неделя, 29 януари 2017 г.

Сполуката и Несполуката


The Master speaks...

Има една много хубава история за Сполуката и Несполуката. Двете Божествени сестри.
Сполуката влязла в къщата на един човек и му казала:
-  В която къща вляза аз, на този човек почва да му върви. Отваря се всичко пред него. 
Човекът се израдвал:
 - Еее, много хубаво, чудесно. 
Сполуката изглеждала много красива, обаче след малко гледа и Несполуката на вратата.
- В чиято къща вляза аз, на тоя човек почва да не му върви и той става все по-зле и по-зле и накрая умира.
 Човекът грабнал един нож и скочил да  убие Несполуката. Тръгнал с нож към нея. Несполуката почнала да се смее:
 - Слушай, не може да ме убиеш, защото където е Сполуката, там съм и аз винаги сме двете. Вървим заедно, ин – ян, няма само Сполука. Където има  Сполука има и Несполука.  Не можеш да се отървеш само от мен, а Сполуката да остане. Ако ме убиеш мен и Сполуката умира - ние сме свързани двете.
 - Хайде махайте се тогава и двете!
Изгонил ги и двете  и седнал да медитира.

                                                 ***
Всеки си има свое его. Това е много дълбоко. Всеки човек има свой мъчител. Този, който те ухажва, но те и мъчи. Прави те да си щастлив, и после ти отнема щастието. Където е сполуката там е и несполуката. Неразделни са. Идва сполуката и си щастлив, после идва другата крайност. Докато не се освободим от привързаността към двете, не можем да имаме спокойствие. Не можем да имаме мир. Не можем да имаме вътрешен мир и спокойствие. Докато се хващаме и вярваме на тези две неща. За това е важно осъзнаването. Защото в него ние виждаме тези неща в себе си как сме вързани.
Нека си вървят и Сполуката и Несполуката. Всъщност привързването към сполуката, щастието, успехът, външните удоволствия е като да се хващаш за сапунени мехури. Не трае дълго. Просто сапунено мехурче. Нашите изживявания са такива сапунени мехурчета. „Еййй, колко беше хубаво, ама кратко траеше”.
Мехурчетата се пукат, някои имат цветове, красиви, имат аура, излъчват. Някои големи мехурчета и им се радвате, ама накрая пак нищо няма. Това е, нашият живот е сапунено мехурче. Не е много траен. Красиво изглежда, обаче... изчезва. Изглежда грозно, и изчезва.
Ако се вържем за сполуката ще отсечем несполуката. Искате напредък мислите, че сте хванали нещо – красота, любов ... Когато се разпадне един ден това, защото в този живот няма нищо трайно, всичко е преходно, всичко е временно, и ако само един елемент от това твое условно щастие изчезне и ти почваш да пропадаш – несполука. Защото хармонията ти зависи от външните условия. 

Кану

Няма коментари:

Публикуване на коментар