Истинската любов е духовно щастие – ананда. Това е състояние на щастие,
което не е в тялото и не е от психиката, едно състояние на блаженство без
причина. И това блаженство ни прави път да открием Божията Светлина, и Божията
Любов.
Този момент е ценно нещо, диамант на вечността. Цялата вечност сега
разцъфва в този момент. Пропуснем ли осъзнаването на този диамант сега,
пропускаме цялата вечност, пропускаме освобождението. То е тук, обаче ние не
сме тук. Ние сме в нашите умове и в нашите, еготрипове и нашата обусловеност.
Това ни затваря да видим диаманта на вечността.
Не ти трябват книги, чети от живота. Животът, целият свят, всичко е книга. Ето това е Божествената книга, която
е около нас, и от която ни говори Божественото във всеки момент. Не ти трябва
да си определена религия.
Любовта на сърцето значи универсалност. Универсална любов значи разширяване
на сърцето. Едно сърце като се разшири, за него вече няма граници, то излиза от
границите на умовете, на ограничените разбания на хората, то става едно
трансцедентално нещо. Усещаш как Вечността, Божественото диша в това сърце.
Усещаш как живее всичко Божествено в това сърце и усещаш Божественото във
всички сърца.
Критиката идва от липса на любов. Събуди ли се любовта в сърцето на човека,
нещо около него почва да се променя. Любовта започва да тече и започва любов
към всичко живо, към всичко, което съществува. То е Божествено. Не може да не
го обичаш.
Мевляна е зрял плод, Христос, Чайтаня, Буда. Не е достатъчно само да
повтаряш думите, а да не си тоя. Да не го живееш този живот. Живей живота и
тогава думите ще ти бъдат естествени, няма нужда да цитираш някого.
Твоят живот е предопределен от Божественото да стане свещен. Трябва твоя
живот да трансформираш. Всеки един акт, всеки един жест, който правиш, да стане
свещенодействие. Това е предопределеност от вътрешния свят. Всичко, което
правиш от момент в момент, тук и сега, непрекъснато свещенодействие. Да живееш
със свещено чувство за единство. Тогава няма да делиш хората според дрехата.
Тогава просто ще има широчина.
Лекарството е в сърцето на човека. Да
отвори сърцето, да развие любов към Божественото и в този вътрешен стремеж към
Божественото, вътрешен плач, да се влюби в Божественото. Първо обичай Бога.
Влюби се, и тогава ще можеш и в хората да виждаш Божественото.
Духовното единство не може да търпи разлики. Тези такива сектантски
разлики.... То винаги се стреми към разширяване, към любов, не може да ги търпи
тези ограничености.
Всички религии са части от едно цвете. Всички са заедно. Не може едното
листо на цветето да каже на другите листа: „Слушайте, всички вие трябва да
бъдете като мен.” Това е проблем.
Едното листо казва на другите листа: „Вие нищо не разбирате, трябва всички
да бъдете като мене.”
Те са си за себе си, това си е едно листо, защо трябва да бъде като тебе,
нека бъде като себе си, той е окей като себе си. Просто приеми, че сте част от
едно цяло, приеми го. Въпреки, че е различно от тебе, въпреки, че е от другата
страна на кръга. Приеми го, че е част от цялото. Разшири се малко. Недей да го
осъждаш, че е различно от тебе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар