вторник, 10 януари 2017 г.

Приказка за Гуру Нанак


 
The Master speaks...
 
Има една известна история за Гуру Нанак, един известен Учител в Индия. Той бил поканен на купон, сватба, някакво парти. Домакинът бил много богат, един от най-богатите хора в Индия. Имал килограми злато, диаманти. Може тонове дори, много богат, ужасно богат.

Цялото богатство му било означено със знамена. Например: колкото жълти знамена, има толкова да кажем килограма злато има. Толкова рубини, такива неща. Бил много богат, много знамена. Той бил много доволен, всичките богати раджи, махараджи на слонове, издокарани.... Гуру Нанак пристигнал. Той бил много обикновен, не бил изобщо издокаран, бил просветлен, знаел за Бог и нямал нужда да се издокарва. Кой има нужда да се издокарва? Който няма вътрешно, трябва да се издокарва външно.

Гуру Нанак бил обикновен такъв, скромен, живеел много смирено, нямал почти никакви пари. Живеел като садху, като пътешестващ йоги, пътувал и така живеел. Пътувал из Индия с Мардана, един негов придружител казвал се Мардана.

Мардана свирел на един инструмент и пеел. Пеел песнни за любов към Бог. И така пътували двамата с Гуру Нанак. Богатият поканил Гуру Нанак на партито и Гуру Нанак дошъл. Когато дошъл домакинът му отдал почитания, все пак духовна личност, в Индия имат традиция да почитат Садхута, духовни личности. Той се поклонил, му отдал почитание въпреки цялото богатство.

- Какво мога да направя за теб – попитал - искаш ли нещо, мога ли нещо да направя за теб?

Гуру Нанак извадил една златна игла и я дал на богатия. Казал му:

- Когато напусна тялото, моля те прати ми я оттатък.

Богатият го погледнал и казал:

- Мога да я взема, обаче не мога да ти гарантирам, че ще ти я пратя оттатък, защото оттатък нищо не може да стигне, как да я пратя?

- Точно за това ти я дадох, защото всички тези злато и диаманти, ти къде ще ти носиш? Къде ще идеш с тях, когато умреш, къде ще идат те. Ще ги вземеш с теб оттатък? Какво ще правиш с цялото това злато и всички тия диаманти.

Богатият се замислил:

- Не знам. Знам, че не мога да ги нося, ама не знам какво да правя с тях.

- По-мъдро би било да откриеш това, което е оттатък още сега. Да бъдеш готов за напускането, за да не ти бъде страшно.

                                                ***

Защото всъщност медитацията, духовният живот е подготовка за напускането. Да няма страх. Ако човек изживее самадхи, ако медитира - той не се страхува от смъртта. Смъртта като селската гара я минаваш оттатък. Смъртта я няма всъщност. Когато има самадхи, няма смърт. За това тези, които са просветлени, които медитират, не се страхуват от смъртта. Защото те са отишли оттатък, изживели са това състояние на изчезване и не се страхуват от смъртта. За това се казва, че нямат страх, защото са непривързани. Защото цялата привързаност, която имаме за материалните вещи, за тялото, за нещата, идва заради страх.
Ние се страхуваме, за това сме привързани за вещите, за приятелите за роднините. Това е дълбок страх: „Спасете ме, аз ще умра”, а никой не може да те спаси. Кой ще те спаси, ако ти е дошло времето да умреш? Може ли някой да те спаси? Човек? Доктори с машини, това е шега. Може да те спасят, само ако не трябва да умреш. Ако не трябва да умреш, сигурно ще те спасят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар