има определен час на смъртта. Затова, никой Индра няма мощта да промени това определено време на смъртта. Всяко живо същество опитва от Рая или Ада, Щастието или Нещастието съгласно своите действия. Никой Бог не може да се надява да промени резултата от нашите действия. Така че е безсмислено да се страхуваме от тях.

(Докато говори, всички слушат с недоумение и учудване колко мъдри неща казва едно дете.)

Питайте мъдреца за това. Моля ви, мъдрецо, дайте ни вашето мнение.

АВИЛАШ: О, сине на Нанда! Аз съм съгласен с твоята логика. Съгласен съм с теб, когато казваш, че всички живи същества трябва да приемат подслон в Брахма. Но ти забрави, че освен Брахма, Господаря на Вселената, всяко живо същество в едно общество има Семейно Божество/Ища-девата. Писанията разрешават обожанието на Семейното Божество за благоденствие и изпълнение на земните задачи.

КРИШНА: Вие сте прав, мъдрецо, но кого трябва да приемем за наше Избрано Божество? Отговорете на този въпрос, моля Ви.

АВИЛАШ: Писанията казват, че Ища-девата е това божество, което помага на човека да извършва своите земни задачи и е водещият принцип на неговия живот.

КРИШНА: Тогава кравата е водещият принцип за краваря. Следователно, кравата трябва да бъде нашето Семейно божество. (покланя се – на кравата) Татко, Писанията ръководят живота на брамина. Затова, Писанията са неговото Избрано божество. Защитата на народа е целта на кшатрията. Затова Семейното Божество на Кшатрията е Майката Земя. Търговията е целта на един търговец. Така че Богинята на богатството Лакшми е неговата Ища-девата. Защитаването на кравата е дългът на краваря. Затова кравата е нашето Семейно Божество. А Царят на планините, Гирирадж Говардхан, храни нашите крави с трева, плодове и вода. Така че той също е наше Семейно Божество. Той се грижи и защитава нашите крави. Затова бива наричан Защитник на кравите. Затова ако трябва да обожаваме нашето Семейно Божество, това трябва да е Гири Говардхан или кравата, а не Индра. Това ще изпълни нашите желания.

(Всички почват да се усмихват, Нанда слуша с допрени длани и се радва.)

Татко казва, че нашата крава Камадену е дъщерята на майка Сурабхи (гледа нагоре и се покланя), в която пребивават всички богове и центрове на поклонение. Царят на планините Говардхан е инкарнация на самият Шалиграм (Господ Вишну). Така че обожавайте него! В това лежи нашето спасение/добро.

АВИЛАШ: Ах! (въздиша щастливо)  О, сине на Нанда, днес ти отвори нашите очи. Това, което казваш, е истина, о, принце на Враджа! Дори моят почитаем Гуру ми каза това, преди неговата душа да остави тялото му. Гирирадж Говардхан наистина е инкарнация на Шалиграм. Ето защо аз дойдох да Му оттам почитания. О, Нанда! Твоят син повтори същата истина. Твоят син трябва да е бил развито същество в минал живот. Как иначе може да се обясни неговото познание на Писанията? О, развито същество, приветствам те!  (покланя се)

КРИШНА: Не, мъдрецо, вие сте учителят, затова, аз трябва да ви отдам почитанията си, а не вие! (покланя се)

АВИЛАШ: Нандарадж, не трябва да отлагаме повече. Пригответе се за обожание в подножието на планината Говардхан. Отнесете всичко това до мястото за обожание. Ще обожаваме Говардхан там!

НАНДА (покланя се): Както кажете, мъдрецо! Хайде! Да вървим към Гири Говардхан!

СЦЕНА 2

(Почва пуджата. Нанда и други наливат гхи в огъня с големи черпаци. Авилаш седи отзад и молитвено пее.)

БРАМИНИ: Ом Агнаей сваха! Ом Сомайей сваха! Ом Суряей сваха! Ом Вишнаве сваха! Ом Хануматйей сваха!

АВИЛАШ: Аз обожавам земята на Враджа, силна като слона! Отдавам почитанията си на кравата и търся нейния подслон.

(Жените идват с табли с цветя и свещи и почват да правят арати. Пеят Слава на Говардхана. Мъжете пляскат с ръце. Говардхана Шалиграм Джей Гирираджа Харе. Накрая се покланят.)

АВИЛАШ: Сега, когато рецитираме отново мантрите, сложете даровете в съда с огъня. (плодове, ориз, зърно)

(Казва мантра и тъкмо да хвърлят даровете, се чува трясък и се появява божеството Говардхан. Всички са много уплашени.)

ГОВАРДХАН: О, жители на Вриндавана! Аз съм планината Говардхан. Аз съм доволен от вашето искрено обожание и затова се появявам пред вас. Майко Яшода! Майко Рохини! О, кравари! Защо се нуждаете от този съд с огън за даровете, когато аз самият дойдох при вас? Аз ще приема директно вашите дарове.

(Всички са учудени. Говардхан отваря уста и почва да приема даровете. После подарява накити на жените.)

О, мъдрецо, ти беше първият, който обожава Гири Говардхан. Затова, самият Господ ще ти даде освобождение. (Мъдрецът се покланя с благодарност.) О, жители на Враджа! Вие сте благословени! Земята, която заобикаля планината, завинаги ще остане плодородна и благоденстваща. По този начин, моята вода, моите дървета, моите плодове, моите животоспасяващи лечебни растения, ще бъдат за всички живи същества, големи или малки. Дори нектарът на вашата любов и обожание трябва да бъде раздаден поравно сред всички хора. Нашето богатство е за всички. Това е моята заповед и моето послание. (Всички се покланят, докосват земята с  глава, а Говардхан ги благославя.)

СЦЕНА 3

(Раят. Танцьорки са пред Индра. Той е с жена си и пие сома. Появява се един слуга и танците спират.)

СЛУЖИТЕЛ НА ИНДРА: Победа за Господ Индра, Царят на боговете! (Покланя се. Индра прави жест с ръка и танцьорките излизат с поклон, ходейки назад.)

ИНДРА (раздразнен): Казвай - защо това прекъсване?

СЛУЖИТЕЛ НА ИНДРА: Простете ми, Господарю, но трябваше да ви дам много важна информация.

ИНДРА: Информация? Каква?

СЛУЖИТЕЛ НА ИНДРА: Господарю, смъртните от Земята спряха да Ви обожават!

ИНДРА (шокиран): Какво? Спрели са да ме обожават? Не, това не може да е вярно! (ядосан, диша тежко) Земните простосмъртни не може да се осмелят да сторят това!

СЛУЖИТЕЛ НА ИНДРА: Но това е истината, царю! Обитателите на Гокул не обожаваха Вас или другите богове тази година!

ИНДРА (става разгневен от трона си): Не! (слага ръце отзад на кръста и почва да ходи нервно) Кой им каза да спрат нашето обожание?

СЛУЖИТЕЛ НА ИНДРА: Синът на Нанда, Кришна. Той им каза да обожават кравата и планината Говардхан, а не Вас!

ИНДРА: Кришна!

СЛУЖИТЕЛ НА ИНДРА: Да! Той е още дете.

ИНДРА: Искаш да кажеш, че ще обожават камъни вместо боговете?

СЛУЖИТЕЛ НА ИНДРА: Да, Господарю. Те решиха това.

ИНДРА (гневно удря едната си ръка в другата): Колко безочливо от тези кравари! Те са се възгордели с богатството си. Ще понесат ужасно наказание за това! (Размахва пръст заканително.) Кажи на Савартак, Царя на ураганите, да се появи пред мен!

СЛУЖИТЕЛ НА ИНДРА: Да, Господарю! (Покланя се и изчезва.) Виж как тези смъртни се отказаха от боговете заради предложението на едно дете! (към жена си)

ЖЕНАТА НА ИНДРА (леко се усмихва): Но, господарю мой/свами, не каза ли ти, че Кришна е инкарнация на самия Господ? Не отиде ли ти на Земята с Бог Брахма и с Нарада, за да пееш хвалебствени песни при Неговото раждане? Не си ли спомняш?

ИНДРА (леко раздразнен): Да, разбира се, царице моя! Аз си спомням всичко това. Но може да е било случай на припознаване. Това дете, наречено Кришна, трябва да е някой друг! Ако то наистина е Господът, тогава няма да обиди боговете по такъв начин! Един цар в края на краищата е цар! Дори самият Господ не може да обижда Царя на Небето! Той със сигурност е измамник, който не осъзнава моята Мощ! Днес, той също ще умре за наказание, заедно с глупавите кравари на Гокул!

(Появява се Савартак и се покланя.)

САВАРТАК: Моите почитания, царю!

ИНДРА: Савартак, краварите на Вриндавана ме обидиха. Дай им такъв урок, че никой на Земята да не посмее да стори това отново! Унищожи Гокул с твоите ураганни облаци, които творят ужасни дъждове и бури, така причинявайки безпорядък и опустошение. Те са горди с богатството си. Унищожи ги напълно! Аз ще те последвам на Айрават, за да ти помогна. Върви!

САВАРТАК: На Вашите заповеди, царю! (Покланя се и изчезва.)

СЦЕНА 4

(Жителите на Гокул седят и си говорят доволни.)

РОДНИНА: Това доказва едно нещо, Нанда: че Кришна със сигурност има божествено зрение. Никой друг не ни е казвал, че велик Бог живее в Гири Говардхан. Дори мъдецът не можа да ни каже, но Кришна като че ли Го видя.

РОХИНИ: Не само, че Кришна Го видя, най-великото нещо е, че Кришна направи възможно за нас да Го видим.

(Изведнъж почва да става тъмно, да духа силен вятър, да гърми, светка, да вали. Сарватак бълва урагани. Всички стават притеснени и се поглеждат уплашено. Пристига и Индра на Айрават и с оръжието Ваджра. Хора и крави се разбягват, пазейки се от дъжда и вятъра.)

ХОРА: Защити ни, о, Нанда!

РОДНИНА: Нанда, изглежда че краят на света е близо!

(Кришна поглежда през дъжда и вижда Индра. Клати глава, разбирайки, че е той зад цялата работа.)

КРИШНА (към Баларама): Аха, значи самият Индра е дошъл със своите оръжия. Сега аз трябва да защитя жителите на Гокул.

БАЛАРАМА: Така да бъде, Кришна! Аз ще отида и ще унищожа Индра незабавно/от един път!

КРИШНА: Не, братко! Въпросът не е да унищожим него. Трябва да унищожим неговата гордост. (Баларама кимва.) Ела с мен! Татко, елате всички с мен! Хайде!

(Вървят, подхлъзвайки се, борейки се с вятъра, подкрепяйки се. Стигат до Говардхана и Кришна отива сам до него. Покланя се.)

КРИШНА: О, Божество на Говардхан! Ние Те обожавахме. Сега този горделив Индра е гневен на нас! Той иска да унищожи Гокул и всички, които живеят и работят в него. Сега ние искаме да използваме Теб като покрив, за да защитим хората на Гокул от неговата ярост. Ще ни съдействаш ли? (Пак се покланя. Отива по-близо и го вдига. Държи го на малкото пръстче на лявата си ръка, а десният му крак е пред другия. Индра е шокиран. Хората се радват, седят с допрени длани.)

КРИШНА: Хайде, елате всички под планината. Богът на Говардхана ще ни защити от тази буря. Вкарайте и волските каруци!

(Тръгват полека под хълма. След това Индра почва още по-ожесточено да напада. Кришна свири на флейта с една ръка? Хората почват да танцуват и пеят за Кришна. Амара Канна Говардхана Гиридхари...Джей Джей Говардхана Гиридхари, Джей Джей Чакра Сударшана Дхари...Накрая дъждовните облаци пресъхват.)

САВАРТАК: Господарю, моите страховити облаци изчерпаха последната капка дъжд. Те нямат повече вода. И въпреки това, ние не успяхме да мръднем дори и камък от планината.

ИНДРА: Аз сам виждам това, Савартак! Благодарение на теб, Царят на боговете Индра бе сразен днес! Но Индра не може никога да бъде победен от простосмъртни. Сега аз ще привикам моето непогрешимо оръжие, мантрата на Смъртта, дадена ми от моя Учител! Използвана само веднъж, тя ще унищожи Гокул и неговите жители в един миг! (Кришна се подсмихва и клати глава.)

Ом Хрим Клим Чамундае Намаха! (Казва я заплашително няколко пъти, с цялата сила. Замахва с оръжието, но то не иска да излезе от ръката му. Накрая припада.)

САВАРТАК: Господарю, господарю!

(Появява се Брихаспати. Савартак се покланя. Брихаспати с ръка прави жест като благославяне и съживява Индра. Той в първия момент се чуди какво става, после вижда Гуруто си.)

БРИХАСПАТИ: Царю на боговете Индра! Днес ти се изправяш пред противник, който е всемогъщ. Дори твоите най-силни оръжия не могат да Му навредят.

ИНДРА: О, Гурудев, какво трябва да сторя сега?

БРИХАСПАТИ: Дойдох тук, за да ти кажа, че Силата няма да ти е от никаква полза в този случай, само обожанието може да ти помогне. Затова, вместо да се биеш с Господа Шри Хари, потърси убежище при него. Само Той може да ти помогне.

ИНДРА: О, Гурудев, аз съм виновен за голямо престъпление. Той ще ме благослови ли въпреки това?

БРИХАСПАТИ: Разбира се! Аз ще ти кажа как да Го удовлетвориш. Ще те науча на една тайна мантра, на която ме научи риши Ангера. Когато и да отслаби силата ти и чувстваш, че краят се ближи, откажи се от гордостта и арогантността си и се предай на стъпалата на Господа. Ако Го възхвалиш с тази мантра, Той ще бъде доволен и ще ти дойде на помощ. Повтаряй свещената мантра след мен:

Акшарам Парамам Брахма Джоти Рупам Санатанам - Вечен е Господарят на Вселената, блестящата форма на Пара Брахма...

ИНДРА: Акшарам Парамам Брахма Джоти Рупам Санатанам. (Оръжието се отлепя от ръката му и пада. Индра се радва и пак казва мантрата. Допира молитвено длани.)

БРИХАСПАТИ: Гунатитам Ниракарам - Който е отвъд качествата, Който няма форма,

ИНДРА: Гунатитам Ниракарам

БРИХАСПАТИ: Свеча Майам Анантакам - Който приема каквато форма пожелае, Който няма край.

ИНДРА: Свеча Майам Анантакам

КРИШНА: Татко, опасността премина. Погледнете! Облаците се разотидоха. Слънцето грее по земята. Сега всички може да напуснете тази пещера и да излезете! Вървете по домовете си без никакво притеснение! Няма да вали отново.

НАНДА: Добре. Сега всички ще се върнем в Гокул.

ЧОВЕК: Повтаряйте след мен: Кришна ки джей! Говардхана дхари ки джей! (После тръгват.)

БРИХАСПАТИ: Бхакта Дхяная Севайей Нана Рупа Дхарам Варам - Когато преданоотдаденият медитира, Господът, приемайки различни форми, го благославя.

ИНДРА: Бхакта Дхяная Севайей Нана Рупа Дхарам Варам

БРИХАСПАТИ: Шукла Ракта Пийта Шямам - Бял, червен, жълт, черен,

ИНДРА: Шукла Ракта Пийта Шямам

БРИХАСПАТИ: Юганукраманена ча - Той се появява във всяка епоха.

ИНДРА: Юганукраманена ча

(Кришна сяда сам на един камък и гледа Индра.)

БРИХАСПАТИ: Нандайка Нанданам Ванде - Моите почитания на сина на Нанда.

ИНДРА: Нандайка Нанданам Ванде

БРИХАСПАТИ: Яшода Нанданам Прабхум  - Синът на Яшода е самият Господ!

ИНДРА: Яшода Нанданам Прабхум

(изведнъж се осъзнава и се изпълва с щастие): О, Господи! Спаси ме! Спаси ме, Господи! (Отива при Кришна с допрени длани.) Защити ме, мой Господи! Прости ми, о, милостиви Господи! Аз извърших голям грях. Аз помислих, че Неунищожимия Господ е просто едно момче и затова Го обидих. Знам, че не заслужавам прошка, но Ти си познат като милостив в Писанията. Така че о, милостиви Господи, прости на този твой недостоен роб!

КРИШНА: О, Индра! Ти не ме разпозна. Затова аз не те обвинявам. Това е просто аспект на моята Майа. Истината е: Аз съществувам във всяко живо същество, малко или голямо. И все пак мрежата на моята Майа заблуждава всички. Те не ме виждат вътре в душата, а се изгубват в този материалистичен свят. Ето защо аз не те обвинявам. Що се отнася до твоите други грехове, ти със сигурност си виновен!

ИНДРА: Какви са те, Господи?

КРИШНА: Виж, като цар, да се грижиш за благоденствието на твоите поданици е твоя Дхарма и твой дълг. Искаш ли хората да те обожават само защото изпълняваш дълга си? Това означава, че ти искаш хората да те подкупват да вършиш дълга си. Ти беше направен цар, за да се грижиш за доброто на твоя народ. Твой дълг е да осигуриш подходящи дъждове, така че земята да остане плодородна и хората да са добре обезпечени. Но ти не погледна на това като на твой дълг, а като на твое право, да осигуриш дъждове, ако поискаш, или да оставиш суша да вилнее по земята. В своето високомерие ти забрави, че аз ти заповядах да обезпечиш предварително храната и поддръжката на всички живи същества, сътворени от Брахма. Това е тяхно право! Но себични хора като теб се намесват/пречат на Природата и си присвояват изобилието на Природата, създадено за доброто на човека, и изискват цена за него! За това престъпление не може да ти бъде простено! (През цялото време Индра прави изражения, все едно осъзнава грешките си, гледа виновно надолу, клати глава.)

ИНДРА: О, милостиви Господи! Това, което казваш, е абсолютно вярно. Аз забравих моята Дхарма и моя дълг в опиянението от властта и положението си. (Пада на колене.) Един проницателен баща разпознава всяко качество и недостатък в своя син и му прощава грешките. По същия начин, о, Господи, прости ми, защото Ти си мой Учител, моя Майка, мой Баща, мой Брат - всичко!

КРИШНА: О, Индра, прощавам ти!

ИНДРА: Аз съм толкова благодарен, о, Господи!

КРИШНА: Нека имаш успех! (Благославя го.)

ИНДРА: О, Говардханадхари! О, Господарю на Илюзията! Аз имам една молба към Теб. Може ли да я кажа?

КРИШНА: Да, какво е желанието ти?

ИНДРА: Господи, аз имам син на Земята, роден от царица Кунти. Неговото име е Арджуна. Приеми го в твоя служба, Господи! Той ще Ти бъде предан завинаги. Синът винаги съответства на баща си. По този начин, аз трябваше да служа на Теб. Аз ти поверявам задачата да пазиш Арджуна.

КРИШНА: Царю на боговете, аз знам, че твоят потомък, Арджуна, се е инкарнирал в династията на Бхарата. Не се безпокой! Аз ти давам думата си, че докато аз съм на Земята, никой няма да може да победи Арджуна! Сега ти можеш щастливо да се върнеш в царството си.

ИНДРА: Победа за Теб, Господи!

Джей Говиндам! Говиндам Параманандам Бридж-чандрам Намамяхам; Гопалакам Го-севакам Го-ракшакам Намамяхам; Каруна Карам Лийла Дхарам Лакшми Варам Намамяхам

неделя, 30 октомври 2016 г.

Веган: Соево овесени кюфтенца


Овесени ядки – 250 гр.
Соеви гранули – 250 гр.
2 яйцa или за вегански вариант – 1 – 2 ч.л. ленено брашно
50 – 60 гр. олио
Сол, черен пипер и кимион
По желание скълцан магданоз
(от тази смес излизат 48 кюфтенца) 


Сухата смес се обърква добре в една голяма купа, после се налива гореща вода, малко над нивото на сухата смес. Объркваме, захлупваме с капак да поеме водата и след няколко минути действаме. Правят се кюфтенца пекат се на 220 градуса до почервеняване върху хартия за печене.
Воала...
:)

събота, 29 октомври 2016 г.

Какво търсите навън?

The Master speaks...

Рабия - една жена суфи мистик, един ден излязла пред своята къща да търси нещо. Забелязали я хората, че търси нещо и й предложили да й помогнат. 
- Какво търсиш?
- Изгубих си иглата. 
Търсили, търсили, слънцето започнало да залязва и те не намерили нищо.  Решили да я питат отново: 
- Кажи къде я изгуби, за да знаем къде да я търсим? 
Тя казала:
- Всъщност я изгубих вътре в къщата. 
- Ами защо не казваш, че е вътре, за да не търсим пред къщата. И почнали да си тръгват. Рабия ги спряла.
- Виждате ли, това всъщност е вашето положение. Какво търсите навън, като не сте го загубили навън. 

                                                           ***
Хората търсят щастие навън, въпреки, че не са го изгубили навън. Мислят, че са го изгубили навън и го търсят, но щастието е вътре, блаженството е вътре. То не е нищо външно. 
Щастието не е в това да мачкаш някого, да ядеш сладки, да ядеш крем пита, шам питаеклер. Не е, това са външни феномени. В момента, в който го изяждаш, изпитваш една сладост след това забравяш. 
Така всички удоволствия са външен феномен. Не можем да намерим удовлетворение в тях. Не е възможно. Но вече хиляди години хората правят същия номер. Не спират да търсят щастието навън. 
Рабия им направила номер, за да видят, че търсят нещо, където него го няма. Ние не сме изгубили щастието навън. Ние дори не сме изгубили щастието изобщо. Това е абсолютно погрешно, това не е истина. Вие не сте го изгубили. Просто нямате съзнание за щастието, то е във вас. 
Ние не сме изгубили щастието. То е в нас, но ние имаме погрешна посока  на търсене на щастието. Търсим го навън от себе си. За това не можем да го намерим и винаги се разочароваме. Тъкмо сме хванали нещо и мислим, че сме намерили диамант - кога погледнем по-отблизо то било камък. А мислим: „Kолко е красиво товa”.

петък, 28 октомври 2016 г.

Съвършеният Учител

The Master speaks...


Имало някой човек, който търсил Учител. Проучвал много книги как изглежда съвършеният Учител. Симптоми. Какво трябва да проявява, как трябва да изглежда, какво трябва да прави. Такива чудеса, такива неща. Съвършен Учител. Двайсет години търсел такъв съвършен Учител. Ходел от един на друг Учител, но нито един не удовлетворявал тези качества. Не бил доволен от никой. Той знаел как трябва да изглежда съвършеният Учител според писанията и никой от тях не изпълнявал тези изисквания. 
Търсел, търсел и след двайсет години намерил един, когото наблюдава по-дълго време. Той бил съвършен по всеки параграф. Просто не можал да повярва. Най-накрая намерил Съвършения Учител. Как ходи, как говори, съвършен във всеки един момент. Бил доволен от себе си. 

– Еййй, най-накрая... толкова време го търсих, най-накрая го намерих. Отишъл при тоя Учител и му казал:

- Може ли да стана твой ученик?

- Защо? 

- Много време търсех съвършен Учител, много пътувах, двайсет години обикалях и сега те намерих. Ти си съвършеният Учител. Може ли да стана твой ученик?

- Не може!

- Как не може, защо? 

- Е, защото на мен ми трябва съвършен ученик.

***

Само съвършеният ученик може да намери съвършения Учител. Ако не си съвършеният ученик, как ще намериш съвършения Учител? 
За това стани съвършен ученик, въпреки, че не си намерил съвършения Учител. Може би когато ти станеш истински ученик, ще започнеш да виждаш, че този Учител е съвършеният Учител. Защото промяната е в тебе. Онова, което трябва да се случи е в тебе, не е в Учителя. Това, което ти трябва да научиш, заради което си там, не е в Него - то е в тебе. 
Докато ти в Него виждаш грешки, в Него виждаш нещо, което не ти харесва и се оправдаваш, че заради това не си с Него - грешката е в тебе. Значи си паднал в някой капан на Мая, на илюзията. Спираш търсенето.  Не разбираш, че не си намерил Учителя. 
Заради себе си, не заради Него. Защото съвършеният Учител може да бъде намерен само от съвършен ученик. Когато ти станеш съвършен ученик, Учителят ще стане съвършен. Докато ти не си станал съвършен ученик, не можеш да намериш съвършения Учител. 
Докато в нас ние не сме станали съвършено отворени, предадени, изцяло отдадени на Учителя - няма съвършен Учител. Няма значение кой е Той. Може да е Христос, който и да е, няма значение. Ако ние не сме съвършени ученици, Той не е съвършен Учител за нас. 
Всъщност всички тези писания искат да кажат, че учениците не могат да познаят Учителя. Гледат Го пред тях, но не могат да Го познаят. Нещо в техните умове, нещо в тяхното съзнание, стои между тях и Учителя. Нещо им пречи да го видят. Нещо не им дава зрение да могат да погледнат, да видят чрез сърцето и ума. С ума не можеш да познаеш Учителя. За да познаеш Учителя, ти трябва да си Учител. Няма друг начин. 
За да познаеш просветления човек, трябва да си просветлен. За това не можем да познаем просветления човек, защото ние не сме просветлени. Докато ние не се просветнем, не можем да Го видим. Ще дойде пред нас, но няма да го видим. Ще видим нещо друго, ще дойде в друга форма. Не можем да Го познаем, че е Той. Скрит е от нас. С какво се крие от нас? Защо не можем да видим Божественото в Учителя?
Защото не можем да Го видим в себе си. Ако не Го изживяваме в себе си, как ще го видим  в Него. Трябва нещо вътре в нас да се случи, за да можем да видим отвън нещо. Трябва ние да имаме някакво такова изживяване, за да можем да видим Божественото. В момента, в който ние имаме изживяване на просветление, не е възможно да не познаем Учителя. Това е моят личен опит.




четвъртък, 27 октомври 2016 г.

Връзката...

Връзката между живописта на Перица Георгиев и избраната от художника поезия като допълнение към възприемането на едно по-обширно творчество

Ivo Pecov, Macedonia
ivopecov@yahoo.com



Връзката между живописта и поезията е често наблюдавана в историята на изкуството. Творчеството на древните народи изобилства от примери, в които границите между изкуствата се губят. Размиването или липсата на граници позволява възприемане на едно по-обширно творчество. Несъмнено е, че неразделянето на изкуствата и цялостта на творческото изразяване, с всички средства на творческия потенциал, провокира възвишена естетическа наслада.
Стените на храмовете в Древния Египет били запълвани с изображения и йероглифи, за да ни разкажат за техния свят на вярваня и култура. Сакралната живопис или иконописта във Византия придружавала словото в неговата мисия да предаде вярата и светото писание на онези, които не умеели да четат. Ренесансовите катедрали и капели били декорирани със сцени од Библията и житията на почитаните светци. Връзката между живопис и калиграфия създава формата на художествения стил на Дзен будизма в Китай и Япония.
В развитието на историята на изкуството, тези връзки се поддържат в нови форми и са забележими при повече творци, емблематични за различни художествени направления. Да дадем за пример Микеланджело Боунароти[1]; поета и живописец Данте Росети, един от основателите на братството на Прерафаелитите; Уилям Блейк, който еднакво силно се изразява, както на полето на поезията, така и в изобразителното изкуство;  Пол Кле[2] и Марк Шагал, които писали и буквално рисували поезия; познат е примера на поета и критик Андре Бретон[3] написал манифеста на Сюрреалистите, чието значение намира най-силно изражение в произведенията на Дали, Де Кирико и Магрит. В днешно време, с развитието на технологията и интернет, е възможно интернационално обединяване между изобразителната и поетическата креация и за това говори дейността на движението “Живопис и поезия”,  основано в Торино, Италия през 2007 година от група творци, между които и Ерони Томас, дъщеря на известния поет от Уелс Дилан Томас.
С развитието на научната мисъл все по-често мислители, философи и критици на изкуството се опитват да поставят основи и градят тези за различията между живописта и поезията. Такива опити виждаме още в античната гръцка философия, Ренесансът и началото на новото време, идеята за сравнителен анализ придружава и целия просветителски период[4]. Несъмнено, най-голям принос за изясняването на разликите между живописта и поезията дава художественият теоретик и критик Лесинг[5]. С помощта на разграничителните основи можем да онагледим средствата, с които тези два вида изкуство се допълват и да им се разделят ролите при възприемането на произведението със съставни части – живопис и поезия. В настоящата статия се обръща внимание на творчеството на Перица Георгиев и неговите естетически качества.
Роден е през 1957 год. в Скопие. Дипломирал се е през 1987 год. във Факултета за изящни изкуства в родния му град. Оставя следа в македонското художествено творчество като един от художниците от групата „Зеро“, която беше активна през осемдесетте години на миналия век и която оказа влияние върху цели генерации македонски художници. Тази група се появява като своеобразен ъндърграунд отговор на тогавашната художествена сцена, утвърдена в социалистическия режим на СФРЮ. Перица Георгиев заедно с Александар Станкоски, Игор Тошевски, Беди Ибрахим, Синиша Цветковски, Златко Трайковски, Миодраг Десовски и Татяна Мильовска образуваха „Зеро“.[6] Своето творчество е представял в България, Германия, Холандия, САЩ, Македония и на територията на бивша Югославия. В последните, около петнадесет години, живее и твори в България.
Авторът на тази статия се запозна с Перица Георгиев, като художник и учител по медитация в София през лятото на 2007 год. В периода от посочената година до днес, периодично имах възможността да наблюдавам неговата характерна творческа дейност и подходи, при които създава симбиоза между няколко изкуства. Един от тези практически подходи е създаването на връзка между неговите живописни творби и избрана поезия. Изхождайки от важността да се обърне внимание на един изключителен творец, да се открие и представи пред по-широката общественост, поетапно ще се спирам върху характерните черти на неговата творческа практика да създава връзка между живопис и поезия. За написването на тази статия ми помогна самият художник, чрез интервюто, което проведох с него през март 2013 година.
Подходът на художника Перица Георгиев е охарактеризиран от неговото разбиране за значението на художническата дейност, както и за ролята на артиста в днешното общество. Според него човекът на изкуството е искрено търсещ нещо метафизично, нещо което трансцендентира този свят, а трансформацията която се случва в творчеството е процес на себеоткриване. Творецът има много важна роля в обществото. „Човекът на изкуството е визионер който открива новите универсални пространства, които могат да бъдат примери за хората“. Има нещо пионерско в човека на изкуството, храброст и смелост са нужни за изследване полето на художествения израз и поезия. Но Перица Георгиев смята, че на човекът на изкуството – на артистът не му е отдадено достойно място в обществото. Изкуството е девалвирано с комерсиалния момент, а с това се пропуска неговата мисия. Вярва, че в  изкуството има изход от кризата на идентитета, която дълбоко измъчва човека, защото изкуството е дълбоко, поставя въпросите, смело е и не се страхува да премине границите.
Неговото разбиране за изкуството е екзистенциално. Изкуството е нужно сега и тук, за да удовлетвори жаждата на човека. То има фундаментално значение и не го разглежда като ненужно или само както форма на забава. Разбирането му сочи, че   изкуството не е лукс на материално богатите, а се появява като екзистенциална потребност от дълбините на човешкото битие. Перица Георгиев има смелостта да се изразява в синхрон с неговите разбираня. Произведенията му най-пълно илюстрират тази визия. (ил.1)
Перица Георгиев черпи вдъхновение от съкровищницата на художественото  наследство, от духовните и художествени постижения на личности от историята и съвремието и той точно чрез тези вдъхновяващи примери е намерил своя творчески път.  За връзката между живописта и поезията се изказва така: „В моя случай тази връзка е повече вътрешна. Чел съм много Дзен и Суфи поезия, а всъщност, когато станах ученик на Шри Чинмой, тогава започнах буквално да правя връзка между живописта и поезията визуално. Правех визуална поезия, т.е. живопис-поезия, поемите на Шри Чинмой превръщах в картини. Когато станах ученик на Шри Чинмой конкретно се свързаха поезията и живописта. Неговите поеми не ги илюстрирах директно, а приемах енергията от поемата или онова, което по някакъв начин поемата посочва и след това, с моя визуален език, създавах нещо като реплика на дадена поема“.
Неговото определяне, според гореизказаното, като ученик на един от най-големите духовни лидери от нашето съвремие, не го поставя в никакви рамки и граници, защото неговото художествено изразяване не робува на канони и външно поставени правила, а създава живописни творби вдъхновени от поезията. Това са оригинални и неповторими художествени произведения, продукт на неговите лични преживявания – преживявания от вътрешните светове, видени в медитация и пресъздадени в живопис, за да свидетелстват за една скрита реалност.(ил. 2)
Според него поезията и живописта са дълбоко свързани – много дълбоко. Много от произведенията му са вдъхновени от поезия: „чета някоя поема и тя започва да действа в мен, създава някакъв вид енергия или атмосфера и тази атмосфера се изразява визуално“. Но това изразяване не е имитация или илюстрация, а е нещо като отговор, реплика или един вид продължение на поемата. Това е методът по който постъпва в творчеството си със създаването на връзката живопис - поезия (възможно е и всяко друго спояване на различните изкуства) по някакъв начин допълва преживяването и говори за стремежа на човека да се изразява с всички възможни средства -  това може да доведе до мистично преживяване. „Мистиката отива по-далеч от изкуството, мистиката трансцедентира изкуството. Гениалните художници за кратко допират мистичното поле, допират тези нива на съзнание“.
Живописните творби създавани под влияние на поезията са част от неговото творчество. „Не всички създавам по този начин. Обикновено във визуалното изкуство има много поезия, а и в поезията има много от визуалното. От всички изкуства най-абстрактна е музиката. Понякога и живописта е абстрактна и тогава се доближава до музиката. Понякога при възприемането на моя картина може да помогне поезията, която я придружава: изречена, изписана или изложена заедно с творбата. Помага, ако след прочитането на поемата човек може да навлезе в себе си и след това погледне картината с едно по-дълбоко вътрешно чувство. Най-добра предпоставка за възприемане на нещо е тишината и немисълта, когато човек е тих. Когато човек мисли има предразсъдъци, предположения и заради тях е невъзможно да се видят нещата. Когато умът има много работа той е невъзприемчив и затворен за по-цялостно преживяване на изкуствата“.
Според Лесинг живописта подражава на красотата, а поезията на истината. „Щом като живописта подражава на красотата, на телесната красота, неин предмет са преди всичко телата в тяхната видимост в пространството. Живописта е пространствено изкуство. Щом като поезията подражава на истината в нейната възможна цялост, а следователно и развитие, неин предмет са действията в тяхното изменение във времето. Поезията е временно изкуство“. Но ако изкуството е подражание на природата, тогава, каква е природата на която изкуството подражава? При разглеждането на светогледа на нашия художник, разбираме, че той има доста различно виждане за красивото, истинното, пространството и времето от изложеното от Лесинг. Ако за Лесинг най-висшата красота съществува само у човека, но дори и в него - само благодарение на идеала[7] в случая на Перица Георгиев въпроса за красивото е стои по друг начин.
"Красивата живопис със сигурност не е хубавa живопис. Само истинскaтa живопис е хубава живопис" казва Перица Георгиев. "Красотата е вътре в човека, красотата е в твоите очи, тя не е извън теб.  Красотата е в сърцето, любовта, светлината, божественото и това, което гледаш, ако го погледнеш със сърце и в тишина.  Концепцията за красиво и грозно е много относителна.  Има картини, които претендират да са красиви, но всъщност са ужасни - грозни.  Грозни са заради претенцията да бъдат красиви и точно заради това са грозни. Грозни са, когато имат комерсиално намерение, да спечелят евтино удоволствие при някого, свързано с бизнес и търговия.  Грозно е неискреното, заради задното намерение за парична манипулация, това е един вид проституция. Художникът може да се превърне в проститутка, в момента, в който иска да манипулира заради пари.  Комерсиалните художници нямат какво да дадат на света, празни са."  ( Тези мисли на Перица Георгиев се допълват от мислите на Уилям Блейк, който казва, че на човек не му е необходимо да притежава талант или гениалност, за да  се търси на пазара  – той трябва да бъде пасивно, учтиво и добродетелно магаре, покорно на мнението на аристокрацията за изкуството и науката [8]. Да споменем и още едно твърдение на Микеланджело Боунароти, който, в този случай, прави адекватно допълнение  – Никога не съм бил живописец и скулптор, който търгува с изкуството. За честта на моята раса винаги съм се пазил от това.[9] ) "Ако в човека няма нещо налудничаво, нещо откачено и ирационално, ако няма чувството за свобода няма да може да твори. Ван Гог, Сутин, Полак... това са откачени хора, те не са нормални и не са бизнесмени. Рубенс е бил политик и бизнесмен, а в същото време голям художник и много разумен човек ...  Рембранд също искал да бъде бизнесмен, но не успял, защото бил прекалено искрен."
Според Перица Георгиев в основата на творчеството е автентичното преживяване на вътрешната истина. Това автентично преживяване може да се изрази чрез форми на поезия, живопис, музика, танц... Ако творчеството се основава на автентичното вътрешно преживяване, тогава това творчество има сила и изразът е могъщ.  "Друго е дали хората могат да приемат това творчество, това вече е културен и социален феномен, въпрос на обусловеността на зрителите или слушателите.  Ако авторът на художественото произведение манифестира автентично преживяване на истината, ако е абсолютно искрен, тогава чрез неговото произведение се отразява истината."  До каква степен музикантите, художниците, поетите и т.н. преживяват истината е индивидуален феномен – каквото за тях е истината. "Истината е една, а манифестациите на тази единна истина са много различни."  Отразеното автентично преживяване на истината в различните изкуства се възприема от човека с развита интуиция и тогава човек не се съмнява в истинността на автентичното.  (ил. 3)
„Истинното и красивото са едно. Истината не може да бъде грозна, дори и да изглежда че е възможно. Истината е винаги съвършена красота, съвършен мир и чиста светлина. Поезията и живописта имат в себе си и красота и истина. От истинността на човека, от истинността на това, което човекът изразява, произтича и истинността и красотата на поезията или изображението. "  (ил. 4)
Подходът на художника Перица Георгиев е различен, защото казва, че сарказмът, иронията и критиката не се срещат в неговото творчество. "В началото с група „Зеро“ се очерта безсмислието на някои илюзорни ценности и в този смисъл, може да се каже, че съм бил близо до сарказма.  Всъщност, не смятам, че сарказмът носи някакво духовно качество. Критичност може да има - към нещото, което е неистинно, трябва да бъдеш критичен." Онова, което група „Зеро“ правеше през осемдесетте, беше много спонтанно и некомерсиално, беше общуване. Техните действия не са били реакция срещу културната система на онова време, не са имали претенции да я критикуват или да изместват позицията на естаблираното изкуство, нямали са претенции  към никого и нищо.
"Моето мнение е, че съвременното изкуство е болно, защото се опиянява и вижда само тъмната страна, не се стреми към някакво по-висше съществувание, по-висше ниво. Според мен, в днешно време голяма част от художниците са болни. Съвременното изкуство е болно и манифестира невроза, защото сега художникът е болен.  Голяма част от съвременните художници са неискрени, защото имат амбиции за кариера, слава и пари. Тази неискреност не позволява тяхното изкуство да излъчва истинност и красота, затова голяма част от произведенията на съвременните художници имат лошо влияние върху човека. Аз лично избрах, да не ме интересуват пари и слава, не ме интересува кариера, не ме интересува да стана някой известен художник, и реших, че само ще медитирам."
Според Перица Георгиев пространството е вътрешен феномен, който се променя, а времето изчезва. Вътрешното време е различно от външното, времето на часовника.  Вътрешното време е въвличане във вечността. "В това безвремие, от тази вечност тече нещо, което се проявява като време.  Когато вечността докосва времето се проявява пространството. Когато вечността докосва времето, пространството се преживява.“ Нашият художник вярва, че вечността е нещо, което е преди каквото и да било, и което ще съществува, когато всичко изчезне. "Всичко, което се случва сега вече се е случило във вечността. Времето е в движението на това променливо съществуване  – бях млад, а по-късно съм стар; добри времена и след тях - лоши времена. Когато времето и ума се трансцедентират влизаме във вечната светлина, в светлината на вечността. Случва се, когато изчезне умът да изчезне и времето."  Поезията е свързана с времето, защото поезията е свързана с ума, с мисълта, с формата на думата. „когато времето и ума се надскочат се стига отвъд, в състояние на не-ум, в състояние на медитация, където не съществува тялото във времето, защото това тяло е време: тяло-време. Времето е върховен господар в света на променливостта.  Ако времето и ума бъдат преодолени, преживяваме вечната светлина, вечността. "
Негово лично разбиране е, че изкуството не е имитация на реалността, защото реалността не може да бъде нарисувана. Духовното пространство зависи от оформянето на духа на човека.  Както духа на човека е оформен, така и преживява духовното пространство. "Например един индианец различно преживява духовното пространство от някой, който не е индианец.  Духовното пространство е субективна реалност,  вътрешна реалност, а на моменти може да се преживее и като обективна реалност.  Духовното пространство може да се представи със символи - думи, изображения.“ Един символ всъщност има голяма сила.  Символите са средства за комуникация, но те са само врата, която може да ни отведе отвъд.  "Думата е само врата за влизане в тишината.  Символът (ОМ) изразява духовното пространство. Този символ съм го писал много пъти, рисувал съм го и съм медитирал върху него.  (ОМ)  е пра звук и звукът, от който е създадена Вселената. (ил. 5)
Духовното и материалното пространство не са отделни неща, а едно. Духовното се съдържа навсякъде. Ние живеем в духа и ние сме духа, и нищо не е разделено. Множеството съществува, но то е едно." И така стигаме до извода, че тези творчески хора, които се опитват да направят връзка между повече изкуства, всъщност вървят към мистично преживяване на единната реалност. "Концептуално изкуство, пърформанса и всички аспекти на съвременното изкуство са тенденция към тази цялост. Да се направи спойка между музика, изображение, театър, танц... Тази концепция на синкретичното изкуство най-силно се вижда в седмото изкуство - киното, затова то е и най-хипнотично. Във филма може да има поезия, живопис и театър. Концепцията на синкретичното изкуство ни довежда до това да се превърнем в едно с наблюдаваното. " (ил. 6)
Според Перица Георгиев отдалечаването на съвременния човек от поезията се дължи на науката. "Бихме могли да кажем, че науката убива по малко от поетичното преживяване на света на съвременния човек. По-обширно погледнато, поезията въобще губи влиянието си, защото хората повече използват лявата половина на мозъка. Дясната половина на мозъка е свързана с интуиция, поезия, креация, а лявата половина е свързана с разума, с рационалното мислене – математика, логика, практичност. За човека е важно развитието и на двете половини. Двете трябва да работят еднакво. В днешно време  общественото образование не се стреми да развие дясната половина на мозъка, повече се настоява за развитието на лявата половина – как да правим изчисления, как да използваме компютъра, технологиите. "Според Перица Георгиев това е причината, заради която е загубена поетичността. "Технологията по някакъв начин погубва поезията. Различно от логичността, приземността и функционалността на технологиите, поезията е ирационална. Действията и преживяванията на поета в очите на рационалния и пресметливия човек изглеждат като лудост. " (ил. 7)
Понякога, различните пътища на различните творци, водят до същите или подобни заключения. Разбирането на Уилям Блейк, че машината не е нито човек, нито произведение на изкуството и че тя унищожава човечността и изкуството [10] е близко до изложените по-горе.
"Важно е този, който се поставя в ролята на творец, да притежава духовни ценности. Отразяването на точно тези качества, с различни изразни средства, правят изкуството да бъде изкуство. Твореца и изкуството могат да вдъхновяват хората, те сами да потърсят в себе си тези духовни качества или да се сетят за тях. Мисията на твореца е да събужда хората за техните духовни ценности. Творецът - художник и/или поет носи отговорност, а отговорността му е в това да изразява духовна стойност, да отразява истината, която идва от дълбините на неговата душа. Например, когато видим произведение на Ван Гог, то събужда радост, страст за съществуване и празнуване. Това е така, защото този човек е живял максимално и е бил истински жив огън. Неговите картини са истинско вдъхновение за зрителя, защото е успял от едни стари обувки да създаде космос; от едни обикновени хора е направил нещо различно; влязъл е в пейзажа и го е направил жив; внесъл е такава страст в онова, което виждаме, че то пее и танцува. Но това може да направи само човек, който преживява нещо вътрешно."










Позициите на Перица Георгиев разкриват неговия светоглед и разбиранията му за ролята на живописта и поезията, за ролята и отговорността на художника в обществото. Изложеното ни посочва методологията, концепциите и подходите на художника при създаването на произведение на изкуството, а с това даваме принос към разкриването на нови аспекти от творчеството на един значим творец на македонската художествена сцена, а в последно време и на българската такава.




[1] Боунароти, Микеланджело. Лирика. Ерато. София, 1994

[2] Aichele, Kathryn Porter. Paul Klee, Poet/Painter. Camden House. Rochester 2006

[3] Бретон, Андре. Два манифеста на сюрреализма. ЛИК. София, 2000

[4] Паси, Исак. „Встъпителна студия„ в „Лаокон или за границите на живописта и поезията„ на Лесинг, Наука и изкуство, 1978, София, стр. 11.

[5] Лесинг, Готхолд Ефраим. Лаокон или за границите на живописта и поезията, Наука и изкуство. София, 1978

[6]Величковски, Владимир. Уметничките групи во Македонија. Скопје, 2003

[7] Паси, Исак. „Встъпителна студия„ в „Лаокон или за границите на живописта и поезията„ на Лесинг, Наука и изкуство, 1978, София, стр. 27.

[8] Богомилова, Долорес. Уйлям Блейк, Български художник, София, 1984. стр. 81-82

[9] Елюар, Пол. Мисли върху изкуството. Български художник. София, 1979. Стр. 227

[10] Богомилова, Долорес. Уйлям Блейк, Български художник, София, 1984. стр. 83