Събуди се! Пей песента родена далеч,
където не достига ни следа от света;
в планински пещери,
сред горски поляни и дълбоки дъбрави,
чийто покой никога не нарушават
ни въздишка на похот и алчност,
нито желание за слава;
където тече изворът на познанието и истината;
и блаженството, което ги следва.
Пей тази песен, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"
Строши всички окови!
Разчупи веригите, с които си вързан -
тези, изковани от лъскаво злато
и тъмните, от желязо;
Любов-омраза, добро-зло -
и цялата тълпа на дуалността.
Знай, робът е роб.
Гален или бичуван - той не е свободен.
Затова, край с това, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"
Остави тъмнината да си замине;
мъждивата светлина, правеща мрака по-гъст.
Пресуши завинаги тази жажда за живот,
която влачи душата от живот към смърт,
от смърт към живот.
Победител е онзи, който побеждава себе си.
Знай това и не унивай, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"
"Каквото си посял, това ще пожънеш",
казват;
и още "причината ще роди неизбежното следствие;
доброто - добро; злото - зло;
и никой не може да избяга от този закон.
Който има форма, ще носи нейните окови".
Това е вярно.
Но далеч отвъд име и форма е Атман, вечно свободeн.
Знай, че ти си Това, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"
Не знаят Истината онези, сънуващи празни сънища
за бащи и майки, за деца, съпруги и приятели.
Атман няма пол! Чий баща е Той? Дете на кого?
Чий приятел и чий враг е Онзи, който е Единствен?
Азът е всичко - не съществува нищо друго.
Ти си Това саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"
Съществува само Единият - Свободният -
Всезнаещият - Азът! Без име и без форма, неопетнен.
В Него Мая, Илюзията, сънува всички тези сънища;
Свидетелят на всичко,
който изглежда като природата и душата.
Знай, че ти си Това, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"
Къде търсиш? Този свят, приятелю,
не може да ти даде свободата.
Напразно търсиш в книги и храмове.
Твоята ръка сама държи въжето, с което си вързан.
Затова спри да ридаеш и пусни въжето.
Саннясино смел, кажи: "Ом Тат Сат, Oм!"
Кажи: "Мир всекиму!
От мен никога няма да дойде заплаха -
за нито едно живо същество.
Нито за онези, които живеят във висините,
нито за онези, който пълзят в низините,
защото аз съм Азът във всичко!
Отричам се от живота на този и на онзи свят;
отричам се изцяло от рая, земята и от ада,
от всички страхове и надежди".
Така строши всички окови, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"
След това нека не те е повече грижа
дали тялото живее или умира.
Неговата работа е свършена;
Нека карма го движи.
Нека го кичат с венци, нека го ритат;
не казвай нищо. Няма похвала или обвинение там,
където са едно хвалещият и хваленият,
обвиняващият и обвиняваният.
Така бъди в покой, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"
Истината никога не може да бъде намерена там,
където живеят похотта, славата и алчността.
Ни един мъж, който нарича "съпруга" някоя жена
не ще бъде някога съвършен;
нито притежаващият нещо - дори и най-дребната вещ;
ни окованият във веригите на гнева,
никой от тях не може да премине през портите на Мая.
Затова, саннясино смел - отречи се от всичко това!
Кажи: "Ом Тат Сат, Oм!"
Нямай дом. Кой дом може да те задържи,
приятелю?
Небето е твоят покрив, тревата е твоето легло;
храната ти - каквото случаят донесе;
добро или лошо, не съди. Няма храна или питие,
които могат да опетнят възвишения Аз, познал Себе си.
Бъди като бързата река, саннясино смел - вечно свободен.
Кажи: "Ом Тат Сат, Oм!"
Малцина са тези, които знаят Истината.
Останалите ще ти се присмиват
и ще те мразят, велики; не казвай нищо.
Ходи от място на място и им помагай
да излязат от тъмнината, да отхвърлят воала на Мая.
Без да се страхуваш от болка, без да търсиш удоволствие;
излез отвъд двете, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Oм!"
Така от ден на ден, изразходвай силите на карма
и освободи душата си навеки.
Край с преражданията:
повече нито "аз", нито "ти", ни "Бог", ни
"човек";
"азът" ще е станал Всичко
и Всичко ще е Аз и Блаженство.
Знай, че ти си Това, саннясино смел!
Кажи: "Ом Тат Сат, Ом!"
Написана в Таузанд Айланд Парк, юли, 1895г.
