Тишината освобождава

Живял някога в Бенгал един благочестив човек. Един учен по санскрит всеки ден идвал в неговата къща и четял на висок глас няколко вълнуващи духовни учения от Гита, Упанишадите и Ведите. Господарят на къщата слушал посветено тези проповеди.

Семейството имало една птица на име Кришна. Тя била пазена в кафез в стаята, където се давали проповедите, и също слушала тези беседи.

Един ден птицата проговорила на господаря си и казала: „Би ли ми казал, моля те, каква полза извличаш от тези духовни беседи?“

Господарят отговорил: „Кришна, ти явно не разбираш, че тези духовни беседи ще ме освободят, ще ме отърват от привързаността!“

Птицата казала: „Ти слушаше тези проповеди последните няколко години, но аз не виждам някакви промени в теб. Би ли попитал учтиво твоя учител какво всъщност ще се случи с теб?“

На следващия ден господарят на къщата казал на своя учител: „Гуру, аз слушах твоите духовни беседи през изминалите 10 години. Вярно ли е, че ще получа освобождение и свобода?“

Учителят бил безмълвен. Той се почесал по главата, помислил над въпроса, но не открил отговор. Останал тих за около час и после напуснал къщата.

Господарят на къщата бил слисан. Неговият гуру не можал да даде отговор на въпроса на птицата, но птицата намерила отговор.

От този ден нататък птицата спряла да яде. Спряла да пее. Станала абсолютно тиха. Господарят и неговото семейство слагали храна в кафеза всеки ден, но птицата не докосвала нищо.

Един ден господарят погледнал птицата и, не виждайки знаци на живот в нея, я изнесъл нежно от кафеза. С натъжено сърце той поставил своята Кришна на пода. В един миг птицата отлетяла в безкрайната свобода на небето!

Птицата дала урок. Господарят й и неговият гуру научили: тишината освобождава.

Из "Да живееш в сърцето"

Шри Чинмой