Себе-контрол

В духовния живот себе-контролът е най-важното, значимо и плодоносно нещо. Няма себе-контрол, няма себе-реализация. В речника се натъкваме на стотици от хиляди думи. От всички тези думи, себе-контролът е най-трудното нещо за практикуване. Как можем да имаме себе-контрол? Ако искаме да имаме себе-контрол, трябва да се предадем на Източника. Този Източник е Светлината; този Източник е Бог.

Едно дете иска да има много неща, много ненужни, вредни неща. Но майката знае, че ако дава на детето тези неща, то ще бъде съсипано. И просто защото майката и детето са едно, самата майка също ще бъде съсипана. Така че майката не изпълнява безбройните неосветлени, унищожителни желания на детето. По подобен начин, тялото е дете. Ако изпълняваме желанията и изискванията на тялото, тогава в края на краищата нашият живот ще бъде съсипан.

Защо тялото не ни слуша? Отговорът е много прост. Ако слушахме душата си, тялото също щеше да ни слуша. Ние знаем, че от тялото има по-висшестоящ, който е виталът. Началникът на витала е умът, началникът на ума е сърцето, а началникът на сърцето е душата. Началникът на душата е Бог. Душата слуша Вътрешния Пилот, Бог, през цялото време. Сърцето много често слуша наредбите на душата – много често, но не винаги. Умът практически никога не слуша сърцето. Виталът не слуша ума, а сърцето определено не слуша витала. Действителният проблем почва от ума, в ума.

Как можем да вдъхновим тялото, витала, ума и сърцето да влязат в по-добра и по-изпълваща светлина? Трябва да знаем в този момент, че упрекването на тялото, витала, ума и сърцето никога няма да ги промени и трансформира. Но ако ги ценим, знаейки, че те имат способността да изиграят значима роля в Божията космическа Драма, че те са толкова важни колкото душата за пълната манифестация на Бог на земята, тогава можем да ги трансформираме. Ако не осъждаме тялото, витала, ума и сърцето – напротив, ако им кажем, че могат да бъдат избраните инструменти на Бог, че Бог се нуждае от тях за Неговата божествена Игра на земята – тогава накрая можем да ги трансформираме. Непокорните членове на нашето семейство не след дълго ще почувстват важността на съответните им роли в изпълнението на Божията манифестация на земята. Те могат и ще бъдат обединени и задружни за изпълнението на тази единствена цел.

Себе-контрол. За себе-контрола се нуждаем от простота, искреност и смирение. Простотата трябва да храни себе-контрола. Искреността трябва да храни себе-контрола. Смирението трябва да храни себе-контрола. Можем да кажем, че закуската на себе-контрола е простотата, обядът на себе-контрола е искреността, а вечерята на себе-контрола е смирението. За съжаление, живеем в епоха, в която себе-контролът не е ценен. Той е станал обект на подигравка. Човек се опитва усилено да стане господар на себе си, а неговите приятели, съседи, роднини и познати всички го подиграват. Те не намират реалност в неговия искрен опит да господарства над живота си. Мислят, че начинът, по който те живеят живота си, е нормален. Човекът, който се опитва да контролира живота си, е глупак, според тях. Но кой е глупакът? Този, който иска да победи себе си, или този, който постоянно е жертва на страха, съмнението, грижата и безпокойството? Разбира се, този, който иска да победи себе си не само е най-мъдрият човек, но също най-великият божествен герой.

Главнокомандващият на космическите богове, божественият войн Кумар, син на Господ Шива, се бори срещу негативните сили, демоничните сили и невежеството на бойното поле на живота. Той се бори да установи Небесното Царство тук на земята, в днешната непосредственост. По-рано аз казах, че хората се подиграват, когато човек се опитва да контролира себе си. Понякога виждаме, че дори истински духовни Учители биват осмивани и безмилостно осъдени от обществото. Дори една духовна фигура, чието сърце е самата снежнобяла чистота, чийто живот няма никакво петно на нечистота, самият дъх на която е поток от чистота – дори той пада жертва на критиката на невежия свят.

Това ме подсеща за една история. Имало един Дзен Учител, който бил много чист, много просветлен. Близо до мястото, където живеел, по случайност имало хранителен магазин. Собственикът на хранителния магазин имал една красива неженена дъщеря. Един ден открили, че тя е бременна. Родителите й се вбесили. Искали да узнаят кой е бащата, но тя не им казвала името. След непрекъснати кавги и тормоз тя се предала и им казала, че е Дзен Учителят. Родителите й й повярвали и изтичали при Дзен Учителя, гълчайки го с груб и неприличен език. Дзен Учителят казал: „Така ли?“ Това бил единственият му коментар.

Когато се родило детето, те оставили пеленачето при него. Той приел детето и се грижил за него. По това време неговата репутация била напълно съсипана, и той бил обект на подигравки. Дните се превърнали в седмици, седмиците в месеци и месеците в години. Но има нещо, наречено съвест в нашия човешки живот, и младото момиче било измъчвано от нейната съвест. Най-накрая един ден тя разкрила на родителите си името на истинския баща на детето, един мъж, който работел на рибния пазар. Родителите отново побеснели. В същото време, тъга и унижение заизмъчвали семейството. Те изтичали при Дзен Учителя и го помолили за прошка, разказали цялата история и после взели обратно детето. Неговият единствен коментар бил: „Така ли?“

Във вашия духовен живот всички вие се опитвате да победите вашия низш витал. Или днес, или утре, в близкото бъдеще или в най-далечното бъдеще, вие със сигурност ще победите низшия витал. Но в процеса на вашата себе-трансформация, ако хората не разбират или не ценят вашия чист живот, моля ви не обръщайте внимание на тяхната критика. Ако те не ценят вашата искреност, вашия опит или вашия успех в контролирането на вашата низша витална природа, няма лошо. Ако искате те да се възхищават и да ценят вашия опит, тогава ненужно внасяте във вашия живот не само тяхната критика и невяра, но също съмнение и изкушение. Всяко човешко същество несъзнателно въплъщава критика, невяра, съмнение и изкушение. От една страна, вие се опитвате да трансцедентирате себе си по силата на вашия стремеж; от друга страна, внасяте изкушението на други хора във вашия живот, и с това изкушение несъзнателно се опитвате да храните вашата низша природа. Така че искам от вас да опитате да бъдете искрени към себе си. Нека светът ви намира грешки. Нека светът ви се присмива. Вашата искреност е ваша защита. Вашата духовна дисциплина ще ви отведе към вашата предначертана Цел. Всеки има способността и възможността да стане крал, ако поиска. Кой е крал? Не този, който управлява държава, а този, който управлява себе си.

Сасквеханна Университет

Селинсгроув, Пенсилвания

4 март 1970 

Превод: sukhpakhi