Приказка за Кабир и Рама

The Master speaks...

Кабир още от малък искал да пее за Рама. Но защото бил дете мюсюлманин, на 3-4 години, нито един Гуру нямало да му даде посвещение в мантра.

Един ден Кабир отишъл при един Гуру. Той бил много чист, много посветен на Вишну, на Рама. Къпел се в Ганг всяка сутрин. Ходел всяка сутрин да посреща слънцето в Ганг - всяка сутрин преди да изгрее слънцето, влизал в Ганг. Мантрувал, повтарял Божиите имена, докато гледал първият слънчев лъч. Така поздравявал деня. Той бил много посветен, много чист човек, този Гуру. Бил истински. Обаче имало все пак някакви правила и той не можел да даде посвещение на мюсюлманин. А Кабир бил мюсюлманин. И така една сутрин малкият Кабир, още докато било тъмно, слънцето не било изгряло се наместил между стълбите от където ще мине Гуруто, сложил главата си. Било още тъмно и Гуруто не виждал къде стъпва и го настъпил по главата в тъмното. Не видял, че тук има скрито малко момченце – Кабир. Извикал:

- О, Рам, Рам, какво направих…

- Благодаря за посвещението Гуру - казал Кабир. Ти ме докосна и каза Божието име и така получих посвещение.

След това само Рама, Рама, Рама, такава любов имал към това име, че непрекъснато нищо друго не правел, само Рама, Рама. Майка му му се карала.

- Стига това име, само Рама, Рама, Рама, нищо не работиш, само Рама, Рама.

 Седи безработен в къщи, а вече бил над 10 годишен, бил по-възрастно момче и само Рама, нищо друго.

- Баща ти почина, трябва мъж в тази къща, някой да работи, виж колко сме бедни - карала се майката на Кабир.

- Вземи изтъчи един плат, да го продадеш на пазара, да изкараш пари, да има да ядем.

Това е животът, практично. Кабир казал:

- Добре, хайде ще изтъча един плат.

Почнал да тъче един плат. Обаче докато тъче започнал: Рама, Рама, Рама, Рама, в един момент като мантрувал малко повече и влязъл в самадхи -  излязъл от телесно съзнание и когато майката минавала от там, Рама взимал образа на Кабир и почвал да тъче вместо него. За да спаси детето, Рама тъче. После като се върнел от самадхи: - Оооо аз тъча… чакай, дай да продължа...

И пак: Рама, Рама, Рама и пак изчезва. Така Рама и Кабир изтъкали един плат. Бил много красив плат. Уникален шедьовър, много красив. Когато Бог и бхакта направят нещо заедно, какво може да бъде. Ако влюбеният и Любимият се споят и направят нещо заедно с общи усилия, ще стане нещо, което не е от този свят, такава красота. Уникално нещо. Бил много красив този плат. Майка му рекла:

- Сега иди да продадеш този плат на пазара. Много хубаво си го направил, сега хайде да го продадеш.

И той отишъл на пазара, сложил го така, и пак почнал Рама, Рама, Рама, Рама, и пак напуснал физическото съзнание, пак го няма.  Идват хора искат да купят плата, той ги гледа ...

Единият бил богат, видял плата: „тоя плат е много красив, сигурно ще е много скъп… ще дам много пари, ама човекът не е тук. Не мога да го питам за цената.”

 Като продавач пропаднал направо, бил много лош продавач. После дошъл някой, който бил беден и като видял плата си рекъл: „ама той ще е много скъп, гледай каква красота той бродиран … кой знае каква цена, не е за мен. А и продавачът не е тук…”

 Почти през цялото време прекарвал така на пазара.  Седял в самадхи и платът с него. Накрая майка му започнала да се ядосва.

- Къде е това момче, пратих го на пазара да донесе някакви пари, да купим за ядене нещо да сготвя, той изчезна. Пак сигурно е с неговите истории. Рама, Рама и това само знае.

Няма го Кабир, няма го, майката започнала да се притеснява.

- Ще ида да го потърся.

Тръгнала да го търси, а междувременно Божественото знае, че майката го търси, че Кабир е в опасност, и почнал много силен дъжд, буря. Той спрял майката да излиза. Самият Индра се намесил. Много силен дъжд, и майката не можела да излезе от къщата. В същото време Кабир се върнал от самадхи – много силен дъжд и го върнали. Бил на пазара, но нямал нищо общо с пазара. Дошъл някакъв хиндус, брамана и му казал:

- Моля те, дай ми този плат да си сложа нещо, много ми е студено, виж, вали и ми трябва нещо да се завия.

- Добре, казал Кабир.

Откъснал половината плат и го дал на хиндуса. На брамана. После дошъл един мюсюлманин и казал:

- Студено ми е, дай нещо...

А това все бил Рама - и мюсюлманинът и браманът, прави театър на Кабир. Идва първо като хиндус, после като мюсюлманин. Значи Рама взима форма и на мюсюлманин и на хиндус. Опасна история. Той дал и на мюсюлманина плат. Така двамата - хиндусът и мюсюлманинът си отишли  щастливи и Кабир пак без плат. Тръгнал полека към къщата, намерил някаква колибка по пътя, някой я направил и я оставил, седнал в колибката - валяло навън още ... и пак почнал: Рама, Рама, Рама и пак изчезнал в самадхи..

Междувременно майка му вече идвала с една пръчка. „Ако го хвана сега Кабир, бой ще яде. Първо тъчеше плат, второ много хубав плат направи, а сега  никъде го няма”.

Вървяла и си мислела така когато на пътя си среща някакъв брамана

-. Да си виждал едно момченце, с един плат излезе...

- Да, видях го, едно момченце даде плата, подари го на един мюсюлманин и на един хиндус. Да видях го.

-Ама нещо платиха ли му, видя ли какво стана?

- Не, даде го така...

- Лелееее...

 Сега – майката взела пръчката - Кабир отнесе боя този път. А този брамана пак бил Рама.

- Къде си го виждал?

- Ами там в една колиба, ела ще ти покажа.

 И тръгнали Рама и майката Рама маскиран като брамана.

- Ето го – казал – тука е!

Майката влязла в колибата и гледа - той не е в този свят. Пак напуснал. И почнала с пръчката - удри... бой, бой... той нищо не усещал. В самадхи...

Обаче човекът отвън започнал да вика – браманът, който я довел. Тя бие Кабир, тоя отвъка вика. Тя слуша, че човекът вика, гледа, че Кабир не реагира – нито му оставя следи по тялото, нито реагира, абсолютно все едно нищо му няма. А го удря яко. Излязла вън, кога гледа тоя насинен целия. Където удряла Кабир, там тоя станал син.

- Какво става - попитала.

- Когато биеш влюбеният в Рама, Рама Го боли. Ако биеш бхакта – преданоотдадения, самия Рама го боли от това. Ти биеш Кабир, но мен ме боли.

- Ами ти кой си?

- Аз съм Рама.

Тогава Кабир излязъл от самадхи, а Рама показал своята трансцедентална форма на майката. Тя се поклонила пред Него, Кабир и майката двамата се поклонили на Рама, Той ги благословил и казал на майката:

- Няма да го биеш това момче. Той е Мой преданоотдаден. Той ми е посветен на мен и за това прави бели. От любов, не защото е мързелив, а е влюбен в Бог. В Мен е влюбен, недей да му се сърдиш.

Майката обещала, че няма да го бие. Не знам дали е изпълнила обещанието....

                                               ***

Кабир е едно абсолютно уникално същество в историята. Той живеел 15 – 16 век, искал да спои мюсюлманите и хиндусите, да не са разделени, защото тази религиозна разделеност – първо самите хиндуси са разделени помежду си на шиваити и вайшнави, второ самите мюсюлмани, и те са разделени, и те се делят, а за християнството да не говорим. Кабир искал да донесе нещо уникално, което да спои хората да спрат да враждуват помежду си, защото бил истински мистик.

 Кабир бил истински мистик, неговото изживяване било автентично. Той не бил някакъв вярващ или последовател на някаква религия, като кон с капаци. Той си бил автентичен човек. Имал трансцедентрално изживяване с Бог. Автентичен.

Казва се, че имал ученици мюсюлмани, християни, и когато умирал има една легенда, че учениците се чудели какво да правят с тялото, когато напусне Учителят. Дали да го запалят или да го заровят. Мюсюлманите трябва да го заровят под земята по мюсюлмански обичай, а хиндусите да го запалят. Той още не е напуснал, а те спорят. Още не е умрял Учителя и те спорят какво да правят, много голям диспут станало. Отишли при Кабир, решили се да го питат какво да правят, Кабир казал:

- Изненадайте ме, направете нещо, което не очаквам.

Не можеш да изненадаш Учителя. Тази обусловеност на човека, религиозна обусловеност, го прави толкова обусловен, че той не може да се изненада.

Пепси Баба