В безопасност в състрадателната грижа на Учителя

Един искрен търсач искал да намери Гуру. Бедният човек прекарал години в търсене, но не намерил Гуру, който наистина да го удовлетвори. Той срещнал много духовни Учители, но не харесал никой от тях. Сега бил нещастен, защото чувствал, че дните му отминавали напразно.

Една нощ имал сън. В съня си разбрал кой е неговият Гуру, и на следващата сутрин потеглил за къщата му, която била на около 16 мили от неговата.

Понеже Гуруто живеел в едно село, а той живеел в друго, нямал друг избор, освен да ходи пеша. Било рано сутрин, и всичко било тихо и спокойно. Той се почувствал невероятно щастлив и развълнуван. В действителност той не знаел къде е селото на неговия Гуру, но си помислил, че ще може да пита за посоката хората, покрай които минава, и ще достигне целта си по този начин. Веднъж щом стигнел там, той знаел, че ще познае къщата.

Търсачът изминал пеш около шест мили, докато дошъл до един широк кръстопът; не бил сигурен кой път да поеме. Оглеждайки се наоколо за някой, когото да пита за посоките, той видял една млада жена, която наливала вода от едно езерце до кръстовището. Тя носела със себе си стомна и я напълнила догоре. После тръгнала с пълната стомна по пътя, който водел на север. Щом търсачът видял красотата на жената, почувствал непреодолимо желание да я последва. Това го натъжило и той се ядосал на себе си.

Помислил си: „Сега цялото ми пътуване ще бъде напразно! Изкушението вече ме хвана. Тази глупава жена унищожи целия ми стремеж. Тя е проклятие! О Господи, къде е сега моят Гуру, къде е моята цел? Тя ме погуби. Чел съм книгите на духовни Учители. Всички те казват, че жените ще ни отведат в ада. Най-накрая съм на път да открия моя Гуру, и точно сега тя трябва да застане пред мен! “

Така че вътрешно той проклел жената. Но жената не му обръщала никакво внимание. Тя ходела по пътя, изпълнена с радост и чистота. Той продължил да я следва. Какво друго можел да направи? Можел или да се върне вкъщи, или да продължи по този път, докато не срещне някой мъж, когото да попита. Той решил да върви напред, следвайки жената, и си мислел: „Какво й има? Защо носи такава голяма стомна по пътя толкова дълго, все пред мен?“

След като пропътувал около четири мили в това злощастно състояние, той дошъл до друг кръстопът. Там търсачът видял едно малко момченце. То си играело голо на улицата и си пеело селска песничка:

На север е целта.

На юг е дъхът.

На изток е унищожението.

На запад е унинието.

Човекът не можал да разбере смисъла на думите и се зачудил защо детето пее толкова душевно. Накрая решил да продължи да следва пътя, по който си играело детето, и вървял, а то продължавало да пее.

Внезапно осъзнал, че докато ходел слушайки песента на детето, жената със стомната била изчезнала. Нямало я никъде. Почувствал облекчение и щастие от това, че тя го е оставила, защото бил силно изкушен от нейната красота.

Търсачът продължил да ходи още пет или шест мили, когато отново започнал да се чуди къде се намира и дали някога ще може да намери къщата на своя Гуру. Огромно съмнение нахлуло в неговия ум. Какво можел да направи? Било много странно – в друг ден може би щяло да има хора по пътя, но днес нямало никого. Накрая той си казал: „Добре, нека походя още около миля. Тогава, ако не открия никой, ще се върна вкъщи.“

Изминал още една миля, и влязъл в едно село. Още неуверен дали е на правия път, той бил на косъм да се върне обратно, когато отново видял жената със стомната. Тя го гледала с голямо състрадание, но той много се ядосал. „Отново ти идваш да ме изкушаваш!“- извикал. - „Само преди няколко часа  се отървах от теб, а сега пак идваш!“

Той бил много разгневен, но жената просто посочила към една  къща. Търсачът отишъл до къщата и там вътре видял своя духовен Учител. Той се изпълнил с радост, докоснал стъпалата на Учителя си и получил благословия от Него.

След като говорили и медитирали заедно няколко часа, Учителят казал на ученика: „Сега ела, нека отидем да видим моите ниви. Имам една голяма зеленчукова градина.“ Новият ученик се зарадвал да отиде с Учителя си.

Докато били на полето, те видели един съсед да взима два патладжана без позволение. Учителят се разгневил. „Как смееш да правиш това без разрешение!“ изкрещял той.

Съседът казал: „Моята жена няма храна, с която да сготви. Понеже ти си духовен човек, знаех, че на теб няма да ти липсват тези патладжани. Аз взимам само два.“

Учителят казал: „Не, не може да правиш така. Ти ги вземаш без моето разрешение!“ Последвала ужасна кавга. Учителят заплашил да удари съседа си.

Новият ученик се зачудил: „О Господи, що за Учител е това?“

Накрая Учителят казал: „Добре, вземи ги. Нямам нужда от тях. Вземи двата патладжана.“ После се обърнал към ученика: „Да си вървим вкъщи.“

Ученикът и Учителят се върнали и вечеряли. Тогава Учителят казал: „Нека медитираме.“

Но ученикът въобще не можал да медитира. Той постоянно се сещал за гнева на Учителя и си мислел: „Учителят е такъв скъперник, дори не може да даде на съседа си два патладжана.“ Той бил много разстроен и нещастен и си помислил: „Сгрешил съм. Той е толкова жесток. Утре, рано сутрин, преди да се събуди, ще си тръгна без негово знание.“

Така, в малките часове на утринта, докато Учителят още спял, ученикът се измъкнал на пръсти от къщата на Учителя.

Докато стоял отвън, канейки се да побегне, той отново видял красивата жена, която предния ден носела стомната с вода. Тя го помолила да носи една торба вместо нея и той се почувствал принуден да я вземе. Щом я взел в ръцете си, жената почнала да крещи: „Крадец, крадец, крадец!“

Чул виковете, Учителят се събудил, изтичал от къщата и хванал човека за ръката. Тогава видял, че това бил неговият нов ученик. Когато отворил торбата, открил, че в нея имало два патладжана.

Учителят казал на ученика: „Ти крадецо, вчера ли взе тези патладжани? Сигурно не си ги взел тази сутрин. Или може би си влязъл в моя склад и си ги откраднал.“

Ученикът запротестирал: „Не съм ги откраднал! Тази жена настояваше да ги взема и аз не успях да устоя. Не знам що за чар има тя, но ги сложи в ръката ми и аз нямаше как да ги откажа. После тя извика: „Крадец, крадец!“ Но това е фалшиво обвинение. Тя е крадецът; не съм аз.“ Той искал на момента да удари жената, но точно когато бил на косъм да го направи, тя изчезнала.

„Учителю, моля те, кажи ми коя е тази жена,“ проплакал учуденият ученик. „Защо ми прави проблеми през цялото време? Аз не ти казах, но вчера тя почти провали моето пътуване в самото начало. Отправих се да те намеря, пълен с трепет, ентусиазъм и радост. Но скоро след като тръгнах, я видях да носи вода. Тя ме изкуши. Нейната красота ме смути. Извървя пред мен дълъг път, преди да изчезне. По-късно я видях близо до твоята врата, и тази сутрин пак. Учителю, спаси ме от тази жена!“

Учителят казал: „Защо се опита да ме напуснеш?“

Ученикът отвърнал: „О Учителю, какво можех да си мисля за теб? Ти обиждаше този човек заради два патладжана. Как е възможно един духовен Учител да е толкова стиснат?“

Учителят казал: „Това не беше стиснатост. Ако този човек беше питал за моето позволение, аз с радост щях да му дам колкото поиска патладжани. Но ако не попита за моето разрешение, тогава той краде. Прощаването винаги е тук - ти видя, че му простих за взимането на тези два патладжана. Но ако той го прави без моето позволение, днес той ще вземе два, утре двайсет, а вдругиден ще вземе всичко, което имам.“

Той продължил: „Като мен, ти отглеждаш плодове и зеленчуци в твоята градина. Знам, че съседите ти отмъкват твоите неща и жена ти се ядосва заради това. Но ти казваш: „О, не се безпокой, това не е сериозна работа. В края на краищата, ние всички сме деца на Бог; всичко е собственост на Бог. Кой го е грижа?“ И след това страдаш финансово. Очаква се от теб да продаваш плодове за прехраната си, но ти оставяш твоите съседи да крадат толкова много, че жена ти не може да свърже двата края. Ти правиш сериозна грешка. Съседите ти ще останат мързеливи и ще станат истински крадци.

Направих това, за да ти покажа, че правиш грешка. Крадецът не беше мой съсед; това бях аз. Аз мога да приемам всякаква форма. Спорих и се бих със себе си, само за да ти покажа, че кражбата е нещо, което не трябва да поощряваш. Никой не бива да взима притежанията на другия без неговото знание, одобрение и позволение.“

Търсачът казал: „Прости ми, Учителю. Искам да остана твой ученик. Но какво ще кажеш за тази глупава жена? Ти знаеш, че бях толкова чист, толкова духовен. Защо тя ме подразни и изкуши?“

С широка усмивка Учителят казал: „Тази красива жена също бях аз.“

„Защо направи това?“ попитал ученикът.

„Виж сега,“ казал Учителят. „Първия път, когато я видя, ти се чувстваше напълно изгубен. Не знаеше пътя си, и нямаше никой наоколо, който да те упъти. Аз приех формата на красива жена, защото знаех, че ти още имаш витално желание в себе си, което не си преодолял изцяло. Тя беше абсолютно чиста, но ти почувства похот към нея. Ти я прокле. Това е, което мъжете правят, когато видят жена. Вътрешно те я пожелават, а външно я кълнат. Казват: „Тя ме съсипа.“ Но тя не те съсипа. Ти се съсипа, като вътрешно хвърли всичките си нечистотии на нея.

Исках ти да дойдеш до къщата ми, но как? Трябваше самият аз да те доведа, тъй като нямаше никой наоколо. Красотата на жената беше това, което те доведе до детето. Ти измина разстоянието, защото се наслаждаваше и се възхищаваше на нейната красота. Ако беше някой друг, да кажем някой мъж, ти щеше да се усъмниш в него. Щеше да си несигурен; щеше да кажеш: „Може би той не знае пътя.“ Но ти последва тази жена спонтанно. Красотата й те накара да продължиш. Любовта й беше съвършено чиста и божествена. Грижата й за теб беше извънредно искрена.“

„Защо тогава тя ме напусна, когато видях малкото момче?“

„Това малко момче също бях аз. Ти кълнеше момичето, и в същото време го следваше. Аз си казах: „Сега нека използвам някое друго средство и му дам малко облекчение.“ Дойде ми идеята да приема друга форма, тази на дете. То беше невинно и чисто. Пееше толкова душевно. Ти беше изкушен от красивата жена, но нямаше физическо привличане към момчето. Момчето имаше по-голямо предимство. То беше толкова невинно. Беше като природата – абсолютно чисто.“

„Но защо момчето пееше?“ попитал ученикът. „Песента ми изглеждаше толкова безсмислена: „На север е целта, на юг е дъхът, на изток е унищожението, на запад е унинието.“ Какво означава това?“

Учителят отговорил: „Аз пеех чрез това момче. „На север е целта…“ Разбираш ли, ти несъзнателно последва моите инструкции. На север беше моята къща. „На юг е дъхът…“ Дъхът е почивка; дъхът е твоят собствен дом. Ти не искаше да се върнеш на юг. Когато се върнеш вкъщи, ще си почиваш. А ако беше последвал пътя, който водеше на изток, щеше да означава унищожение, защото там имаше двама дакоити (въоръжени крадци). Който тръгнеше по пътя на изток от мястото, където беше момчето, щеше да бъде атакуван от крайпътни разбойници. Първо те щяха да те претърсят, и ако ти нямаше достатъчно пари, щяха с голямо удоволствие да те убият. Ако беше последвал пътя на запад, щеше да откриеш само униние, защото там нямаше цел. Това е значението на

песента. Несъзнателно ти последва посланието на детето. Ти вървеше на север и достигна своята цел.“

„О Учителю, мой Учителю!“ заплакал ученикът. После попитал: „Но защо тази жена дойде пак да ме тормози?“

Учителят отвърнал: „Отново, жената бях аз. Аз приех друга форма. След като извървя няколко мили, ти отново се изгуби. Беше объркан, колебаеше се, беше готов да се върнеш обратно. Аз взех тази форма и, изпълнен със състрадание, ти показах собствения ми дом.“

„Но беше ли нужно да правиш всичко това?“ попитал ученикът.

„Да, нужно беше,“ отвърнал Учителят. „Ти трябваше да научиш, че ако чистотата не е напълно установена, когато тичаш към твоя Учител, към твоята Цел, тогава трябва да тичаш с нечистота. Няма лошо, ако не можеш да вървиш по пътя с абсолютна чистота, особено в началото. Върви към Целта дори и с нечистота. Твоята нечистота накрая ще бъде трансформирана.

Тогава, разбираш ли, ако имаш невинност като на дете, ще откриеш радост. Ти започна с нечистота.  Можеш да продължиш с невинно чувство и спонтанна вътрешна радост. Когато отидеш още по-нататък, ще бъдеш изпълнен с божествено състрадание.“

Търсачът докоснал стъпалата на Учителя си, казвайки: „Учителю, сега разбирам. Ти ми помогна; ти наистина си моят Учител.“

Из "Да живееш в сърцето"

Шри Чинмой