четвъртък, 19 януари 2017 г.

Ето така ще разрешите проблемите си, и ако не го направите, тогава ще продължите да ги проектирате в света навън и да ги виждате навсякъде, където отидете


Свами Сатядхарма за праджахара

Въпос: Ако имате проблем в съзнанието, възможно ли е дълбоко вкоренената причина за него да бъде открита по време на праджахара.

Отговор: Добре, нека отговорим на този въпрос. Защото отговорът е – да!. Не наистина, отговорът е да.
Праджахара е етап от медитацията, в който основно разрешаваме нещата. За това става дума. Праджахара означава да осъзнаем ума, да осъзнаем мислите,  да осъзнаем мисловните модели, които минават през ума, а след това да позволим на впечатленията, преживяванията и спомените, които са се натрупали в подсъзнателния ум от минали животи или откакто сте родени, и които може би са пренесени от много минали животи, всички тези впечатления, които сте натрупали в ума си, които сте донесли със себе си от преди, праджахара означава да ги оставим да излязат на повърхността. И да си позволите да ги изживеете отново съзнателно, но без идентифициране. Това е номерът. Те така или иначе излизат на повърхността през цялото време, но ние се идентифицираме с тях веднага, вместо да ги наблюдаваме и да им бъдем свидетели.
Докато се идентифицирате със спомен мисъл или впечатление от ума, вие се изгубвате в него и започвате да го проектирате навън, в света около вас и не знаете това, вие не сте съзнателни. Защото се идентифицирате със спомена, с мисълта, с преживяването. И така не можете да се освободите от него, то само се засилва, заради вашето идентифициране с него. Така че, малко е сложно, но може би ще го разберете: и така – имате много драматично преживяване от детството, нещо много болезнено, може би жестоко, може би несправедливо, може би трудно, което излиза на повърхността отново и отново, докато растете, дори когато пораснете, когато остареете, то продължава да се появява, и всеки път, когато то се появи, започвате да плачете. Забравяте всичко наоколо и се потапяте в това. Някога имали ли сте такова преживяване? Веднъж или понякога?
И така, когато това се случва, впечатлението преживяването, носят нещо като облекчение, когато ги изразявате, и то трябва да се появява отново и отново, защото има нужда от това облекчение, но всеки път когато се идентифицирате с това, то става по-силно. Така че това, което имаме нужда, да можем да направим е да го оставим да се появи, да се отдръпнем малко от него и просто да го видим както е, без да си казваме – аз съм това, това е мое, аз съм това ужасно и болезнено преживяване, ето това съм аз, горкият аз.
Това е което обичайно правим. Но ако се отдръпнем малко и не си помислим това, а вместо това си кажем - О, това се е случило, а това е болката от него, това беше казано, това беше направено, този го направи, аз бях толкова голям тогава. Просто го вижте, без дори да го анализирате, просто го вижте. Оставете го да се разкрие пред вас, да се развие - аз не съм това, това е преживяване, което се е случило на мен, но сега го наблюдавам като на филм. Ако се отдръпна малко, ще точно така, ще се разиграва, разиграва и ще си отиде. Ето така можем да се освободим от проблемите с праджахара. А ние всички имаме проблеми. Дори да сме имали перфектно детство, перфектно юношество, все пак има проблеми. Имаме проблеми, които сме донесли от миналото, други, които са се появили след това, винаги ще има проблеми, така че ние имаме нужда да се научим как да ги разглеждаме, как да ги виждаме. Без да се идентифицираме и потапяме изцяло в тях.
Единият начин да гледаме на нещо, е да се отдръпнем на брега, и да наблюдаваме течението вълните и нещата, които изскачат, това е единият начин да наблюдаваме нещата. Другият е да се гмурнем, да се потопим, така че да ни стигне до горе и да сме изцяло вътре. Това е, което най-често правим. Това е начинът, по който преживяваме нещата, които се появяват в ума. Напълно се потопяваме в тях, напълно се идентифицираме с тях. Следите ли мисълта ми? Но по време на медитацията ние се учим да отстъпваме назад. Това е цялата работа. Ако се отдръпнете, ако се научите да се отдръпвате, ако се научите да развивате форма на внимание, което е отделено, то е просто внимание, това е всичко.
Тогава чрез това внимание, вие можете да видите всичко, което минава през ума ви. Без да държите на него, без да се идентифицирате с него, без да казвате – аз, мен, моето, следите ли мисълта ми, това е праджахара.  Това е като острие на бръснач, защото вие ще се идентифицирате, ще падате в ума, а после ще осъзнавате – О, Боже, идентифицирах се, паднах, ще се изкачите обратно мокри и капещи, ще седнете на брега… Капещи от какво? От преживяването, от спомена, от тази самскара, и капещи ще седнете на брега и ще започнете да наблюдавате отново и отново, и трябва да продължите да опитвате. Като дете, което се учи да ходи. Колко пъти пада? То пада отново и отново и отново и се изправя. Медитацията е като това.
Медитацията всъщност е усилие. Повечето хора мислят, че медитацията е да затвориш очи и да поспиш, но тя не е това. Не означава това. Означава да затвориш очи и да погледнеш. И да погледнеш за втори, за трети четвърти, пети път, и тогава ако забележиш, че не гледаш – погледни! Защото си го пропуснал. Трябва да се уловите, че не гледате. И ако в началото никой не ви помогне да гледате, никога няма да се научите. Никога няма да се научите, ще седите в състояние на самохипноза и ще сте много горди със себе си, че – „Аз стоя в медитация половин час всеки ден, но по някаква причина не правя никакъв напредък, аз просто не разбирам! Сигурно практиката не е добра, сигурно този учител не е добър, може би мантрата, която получих не работи, защото изобщо не напредвам“ - хората казват това. Знаете ли защо не напредват? Сега знаете ли? Можете ли да предположите? Те не наблюдават.
Знаете ли какво означава медитация в йогийската терминология? Има дума за това. И думата е дхяна. Д-Х-Я-Н-А. чували ли сте тази дума? Знаете ли какво означава? Не означава медитация. Медитация е някаква смешна дума. Медитация всъщност не означава нищо. Може да се заблудите от тази дума. Но какво означава дхяна. Знаете ли? Някой знае ли? Никой не знае? О! А всички тук сте йога учители.
Дхяна означава внимание. Внимание! Да, именно. Затвори очи и внимание! Не затвори очи и заспи. Не е това. Затвори очи и внимавай! Това е медитация. И това е праджахара. Като затворите очи и внимавате, какво виждате. Виждате ума си. И после какво? Какво? Вие сте практикували? Какво?

Всичко, което някога е било запечатано там – тя ни дава шаблонния отговор. Всичко, което някога е било запечатано там. Но какво означава това за вас. Какво е значението, какво е това. Това са думи, термини, но какво означават те за вас. Когато вие затворите очи –какво? Чувства, минали преживявания, хайде какво още, самскари… Да, отивате на важно място, но това е място на едно важно качество. Просто тишина., но трябва да има осъзнаване на тишината. По същият начин трябва да има осъзнаване за  това място, на което отивате. Така че медитацията е за това осъзнаване. Медитацията е запазване на това осъзнаване, каквото и да се появява. Осъзнаване, осъзнаване, осъзнаване. Осъзнаване на това, на това на това. Това, което се случва е, че тези проблеми, за които говорихме, започват да се появяват. Защото в действителност те искат да излязат. И в същото време не искат да бъдат решени. Така че си играят на криеница. Но те ще излязат, вие ще ги видите и ще ги разрешите, ако можете да запазите това отделено осъзнаване. И това е праджахара. Праджахара изисква много работа. Не е за мързеливи. Мързеливият по добре да иде да спи, и да не казва аз практикувам медитация. Защото праджахара означава да се справите със себе си. Повечето хора просто се отказват и отиват на психилози и психиатри, за да се справят със себе си. Някой от вас правил ли е това? Не знам какво да правя, не знам как да го правя, не мога да понеса това, и отивам при психолога, при психиатъра сядам при него и казвам – ти разреши моя проблем. Някои от вас правили ли са го? Или не? Някои от вас правили ли са го? О, ето. Но праджахара означава да седнете и да станете своя собствен психолог, психиатър. Оставете проблема да излезе, да дойде и го вижте. Вижте това, това, това, вижте цялото нещо. Оставете го да се разкрие пред вас. По същият начин, по който ще разкажете за всичките си проблеми и целия си живот на психолога, на психиатъра, не е ли така? А психолога и психиатъра нямат личен интерес освен този че ще платите в края на сеанса. Така че те могат просто да слушат, знаейки какво ще излезе от джоба ви накрая, са съгласни. Ще слушат. По същият начин вие трябва да сте готови да седнете и да слушате това, което излезе от ума ви. Ето така можете да разрешите проблемите си, и ако не го направите, тогава вие ще продължите да проектирате проблемите си в света навън и да ги виждате навсякъде където отидете. Където и да отидете ще си ги вземате с вас. И познайте какво? Те ще бъдат там, за да ви чакат да се върнете. Някои хора непрекъснато сменят дома, професията, партньора, мислейки си, „ще се избавя от проблемите си“. Проблемът е дома ми, работата ми, партньорът ми, това дете, иска ми се то да порасне. Но, проблемът е в моя ум, и аз го проектирам в света около мен и в моя живот. И го виждам отново и отново и отново. Колко странно. Но не е ли вярно? Има само един изход от това. Смяната на работата няма да помогне. Смяната на дома няма да помогне, смяната на партньора няма да помогне, смяната на кучето няма да помогне. Но праджахара ще помогне. Ако се практикува правилно. Но ако седите със затворени очи и спите, няма да помогне. Трябва да има осъзнаване трябва да има внимание във всеки един момент. И това е трудна работа. Трудно е сте внимателни, особено когато сте изморени. Знаете ли го вече, тези, които сте практикували? Така че за да се превърнете в напреднал практикуващ, в човек, който наистина напредва, трябва да пригодите живота си към това. Това е всичко, което трябва да направите. Трябва да пригодите живота си, така че да практикувате в подходящото време, без да сте изморени, без да сте с пълен стомах, без главата ви да е пълна от прекалено много предишни активности. 





Няма коментари:

Публикуване на коментар