Криво дърво в теке не влиза!

The Master speaks...

Когато Юнус Емре бил младеж, веднъж го пратили в текето на Хаджи Бекташ Вели да вземе брашно за селото. Богатите хора давали брашно на текето за бедните. Имало бедни, имало глад, бедните ходели до текето на Хаджи Бекташ и той им давал брашно.

 Хаджи Бекташ Вели бил просветлен, бил много високо духовно същество. Едно уникално същество, бил от Персия. Когато Юнус дошъл в текето, Хаджи Бекташ видял в него капацитет. Видял, че може да се просветне, че може да е дервиш. Но Юнус бил селско момче, не знаел за това. Помагал на селяните. И когато Хаджи Бекташ го видял му казал:

- А бе момче, защо ти е на тебе брашно? Дай да ти дам светлина? Вместо брашно, светлина?

 Юнус се зачудил:  Какво говори сега този човек – какво иска да каже, аз дойдох за брашно тук, не съм дошъл за светлина. Отговорил:

- Аааа, аз дойдох да ми дадеш брашно, не искам светлина.

 Хаджи Бекташ се съгласил и му дал един голям чувал. Качил го на магарето и тръгнал да го носи в селото. По едно време, понеже било горещо, той седнал малко да си почине от пътя, и тогава влязъл в едно състояние като сън, в което сънува Хаджи Бекташ. Сънува светлината, която му дава. Един необятен океан от светлина, любов и щастие – всичко в тази светлина го има. Не е обикновена светлина. Обикновената светлина само ни боде очите, не изживяваме онази любов, с която изживяваме духовно щастие. Обаче светлината, която сънувал Юнус не била като тази, тя била една друга светлина –  Нур Аллах. В тази светлина имала много любов, много блаженство. Тя е всъщност там от където сме дошли – ние идваме от светлината на Бог.

 Тези тела са само взаимствани тук. Временно, за временно ползване преди да се върнем в светлината. Когато се върнал от това изживяване, разбрал какво щастие, какво блаженство, каква свобода и необятност има в тази светлина, че това е истинската нужда на човека: не е брашното, а светлината. Върнал се при Хаджи Бекташ и му казал:

- Слушай, аз май сгреших, ето това брашно, вземи го. Дай ми я тази светлина. Промених си решението. Искам сега да ми дадеш светлината.

 Хаджи Бекташ му рекъл:

 - Добре, но малко късноооо... пропусна момента.

- Добре, казал Юнус, но как да я намеря тази светлина, аз имах сън, в който видях какво ми даваш ти, но как да го намеря сега – сега това ми стана важно, тази светлина, как да я намеря, друго не ме интересува.

 -  Ееее – казал Хаджи Бекташ - тогава трябва да намериш Таптук Емре. Той е шейх, суфи. Трябва той да ти даде тази светлина. Таптук Емре ще ти я даде.

За това се казва Юнус Емре, защото Таптук Емре му е духовен баща. Той е Гуру на Юнус.

Върнал му брашното, казал:

- Носи го в селото и търси Таптук Емре да ти даде светлина.

Така Юнус отнесъл брашното в селото и тръгнал да търси текето, дергата на Таптук Емре, на Шейх Баба. Намерил го и питал:

- Тук ли е Таптук Емре.

 Таптук бил възрастен човек – бил на възраст. Младежът се обърнал към него:

- Праща ме Хаджи Бекташ Вели, да ми дадеш светлината. Каза, че пропуснах при него да я взема и сега ме прати тук, ти да ми я дадеш. Хайде, давай я и да си ходя.

 Таптук го погледнал и рекъл:

- Нееее, янглъж си момче, в грешка. Не си баш, баш. Няма да стане така да ти дам светлината и да си вървиш. Ако искаш светлината, трябва да работиш. Да служиш тук на текето и когато дойде време, аз ще ти дам светлината. Не ти, ти не можеш да я вземеш от мене, ако аз не ти я дам. Не е в твоя капацитет да можеш да я вземеш както си сега. Ще трябва да работиш тук в текето и когато дойде време, аз ше ти я дам.

 Юнус се съгласил:

- Добре, ама какво да правя?

 Таптук му показал една секира.

- Виждаш ли тази секира – вземи я и отивай в планината – сечи дърва и носи за текето. Да се греем, да готвим. Това ще бъде твоята работа, да сечеш дърва.

И така Юнус ходел всеки ден в гората, сечал дърва, носел само прави дървета. Никога изкривени. Веднъж дервишите го питали:

- Абе Юнус, само прави дървета носиш, защо така?

- Тук в теке криво дърво не може да влезе, само право - казвал Юнус.

Ако е изкривено дървото не може в текето да влезе.

Има много голямо познание в тази история. Ако не си прав вътрешно, не може да влезеш в духовната школа. Текето е духовна школа. Суфите наричат това пространство, в което се прави зикър – теке. Това е мястото, където се срещат дервишите. Правят зикър, учат, пеят, срещат се с шейха, с другите дервиши. Това е теке и само право дърво може да влезе в теке. Какво иска да каже?

Ако нещо ти е криво в черупката - не става... Трябва вътрешно да ти е право. Трябва да имаш вътрешна правина. Тогава можеш да влезеш в текето. Защото текето или църквата, това не е материално нещо, това не е направена сграда с един кръст отгоре и с един човек на кръст вътре.

Църквата на Христос е духовната общност. Тя се състои от влюбени в Бог. Духовната общност се състои от влюбени в Бог. Когато са влюбени в Бог, където и да се намират тези хора, когато са заедно, те правят текето, църквата.

Едно време дервишите нямали теке. Първото теке е направено някъде Сирия. Двама дервиши се срещнали и толкова се обичали помежду си, толкова любов имало в тяхната среща, поделили яденето, яли заедно прегърнали се, разделили се с много любов. Видял това един християнски принц, който бил на лов. Бил шокиран от тази гледка. Гледа двама човека, които се срещат, и толкова любов имало между тях, такава топлина, такова единство, че той бил шокиран. Когато единият си отишъл, принцът попитал другия, който останал:

 - Кой беше този човек?

 Той отговорил:

 - Това е мой духовен брат.

 Когато има любов между хората, когато са в една посока към Бог, няма съперничество, няма омраза, всичките гадинки ги няма.

Щом има критика, щом има осъждане един на друг, значи не са духовни братя. Няма любов между тези хора. Кгато са истински приятели в Духа, Божествения Дух, това прави духовната общност. А не: събрали се някакви амбициозни хора и всички искат да идат на Хонолулу и на Хаваи. Това не е духовна общност. Няма любов, няма единство, няма приемане, само осъждане, критика, хладнота. Хората не са в Духа, нямат единство в Духа, нямат любов едни към други. Тази хладнота, този егоизъм в тях, този страх, това безлюбие, това не ги прави духовни. Те са отпаднали от Духа. Могат всякакви истории да правят. Нямат  ли любов, нямат ли приятелство, нямат нищо.

И така, Юнус Емре носел само прави дърва в текето. Години наред служел, цепел дърва, носел в текето, бил посветен на Учителя - на Таптук Емре, накрая това се случило, спуснала се светлината, изживял светлината. Таптук знаел кога се случило.

 Ако Шейх Баба не знае, кой ще знае. Кога си в светлина, кога си в тъмнина, той знае. Въпреки, че не те вижда през цялото време, той знае. Това е смисълът. Защо си с Шейх Баба? Шейх Баба знае. Знае какво се случва. Вижда, вижда това, което ти не виждаш. Иначе защо ти е Шейх Баба? Ти си си супер Шейх Баба, иди си глей си работата. Обаче Шейх Баба вижда това, което ти не виждаш и те води в посока, където ти не си стигнал. Това е смисълът на Шейха. На Учителя, на Гуру. Иначе кой да му е Гуру? Някой, който знае да чете от книга, или който се прави на велик? Това не е достатъчно, той не вижда. 

 Таптук Емре бил истински шейх, а Юнус бил истински дервиш. Не били фалшиви. Не били любовна афера на двама измислени образа. На две фантазии.

Таптук бил просветлен, Юнус бил истински посветен. Имал смирение, имал любов. Имал посветеност, имал служене, бил готов да се откаже от своят егоизъм, за да изживее светлината. Ако не си готов да се откажеш от твоя егоизъм, от твоя еготрип, не можеш да изживееш светлината!

И така Юнус изживял тази светлина, случило се и Таптук знаел. Казал му:

- Сега ти изживя светлината, случи се. Аз знам и ти знаеш. Ти знаеш, че знам и аз знам, че знаеш. Защото в светлината сме едно. Сега трябва да идеш да намериш твоето теке. Да направиш твое теке, ти да шириш светлина.

Юнус рекъл:

- Шейх Баба, къде да го намеря моето теке, къде е моето теке?

 Таптук Емре носел бастун, не можел да ходи, подпирал се с бастун. Хвърлил бастуна във въздуха и бастунът изчезнал – няма го. Казал:

- Където намериш бастуна на шейха, там ще е твоето теке.

 Юнус тръгнал из Анадола, из Турция да пее. Да свири на саз и да пее. Той бил неграмотен селянин. Турски селянин. И за това турският народ го обича, той е изобщо една личност, най-обичана от народа.

Кану