Ом е вдъхновението и от него произлизат формите

The Master speaks...

Ом е вдъхновението и от него произлизат формите.

Ом е звук, който има форма. Едновременно е звук и форма.

Ом е божествен звук, първичната вибрация, той е оня звук, който „в началото бе словото” ом или амин.

Във всички свещени писания се споменава този звук като творчески и начален звук, от който е създадена тази материална вселена. Така че всичко, което виждаме е този звук. Аз просто си играя с цветовете.

Сънищата тази действителност е като сън. 

Това, което виждаш е сън и това, което сънуваш е реалност.

Както казва древният мъдрец - не знам дали съм пеперуда, която сънува че е Чуанг Дзъ или съм Чуанг Дзъ, който сънува, че е пеперуда.

В един момент сънищата и реалността стават относителни. В цялата тази материална вселена, която е Ом се проявява Ом.

Божественото няма къде да не е проявено, но ние не Го осъзнаваме. Божественото за мен е нещо универсално и се проявява във всички религии. Няма някъде където не се проявява.

Ако се свържем с Божественото, нашият живот ще добие смисъл и изпълнение.

Изкуството е начин на медитация, да се свържем с Божественото чрез творчеството. Да се свържем с един по-дълбок вътрешен източник. Проявявайки навън да открием вътрешния източник на съзнанието.

В обикновения живот божественото е проявено и аз го наричам невидимото присъствие на Възлюбения.

Всеки звук е музика и всеки звук е Ом.

В древните писания - Шастрите, пише, че всичко, което съществува е Ом, е звук - вибрация. И наистина е така, обаче не защото пише в писанията, а защото като го изживеем това, ще видим, че наистина е така. Това е Ом. Това, което говоря е Ом. Всеки звук, предмет. Всичко, което обкръжава, и което не го виждаме е Ом.

 Този звук не е материален. Не го чуваме с ушите. Не можем да го чуем, защото самият Ом не е външен звук. Ние го имитираме. Като кажем Ом, имитираме звукът Ом. Ом е вътрешен звук. И можем само вътрешно да го чуем да вибрира в нас. Ако го чуем този шабда, така се казва звукът нади, този звук ако го чуем така без да го слушаме, тогава ще разберем как е сътворен светът.

Не, че някога е сътворен, па сега седем дена Бог го творил па на седмия ден отишъл на пица. Седмия ден се почива. Светът е творен всеки един момент. Тук и сега. Непрекъснато се твори. Това е толкова невероятно. Заради това, че светът се твори във всеки един момент, просветлението е възможно. Просветлението значи, когато изчезне светът. Тогава осъзнаваме, че изчезва всичко и после пак се появява всичко. Когато изчезва няма време, защото изчезва времето. Времето е също една ментална категория. Като изчезне времето, изчезва умът и всичко изчезва. След това пак се появява. И това е реален и не е реален в същото време. Хем е реално такъв какъвто го виждаме на едно ниво, хем изобщо не е такъв на друго ниво. Всичко е такова каквото го виждаме, и нищо не е такова каквото изглежда. 

Пепси Баба