вторник, 28 февруари 2017 г.

Посред тях


Беседа от Учителя, държана на 30 октомври, 1927 г., София. – Изгрев.

„Защото, дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях" (Матея 18:20)

В прочетената глава са изказани велики Истини, някои от които, сами по себе си, са противоречиви. „Дето са двама или трима събрани в мое име" – този е най-слабият, най-маловажният наглед стих в прочетената глава. Какво особено има в това, че двама или трима били събрани на едно място? Това е общо изречение. Обаче, в тия неща, именно, които понякога нам се виждат маловажни, се крие ключът на онова знание, което може да ни даде права насока в живота. Сам по себе си, животът, т.е, проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката. Следователно, първо човек трябва да мисли, после да учи, да стане учен и най-после да се прояви в изкуството, да може да направи нещо, да приложи знанието си. Под „изкуство", аз не разбирам да бъде човек непременно художник, в тесен смисъл на думата. Най-великото изкуство в живота е любовта, да любиш, да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума-да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход: причините на твоето съществуване, както и предназначението ти като човек, дошъл на земята.

Казвате: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота се крие в желанието на човека да живее. Но как трябва да живее? Ето един важен въпрос, който всеки трябва да си зададе. Животът е резултат на изкуството да се живее, вложено във всеки човек. Значи, животът ще се изрази по един или друг начин, според знанието, според изкуството, вложено във всеки човек специфично. Ако си прост човек, просто ще живееш; ако си глупав човек, глупаво ще живееш; ако си лош човек, лошо ще живееш; ако си добър човек, добре ще живееш; ако си умен човек, умно ще живееш и т.н. Всяко изкуство се нуждае от ред елементи, за да се изяви навън. Например, първият необходим елемент на художника е платното. То представя почвата, от която художникът трябва да изкара нещо. За тази цел той трябва да знае, де какво да тури. Художникът може да вземе четката и безразборно да нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, в най-груба форма. Истинският художник трябва да разбира от цветовете, да знае да ги съчетава правилно. Ако рисува човешки образ, например, той трябва да знае, де да тури червения цвят, де синия, черния или белия цвят. Всеки цвят трябва да се постави на своето място. За онзи, който не разбира от художество, чудно е, как може човек да познае, де какъв цвят да постави върху платното. За художника, обаче, платното представя звездно небе, по което той се ориентира де е изток, запад, север или юг. Щом намери тези главни точки на своето платно, той може по-нататък да рисува. Ако не може да се ориентира по тези точки, той ще разбърка местата на краските, и от тази картина нищо няма да излезе. Който погледне такава картина, той казва: Няма художество в тази работа!

Следователно, животът, като изкуство, представя обширно, необятно платно, върху което всеки човек трябва да се ориентира, да намери изтока на своя живот специално, точката на изгряващото за него слънце. Питам: де е изтокът на вашия живот? Много хора не знаят, де е изтокът на техния живот. Хиляди години, как живеят на земята, но изтокът на своя живот още не са намерили. Защо? По единствената причина, че тяхното небе е толкова облачно, че сами не могат да се ориентират, не знаят, де е изтокът за тях, не знаят, какъв е смисълът на техния живот. Те казват: трябва да се живее – нищо повече! Обаче, това не е разрешаване на въпроса. Да живее човек, това е резултат на живота, но не и самият живот.

Преди няколко деня при мене дойде един ученолюбив българин, който се занимавал ред години със земеделието, не само теоретически, но и практически. В него се явила идеята да намери предците на българското жито. Той искал да издири най-старото жито, което за пръв път се е появило на Балканския полуостров и да проследи пътя на неговото изменение, докато дойде в днешната форма, каквото го срещаме в България. Той започнал да изучава произхода на всеки житен клас, докато най-после, след усилени издирвания и труд, намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на сегашното жито в България. Той описва точно стъблото, листата, класа, осилите на това жито, като същевременно изтъква разликата между предците на нашето жито и сегашното, с което ние се храним. Той казва, че прадедът на нашето жито е бил в диво състояние. Според мене е точно обратно: прадедът на нашето жито е бил в питомно състояние, а сегашното е подивяло. Защо? Защото сегашното е доста издребняло. А всяко нещо, което подивява, постепенно издребнява. Когато крушата подивее, издребнява. Когато човек подивее, издребнява. Може да възразите, че слонът, който живее толкова години на земята, още не е издребнял. Да, засега слонът е философът между животните. Той минава за най-умен между тях. Ако някога подивее, и той ще издребнее. Едно е важно, че прадедът на житото расте и при най-голяма суша, когато всички сегашни жита изсъхват. Щом изсъхнат другите жита, посаждат предците им в сухата земя, и те се развиват, завързват и дават плод два пъти по-едър и повече от сегашното. На какво се дължи издържливостта на това жито? Ако разрежем напречно зърното на сегашното жито, отвътре то е бяло, съдържа повече нишесте, а прадедът му има отвътре рогова ципица, която е причина за издържливостта му. Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното. Всички зрънца на старото жито са еднакви по големина. Този учен българин е намислил да създаде от него нова култура жито. Ако това жито се посади в добра почва, то ще даде зърна, едри като дренки. Изобщо, житото се отличава от ръжта и от други някои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другите се изискват външни условия. Например, ако посадите едно зрънце ръж, от него ще изникне стъбло, което ще израсне, ще цъфне, но плод няма да даде, ако наблизо до него няма и други стъбла ръж. Същото се отнася и до царевицата. Житото, обаче, може и само да расте и да се развива, защото само се опложда.

И тъй, след дългогодишен труд, най-после този учен българин намерил предците на сегашното жито. Питам; вие намерихте ли прадедото на човека? Според мене, добрият, разумният човек, в пълния смисъл на думата, е прадедът на човечеството. Дълго време и внимателно трябва да търсим добрите хора в света, защото те са рядкост. Сегашните хора, които минават за културни, аз ги уподобявам на сегашното жито, което е доста издребняло, в сравнение със своя прадедо. Те са изгубили неговите качества. Следователно, когато някой говори, проповядва за Бога, това подразбира, че той е готов да живее и при най-лошите условия на живота. Този човек и в дъното на ада да слезе, и там ще превъзмогне лошите условия. За да превъзмогне човек лошите условия на живота, изискват се знания. Никой професор в света не може да даде тия знания. Докато човек не дойде до положителното знание в себе си, той ще бъде изложен на постоянни промени. Това знание трябва да стане плът и кръв в него, за да създаде той в себе си нещо стабилно, неизменно. Значи, в човека има неща, които трябва да се променят – това е в реда на нещата. Обаче, има неща в човека, които не трябва да се изменят. Неизменното в човека наричат характер, опорна точка, основа, почва, идея и т.н.

Казвам: в проявите на човека се забелязват четири състояния, които отговарят на четирите състояния на материята – твърда, течна, въздухообразна и огнена. Когато три от тези състояния на материята са в движение, четвъртото непременно трябва да бъде в покой. Когато става промяна в почвата, в твърдата материя, тази промяна носи нещастие на хората; когато става промяна с течната материя, тази промяна носи благословение на хората; когато става промяна с въздухообразната материя, тази промяна обновява хората; и най-после, когато става промяна с огнената материя, с огъня, тази промяна носи блага на хората. Това, което става с природата, става и със самия човек; следователно, и резултатите са еднакви. Представете си, че почвата, върху която живеете, започне да се вълнува, както въздухът и водата се вълнуват от ветровете, какво ще стане с вас? Ето защо, при всички условия в живота, твърдата материя, почвата винаги трябва да бъде в покой. Водата нека тече, въздухът нека се вълнува, огънят нека гори, но при всички тия промени земята всякога трябва да кротува! И затова, когато се казва, че трябва да бъдем кротки, ние разбираме, че основата на нашия живот, като изкуство, трябва да бъде устойчива. Твърдата почва, на която седи нашия принцип, нашето разбиране на живота, не трябва да почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня. На какво трябва да почива тогава? Нашето разбиране за живота трябва да почива върху свойствата на твърдата почва. Защо? Защото житото във вода не се сее, във въздуха – също, а в огъня – по никой начин не можеш да го посееш. Житото се сее само на земята, на твърдата почва, а водата, въздуха, огъня, т.е. светлината са условия, които помагат на посятото, по-скоро да израсте.

И тъй, когато се говори за живота, като наука, като изкуство, ние разбираме красивото, великото, което носи всички придобивки. Обаче, красотата, в тесен смисъл на думата, е само стремеж на душата, но не и неин идеал. Да бъдеш красив, това не е идеал, но резултат; да бъдеш учен, това не е идеал, но резултат. Всеки може да бъде красив, учен, това е въпрос на времето. Красотата, учеността са условия на живота, които човек трябва да знае, как да постигне. Който знае да съчетава краските, тоновете в себе си, той може да стане красив. Но понеже краските съставят елементи на светлината, той трябва да разбира тия елементи. Значи, светлината прави човека красив. Същевременно светлината е храна за човека. Като мисли, той се храни със светлината. Ако растенията могат да приемат въглената киселина от въздуха, във вид на въгледвуокис и вода, и да я преработят в себе си, да я използват като храна, защо човек, който стои по-високо от растенията, да не може да се храни със светлина? Значи, растенията не са на такъв низък уровен, както са мислили някога за тях. Съвременните учени признават, че те са по-големи химици, отколкото мнозина химици в нашите времена. Както виждате, те приемат въгледвуокиса от въздуха, който представя отрова за хората, и го обработват в себе си, използват го за храна. Това нещо човек не може да направи. Значи, лабораторията, с която растенията разполагат в себе си, е по-съвършена от тази, която човек има. Тогава де остава нашата наука? Аз не говоря за външните лаборатории, не говоря за външната наука, но имам пред вид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл да превръща, да преработва своите отровни мисли и чувства и да ги използва за храна. Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство в човека са отровни вещества, които той трябва да знае да обработва и да използва за храна. Истински ученият знае това изкуство. Вземете, например, когато домакинята иска да извади маслото от млякото, тя знае, какво трябва да направи. Тя ще извърши няколко предварителни процеса с млякото, докато извади маслото от него. Днес всяка домакиня може да направи това: първо ще издои млякото, после ще го свари, ще го остави малко да изстине и най-после ще пристъпи към биенето. Важно е, как е дошла тази мисъл в ума на човека, че може да издои млякото от овцата, или от кравата, да го вари, да го подквасва, или подсирва и т.н. За съвременните хора тези процеси са прости, но те представят голямо изкуство. Гледаме, как малкото дете бозае от майка си, и намираме, че това е прост процес, но в същност и той представя някаква наука, някакво изкуство.

Ученият земеделец, за когото ви говорих, покрай житото, изучавал и къклицата, и дошъл до заключение, че тя е егоистка, користолюбива. Оттам той дели зърнените храни на благородни и неблагородни. Житото, ръжта и други някои семена той счита благородни, защото лесно се подават на покълване. Достатъчно е да поставите житото, ръжта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за да видите, че след два-три деня те започват вече да покълват. Направите ли същия опит с къклицата, тя няма да покълне. В това отношение, тя се отличава с голямо недоверие. Къклицата казва: „Не трябва да се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден. Затова аз ще чакам, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда. Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други – на къклица, Колкото и да говориш на последните, каквито истини и да им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тия неща? Ние не вярваме, ще чакаме благоприятни условия.– Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като къклицата, няма да поникнете. Докато чакате благоприятно време за възприемане на истината, тя вече е заминала. Сега ще чакате да дойде другата година. Докато дойде другата година, ще ви посети друга идея, и вие пак ще изгубите благоприятните условия.

Казвам: когато изучавате естествените науки, вие трябва да се спирате върху известни положения, да вадите общи изводи, които да поставяте като основа на вашия живот. Защо ви са необходими тим изводи? Защото законите в живата природа са едни и същи за всички същества: те работят едновременно и в растенията, и в животните, и в хората, както и във висшите същества. Един закон е добре изучен, когато се разглежда неговото въздействие от най-малките до най-високостоящите същества. И общественият живот е резултат на минали животи, макар и той още да не е напълно разумен. Разумен живот е животът в своята първична проява, в своя първичен произход, както е излязъл от Първичната Причина, но при постепенното си слизане той е изгубил своята разумност, която отново трябва да придобие. Съвременните общества водят прост, полусъзнателен живот. Засега хората се обединяват в общества, не толкова поради някаква висша разумност, колкото по причина на някакви външни условия. Щом дойдат до известно изобилие, до някаква охолност, те започват да водят спор помежду си и се разделят. Днес всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора работят за подобрение на обществения живот, за поставянето му на здрава, солидна основа. От хиляди години насам човек е живял при неблагоприятни условия, които са внесли в него ред наслоявания, ред качества, неприсъщи на неговото първично естество, от които той трябва да се освободи. Днес всеки разумен човек се запитва, какво трябва да прави, за да подобри, да видоизмени, или по-право да се освободи от примесените към неговото естество отрицателни качества. Срещате един човек и казвате: Отличен човек е той! Как познахте, какъв е този човек? Ако искате да познаете човека, идете в къщата му. Ако отидете в дома на този човек и видите на земята постлани мечи кожи, на стените – закачени ножове, саби, пушки, в мазите – барут, динамит, а на полиците в стаята ред отровни билки, какво заключение ще извадите за него? Можете ли да го наречете истински културен човек? Отивате в дома на друг човек и намирате в шкафовете книги, на масата – мастило, хартия за писане, моливи, писалки и т.н. След това посещавате дома на трети човек и виждате на гвоздеи закачени царевици, в хамбара – жито, ечемик, ръж и т.н. И за примата ще извадите различни заключения. Следователно, всеки човек се интересува от нещо специфично. Обаче, това още не представя неговия живот, нито пък идеала на неговата душа. Това е само временен стремеж на неговата душа, който ще му послужи като средство, като условие за постигане на нещо по-велико. Значи, всеки трябва да намери в себе си онази първична идея, онова вътрешно изкуство, което е в състояние да го обнови.

Сега, ще ви задам въпроса: Може ли всеки от вас да намери своя прадядо, от когото е произлязъл? Казвате: Нали всички сме произлезли ог Бога? – Да, това е твърдение само. Можете ли да докажете това твърдение? Всяко твърдение е вярно, само когато може да се докаже, когато може напълно да се обоснове. Например, ученикът пише на дъската числото едно и започва да брои: един кон, един човек и т.н. Питам: тази единица проста ли е? Единицата е сбор от разумни същества, които имат общ идеал и работят в едно направление. В този смисъл, единицата е колективно същество. В широк смисъл, под думата единица се разбира Бог. Значи, в света само Бог е единица. Отличителното качество на тази единица е, че тя сама се опрашва, т.е. тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества. Тази единица е вечна и безсмъртна. Безсмъртието произлиза от нея. Сега, като знаете нещо за единицата, можете ли да обясните математически, как се е образувало числото две? После, можете ли да обясните, какви са били условията за създаването на първата единица в света, и какви са били условията за създаването на втората единица? Трябва да знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица са били съвършено различни. Това показва, че различните условия дават различни резултати. Та сега вие твърдите, че сте произлезли от Бога, но не доказвате това твърдение. Да твърдите нещо, без да го доказвате, то няма сила. В това положение вие мязате на онзи слуга, който се наел да пасе овцете на един богат земевладелец. Той навсякъде говорил за богатството на своя господар, че имал няколко-стотин овце, че имал хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че бил добър човек, че имал големи знания, но не пасъл добре овцете му: всеки ден се губили по десетина овце; всеки ден заболявали по няколко; всеки ден вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по няколко от най-хубавите овце. Питам: какво се ползува господарят от препоръката на своя слуга, който всеки ден му причинява толкова щети? Какво се ползува и самият слуга от това, че вярва в богатството, в знанието и в добротата на своя господар, щом не може да ги използува за свое добро? На същото основание, питам: какво се ползувате от това, като говорите за Бога, че е всесилен, всемъдър и всеблаг? Каква полза от това, че Той е всесилен, когато ти си слаб? Каква полза от това, че Той е всемъдър, когато ти си глупав? Каква полза от това, че Той е всеблаг, когато ти си лош? Какво ви ползува тази вяра в Бога, в Неговите качества, щом и вие не можете да бъдете като Него? Какъв е този син, който не прилича на баща си? Следователно, когато говори добре за господаря си, слугата трябва да бъде добър, разумен, да докаже, че той разбира господаря си и грижливо пасе стадото му. Като говори добре за слугата си, и господарят трябва да покаже, че го разбира, познава неговите нужди и ги задоволява. Започнат ли и господарят, и слугата да говорят един за друг лоши работи, това показва, че те нямат вяра помежду си. А щом няма взаимно доверие между хората, те не могат да работят заедно.

И тъй, не е важно, каква е вашата вяра в Бога, но важно е, каква е Неговата вяра във вас. Бих желал главно Бог да има вяра във вас, че можете да вършите Неговата работа. Убедите ли се във вярата на Бога във вас, вие сте намерили вече своя приятел в живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите. Колко от съвременните хора имат тази основна идея? Повечето хора днес искат да имат доброто мнение на окръжаващите. И тази идея е добра, но тя трябва да им предаде нещо. Любовта, която храните към някой човек, трябва да ви предаде нещо. Не е истинска любов онази, която нищо не предава на човека. Не е силна светлина онази, която в тъмна, в мрачна нощ не може да осветли пътя на човека. Не е желано богатство онова, което не може да улесни, да подобри живота на човека. Не е осмислен живот онзи, който не носи щастие на човека. Не е сила онази, която не освобождава човека. Тъй щото, колкото и каквото да говорите за вярата си в Бога, тя не е истинска вяра, докато всеки ден изпадате в обезсърчения, в отчаяния, в обезсмисляне на живота. Като вярвате в Бога, кажете, какво ви е предала тази вяра?

Мнозина изпадат в друго заблуждение, като очакват да придобият вяра, знания в онзи свят. За кой онзи свят говорите? Онзи свят е забавление, което хората сами са измислили. Да очаквате на онзи свят, то е все едно да сте в положението на слуга, чийто господар казва: ти ми работи сега добре, че идната година аз ще ти дам 30000 лв. Слугата дочаква тази година, но като дойде време да му се плати, господарят започва да потрива ръцете си, да се извинява и казва: Идната година ще ти платя. И слугата все очаква да дойде идната година, дано господарят му изпълни обещанието си. Не е лошо човек да вярва в идната година, но в дадения случай сегашната година струва повече от идната. Една основна идея, добре разбрана и приложена в живота, струва повече, отколкото много велики идеи, неразбрани и неприложени. Разбраната идея служи за основа, върху която можем да градим нашето щастие. Някой се оплаква, че е болен. Казвам: повярвай и ще оздравееш! Когато говоря на хората за Бога, те казват: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, няма какво да ни говориш за Господа. – И това може да стане, но при условие, вие първо да повярвате. Щом повярвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря, Сега, ще прекъсна мисълта си, както правят авторите на романите, да приведа един пример, който донякъде илюстрира, какво нещо е човек без устой в живота. Този пример купих с пари, но не съм извадил заключението си, той не е завършен още. Преди десет години получих подарък една електрическа тенджера, която не употребявах, нямах нужда от нея. Тези дни ми дойде на ум да направя опит с нея, да видя, може ли да ми служи. Турих я на контакта, обаче, стана някакво вътрешно изгаряне, и тя не можа да се нагрее. Причината за изгарянето й се дължи на това, че аз я поставих на електрически ток от 220 волта, а тенджерата била пригодена за 150 волта. Като изгоря, аз прибрах тенджерата настрана, ако се окаже някакъв случай, да се поправи. Два-три деня след това, пристига един млад господин от Пловдив, иска да ме види и каза че много бърза. Аз бях зает, но си помислих: ще го приема, да видя, защо бърза толкова много. Той веднага влезе в стаята ми и започна да разправя, че бил електротехник, идвал от Пловдив, но като дошъл в София, да търси работа, изхарчил всичките си пари, изпокъсал се, и ме моли да му услужа с 200 лв., които ще върне, като отиде в Пловдив. Като чух, че много бърза, аз разбрах вече, в какво седи работата, но не исках да правя прибързани заключения. Казах му: ето, аз имам една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехник, ще можете да направите и да си изкарате пари за път. – Не ще мога да я поправя, бързам да замина. – Защо бързате толкова много, щом нямате пари? Ако имате пари, разбирам да бързате, но при това положение, в което се намирате, няма защо да бързате. Вие сте дошли за работа; ето, работа ви се отваря. Аз имам особено мнение за хора, които бързат много. Както и да е, той прегледа тенджерата и намери, че цялата батерия в нея е развалена. Казвам му: направете сметка, за колко лева материал трябва да се купи. Той направи сметка и ми каза, че трябват всичко 250 лв. за материал. Дадох му 270 лв., да купи материала. Той отиде в града и след три часа се върна, като каза, че материалът сега бил по-скъп и са нужни още 200 лв. Каквито материали е купил, оставил в една позната фирма, да не ги носи със себе си. Взе тенджерата, взе парите, и пак отиде в града. Аз знаех, че повече няма да се върне, но оставих да се прояви до край, да видя, доколко ще издържи. Той дойде на другия ден, но без тенджерата, и каза, че утре ще я донесе, като ме помоли да му дам 250 лв. да си купи обуща. – Като поправите тенджерата, тогава ще ви заплатя добре. Отиде си той, но не се върна повече, и тенджерата остана у него.

Това беше опит с един човек, да се види, доколко може да издържа, и каква е неговата честност. За мене е важно, дали ще направи тенджерата, а не това, че съм му дал пари. Аз искам той да прояви своята честност като човек. И невидимият свят по този начин изпитва хората, доколко са честни. Честността повдига човека. Честният човек е благороден; той издържа при всички лоши условия на живота. Да постъпиш честно, значи да победиш лошите условия. И на смъртно легло да си, пак можеш да бъдеш честен, да принесеш красив плод в живота си. Честността е онзи елемент, който алхимиците са търсили – еликсирът на живота, първичният зародиш на живота. Този зародиш съществува в човека. Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми. В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всеки трябва да намери. Всички усилия на науката, на религията са насочени, именно, в това направление, да намерят тази първична клетка. Тя е прадедът на всички клетки. Като се намери тази клетка, върху нея може да се гради бъдещия живот. Тя е подобна на прадеда на житото. Тази първична, жива клетка се отличава от другите по това, че съдържа в себе си рогово вещество. Хранителните вещества в нея са повече, отколкото в другите клетки, а благодарение на роговото вещество тя се отличава с голяма устойчивост, издържа и при най-лошите условия.

„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях." Двама или трима, това са необходимите условия, за да дойде Христос. Идването на Христа между хората е основната идея, от която произтича безсмъртието; безсмъртието пък носи щастието. Усилията на целия живот днес се свеждат към постигане на това безсмъртие. Достатъчно е човек да добие семката на безсмъртието само, за да бъде отличен ученик, проповедник, държавник, отлични баща или майка. Ето защо, при каквото положение и да се намира, човек трябва да прави усилия, да постигне това безсмъртие. Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато. Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадядо. В който момент повярва, че той е над външните условия и може да ги използува, ще намери своя прадядо. Външните условия са толкова променчиви, колкото и самите хора, Срещате един човек, виждате, че днес мисли едно, утре – друго, после – трето и т.н. Всеки трябва да намери в живота си поне един човек, който носи в себе си тази основна идея – безсмъртието, за да му покаже начина, по който той сам е намерил в себе си първичната клетка, или прадядото на сегашното жито. Който се храни с това жито, той е разрешил за себе си въпроса за храненето. Той не се нуждае от никаква друга храна.

Следователно, идеята, която може да занимава човека, е той сам да се опрашва. Ако заболее, той сам да се лекува, да не търси хора, които да му помагат, и на които да разказва своите нещастия и страдания. Няма по-лошо нещо от това, да разправяш страданията си на хората. Не е благородно да товариш хората със страданията си. Че кой не страда в света? Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите радости и страдания като роман? Бащата ще започне да разказва на децата си, как се сражавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници. Майката пък ще започне да им разправя, какви страдания имала от мъжа си, от свекърва си и т.н. Тези разкази могат да се разправят, но при други условия на живота. При сегашните условия, за възпитанието на хората, се изискват съвсем други методи. Ако търсите един приятел, или учител, каква трябва да бъде тяхната основна черта? Или, ако искате да се повдигнете, на коя черта във вашия характер трябва да разчитате? За да се повдигнете, вие трябва да имате поне една основна идея в себе си, но да не е отвлечена. Ето, този българин имал една основна идея, да намери прадядото на сегашното жито. Тази идея е възникнала в неговия ум по вътрешен път. И най-после, като намерил първичното жито, той ще дойде до други, по-дълбоки заключения. Засега той описва външно, какъв е класът на това жито. Той казва, че класът му бил много дълъг, съдържал по 40 зрънца, два пъти по-едри от сегашните, а същевременно било и по-хранително.

Казвам: за да бъде добър, човек трябва да намери своя прадядо, или своя прародител, т. е. онзи, от когото се е родил първоначално. Ще кажете, че сте родени от Бога. Роденият от Бога има в себе си тази основна идея, той не я търси сега. С това аз не искам да кажа, че вие нямате нищо хубаво в себе си. Не, вие имате жито, но от сегашното; вие имате идеи и вярвания в себе си, които са на израждане вече. Има убеждения, има добродетели в света, които също така са на израждане. Светът се нуждае от нещо ново, което, като влезе в хората, коренно да ги измени. В това отношение, алхимиците отдавна са разбрали тази истина, и на времето си още са търсили нещо ново, което да подмлади хората. Ако вложи в себе си една Божествена идея, човек моментално ще се подмлади и ще намери начин за разрешаване на противоречията и мъчнотиите в живота. Евангелието, например, съдържа много такива идеи, които и до днес остават неразкрити. Не е позволено още да се разкриват на хората тези истини. Мнозина искат да им се каже нещо от тези истини, но за да им се каже нещо, те трябва да разбират Божественото начало в себе си, да вярват в Първата Причина и да са свързани с Нея. После, те трябва абсолютно да вярват в себе си, както и в своите ближни. Никакво съмнение не трябва да съществува в тях. Ние сме среда, проводници на Божественото. В тази среда работят много напреднали същества. Всеки човек отделно е резултат и на работата на своите предци. За да дойде във връзка с напредналите, с разумните същества, той трябва да се върне към своя първичен живот, към живота на своите предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал. Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните, общества, те не могат да подобрят живота. Като гледам картините на съвременните художници, много рядко виждам нещо високо идейно. Българите, например, обичат да рисуват картини от миналото, прозаични неща. Те обичат да рисуват своите царе, Крум, Симеон, забележителни с големите си подвизи. Коя беше основната идея на Крума, на Симеона? Те показаха ли предците на българите? Това става не само в България, но и в цяла Европа. Кой европеец се е заел да търси предците на тяхното жито? Ако човек не устоява на мъчнотиите в живота, това показва, че той не е намерил още своите предци. Ако при най-малките мъчнотии изсъхвате, де е вашата сила? Ако вашето верую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това? Какво ще кажете за един теософ, окултист, или пък християнин, който, при най-малките изпитания, напуща своето общество, или черковата, към която се числи? Човек може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони. Всеки закон изисква от човека зачитане или известно подчинение. И тъй, да се движи човек от едно място на друго, да бяга от затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпросите. Да се движи, да се разлива човек в своя живот, това е качество, прилещо на водата. Човек трябва да бъде стабилен, като почвата, като твърдата материя. Щом дойде до Бога, до идейния живот, никъде не трябва да се местим. Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не хваща". Ако камъните на вашата къща се търкалят, каква къща е тази? Кръвта трябва да тече; мисълта трябва да се движи; чувствата трябва да се разширяват, но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Най-важното нещо в човека е неговото тяло, а не мислите и чувствата му. Мислите, чувствата и постъпките на човека са външни условия. Това, което всеки ден се тъче в човека, са неговите клетки. Значи, при сегашните условия на живота, най-важното нещо за човека е неговото тяло, защото то представя проявения човек. Ще кажете: Чудно нещо! Това хилаво човешко тяло, било толкова важно! Да, с това тяло, именно, този българин пропътува цяла България, за да намери само два класа от предците на българското жито. С вашата философия вие можахте ли да пропътувате тялото си, да намерите в него онази първична, безсмъртна клетка? Можете ли да кажете, в кой уд на организма се намира тази клетка? Нищо не можете да кажете, а при това тази клетка е във вас.

„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях". Съвременните хора вярват в щастието и чакат, то да им дойде на крака, като казват: Добър е Господ! – Аз вярвам 200 на сто, че Господ е добър, велик, благ, но при все това хора умират гладни. Бог е живот, но при все това хората умират. Кой е причината за смъртта на хората: Бог, или те сами? Казвам: В своето Царство, Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота. Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вън!" Господ постоянно чисти хората. Следователно, хората ще умират дотогава, докато намерят своите предци и се присадят на тях. Апостол Павел казва: „Ще се присадим на дива маслина". Това подразбира, че ще се присадим на нашите предци. Значи, ако питомното се присади на своето собствено дърво, то ще вирее по-добре и по-добър плод ще дава.

Сега, аз обръщам вниманието ви върху следните положения, ако вярванията ви са като на обикновените религиозни хора, нищо няма да направите с тях; ако имате знанието на света, нищо няма да направите с него. Какво ви е нужно тогава? Да имате в себе си поне една основна идея. Дето и да отидете, на този или на онзи свят вие трябва да имате поне една основна идея. Някои казват: Какво ще оставим на земята, като заминем за онзи свят? Казвам: две важни неща трябва да ви занимават – какво ще оставите на земята след заминаването си и какво ще занесете със себе си в онзи свят. Първото е необходимо, за да намерите нещо, като дойдете втори път на земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свят. Какво искал да каже Христос със стиха „ събирайте си богатства, които молец не опасва, нито ръжда разяжда"? Знаете ли положително, колко и какво сте внесли в Божествената банка? Що се отнася до земните банки, хората знаят, колко са внесли, но дойде ли въпрос до небесната банка, те не знаят, колко са внесли в нея, и дали, изобщо, има внесено нещо. Това всеки човек трябва да знае, защото физическият живот е свързан с Божествения. Каквото вършите на земята, то има отражение в Божествения свят. Който иска да придобие безсмъртието, той трябва да изучава живота, като велико изкуство. Не е достатъчно само да се цитират стихове от Евангелието, но те трябва да се живеят. Какъв живот е този, ако един ден сте радостни, а на другия ден скръбни, или един ден вярвате, а на другия ден се съмнявате? Всички трябва да знаете, че когато хората умират, Бог ги учи. Той насочва мисълта им в права посока.

Казвам: вашия живот лесно може да се подобри. – Как? – Като внесете в себе си една безсмъртна идея. Не мислете, че с обикновената вяра можете да подобрите живота си. Не, ще внесете в себе си такава основна идея, която да ви даде вяра, упование и сигурност в живота. Който има такава идея, той мяза на човек, качил се на скала сред бурното море, и седи там, тих и спокоен, незастрашаван от морските вълни. Основната идея дава на човека необходимите елементи за работа. Който намери тази идея в себе си, т. е. своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава с дребнавостите на живота. Умът му се изпълва със светли и възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства. Докато човек не е намерил тази основна идея, той мяза на малко дете, което цял ден играе на улицата с кал и пясък, прави си къщички, цапа се с калта. Щом намери тази основна идея, човек е пак същото дете, но вече баща му го завежда в градина, пълна с хубави, зрели плодове. Детето забравя вече къщичките от кал и пясък и мисли само за зрелите, сладки плодове. То се изчиства външно и вътрешно и започва да се храни само с плодове, които внасят в душата му нещо ново, което го повдига и облагородява.

„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях". Това е казал Христос на времето си, но то се отнася за вечни времена. Задайте си и вие въпроса, ще можете ли да живеете след като умрете? Ще можете ли да забогатеете, след като осиромашеете? Аз взимам думата забогатяване в красив смисъл. Да намериш смисъла на живота, това значи да забогатееш. Казано е: „ Блажени нищите духом". Нищите духом не подразбират бедни хора. Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа. Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее. Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя. Намерих вече житното зърно, върху което почива моето щастие. Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света. Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може да го направи учен, силен, музикант – с тази идея той може да постигне всичко, каквото желае. Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може, в 20–30 г. най-много, да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал. Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте. Работете, молете се, да я постигнете. С нейното постигане ще дойде и възкресението. Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобил основната идея, който е намерил своите предци. Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по новия начин. Нашите предци са били в състояние разумно да използват богатствата в природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства. Днес българите разработват земята едва на дълбочина 25 см.: ако я разработват на 50–60 см. дълбочина, те ще открият в нея богатства за хиляди години. Има известна аналогия между разработването на земята и на човешкия мозък. Колкото плитко разработват земята, толкова плитко разработват и мозъка. Често слушате съвременните хора да си говорят: Не ни трябва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно. Не, дълбока философия се изисква! Земята трябва да се обърне на дълбочина 60 см. Ако посадите семена в така разработена земя, тя ще даде сто пъти по-добри резултати. В това отношение, страданията са необходими, те представят ралото, което разорава земята. Страданията са необходими за опресняване, за усилване на елементите. Който страда, той се усилва, калява се. Който седи в покой, той отслабва, крехък става. Същото може да се каже и за болестите. Който е боледувал, той става по-издържлив, по-силен. Ако някой не е боледувал в живота си, организмът му е по-изнежен, по-неиздържлив. Каленият, издържливият човек има запас от енергии, с които се противопоставя на всяка болест. Този човек издържа не само на болести, на страдания и мъчнотии, но и на всяка отрицателна мисъл или отрицателно чувство, които минават през него.

Примерът с моята тенджера, който ви разказах, е ценен и за вас, да знаете, как да постъпвате. Когато някой ви иска пари, не му давайте, докато не свърши някаква работа. Иначе, човек се разваля. В дадения случай, аз трябваше да отида заедно с този електротехник, да купим материал за тенджерата, и по този начин той щеше да избегне изкушението. Това, че не издържа, показва отсъствие на прадядото в него. Мнозина поддържат мисълта, че трябва да се помага на хората с пари. Никъде в Евангелието не е казано, че трябва да се дават пари на хората. Аз съм наблюдавал, че парите развалят хората. Ако дойде при тебе някой беден, бос, с окъсани дрехи, първо го нахрани, дай му хляб да се наяде. И след това, ако имаш възможност още да му помогнеш, купи му нови дрехи и обуща, но старите си не давай. Не давай тялото си на хората, т. е. не давай старите си дрехи, които са свързани с тялото ти. Купи нови дрехи и му ги подари. Старата си къща никому не давай! Така постъпва и Бог по отношение на нас. Сега, мнозина ще се хванат за думите ми и ще възразят: Значи, не трябва да се прави добро на хората. Не, нов, възвишен морал е нужен на съвременните хора! Задачата на нашия живот не седи в това да помагаме на бедните. Ако дойде при мене някой беден, аз ще му кажа, коя е причината за неговата бедност, и ще му покажа начин за излизане от това положение; ако дойде някой болен, ще му кажа, защо е болен и ще му посоча начин на лекуване. „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях". Постарайте се да намерите тази основна идея в себе си. Тя е във вас. Щом намерите нейните отличителни черти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания. Няма сила в света, която може да разклати тази идея във вас. И на кръста да сте, пак ще издържите, както издържа Христос. Той пострада заради тази основна идея, но издържа. Когато беше на кръста, Той извика: „Господи, защо си ме оставил? " Но веднага след това Той каза. „Нека бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." На друго място Христос казва: «Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Това показва, че Той не очакваше да дойде някой отвън да Му помогне. Казвам: когато се намерите на кръста, не очаквайте на хората да ви съжаляват. Достатъчно е вие сами да се съжалявате. Ако ви видя на кръста, аз бих се радвал. Каква полза, ако плача за вас и ви съжалявам? Вместо да плача, по-добре ще бъде да взема клещи и да извадя гвоздеите от ръцете и краката ви, с които сте заковани. Най-лесно е човек да пророни няколко сълзи за вас, да ви каже, че волята Божия е такава и да си замине. Не, минеш ли покрай някой, който е разпнат на кръста, кажи му: Братко, бъди спокоен, не се бой, престори се на умрял, и щом те снемат от кръста, ние ще те съживим. Казвате: Нали трябва да се говори истината на хората? – На кого трябва да се говори истината? Истината трябва да се говори само на разумните, на истинолюбивите хора. На лъжците, на крадците истината не трябва да се говори. И да им кажете истината, те няма да вярват. Всеки човек търси истината, но някой от тях я търсят по крив път. Истината с лъжа, с кражба не се намира. Някой иска да отиде в Америка, друг – в Германия, трети – в Англия, там да намерят истината. Казвам: ако можете там да намерите истината, като основна идея във вашия живот, заслужава веднага да сторите това, да не губите време. Но ако и там не я намерите, по-добре останете при условията, при които сте сега. Ако мислите, че на онзи свят ще намерите истината, можете и там да отидете, но после да не съжалявате, да плачете, че сте гладни, да искате да ви раздават жито на задушница. Задушниците не са нищо друго, освен условия да се задоволи отчасти глада на онези, които са заминали за онзи свят и оттам плачат, че са гладни. Какъв е онзи свят, ако за душите, които са там, трябва да се дава жито от нашия свят? Това не е истинският „онзи свят", но един беден свят, пълен със страдания. На душите от онзи свят ние ще кажем: Да ви избави Господ от това голямо страдание, в което се намирате, да очаквате на нашите подаяния!

Сега, аз говоря за учениците, а не за слушателите. Първата задача на ученика е да дойде в контакт със своя прадядо, да види, какви са неговите качества. Като влезе в контакт със своя прадядо, той ще го научи, какво да прави. Ще кажете: „Духът на Истината ще ни научи, какво да правим". За кой дух говорите вие? Много духове ви говорят, но кой от тях трябва да слушате? Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашат. Защо се плашите от духовете? Каква разлика има между духовете и самите вас? Всички хора са въплътени духове. Говорите за Ивана, за Драгана, но кой от вас е видял Ивана или Драгана? Кой от вас е видял човека? Иван или Драган се е качил на един бял кон, който временно е взел под наем, но конят не е негов. Обаче, кой е този Иван? Де живее той? Кои са отличителните му черти? – Нищо не знаете. Но има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност. Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот на тревоги, докато най-после животът му се свърши, и той казва: Нищо, за в бъдеще ще постигна това, което сега не можах. – Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма да постигнем, няма да разрешим задачите на своя живот. Това е механически процес на живота, за който ние не говорим. Казвам: оживее ли веднъж човек, той трябва да използува това положение и да направи само още една крачка напред! – Ама ние правим усилия. – Аз зачитам вашите усилия, но трябва да направите само една крачка напред! Вярата, като понятие, е едно нещо, а като сила, приложена в живота, е друго нещо. Всеки ден трябва да прилагате по една нишка към вярата си, да я усилвате. Ако пък всеки ден късате по една нишка от вашата вяра, тя отслабва. Вярата, като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека да постигне своите стремежи, е друго нещо. Любовта, като понятие, е едно нещо, а като сила за постижения е друго нещо. Любовта представя велик свят. Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки. Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика. Кога човек може да бъде силен? Когато сам се опрашва като житото. Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек. Значи, житото е емблема на човешкия живот. Понеже житото днес е издребняло, това показва, че човешкият живот е издребнял. Когато житото на новия живот се посади в човека, едновременно с това ще се подобри и неговия живот. Следователно, всяка нова идея, която се внася в ума на човека, подобрява живота му.

Ще кажете: Ние вярваме в Господа Исуса Христа.– Моите почитания към вашите вярвания. – Ние се стремим да бъдем добри. – Моите почитания към вашите стремежи, но в Писанието е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни!" Кой от вас е съвършен? Съвършенство, без придобиване на предците, е немислимо. Съвършенството подразбира единение с Бога. Това единение е органическо, а не външно, механическо, наложено от хората. Който живее в това единение, той живее в Цялото и разбира идеите, които се включват в Него. Това значи да имаш доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него. Щом придобиете този прадядо в себе си, природата ще ви даде доверието си, да разполагате с нейните сили и богатства. Днес природата е заключила всичките си богатства. Защо? Защото хората пипат без позволение наляво-надясно и ще отиде тенджерата. Тенджерата представя вашето тяло, което трябва да пазите. Един ден дяволът ще дойде при вас под предлог, че иска да поправи тялото ви и ще го задигне. Не давайте тялото си на дявола! Не правете опита, който аз направих. Аз мога да правя такива опити, защото лесно ще намеря този, който взе тенджерата. А вие, дадете ли веднъж тенджерата си на дявола, мъчно можете да го намерите.

„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях.» Сега, желая ви да се събирате по двама или трима, да започнете с алхимическата идея, да образувате общество от идейни хора, които да работят за своето добро, за повдигане на своя ближен и за въдворяване Царството Божие на земята. Щом постигнете това, всички хора ще живеят според великия закон на Любовта.

Сега, аз желая да се намери още един българин, който да издири предците на самите българи. С намиране предците на житото, разрешава се и въпросът за стомаха, за храненето. Когато това жито се размножи, от него ще се прави най-хубавия хляб, какъвто досега не е могъл да се приготви.

Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето." Не е далеч времето, когато хората ще се хранят с този жив хляб. Щом дойде това време, и животът на земята ще се подобри.

И тъй, дето са двама или трима от учениците, събрани в името на Христа, те ще могат да намерят предците на сегашното жито в себе си.

Беседа от Учителя, държана на 30 октомври, 1927 г., София. – Изгрев. 

Разбиране на живота


Размишление върху веселието на Божия Дух.

Животът представя условие за разбиране на любовта. Без живот любовта е неразбрана. любовта произтича от живота. Който разбира живота, само той може да разбере любовта. Човек е достигнал до разбиране на любовта само чрез живота. Животът тече непреривно в човека, но понякога това течение отслабва, а понякога се усилва. Когато животът отслабва, човек боледува. Когато животът се усилва, човек е здрав и бодър. Здравето на човека е мярка за силата на живота, който тече през него. Като знае това, човек трябва да пази здравето си.

Животът функционира едновременно в три свята: във физическия, в духовния и в Божествения. По какво се различават тия три свята? Кога живее човек на физическия свят, кога - в духовния и кога - в Божествения свят? Да живее човек само на физическия свят, това значи, съзнанието му да е отвън. За такъв човек казваме, че живее несъзнателно, като камъните в природата. Да живее човек в духовния свят, това значи, съзнанието му да е отвътре. Да живее човек в Божествения свят, това значи, съзнанието му да е и вън, и вътре. Божественият свят включва в себе си и физическия, и духовния. Ако не е готов още за духовния свят, човек изпада в същата опасност, в която се намира параходът, когато вълните проникват в него. Докато вълните го бият отвън, той е в безопастност. Проникнат ли вътре в него, в скоро време той ще опита дъното на морето. Следователно, ако съзнанието на физическия човек проникне вътре в него, той непременно ще потъне. Едновременно той не може да живее и на физическия, и в духовния свят. Това са два свята, диаметрално противоположни един на друг. Докато живее със съзнанието си на физическия свят само, човек трябва да приема нещата както са, без да се рови в тяхната същина. - Защо боледувам? - За да изправиш някоя своя погрешка и да научиш нещо. Философстваш ли много, никакъв отговор няма да получиш. - Защо? - Защото не си готов. Може ли човек да изкара два килограма масло от един килограм мляко? - Не може. Значи, невъзможно е да ви се отговори на въпроса, защо боледувате. - Защо хората не ме обичат и уважават? - Защото не си богат, нямаш знание, боледуваш и т.н. Искаш ли да те уважават и почитат, стани богат, учен, здрав. На физическия свят е така. В духовния и в Божествения свят, обаче, отношенията между хората са други.

Съвременните хора се оправдават за своите неуспехи и непостигнати желания с отсъствие на време. Щом се е родил на земята и живее във време и пространство, човек има време за всичко. Обаче, това не подразбира, че от един килограм мляко могат да излязат два килограма масло, т.е. в един живот обикновеният човек да стане светия. Реалният живот има предвид постигане на близки цели. Целта на човешкия живот седи в правилно използване на днешните блага и условия. Утрешният ден има нова програма. Земеделецът пита: Какво трябва да правя днес? - Ще впрегнеш колата си, ще отидеш на нивата и ще ореш. - Докога? - Докато имаш сили и време на разположение. За всеки ден е определено, каква работа трябва да свършиш. Жената пита: Какво трябва да правя днес? - Ще работиш в къщи: ще готвиш, ще переш, ще чистиш и т.н. - Колко време трябва да работя? - Определено е, колко време трябва да работиш и какво да направиш за даденото време. Казано е: Не отлагай днешната работа за утре. - Какво трябва да правя, като стана от сън? - Ще се молиш, ще четеш, ще работиш в къщи. Ако няма какво да правиш, ще играеш. Играта е почивка, смяна на състоянията.

Следователно, докато човек живее на физическия свят, съзнанието му е външно. Той има отношение повече към външния свят, към материалната страна на нещата. Тази е причината, поради която той прави погрешки като дете. Какво трябва да правите, когато детето греши? Ще отидете при майка му и баща му, ще им разправите, какво е направило детето и ще оставите те да се разправят с него. Ако вие се разправяте с детето, няма да му въздействате. Прилагайте този закон и към възрастните хора. Понеже те са деца на Бога, като направят някаква погрешка, не се разправяйте с тях, но идете при техния Баща. Той ще оправи работите им, без никакво влошаване. Следователно, искате ли да влезете в право отношение с физическото съзнание на тия деца, вие нищо няма да постигнете.

Този закон има отношение и към идейния свят. За пример, вие сте беден човек, имате жена, деца, но сте без работа. Търсите тук-там работа, но не можете да намерите. Децата ви нямат хляб за ядене, нито дрехи, обуща, книги и т.н. Най-после вие дохождате до отчаяние, искате да откраднете нещо отнякъде, да купите хляб. Като започнете да мислите, вие се ужасявате от тази мисъл в себе си и влизате в борба с нея. - Не, не се разправяйте с отрицателните мисли, които минават през вас. Оставете ги на родителите им, те да се разправят с тях. - Какво да правим с глада? - Идете на лозето да копаете. - Пришки ще излязат на ръцете ми. - Ще излязат, разбира се. Обаче, за предпочитане е да излязат пришки на човешките ръце от работа, отколкото от лъжа. Това показва, че и при лъжата излизат пришки на човешките ръце. Разликата седи само в това, че като работи, човек е доволен от себе си, а като краде и лъже, е недоволен.

И тъй, научете се да разграничавате идеите. Всяка идея, на която съзнанието е отвън, трябва да се отнесе към съответния свят. Отношенията на нещата в света са строго определени. Всяко нещо в света има свой господар, който го управлява. Реките, горите, въздухът, светлината, макар и да са дадени за наше ползване, имат свои господари. Какво показва това? - Това показва, че на земята ние сме слуги, обиколени с много господари. Положението на слугата зависи от неговата разумност. Само разумността е в състояние да повдигне човека. Щом си въобрази, че е някаква голяма величина, човек веднага среща господарите на водите, на горите, на въздуха, на светлината и т.н. Как ще се справи с тия господари? - Чрез разумността. Ако не си разумен, ще се натъкнеш на ред противоречия и ще кажеш, че това не можеш да направиш, онова не можеш да направиш, не можеш да учиш, животът е безсмислен и т.н. - Не, така не се разсъждава.

Какво не може човек да направи? - Не мога да се моля. Как да не можеш? Една дума не можеш ли да кажеш? Като ти се объркат работите, не можеш ли да кажеш: „Господи, бъди милостив към мене! Загазих, не мога да си помогна.“ Щом си загазил, ти си попаднал в някоя река. Бог веднага ще изпрати господаря на реката да те извади навън. Силната молитва се състои от две-три думи. Ако си гладен, иди при някой свой приятел и кажи: „Гладен съм!“ Той ще те разбере и ще те нахрани. Трябва ли да му разправяш, как си изпаднал до това положение? Можеш да говориш много, но многото думи са разказ, или някакъв роман, без който можете да минете. Понеже хората са свързани един с друг, всеки човек е доволен, когато му се представи случай да услужи на ближния си. Ако при вас дойде някой учен, радвайте се, че можете да научите нещо. Хората трябва едни на други да си помагат. Ако този, когото сте нахранили, е добър цигулар, той ще извади цигулката си и ще ви посвири. Гладът е станал причина да се запознаете с него.

Като ученици, вие трябва да разглеждате живота разумно. Каквото и да ви се случва в живота, това са скрити възможности за проява на Божественото в света. Колкото по-близко сте до Божественото разбиране на нещата, толкова повече съзнанието ви се разширява. Съзнанието на човека представлява капитал, без който не може да се работи. Ако съзнанието ви не се разширява, каквито блага, каквито знания и да придобивате, няма да ги задържите в себе си. Всички блага и придобивки, които човек може да задържи в съзнанието си, остават за вечни времена. Не може ли да ги задържи, те са временни и сами по себе си ще отпаднат. Като знаете това, вие трябва да се стремите към онези блага, които са постоянни, вечни. Те причиняват вечна радост на човека. Радостта на човека е постоянна, когато той разбира отношенията, които съществуват в Божествения, в духовния и във физическия свят и живее съобразно тях. Божественият свят включва всички придобивки и блага, които човек е придобил на физическия и в духовния свят. Тези придобивки вървят с човека заедно, и на този, и на онзи свят.

Като слушате да се говори по този начин, казвате, че знаете много неща за Бога, за Божествения свят. - Какво знаете за Бога? - Знаем, че Той е любов. - Какво знаете за любовта? - Знаем, че животът произтича от любовта. - Какво знаете за живота? - Знаем, че животът представя сбор от множество различни форми, над нас  и под нас. Наистина, докато не разбере живота, човек никога няма да разбере любовта. Без живота, любовта остава неразбрана. Дето е животът, там има непреривно движение. Щом дойде до любовта, човек спира движението си. Който срещне красива мома, или красив момък, той се спира, захласва се и започва да гледа. Дали той е професор, учител, свещеник, майка или баща, ще се спре пред любовта. Който срещне любовта, той непременно трябва да се спре, докато тя замине. любовта ще мине покрай него, ще го поздрави и ще си отмине. Щом го поздрави, той ще продължи пътя си, ще отиде да свърши работата си. Който не се спира пред любовта, той е изгубил едно от великите условия на живота. Най-малкият проблясък на любовта в душата на човека струва цял живот. Без нея нито богатство, нито знание, нито изкуство имат някакъв смисъл. Без любовта всичко е „майя“. Един поглед на любовта дава сила през целия живот на човека. Той остава за винаги паметен. Срещате някой старец, на 70-80 годишна възраст, но щом стане дума за любовта, той започва да ви разправя, че като бил млад, една красива мома го погледнала така, че и до днес не може да забрави този поглед. Очите й били огън, който и до днес топли сърцето му. - Той е почувствал погледът на любовта, но не я разбрал. Очите на красивата мома не са любовта, но през очите на тази мома е минал Божественият пламък на любовта. Той живее в душата на човека и оттам излиза навън. Ето защо, дето видите Божественото, в мъж или в жена, спрете се да го погледате. То прави нещата красиви. Турците казват: „Благословение е за човека да гледа красивото в света“.

Съвременните хора още не разбират любовта, вследствие на което са изопачили и най-красивите неща. Тази е причината, поради която те изпадат в големи заблуждения и противоречия. - Не, срещнете ли любовта, спрете се и благодарете, че сте я видели. Не питайте, коя е тази красива мома или момък, коя майка ги е родила. Каквото и да правите, вие никога няма да намерите майката на любовта. Красивата мома и красивият момък, които срещате, са израз само на любовта. Обаче, красотата не е физическо качество. Красотата не принадлежи нито на физическия, нито на духовния свят, но се проявява чрез тях. Красотата е достояние на Божествения свят. На физическия свят тя трае кратко време, в духовния свят остава за по-дълго време, а в Божествения свят - за вечни времена. Красотата е идеал за човека. Той се стреми към красивото в света, като към свой идеал. Красиви мисли, красиви чувства, красиви постъпки, това е идеалът на човешката душа. Красотата радва човека. Лошото за човека седи в това, че при всяко изпитание той губи радостта, силата си и казва, че всичко е празна работа. - Не, когато се радвате, вие сте дошли до вътрешната, а не до външната красота. Дръжте се за красивите мисли и чувства, които дават тласък в живота ви. Те са онази светлина, онзи пламък, който излиза от очите на красивата мома и на красивия момък. Колкото пъти и да срещнете красотата, израз на любовта, спрете се пред нея, не я отминавайте. Ако първият път се спрете и я поздравите, тя ще ви срещне и втори път, и ще се задържи за по-дълго време при вас.

Сега, аз желая всички да бъдете захласнати от любовта, без да изгубите съзнанието си; да сте готови, като видите любовта, да забравите, че сте тръгнали някъде да правите зло. Запример, някой тръгнал да отмъщава на брата си, но на пътя среща любовта - красива мома, която го поглежда мило и го поздравява. Той се спира захласнат пред нея и забравя, че е тръгнал да отмъщава. Като замине красивата мома, той започва да мисли: „Има Бог в света, има любов, има защо да се живее“. Радостен и доволен, той продължава своя път. Каже ли, че това е празна работа, той се излага на смърт. Който отрича живота, той приема смъртта. Това е неизбежен закон. След живота иде смъртта, а след смъртта - животът. Каже ли някой, че не иска да живее, той кани смъртта при себе си. Така не се живее. Така живеят само своенравните деца, които се сърдят на баща си, на майка си, на близките си, че не им дават всичко, каквото желаят. Защо ще се сърдите на Бога, че сте създадени такива, каквито сте днес?

Едно време, когато създавал животните, Бог създал и слона, но дребно, малко животно, не като сегашният слон. Хората го преследвали, гонили го, използвали го. Недоволен от положението си, слонът се обърнал към Бога с думите: „Господи, дотегна ми този живот, да ме преследват хората и големите животни. Направи ме голямо животно, че още отдалеч да внушавам страх, всички да бягат от мене.“ Бог чул молбата му и го направил голямо, едро животно, какъвто го виждаме днес. И при това положение, обаче, хората го използват, впрягат го на работа. Значи, като малки, вие ще имате един род мъчнотии. Като големи, ще имате друг род мъчнотии. И при едното, и при другото положение вие не можете да бъдете господари. Кой слон досега е станал господар?

Съвременните хора имат същото желание, като на слона, да се освободят от едно положение, от влиянието на дадени условия и да станат господари. Каквото и да правят, те никога няма да се освободят от влиянието на условията, при които са поставени да живеят. Ако се освободят от едни условия, ще попаднат под други. Колкото красивата мома може да се освободи от момците, красивият момък - от момите, гладният - от мисълта за хляба, толкова и вие можете да се освободите от влияния. - Ама няма ли воля човек? - Човек има воля, когато задоволи глада си. Докато не е задоволил глада си, той мисли за хляб, за красиви моми и момци. Като гледа на една, на втора, на трета красива мома, най-после момъкът казва: „Ще се оженя!“ Женитбата подразбира задоволяване глада на човека. Не задоволи ли глада си по някакъв начин, той е осъден на смърт. Така трябва да разбирате нещата. Щом си гладен, ще влезеш в гостилница, ще се нахраниш и ще благодариш, че яденето е било вкусно. След това ще отидеш на работа. По същия начин благодарете и вие, когато срещате красиви моми и момци, които са внесли нещо добро в душата ви, дали са ви подтик към възвишеното в света. Каквато и да е красотата, тя внася нещо хубаво в човешката душа. Красотата е едно от великите блага на живота.

Като ученици, вие трябва да вървите в правия път, без никакви отклонявания. Всяко отклоняване води към лоши последствия. Вървите по един стръмен, планински път, но пожелавате да се отклоните, да вземете друг, по-лек път. В желанието си да намерите по-лек път, вие задръствате някъде и с часове се лутате, докато излезете на пътя, от който сте се отклонили. През това време вие се сърдите на Бога, на хората, защо не са разработили всички пътища, или защо са допуснали да се отклоните. Не се сърдете на никого. Вие сами сте виновни за положението си. Защо не следвахте пътя, по който бяхте тръгнали? Той беше най-краткият път. По него са минавали много планинци. Той е изпитан път. Щом си се отклонил от правия път, ти сам се натъкваш на мъчнотии, на изпитания и на страдания. За да не страдаш, ти или трябва да минеш направо през пътя, който е изпитан, или като се отклониш, отново да се върнеш по същия път.

Днес всички хора правят известни отклонявания, големи или малки. Лошото не е в отклоняването, но в нежеланието на човека да се изправи, да се върне назад и да започне оттам, отдето се е отклонил. Запример, някой се е родил за земеделец, а става музикант. Той ходи натук-натам, лута се, но нищо не излиза от неговата музика. Най-после напуща музиката и става земеделец. Той може да учи музика, но да не очаква, че ще стане виден музикант. А така, като работи земята, той ще направи хубава плодна градина, с доброкачествени плодове, и който мине покрай градината му, ще се спре, ще се полюбува на хубавите плодове. Като влезе вътре, ще го угости със сладките плодове на своята градина. Каква по-хубава музика от тази може да очаквате? Ако някои от вашите гости са добри музиканти, ще ви посвирят с цигулката си, и ще задоволят вашият глад за музика. Вие ще ги задоволявате с плодовете си, а те - със своята музика. Щом сте дошли на земята да се учите, вие трябва да знаете, коя дарба е най-силно развита във вас и с нея да започнете. Работете първо със силните дарби и постепенно пристъпвайте към слабите.

Сега, като ученици, вие трябва да се пазите от еднообразието. Учите ли, молите ли се, избягвайте еднообразието. То действа убийствено върху човека. Един албанец напуснал Албания, за да избяга от боба, който навсякъде му предлагали. На гости ли ще отиде, боб ще му предложат. На гостилница ли отиде, пак боб. Един ден решил да замине за Цариград, да избяга от боба. Обаче, какво било учудването му, когато още на първата гостилница в която влязъл, му предложили пак боб. Той гръмнал с револвера в чинията си и избягал навън. Пазете се от еднообразието, но пазете се и от критиката. Защо трябва да бързате с мнението си за картината на някой художник? - Той едва е сложил няколко черти и точици върху платното, и вие веднага се произнасяте. - Ние разбираме, какво ще излезе от тази картина. - Нищо не разбирате. Преди всичко, картината не е завършена.

И тъй, когато се произнасяте за живота, казвам: Не бързайте да давате мнението си. Не мислете, че разбирате живота. Той едва сега се рисува. Велики художници, велики хора, разумни същества работят върху живота на земята, а вие сте само зрители и слушатели. Вие сте поканени на угощение от господаря на живота, който, от време на време ви поканва да вземете участие в общата работа. Приятно е на човека да работи върху картината на живота. Тази работа внася в него подтик към великия, целокупния живот, а с това заедно и мисълта му закрепва. Без мисъл, без любов животът е безпредметен. Колкото по-голяма е любовта на човека, толкова и мисълта му е по-обширна, толкова и животът му е по-приятен. Ако любовта на човека е малка, и мисълта му е малка, дребнава. Дребнавата мисъл създава нещастия за човека. Изобилната любов ражда изобилния живот; изобилният живот ражда великата мисъл; великата мисъл пък прави човека щастлив. Щастието и нещастието в живота вървят едно до друго. Ако човек не е свързан с любовта, ако животът му не произтича от нея, и ако мисълта му не е свързана с живота, човек не може да бъде щастлив. Той ще се намери в един мъртъв свят. Всички имате тази опитност, но не трябва да я повтаряте. Продайте опитностите, които имате, за да си купите скъпоценния бисер на живота, който ще ви направи щастливи.

Какво нещо е бисерът? - Бисерът не е нищо друго, освен правилно разбиране на живота. Като не може вярно да реши задачите си, човек казва, че най-добре е да се откаже от живота. - За да се откаже от нещо, човек трябва да бъде готов, да постави на негово място нещо по-високо. Не е ли намерил нещо по-високо от живота, човек трябва да бъде доволен на това, което днес му е дадено. Той е изпратен на земята в едно велико училище и трябва да е доволен, че има възможност да се учи. - Ама не съм пръв. - Пръв или последен, това нищо не значи. Достатъчно е, че можеш да учиш. Във всяко училище има и първи, и последни ученици. Все трябва един от учениците да бъде последен, т.е. на опашката. - Кой ще бъде последният? - Който е дошъл последен и който е с най-слаби дарби. Обаче, ако изпълни задачите на последното място правилно, един ден главата и опашката ще се съберат на едно място. Това е целта и на съвременната наука.

И тъй, когато енергията отива от главата към опашката, образува се един кръг. При това преминаване на енергията се произвежда светлина. Значи светлината върви от главата към опашката. Опашката представя човешкия ум, той не иска да бъде опашка. Той счита за обида да бъде опашка в живота. Въпреки това, гениалните хора са все опашки. Когато говорим за някой гениален човек, няма да казваме, че той е опашка, но ще кажем, че той е гениален човек, с отличен ум. Докато движи опашката си, животното е здраво. Престане ли да движи опашката си, казваме, че животното е болно. Докато движи очите си на една и на друга страна, човек е здрав. Щом престане да движи очите си, ръцете и краката му престават да се движат, и той се вдървява, минава за мъртъв човек. Добре е човек да се движи, но движенията му трябва да бъдат правилни и разумни.

Сега, дали ученикът е пръв или последен в училището, не е важно. Дали е свършил с отличие или със среден успех, не е важно. За него е важно да учи, да върви напред. Има случаи, когато някои ученици са последни в училището, а първи в живота. Други пък са първи в училището, а последни в живота. Като ученици, вие трябва да учите, да разбирате предметите, които ви се преподават. Това се изисква и от обикновения ученик, и от окултния. Окултният ученик е онзи, който познава себе си, т.е. познава силите и способностите с които разполага. Като погледне ръката си, той може да чете. Той знае своите слабости. Той знае, кое е станало причина някъде в миналото си да се спъне. Като знае това, той може да изправи живота си. Но същевременно, ученикът знае и своите добри черти. Не само това, но окултният ученик разбира законите на природата и живее съобразно тях. Щом се намери всред природата, той знае, къде може да бутне. Той разполага с ключовете на природата и знае, как да се лекува. Той познава тревите и техните лечебни свойства.

Като ви наблюдавам, виждам, че вие имате физическо разбиране за живота, вследствие на което искате да постигнете всичко по механически начин. - Не, по физически, по механически начин ще разберете и придобиете само една трета от нещата. Искате ли да придобиете нещо повече, ще влезете в областта на духовния свят. Искате ли да придобиете всичко, ще влезете в Божествения свят. Там нещата се придобиват, сто на сто. Вие сами не сте доволни от вашите възгледи и убеждения за живота. Като ги прилагате, виждате, че те не работят, не дават никакви резултати. Какво трябва да направите, за да проработят вашите възгледи? Вие трябва да внесете повече светлина и широта във възгледите си.

Като ученици, вие трябва да изучавате силата на вашите възгледи. Ако някой от вас заболее, нека приложи своите възгледи, да види, доколко може да се лекува с тях. Какво прави ученикът? Щом се разболее, той търси лекар да му помогне. Едно трябва да имате пред вид: дали лекар ще ви лекува, или вие сами, преди всичко, трябва да знаете причината на болестта. Който не знае причината на дадена болест, той не може да я лекува. Всяка болест има своя далечна или близка причина. Намерете причината и я отстранете. Щом отстраните причината на болестта, и самата болест ще изчезне. Ако някога сте се присмели на болестта на някой човек, тази болест непременно ще ви посети. Намерете човека на когото сте се присмели, искайте извинение от него. Щом се извините и докажете, че влизате в положението на страдащите, болестта ще ви напусне. В каквото положение и да се намирате, едни за други представяте предметно учение и трябва да се учите, разумно да се ползвате от условията.

Съвременните хора искат да се освободят от страданията си, да забравят своето минало. Това може да се постигне само чрез любов. Те трябва да бъдат отзивчиви към страданията на своите ближни, да гледат на тях като на братя. Когато между хората се възстановят братски отношения, страданията им изчезват. Както по-големият, по-ученият, по-силният брат в един дом помага на по-слабите, така и в по-големите единици - общества и народи, хората могат да спазват същите отношения. Природата балансира своите сили. Тя разполага с всички форми, слаби и силни, и ги уравновесява. При това, положение страдания са неизбежни. Невъзможно е човек да живее на земята, на физическия свят, без страдания. Обаче, има ли Божествената Любов в себе си, той може да бъде щастлив и в ада, и на небето. Единствена тя е в състояние да организира всички сили в човека, за да ги използва разумно.

Всички хора се страхуват от влияния. Ако им се каже, че някой човек е лош, че има лоши влияния, те ще се изплашат. - Не, не казвайте на човека, че е лош, или че е черен, но запитайте го, колко хиляди лева е дал за боята. Кажете му, че боята, която е на лицето му, е от най-скъпите бои. Научете се да гледате еднакво на всички хора. Като виждате злото в другите хора, така трябва да го виждате и в себе си. Не е въпрос да виждате злото и да се съдите, но вие трябва да разбирате произхода му и да го избягвате. Някой върви по улицата, но бърза. Среща го един човек и се блъска в него. Първият се разгневи, защо го бутнали. Кой е виновен, че са те бутнали? - И двамата са виновни: първият е виновен, че бърза много, а вторият, че не внимава. Качвате се на трамвай, бързате да седнете. Като бързате да седнете, този ще ви блъсне, онзи ще ви блъсне, и ще изгубите разположението си. За да не изгубите равновесието си, вървете пеш. - Защо се блъскат хората? - Защото са изгубили пространството, разстоянието, на което трябва да стоят един от друг. Изменят ли тия разстояния, страданията неизбежно ги следват.

Следователно, когато човек иска да се прояви, трябва да му дадете пространство и свобода, простор. Някой иска да пее, да се прояви. Дайте му свобода, дайте му място на сцената, и той ще излезе да пее. - Ама не пее хубаво. - Изслушайте го без присмех. Ако днес не пее хубаво, в бъдеще ще излезе от него добър певец. Друг пък иска да чете нещо. Дайте му подтик да чете, да се упражнява. Един ден той ще излезе по-добър четец, отколкото е днес. Умните, силните, трябва да помагат на невежите, на слабите. Всякога желайте доброто на своя ближен, за да желаят и вашето добро.

Един старец отишъл при един млад момък да го остриже. - Знаеш ли да стрижеш? - Зная, разбира се. Момъкът взима ножиците и стриже, както му падне. Поглежда се дядото в огледалото, но остава недоволен. След това той отива при майстор бръснар, който остригва косата му до кожа, но трябвало да минат месеци, за да израсте нова коса на дядото. Къде е погрешката му? Той искал да мине без пари. Ако беше отишъл при бръснаря, щеше да плати известна сума, но нямаше да става нужда да оголва главата си. Смешно е положението, в което дядото е изпаднал, но често и вие изпадате в такова положение. Като се отклоните от правия път, вие се натъквате на такива идеи, които ви оголват и след това трябва да търсите майстори, да изправят погрешката ви. Окултният ученик често се натъква на стригачи, които стрижат безпощадно и причиняват големи пакости. Дойдете ли до такава идея, изслушайте я внимателно, без да се произнасяте, дали е права или не, и продължете пътя си. Както и да мисли човек, в даден случай мисълта му е права. Като мине през големи изпитания, човек казва: „Животът няма смисъл“. За дадения случай той е прав, но не и в абсолютния смисъл на думата. Друг пък се оженил и е нещастен в женитбата си. Той казва: Няма щастие в света. - Прав си. - Няма честни хора в света. - Прав си. Този човек се е натъкнал на десетина души, които го излъгали, вследствие на което вади заключение, че няма честни хора в целия свят. Обаче, като помисли добре, той сам ще се убеди в противното. Светът не се състои от десет души. Милиарди хора има в света, между които ще срещнете и добри, и честни, и разумни. Някой казва: Яйце да хвърлиш, няма къде да падне. - Това са хиперболи, фигури на речта. Всъщност, нещата не са така, както се представят. Като искаш да отидеш някъде, все ще намериш място.

Фигурите на речта показват, че човек понякога е наклонен да преувеличава нещата, а понякога - да ги намалява. Някой казва за себе си, че от него нищо не може да излезе. Друг пък казва, че всичко може да постигне. - И двете неща не са верни. Човек е дошъл на земята да направи нещо. Следователно, искаш ли да станеш учен, кажи в себе си: „Аз мога да стана учен“. Кажи и започни да учиш. Така можеш да станеш и философ, и поет, и музикант, но от тебе се изисква непреривна работа. Каквото желание и да имате, дръжте го в себе си, но не го изнасяйте пред хората. Кажете ли на някого, че искате да станете философ и говорите много за философия, тази философия ще избяга от вас. Това е един от окултните закони. Не говорете за желанията си, но пристъпвайте към тяхното реализиране.

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, без да се спирате върху мисълта, доколко сте напреднали, или дали сте вече към края на развитието си. В който момент помислите, че сте напреднали, че сте станали добри, вие ще се спънете. Изкушението дебне човека на всяка стъпка. Не мислете, че сте станали по-добри или по-лоши. Вие сте толкова добри или лоши, колкото и по-рано. Проявите на човека са различни, но не и силите, които се съдържат в него. Някога човек ще се прояви като добър, а някога - като лош. Обаче, само един път в живота си човек може да се прояви истински добър и един път - истински лош. Това се дължи на силите и способностите в човека, които постепенно се издигат до своя зенит и постепенно слизат надолу. За пример, Толстой е писал много романи, но един е романът „Война и мир“. Той представя зенита на неговото творчество в областта на романите. Най-хубавият роман на Виктор Юго е „Клетниците“, на Сенкевич - „Камо Грядеши“. Когато някой писател, поет или музикант дойде до зенита на своето творчество в известна област, по-високо от нея не може да се качи. Тази точка представя плод, който е завързал и узрял. Щом стигне върха на своето творчество в дадена област, писателят трябва да мине в друга. Остане ли още в първата област, той ще се прояви като обикновен човек.

Човек непрестанно расте от слава в слава, от знание в знание, от сила в сила. Мислите ли, че това, което сте достигнали, е достатъчно, вие се намирате в заблуждение. Човек всякога има какво да учи. Едва сега вие влизате в ученичеството. Ако мислите, че сте стари, вие се заблуждавате. Нито сте стари, нито сте млади. Млад е онзи човек, който има правилни отношения към природата. Млад е онзи, който няма никакви противоречия, който има абсолютна вяра. Каквото се каже на този човек, той напълно вярва. Младият има само едно разбиране за живота. Той се ръководи от своите вътрешни чувства, от гласа на своето разумно сърце. Каквото сърцето му каже на направи, така постъпва. Младият казва: „Каквото мога да направя за себе си, това мога да направя и за ближния си“. Това е любов. Старият, обаче, има две разбирания за живота, вследствие на което изпада в големи противоречия и заблуждения.

Днес и религиозните, и светските хора говорят за братство, за братски живот. - Братският живот представя градина, в която има хиляди първокачествени плодни дървета. Обаче, тия дървета не са израсли наведнъж. Години наред градинарят е посаждал дръвче след дръвче, докато дойде до известен резултат. Следователно, ако и вие, ден след ден, посаждате в своята Божествена градина - в душата си - светли мисли и чувства, те непременно ще израстат. Който има плодове в градината си, той не може да се разочарова. Като нямат придобивки, мнозина дохождат до отчаяние и обезсърчение и казват: Няма защо да следваме окултна школа. И религията ще ни даде същото, каквото и окултната школа. - Не, голяма е разликата между окултната школа и религията. Религията изучава остатъците на предпотопните животни, а окултната школа изучава животните в сегашния има вид, както и тия, които сега се раждат. Религията е наука за миналото, а окултната наука изучава сегашния живот, както днес се проявява.

Съвременните религии са остатъци от езичеството, вследствие на което, като форми, те не могат да спасят света. Днес хората се нуждаят от наука, да изучават живота тъй, както всеки момент се проявява. Религията е нещо установено, неизменно, а ние знаем, че само мъртвите не се изменят: нито растат, нито се смаляват. Житното зърно, обаче, посадено в земята, израства, класи и узрява. Ученик е онзи, който постоянно расте и се развива. Спре ли растенето му, той става религиозен. Като влезе в черква, религиозният започва да се кръсти. Ако се кръсти само, без да мисли, той нищо не придобива. Кръстът подразбира, че човек трябва да мисли с ума си, да чувства със сърцето си, да работи с волята, с душата и с духа си. Не впрегне ли тия сили в себе си на работа, той не се е кръстил, но механически е движил ръката си.

Сега, мнозина се спират на своето минало, дали са били добри или лоши. Окултната наука не се занимава с тия въпроси. Тя изисква от човека да учи. В света и доброто, и злото имат смисъл. Лошото седи в това, че понякога злото е по-голямо, отколкото трябва. Докато е на огнището, огънят е потребен. Щом излезе от огнището, той става опасен, може да обхване цялата къща. Когато излезе от своето огнище, и любовта става опасна. Когато излезе от своето корито, и животът става опасен. Животът е река, която, дето минава, напоява, освежава, изчиства. Дойде ли наводнение и изкара живота от бреговете му, той става опасен - завлича растения, животни и хора. Изобилният живот, обаче, носи едновременно блага за всички души и помага за тяхното правилно растене. Днес всички хора се стремят към изобилие: изобилие на живот, на мисли, на чувства. Изобилието трябва да облагодетелства, както отделния човек, така и неговите ближни.

Следователно, искате ли да се ползвате от изобилието на живота, благодарете на Бога за всичко, което ви е дадено. При каквито условия и да се намирате, благодарете. Щом можете да учите при тия условия, вие сте ги използвали разумно. След това ще ви се дадат по-добри условия. Условията, при които живеете, са предметно учение за вас. Гледайте да не ги пропуснете, без да научите нещо. За всичко благодарете на Бога, без да Му разправяте, че сте грешни, или че хората не ви обичат и т.н. Това са излишни разговори. Бог знае това по-добре от вас. Има смисъл човек да се изповядва, но той трябва да отиде при всички хора, които е обидил, изнасилил, онеправдал и да изправи погрешката си. На този да даде едно угощение, на онзи едно угощение, и да се върне дома си спокоен, с вътрешен мир и радост, с готовност за нов живот.

И тъй, приложете правилото: всеки ден да се изповядвате пред себе си и веднага след това да пристъпите към изправяне на своите погрешки. Ще кажете, че лесно се говори, но мъчно се прилага. - Ако това не можете да направите, как бихте понесли грешките на своето далечно минало? Някои искат да знаят своите минали прераждания, за да се изправят. Те не могат да понесат и изправят грешките, на които всеки ден се натъкват, че ще изправят миналото си. Ако знаете своите минали животи, вие ще се спънете. И бъдещето може да спъне човека, както и миналото. И в бъдещето на човека има положителни и отрицателни възможности и условия. Като живее правилно, човек незабелязано прониква в миналото си и го изправя, като същевременно чертае добър бъдещ живот. За да открие своите тайни, природата изисква от човека чистота, доволство и правилно разбиране на живота.

Бог е Любов. Божията Любов носи щастие.

Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.

Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие.


Лекция от Учителя, държана на 12 декември 1928 г., София - Изгрев