Страх от вътрешния живот

Странен е този наш свят. По-странно е нашето човешко разбиране. Най-странен е нашият страх от вътрешния живот.

Повечето от нас не знаят какво е вътрешният живот. Какво е вътрешният живот? Това е животът, който живее, за да расте, и расте, за да живее. Той израства в безпределната визия на душата. Той живее в най-върховното изобилие на душата. Този вътрешен живот винаги действа в съответствие с трансформиращата и изпълваща светлина на душата. Ако не познаваш душата си, тогава в света на божествената мъдрост ще бъдеш обвинен в крайно невежество. Когато познаеш душата си, на мига ставаш запознат с Бог.

Моля не забравяй твоето велико обещание към Бог. Преди да дойдеш на света, преди да наденеш човешката дреха, ти си казал на Бог, твоя мил Господ, с цялата искреност под твое нареждане, че ще участваш в Неговата божествена Драма. Той ти каза: „Мое дете, реализирай Мен и същевременно осъществи себе си на земята.“ Ти беше божествено развълнуван; твоята радост не знаеше граници. Ти каза: „Татко, ще го направя. Нека моето душевно обещание бъде достойно за Твоята състрадателна Заповед.“

За лош късмет обаче, сега ти напълно си забравил обещанието си. Тук на земята искаш да реализираш не Бог, а себе си. Твоят неосветлен ум те подтиква да измениш на Бог, и ти го правиш. Ти чувстваш, че Божието осъществяване трябва да дойде само чрез твоето осъществяване. Ако не проработи по този начин, не си подготвен да жертваш и една йота от своя жизнен дъх, за да изпълниш Бог тук на земята. Твоето божествено обещание рони горчиви сълзи на провал. Повече от ясно е, че да опиташ да реализираш себе си, преди да си реализирал Бог, е все едно да сложиш каруцата пред коня.Това е върхът на абсурда.

Може би сега си дошъл да научиш какво те е накарало да се провалиш в твоето най-искрено обещание към Бог. Това е твоят страх. Ако те попитам колко врагове имаш, ще кажеш: „Много малко.“ Но аз ще ти кажа, че грешиш. Ти имаш само един враг и това е всичко, въпреки че изглежда като гост сам по себе си. Този единствен твой враг е страхът, твоят несъзнателно хранен страх.

Ти се страхуваш от вътрешния живот. Чувстваш, че в мига, когато се впуснеш във вътрешния живот, си изгубен, напълно изгубен, в непозната страна. Може също да си мислиш, че като приемеш вътрешния живот, строиш въздушни кули. Накрая, може да почувстваш, че да приемеш вътрешния живот е да захвърлиш твоя скъпоценен живот в устата на ревящ лъв, който напълно ще погълне теб и твоя външен живот.

Ти имаш безброй сладки мечти. Искаш да ги трансформираш в реалност. Във всички твои мечти искаш да се наслаждаваш на света или искаш да предложиш своята моментна сила на целия свят. Ти чувстваш, че ако се впуснеш във вътрешния живот, ще бъдеш лишен от всички тези безценни постижения. Така че сега е времето за страха да се появи, и естествено ти почваш да страниш от вътрешния живот. Страхът почва да те измъчва.Той се опитва да те ограничи и привърже.

За съжаление, твоят живот се поддава на тази окаяна грешка. Но ако веднъж, само веднъж, с помощта на твоята все-енергизираща медитация, можеш да пренесеш твоя отдавна хранен страх във вътрешния свят, ще видиш, че страхът губи самото си съществуване там. В един миг той става едно с динамичната сила на твоя вътрешен живот.

Ако искаш наистина да притежаваш външния свят, трябва да притежаваш вътрешния свят първо, не обратното. Ако искаш наистина да се наслаждаваш на външния свят, трябва първо да се наслаждаваш на вътрешния свят, не обратното.Ако твоето сърце копнее да служи на човечеството, ти трябва да служиш на вътрешната божественост първо. Безпогрешна е тази истина.

Кингстън, Ямайка

12 януари 1968

Превод: sukhpakhi