вторник, 29 ноември 2016 г.

Приказка за посветения ученик


Веднъж в едно село пристигнал велик Учител. Още щом пристигнал в селото, той поръчал да пратят хабер до всички жители, да дойдат да го видят.
- Нека всички дойдат да ме видят - казал той - и който дойде да ме види, още същия този ден ще отиде в рая. За него ще бъде сигурно, че ще е в рая.
Отишли пратеници и глашатаи да разпространят новината, не останал и един човек от селото, който да не бил уведомен. И така в уречения ден и час всички хора от селото се събрали на мегдана. Учителят дал благословии на всички пристигнали да го видят, но до него стигнало известие, че само един човек от селото не поискал да дойде да го види.
- Но защо – зачудил се Учителят - Защо не е поискал да дойде, нали обещах, че всички, които ме видят ще идат в рая... Заведете ме при този човек – искам да го видя.
Завели Учителя при човека. Заварили го да мете двора на къщата си. Учителят се приближил до него и го попитал:
- Днес цялото село се събра на мегдана да ме види. Само ти не дойде. Можеш ли да ми кажеш защо?
- Виждаш ли, отговорил човекът, аз имам Учител. Той скоро напусна тялото, почина. Ти каза, че който дойде да те види, ще иде право в рая, но аз не съм сигурен къде е отишъл моят Учител. И ако аз отида в рая, а Той не е там... няма да мога да бъда с Него. За това не дойдох на мегдана да те видя!

понеделник, 28 ноември 2016 г.

Тези, които дойдоха за чудото, си отидоха с пърдежа

The Master speaks...

Един суфи Учител имал само един ученик. Ученикът бил много недоволен от това. Казвал:

- Шех Баба, ти си много високо духовна личност, просветлен, а имаш само един ученик, само аз. Защо да няма други ученици, братя, сестри ...

- Какво ми предлагаш? - Попитал шейхът...

- Ми направи някое чудо да видят хората нещо, за да дойдат. Направи чудо да видят колко си велик, че си духовна личност.

Шейхът се съгласил.

- Добре, утре иди в махалата и кажи там, че Учителят ще направи чудо и всички да се съберат, цялата махала да види.

На другия ден цялата махала се събрала. Учителят седял така, до него седяла една гугутка. Хванал гугутката и й откъснал главата. Всички гледали шокирани в Учителя, как откъснал главата на гугутката. След това пак върнал главата и гугутката оживяла. Казали си:

- Бреееей той взима живот, дава живот, кой е ако не е Бог. Значи Бог работи чрез него. Аллах.

На сутринта в текето имало една тълпа хора. Нямало място. Преди да почнат зикъра, Учителят водел кланянето. Както се навеждал напред да се кланя, се изпърдял. Засмърдяло много силно. Първите редове побягнали. На второто кланяне пак се изпърдял, още един път – втората редица видяли, че не се диша и направо напуснали. В текето останал само един ученик. Неговият ученик. Стискайки носа си, попитал:

- Шейх Баба, защо изгони хората?

 Шейх Баба рекъл:

- Виждаш ли, всички, които дойдоха за чудото си отидоха с пърдежа.

                                                          ***
Медитирайте на тази история.

Какво представлява пърдежа. Защо хората напускат молитвата. Защо напускат духовния живот, защо си отиват. Нещо, което не могат да го минат. Пръднята е едно духовно препятствие. Виждаме напред, гледаме навън, даже себе си не виждаме толкова, колкото виждаме другите.

В комуникация най-често гледаме хората как реагират, и добиваме впечатление за себе си. Хората са като някакво огледало за нашата личност - кои сме ние, какви сме, спрямо техните физиономии, като в огледало се опитваме да видим как ни изживяват и така донасяме определени заключения за себе си.

А пърдежът е задната част. Онази несъзнателна, подсъзнателна в нас, от която излиза нещо. Това нещо всъщност е нашата неосъзната част. Онази част, за която не сме съзнателни. Онази тъмна страна в нас. Тази част от нас всъщност ни отделя от духовния живот.

Не разбираме, че това е нашата неосъзнатост, която ни отделя от Божественото. Която ни отделя от духовното. Не виждаме, че това сме ние самите, които сме си препятствието. Мислим, че някой друг е препятствието, някой друг прави това нещо. Няма кой друг да го прави, ние сме неосъзнати за една голяма част от нашето същество. Просто нямаме съзнание за себе си, за нашата вътрешна дълбочина, за онова, което носим в себе си.

 Из лекция на Кану

Gayatri Mantra - meaning


The Mantra:

AUM bhurbhuvaH svaH, AUM tat.h saviturvareNyaM
bhargo devasya dhiimahI dhiyo yo naH prachodayAt
Summary of the Mantra:

O God, Thou art the Giver of Life, the Remover of pains and sorrows, the Bestower of happiness O Creator of the Universe, may we receive Thy Supreme Sin destroying light, May Thou guide our intellect in the right direction.
 

Meaning of each letter in mantra:

---------------------------------

OM = Almighty God
BHOOR = Embodiment of vital or spiritual energy
BHUVAHA = Destroyer of suffering
SWAHA = Embodiment of happiness
TAT = That (indicating God)
SAVITUR = Bright, luminous, like and sun
VARENIYAM = Supreme, best
BARGO = Destroyer of sins
DEVASYA = Divine
DHEEMAHI = May receive
DHIYO = Intellect
YO = Who
NAHA = Our
PRACHODAYAT = May inspire

---------------------------------

The Gayatri Mantra is the form of eternal truth. It is the heart of all beings and the eternal Ved Mantra. Gayatri destroys the sins of the world. All the four Vedas have originated from this mantra:

In addition rishis have created 24 other Gayatri mantras - Sakam Gayatri - ''with desire'' Gayatri. The 24 words of the Gayatri appear in the form of the 24 Divine Shaktis.

1. Ganesh Gayatri: The repetition of this mantra is done for the destruction of obstacles and to succeed in difficult tasks.

Om Eka Dandhaya Vidmahe
Vakratundaya Dhimahi
Tanno tantihi Prachodayat

2. Vishnu Gayatri: To develop sustaining power, this mantra is used.

Om Narayanaya Vidmahe
Vasudevaya Dhimahi
Tanno Vishunha Prachodayat

3. Shiv Gayatri: To invoke auspiciousness, That is to have pure thoughts and high spiritual feelings, this mantra is used.

Om Panchavaktraya Vidmahe
Mahadevaya Dhimahi
Tanno Rudraha Prachodayat

4. Brahma Gayatri: To increase productiveness, that is to increase the power of creative shakti, this mantra is used.

Om Chaturmukhaya Vidmahe
Hansa Rudraaya Dhimahi
Tanno Brahma Prachodayat

5. Rama Gayatri: This mantra is used to establish proper conduct and ethical behavior.

Om Daasharthaye Vidmahe
Sita Vallabhaya Dhimahi
Tanno Ramahi Prachodayat

6. Krishna Gayatri: To bring dynamic energy into one's lify in order to be able to do anything, intense sadhana is done for this Divine power with this mantra.

Om Devaki Nandanaya Vidmahe
Vasudevaya Dhimahi
Tanno Krishna Prachodayat

7. Indra Gayatri: To ward off any form of attack, intense sadhana is done for this Divine shakti using this mantra.

Om Sahasranetraya Vidmahe
Vajrahastaya Dhimahi
Tanno Indra Prachodayat

8. Hanuman Gayatri: When there is a lack of fulfilling one's duty within oneself, then this mantra is used.

Om Anjanisutaya Vidmahe
Vayuputraya Dhimahi
Tanno Marutih Prachodayat

9. Surya Gayatri: Worship with this mantra is very beneficial for curing grievous diseases.

Om Bhaskaraya Vidmahe
Divakaraya Dhimahi
Tanno Suryah Prachodayat

10. Chandra Gayatri: For the removal of suffering and to get peace from dejection and worries, this mantra has been used for the worship of this Divine Shakti.

Om Shirputraya Vidmahe
Amrit Tatvaya Dhimahi
Tanno Chandrah Prachodayat

11. Yum Gayatri: This is universal prayer to gain fearlessness from death.

Om Putryaya Vidmahe
Mahakalaya Dhimahi
Tanno Yumahah Prachodayat

12. Varun Gayatri: To develop sweetness and melodiousness at all levels, in speech, action, dealing with others, etc.., this mantra is used.

Om Jalbimbaya Vidmahe
Neel Purshaya Dhimahi
Tanno Varunah Prachodayat

13. Narayana Gayatri: In order to establish discipline and make people listen to orders, one concentrates on this mantra.

Om Narayanaya Vidmahe
Visudevaya Dhimahi
Tanno Narayanah Prachodayat

14. Nrishinga Gayatri: This mantra is used in order to acquire this Divine Shakti, which has shown itself to be successful in increasing our efforts and in acquiring bravery.

Om Ugranrishinghaye Vidmahe
Vajrankhaya Dhimahi
Tanno Nrishinghaha Prachodayat

15. Durga Gayatri: This mantra is used to acquire this Divine Shakti, which is used to gain victory over enemies, attackers and obstacles.

Om Girijayei Vidmahe
Shiva Priyayei Dhimahi
Tanno Durga Prachodayat

16. Laxmi Gayatri: This is the one Shakti believed to help in acquiring wealth, status, greatness, and fame; therefore, this mantra is used to invoke this Shakti.

Om Maha Laxmayei Vidmahe
Vishnupriyayei Dhimahi
Tanno Laxmi Prachodayat

17. Radha Gayatri: This is a unique Shakti to fill the activities with the feelings of Divine Love; therefore, this mantra is used to invoke this Shakti.

Om Vrishbhaanujayei Vidmahe
Krihsnpriyayei Dhimahi
Tanno Radha Prachodayat

18. Sita Gayatri: To develop the Shakti of penance, it is very necessary to do worship with this mantra.

Om Janak Nandiniyei Vidmahe
Bhumijayei Dhimahi
Tanno Sita Prachodayat

19. Saraswati Gayatri: Learned scholars have said that the use of this mantra can help to increase the Shakti of the intellect and mental sharpness.

Om Saraswateyei Vidmahe
Brahmaputriye Dhimahi
Tanno Devi Prachodayat

20. Agni Gayatri: This is a famous mantra used to bring effulgence into the life/force of the body and in every activity of love.

Om Mahajwalyei Vidmahe
Agnidevaya Dhimahi
Tanno Agnih Prachodayat

21. Prithvi Gayatri: This mantra is considered useful in strengthening one's Shakti to remove wavering of resolve and in bringing steadfastness.

Om Prithvi Devayei Vidmahe
Sahasramurtayei Dhimahi
Tanno Prithvi Prachodayat

22. Tulsi Gayatri: To remove selfishness, increase selflessness, and make doing selfless service the goal of one's life, this mantra is very helpful.

Om Tulsayei Vidmahe
Vishnu Priyayei Dhimahi
Tanno Vrinda Prachodayat

23. Hansa Gayatri: To awaken discrimination, this is a very powerful mantra.

Om Param Hansaye Vidmahe
Mahahansaye Dhimahi
Tanno Hansah Prachodayat

24. Hayegriva Gayatri: When one is surrounded by fear on all four sides and is in need of courage, then this mantra is used.

Om Vanishavaraye Vidmahe
Hayegrivaye Dhimahi
Tanno Hayegrivah Prachodayat

 

Да вържеш камилата



The Master speaks...

Има една суфи история. 
Минавал керван през пустинята. Вечерта отседнали някъде, но нямали въжета за едната камила, така че нямало с какво да я вържат. Намерили един човек от селото и той казал:
— Аз ще ви вържа камилата.
— Ама нямаш въжета, как ще я вържеш?
Нямам ама аз знам как да я вържа.
И така той отишъл при камилата и се направил, че я връзва. На сутринта всички камили тръгнали, керванът тръгнал обаче тази камила, която този човек завързал не става. Не могат да я отвържат. Отишли при него и казали:
— Камилата, която ти върза, не иска да тръгва.
— Това е защото е вързана – рекъл човекът... После дошъл и я отвързал и камилата тръгнала.
Това е умът. Тя няма ум. Няма такъв ум. Човекът има ум, който вързал камилата. Той я вързал с неговият ум. Той внушил на камилата, че е вързана и тя му повярвала. Някой като ти внуши — дай ще те вържа сега, ти може да повярваш. Ако има много силен ум, по-силен ум от твоя, в един момент ти внушава... Ето вързан си, ти това, ти онова и в един момент може да се вържеш на филма. Как има хипноза, как хипнотизират хората. По същият начин.
Това е просто ум и по-силна воля и този човек просто може да върже човек, принцип на воля. Ето вързал камила, после я отвързал. Обаче историята всъщност е много по-дълбока. Като много суфи истории... Тя показва как сме вързани ние. Как сме вързани с невидими въжета и как трябва да се освободим от невидимите въжета. Значи въжетата, които ни вързват за нещата са илюзорни, така че пак илюзорно е и отвързването. Ако се борим да се отвържем, да се освободим, искаме да победим илюзорното с истинско нещо. Абсурдно, не можем да се освободим от илюзорното с нещо неилюзорно. Пак с нещо илюзорно трябва да се освободим. За това всички техники повече или по-малко са илюзорни. За да се освободиш от илюзията ти се дават илюзорни техники.

 Когато ти влезе един пирон в крака, взимаш друг пирон и го вадиш от крака. Обаче като ги извадиш, и двата пирона ги изхвърляш. Не слагаш новия пирон на мястото, където бил стария пирон. И двата ги изхвърляш. Нямаш нужда от друг. Обаче докато не си извадил пирона ако мислиш, че си го извадил, а не си, тук има проблем. Защото мислиш, че си извадил пирона. Суетата, егото ти казва - нямаш пирон, ти си без пирони и ти почваш да си вярваш, ама друга част от теб не е убедена - се съмнява.

Из лекция на Кану


неделя, 27 ноември 2016 г.

Нивата на Нефс



Суфизмът традиционно очертава развитието на Нефса (усещането за самостоятелно себе) в седем нива. Тези седем нива са като класове в образователната система, през които човек трябва да премине, за да се дипломира като зрял човек.
Търсачът трябва да бъде буден за собственото си положение, за да може да мине към следващото ниво, към което се стреми. Той трябва да бъде съзнателен за вътрешните си състояния и действия, и да бъде изключително искрен в наблюдаването на себе си в действие. Също необходимо е да знае характеристиките на всяко ниво, особено на ниво, на което се предполага че е, както и на следващото ниво, в което се надява да бъде.
Без съмнение, пълният потенциал за съвършенство се съдържа във всяко човешко същество, защото Всевишният Аллах сложи собствените си Божествени Тайни в същността на човека, с цел да го поведе от неизвестните царства към това да прояви Неговите красиви имена и атрибути. Но ние сме забравили съвършенството, поставено в нас, преди да пристигнем в света, облечени в плът и кости. Физическото ни същество и неговото привързване към света, в който живее, покрива и оставя в тъмнина красотата и мъдростта, скрита вътре в нас.
Аллах е разкрил инструкции в Своите Божествените книги, и е изпратил Своите пророци и светци, като водачи, за да ни учат и водят обратно към пробуждане от невежеството. На онези от нас, които са в състояние да се събудят, който преоткриват това, което е свято в нас, и които искат да дойдат близо до нашия Създател и до нашия произход, който е съвършенство, е обещано, че „Ако ние направим крачка  към Аллах, Той ще дойде тичайки да ни посрещне. "

1 ниво – Nafsi Ammara – Злобният, командващ Аз
В това първо ниво на развитие на човека, рационалният  самоконтрол и човешката съвест са застигнати от плътски желания. На този етап, ние не се спираме пред рационални или морални бариери, за да получим това, което искаме. Това първо ниво се изразява в егоизъм, арогантност, твърдина на сърцето, потискане на другите, липса на благодарност, амбиция, скъперничество, завист, гняв, цинизъм, мързел и глупост и т.н. Това е най-ниското ниво на аза. В него има изключително желание за безсмъртие и суверенитет.
По този начин той е свързан с най-лошите характеристики, за които ни предупреждават Аллах и Неговия Пророк. Например възхищение от себе си, арогантност и гордост, твърдост на сърцето, потисничество на съществата, любов към разобличаване грешките на другите, лъжи, клюки, хапливо отговаряне, завист, ревност, критика, незаслужена самовъзхвала, горчивина, привързаност към онова, което принадлежи на други хора, дори ако притежава по-добро, липса на задоволство, постоянно оплакване, липса на благодарност, слепота за Неговите благословии, желание за израстване без усилие, екстремен егоизъм, алчност и сребролюбие, които не познават граници, любов към контрол и любов към себе си и желанията си, омраза към тези, които го критикуват, дори ако е за негово добро и любов към тези, които го хвалят, дори ако това е лицемерие, отхвърляне на консултации и съвет, и говорене само за себе си.
Първоначално Нефс (собствената идентичност, собствената личност и реалност, или его) е бил един от подаръците на Създателя за човека. Но тъй като ние сме позволили на Нефс да се обърне към материалните ценности, да получава удоволствия само от светския живот, нашият Нефс е станал почти като животно, докато формата му е останала тази на човешко същество.
Този Нефс е нашият най-голям враг, който живее вътре в нас, доминира ни и ни тиранизира и поддържа нашата човешка душа, затворена и забравена в дълбините на нашето подсъзнание.
На нивото на командващия Нефс, влиянията са много тежки. За да се измъкнеш изпод тях; някой, който е силен трябва да те държи за ръката и да те измъква. Много е трудно, ако не и невъзможно, да го направиш сам.
Когато следваме рационалното си решение и сме спасени от  мизерията си от силен учител, след това можем да растем до второ ниво Nafsi Lawwama(Обвиняващият себе си). Така душата е измъкната  от тъмното подземие на егото към светлината на съзнанието, и ние ще видим нашата арогантност, трансформирана в смирение, нашата отмъстителност и омраза в любов, гняв в доброта, похот в целомъдрие. . .  Ако е волята на Аллах.
Припомнянето, което е подходящо за това лечение е La Illah Illa Аллах (Няма друг Бог, освен Бог).

2 ниво  - Nafsi Lawwama - Обвиняващият себе си Аз.
Това е втората стъпка в развитието на човека, когато човек се осъзнава за своите действия, и е в състояние да разграничи доброто от злото, изразява съжаление за грешките си. И все пак той не е в състояние напълно да спре да греши, защото е много трудно да се прекъснат навиците на предишното състояние. Той се опитва да следва задълженията на своята религия, моли се, пости, плаща милостиня и се опитва да се държи прилично. Но той иска да бъде известен като реформирано лице. Оповестява благочестието си, своите добри дела, и очаква благодарност от хората. Това прави поведението му лицемерно. Понякога осъзнава това, изразява съжаление, и се опитва да се промени. Лицемерието е основната опасност в това състояние.
Има и две други сериозни опасности също: арогантност и гняв.
Всеки малък опит, да бъде добър, в сравнение с предишното състояние, изглежда като голямо постижение. Ние мислим, че сме най-добрите, и се ядосваме на другите, които не изглежда да ни уважават. Арогантност, самозалъгване, лицемерие, гняв и нетърпимост може да ни завладеят.
На нивото на Nafsi Lawwama, дяволът инжектира характера си на арогантност във вените ни и прошепва в ухото ни: "Сега ти си толкова добър, колкото твоите учители; не само това, ти знаеш толкова, колкото и те. Начинът, по който се държиш е по-добър. Ако те бяха в състояние да приложат това, което учат в собствения си живот, те не биха били и наполовина на това, което ти си. Не се нуждаеш от тяхното проповядване или съветите им. Сега нека хората да видят твоята  мъдрост и твоите дела, така че да бъдеш бъдеш пример за тях. "Не само нашепванията на дявола, но целият светски живот е срещу търсача на този етап.
Азът е в постоянно колебание между подчинение и неподчинение. В един момент е нехаен и пада в друг е наясно и се съпротивлява.
Това е естественото състояние, което започва от раждането и от там ние се спускаме или се издигаме. Негов знак е колебание между характеристиките на хората на този свят и хората, на отвъдния свят.
Това не е същото състояние както Командващия Аз, но двете желания за безсмъртие и суверенитет продължават да са активни и в него., макар в много ниска или отслабена степен.
Това е първият етап на спасение и първата стъпка към  пречистване и успех.

3 ниво – Nafsi Mulhima - Вдъхновен Аз.

Балансиран или вдъхновен Аз - третото ниво, е състоянието, в което доброто е започнало да преобладава в тази борба. Тиранията на егоизма е преодоляна и е постигнат повече или по-малко интегриран Аз.
Характерна черта на събуждането тук е отказ от земните копнежи и амбиции, свобода от обусловеностите на желанието. Това състояние е целта на религията и психологията. Това е границата на конвенционалното его развитие. Въпреки че е едва трето ниво на човешко развитие в суфиската система, това не е незначително постижение. За някои това изисква много лична, психологическа работа и, разбира се, благословиите на Аллах.
Това е етап, когато търсещият е възнаграден за своите усилия, постоянство и послушание от своят висш аз и своя духовен учител. Сега той от време на време получава съобщения от дълбините си: беззвучни, безмълвни, вдъхновения, които му дават посока, насърчение и сили да продължи своя напредък.
Но все още има сериозни опасности. Дяволът е в състояние да имитира божествени вдъхновения и търсачът, може да не бъде в състояние да направи разграничение между тях. Ето защо на този етап ръководството на учителя е толкова необходимо, някой, който ще бъде в състояние да разграничи истинските вдъхновения от фалшивите въображения.
Именно през този период, връзката между търсача и неговият учител трябва да бъде най-близка. Търсачът не трябва да крие нищо от учителя си: той трябва да разкрие всичките си надежди, страхове, неговите недостатъци, дори ако чувства негодувание или опозиция към своя учител, той трябва да му признае това. Те са като симптоми на заболяване, което един болен човек трябва да съобщи на лекар, в когото има доверие. Точно както той слуша съвети или предписаната диета или усърдно приема дадено лекарство, ако той се подчинява на съвета на учителя си, той ще бъде в състояние да напредне.
Друго страдание през този период е промяна в разбирането и чувствителността. Това е, ако забрави всичко, което знае, дори и идеята за самия себе си. Новите впечатления не отговарят на старите. Той е в състояние да вижда нещата по различен начин, да ги разбира погрешно, да прави грешки. Чувства се така, сякаш не съществува. Може да си представи, че е достигнал крайното ниво на Fana Fillah - да се изгубим в Аллах. 
Но това чувство няма нищо общо с това високо състояние. Той трябва да осъзнае, че това е състояние на безпомощност, на празнота, състояние на отчаяна нужда.
Това е последната степен на опасност за аза, защото той все още е уязвим да спусне се към по-ниското ниво на обвиняващ и властен. На този етап двете желания за безсмъртието и суверенитет са пасивни, освен в преминаващи мисли.
Спомен му е Ху (Божественото местоимение Той).

4 ниво Nafsi Mutmainna – Подсигуреният Аз.

Азът е този, който е възлязъл до първата степен на развитие към интимност, удовлетворение и любов към Аллах. Неговото прецизиране се постига чрез увеличаване на обвързаността и чрез честни и искрени изпълнения на задълженията по отношение на верния път с всичките му аспекти, особено по отношение на човешките взаимоотношения и поведение, по отношение на актовете на поклонение.Пророкът казва "Пътят е в поведението” и ”Най-добрият сред вас по своя характер е най-добрият във вярата. "
Подсигуреният аз е влязъл в пътища, методи и средства за защита и изцеление чрез самоанализа, съпротива, стремеж и преданост. Тези усилия дават плодове на сигурност в истината, че единствен Аллах е актьорът. Той е причината и мотиватор на всичко, защото няма друг Бог освен Него. Аллах във всички негови действия е милостив и щедър. Той знае кое е най добре за Аза. Това със сигурност води до доверие в Аллах. Азът става уверен, че това, което е при Аллах, е по-добро и по-трайно, отколкото което и да е негово притежание или притежание на другите. Така азът става сигурен и престава да се занимава с друго, освен Кой (Who) и има доверие в своя Господ, Аллах.
Това е първото ниво на зрялост (Камал) за аза. Сърцето започва да свети със светлината на съзнанието. Властта на егото започва да се свива, така че чистотата, финесът, яснотата и светлината преобладават в сърцето. Сега азът започва самостоятелно да показва истинските си качества, които са били скрити, това са атрибутите на служение, безпомощност - цялата власт на Аллах, смирение, бедност, непривързаност, необходимостта, и унищожение.
Сега той е под командването на своята човешка душа, която изпитва удоволствие следвайки примера на Пророка. Той притежава качества, които Аллах хвали: той е мил, щедър, търпелив, прощава, искрен, благодарен, съдържателен, и в мир.
Всяка дума, която идва от устните му, е свята. От Свещения Коран,  от традицията на Пророка, или от преподаването на душата му. Той е учител не само чрез думи, а чрез пример. Чудесата, които се случват чрез него, той приписва на други причини, никога не ги утвърждава, нито отхвърля. Всяко негово действие съответства на Всевишния. Той е установил името - Инсан, истинско човешко същество; Името му произлиза от думата UNS - близък, интимен със своя Господ. Така неговият Господ ще го хване за ръка и ще го води напред без много затруднения от сега нататък.
Спомен му е Хак (Истината).

5 ниво – Nafsi Radiyya - Доволен Аз.
Назад към същината на вашия Господ ..." (Фаджр-28)
Когато Сигурният Аз се издигне до своя Господ, светлините на сърцето се увеличават и изпълват цялото тяло, трансформирайки  чувствените желания на егото към желание за това, което Пророкът, предявява в Корана.
Сега трудностите и лекотата, за него са едно и също, както и вредата и ползата, задържането и даването, защото е станало несъмнено сигурно, че всяко действие и постъпка е само от Аллах - Аллах е Повелител, Суверен, и Създател. Той е този, който дарява милост и състрадание. Той е този, който е нежен и доброжелателен към него. Всичко, което е от неговият Възлюбен е прието, и затова е доволен с всичко.
На това ниво верую на аза е това, че ако се изморен е търпелив,  ако му се даде е благодарен, ако е лишен - приема, ако е оклеветен  -прощава. Сега се превръща в аз с благотворно и здраво сърце. На всички нива той се колебае между вяра и религия, доволство и предаване на Аллах. Характеристика на този аз е постоянна бодрост, признателност и благодарност, без значение какво се случва.
Това е вторият етап на завършения аз, който е етапът на служение. Много малко хора могат да се стремят към постигането на тази висока степен. До това ниво включително, търсещият се учи повече от думи и/или примери на другите, отколкото от себе си, чрез Илм aл Якин, придобива знания. Сега той е достигнал нивото на знания чрез личен опит и откровения: "Айн ал Якин - увереност.”
До сега, всичко беше относително. Сега той се предлага на Истината. Проява на това състояние е любов, всеобгръщата любов. Той вижда всичко и всички, като перфектни актове на Аллах, като по този начин ги обича, тъй като действията на Любимия. Постига перфектно предаване на всичко, което се случва.
Това е "Истината за исляма". Има перфектна хармония, за която той е съзнателен. Няма възможност за грешка, тъй като той е господар на своя Нефс. Нефсът се е превърнал в мюсюлманин, предаден на своя Господ. Той не иска нищо повече от това, което има. Затова не иска нищо за себе си от Аллах. Но когато се моли за някой друг, молитвите му са незабавно удовлетворени. Той седи на трона на духовното царство, докато външният свят е на разположение да му служи. Неговото приемане, предаване, удоволствие, благодарност и любов на своя Господ са толкова перфектни, че Господ отговаря с удоволствие на слугата Си в замяна.
Спомен му е Хай (Животът).

6 ниво Nafsi Mardiyya – Удовлетворен аз.
"Назад към удовлетворението и възнаграждението на вашият Господ." (Фаджр-28)
На този етап, азът е не само доволен от своя Господ, но и възнаграден от Него. На този етап, светлината на сърцето е пълна. Сърцето напредва от цялостност до сърце, което е в пълно благоговение към Аллах, постоянно обърнато към Него, пропито със смирение към Него при всички условия.
Хората от това ниво са хората, свидетели на проявите, на действията на имената на Аллах. Те свидетелстват в сърцата за проявите на силата на Аллах, благоговение в лицето на величието и могъществото на Аллах, във всички Негови действия, които по същество са прояви от имената Му. Хората от това ниво също са надарени с откриване на чудеса, които им позволяват да призовават хората към любовта на Аллах.Тези чудеса са основно за тези, които отричат ​​и отхвърлят Истината, но в същото време са призовани към Аллах. За това Той им изпраща чудеса чрез хората от това ниво, така че  егото на тези хора да се предаде на тези чудеса и по този начин да се върнат през Аллах, обратно към пътя на Аллах. Защото, когато Аллах обича един от Своите служители, Той го търси и го призовава към Себе Си. 
Ако служителят отговори на първата покана, той ще се приближи, в противен случай Бог го търси чрез проучвания, или чрез чудеса. Повелята на Аллах трябва да бъде и е напълно неустоима.
Тази степен е последната от степените на вярата  и чрез нея азът влиза в присъствието на нивото на "... най-красивото място" (Ихсан), което е целта и желанието на сърцето на всеки служител.
На това ниво се проявява връзката между Твореца и творението, с любов, обща за двете. Творецът открива в перфектния човек качествата, които Той му е дал, когато го е създал, както Той казва,
„Със сигурност, създадохме човека в най-добрата форма...“
Неговите Красиви Имена, Неговите Атрибути, които Той е дал на нашия баща Хазрети Адам, стават проявени в търсача. Следователно, перфиктния човек, който е постигнал нивото на заслужаване на удоволствието на Аллах, е изгубил всичките си физически животински характеристики, също и своите несъвършени човешки аспекти. Сега Божествените Атрибути на Аллах се проявяват в него и той вижда Истината, защото той е благословен с Ayn al Yaqin (Сигурност).
Той вижда красота във всичко, обича всичко, прощава грешките на тези, които не знаят, той е състрадателен, щедър, даващ, никога искащ, служейки с всичко, което има, за да доведе другите до светлината на душата и да ги защити от техния нефс и тъмнината на светското. Всичко това той прави за Аллах, и в Негово име.
Трудно е да разпознаеш тези същества. Тяхното ниво не може да бъде обяснено с думи. Те не могат да бъдат убедени в общи, обикновени концепти.
Единственото, по което могат да се идентифицират, е че винаги са в състояние на перфектен баланс, като центъра на кръг, като опорна точка на баланса: точно по средата, нито повече, нито по-малко, по средата.
Припомнянето в това състояние се нарича Qayyum (Самодостатъчност)

7 ниво Nafsi Safiyya – Цялостен Аз.

 „Аллах ще поеме тези, които Той обича и които Го обичат;  те ще бъдат смирени към преданите и непримирими към отстъпниците.  Те се стремят по пътя на Аллах и не се страхуват от обвинения от обвиняващите. Това е благодатта на Аллах, която Той дава на когото Той пожелае, сред Своите посветени. Аллах е Всеобхватен и Все-знаещ.”
„Следвайте ме и Аллах ще ви обича и ще прости вашите грехове. Аллах е Прощаващият и Милостивият.“
Това е нивото, на завършеност на служенето на Аллах, чрез завършване на следването на ученията на Неговия любим, Мухаммед, мир нему. Този, който достигне това ниво, е благословен, да знае цалата любов на Аллах към него и към неговия Пророк.
Това е Нивото на Красота (Мекам Ал Ишан) и е над всички нива на вяра, които го предхождат. В този стадии, посветения напълно е достигнал нивото на „...най-красивото място.“ И така навлиза в светлината на Своя любим, Избраният, в стадия на „Разстояние от два поклона или по-близко“ по стъпките на любимия, Мухаммед - мир Нему.
То е последното ниво в стадиите на аза. Това ниво няма край на своето издигане и финност. Хората на това ниво, нямат в сърцата си нищо освен любов към Аллах и Неговия Пророк и тези, които са обичани от Аллах и Неговия Пророк. На това ниво, Завършеният Аз, става огледало на светлината на същността на Пророка на Мохамеданския аз, така че достига пълните атрибути на любов и служене.
В това ниво, азът се наслаждава на светлина и проява на Атрибутите и Есенцията на Аллах (Tajaliyat Al Siffat wa Al Zhat Al Illahiyyah), така че се придвижва в светлината на блаженство във всичките и стадии и нива. Това е ангелски аз вътре в човешките тела. Истината е, че е безсебичен; няма свой избор, и ако му се даде да избира, ще избере, само каквото Аллах обича, и от което Аллах е удовлетворен. Ако го попитат дали да получи или да се лиши, няма да знае, защото ще бъде толкова преизпълнен с любов, и не може да бъде обхванат от причини. Той е изличен от любов (Хубб), очарование (Уалах), и страст (Исхя) в светлината на красотата, на същността на Бог, по причините, които е неговия Любим и Защитник. Хората на това ниво, са хора на Божествена Любов и Страст. Те са хората, които следват истинските стъпки на Мухаммед.
Те са заети със своята любов и обожание на Истината и не се разсейват от творението, освен да изпълнят своите задължения. И понеже те са станали огледало на светлинатана Мухаммед, те са постоянно в Присъствието на Пророка.
Те са лидери на религиозно знание и са светлини на гнозис (марифат) в Истината. Чрез светлината на техните сърца, сърцата на тези около тях се просветляват, и чрез тяхното припомняне милост се спуска.
Те имат всичко, което искат и тяхното единствено желание е любовта на Аллах и Неговия Пророк. Те на търсят този свят, нито пък са заети с другия свят. Цялата им грижа е интимност с Аллах, да Го слушат, Да бъдат близо до Него, защото за тях, дори момент на раздяла е мъчение по-силно от Ад.
„Наистина, тези, които са съзнателни за Аллах са в градини и реки, на място на истина и в присъствието на Умел Господар“ (Куамар 54:55)
По средата на всичко, открила центъра, душата намира своето точно място. Това е точка без дължина и широчина, не покриваща никое място в пространството. Затова е чисто. Няма желание, няма молба. Това е началото и края. Като с точката под Ба и точката над Нун, цялото знание се съдържа вътре.
Когато същество, което притежава тази чиста душа се движи, неговото движение е облагодетелстваща сила; когато говори е мъдрост, и музика за ушите; когато се появи е красота и радост за наблюдателя. Цялото му същество е обожание; всяка клетка от неговото тяло е в неспирна възхвала на неговия Бог.

Превод от английски Дени и Durga

Източник


събота, 26 ноември 2016 г.

Приказка за царя и просяка


The Master speaks...

Един цар се разхождал по улицата. Както се разхождал при него дошъл един дервиш. Застанал на пътя и царят го питал:
- Какво стоиш на пътя на царя. Махни се от пътя, ти не принадлежиш на нищо, не си никой.
Дервишът му се изсмял:
- Какъв цар си ти, ако не можеш да напълниш моята молитвена чиния със златници.
- Глупости, изсмял се царят, донесете тук злато.
Изсипал злато в чинията на дервиша, обаче златото изчезнало. Пак изсипал, пак празно, пак изсипал, пак се изпразнила. Не може да се напълни тази чиния на дервиша. Накрая царят казал:
- Ти ще ме разориш, каква е тази чиния, от какво е направено това нещо?
- Тази чиния е направена от човешките желания. Те нямат край, може да сипваш, да сипваш, те ще продължават и ще продължават....

                                                              ***
 Не може да напълниш съда, да кажеш: „готово, съдът е пълен, окей”. Всяко желание, което реализираме става минало. Вече имаме друго желание. Всяко желание, което е реализирано води друго след себе си. Не можем никога да бъдем удовлетворени чрез желанията. Така е устроена човешката природа. Трябва да осъзнаем този механизъм. Когато осъзнаем този механизъм, започва стремежът или копнежът към Божественото. И спира търсенето на удовлетворенията на желанията. Започва стремеж и копнеж към Божественото - тук и сега. В настоящия момент. Не в бъдещето.
Не може с ума да се разбере. Въпрос е на изживяване. Когато изживееш любовта и щастието в настоящето, това не е никакво желание за щастие и любов, защото това Е това. Нямаш желание за любов, защото ти СИ любовта, как любовта може да копнее за любовта? Щастието за щастието?

Щастието Е! Любовта Е! Това е всичко, не копнееш за нищо. Ако имаш щастие и любов ти може да умреш сега. Няма никакъв проблем. Няма да кажеш – не, моля ти се по-късно ме убий. Ако трябва някой да те убие сега, ще те убие. Ще кажеш: „благодаря”.