събота, 21 януари 2017 г.

...и най-малката мисъл, която не е основана на любовта, разорява всичко добро

"Трябва да изтръгнем от сърцето плановете и желанията. Само тогава ще можем, с Божията помощ да възлюбим искрено и своя ближен. Иначе нашата земна любов се прилепва за един час към едно, за втори към друго, всичко това е непостоянно и нищо не остава от него. Тази наша непостоянност ни разбива, постоянно ни разрушава. Не приемаме живота с разсъждение, а повърхностно.
Всичко, което планираме да направим, трябва да бъде с единствената мисъл и желание, че Господ иска това. Тогава ще бъдем в единомислие. Молим се на Господ за това, да бъдем едно. А ние постоянно се раздвояваме, даже и в семейния си кръг се разединяваме. Не е добре, човек да иска да се върши неговата воля. Когато се случи така, че в дома на атеист Господ призове към вярата някой член от семейството, тази душа, която Бог е призовал, трябва да действа мъдро; в никакъв случай да не воюва мислено с главата на семейството, иначе няма да има напредък. Защото тогава и той става разбойник, убиващ своите най-близки с мислите и желанията си.
Друго дело е, ако ние се предадем на Господа, а родителят каже: „Отречи се!". Тогава не си ми родител и не си ми ближен. Аз не мога да се отрека от Господа, сърцето ми е съединено с Него, аз му принадлежа и Неговият божествен живот е в мене. Аз не мога да се отрека от Бога, а ти - както искаш. Но отново не трябва да помисляме нищо вредно в сърцето, защото и най-малката такава мисъл руши нашия мир. Състоянието ни се влошава и отношенията ни се изострят. Затова и най-малката мисъл, която не е основана на любовта, разорява всичко добро."


Няма коментари:

Публикуване на коментар