Тишината е благословия

Тишината е благословия. Човек има нужда от тишина, защото единствено във вътрешната тишина може да си почине. След смъртта ще почиваш, но не се знае колко. За време на живота ако нямаш тишина, не можеш да си почиваш. Все си напрегнат, нямаш пет минути да седиш. Осъзнаваш ли какво ти се случва, в какво съзнание живееш? Това е есенциално, няма нищо общо с религиите. Това е като абв, учим се да ходим, да се наблюдаваме, какво ни е отвътре, дали ни е мъчно, тук ме стяга, там ме души, този страх ми излиза - гледайте целия филм и се опитайте да станете колкото може по-съзнателни за вашето реално вътрешно съзнание. Това е много важно. Есенциална вътрешна практика, без разлика на религии, без разлика на школи, всеки има някакво вътрешно състояние. Просто да стане по-съзнателен за това каква енергия върви през него. Дали гняв, дали сексуалност, нещо убийствено, трябва да се наблюдаваш, после може да бъде късно. Като направиш някоя беля, после се каеш. Каеш се, но малко късно, трябваше да се наблюдаваш. Да гледаш какво се случва в теб. Колкото повече се осъзнаваш, толкова по-малко ти влияят несъзнателните буболечки в гащите.

Гледаш какво се случва и нищо не правиш по отношение на това. Само си свидетел на твоята вътрешна ситуация. Трябва да си обективен. Когато тези емоции и мисли ни хванат, те ни хипнотизират, появяват се реакции върху тях - пак несъзнателни, с които ги оправдаваме и играем игра на криеница сами със себе си. При много хора това е проблем, защото те играят на криеница сами със себе си. Идва му мисъл, той казва: „Това е добре” и това му е оправдано, човекът е супер. Той е прекрасен, обаче пропада. Защо пропада? През цялото време мисли, че е супер, а делата показват друго нещо. „По делата ще ги познаете.” Какъв е човек, по делата ще го познаеш. Може да е сладкодумен, много хубаво да говори, а вътрешно да не е такъв. Трябва да си много буден и себе си да наблюдаваш, за да можеш да разбереш другия човек, да почувстваш откъде говори. Да можеш да си реален, да не те баламосва. Въпреки че според мен по-добре да те баламосват, отколкото да станеш параноик. По-лесно е да станеш параноик, по-трудно е да си невинен. 

Пепси Баба