Tук всеки си носи своя огън със себе си

The Master speaks...

Имало един суфи. Той бил дворцов шут. Казвал се Хаяз.

Веднъж царят го търсил а него го нямало доста време. По някое време се появил и царят го питал:

- Къде беше?

- Бях в ада!

Той имал една лула, отишъл до адските врати да си запали лулата. Запалил си лулата от адския огън. Обаче на вратата не го пуснали.

- Как така ще си палиш лулата от адския огън?

- Ами нали има огън в ада; реших, че мога да взема огънче - ако може да запалите лулата?

Те му рекли:

- Виж, тук всеки си носи своя огън със себе си. Няма адски огън.

Всеки си носи адския огън. Така както си носи огъня на стремежа, така си носи и адския огън. Това са различни типажи на огън. Всъщност е един огън. Когато любовта към Бог изгаря привързаностите и страстите, ние сме в ада.

Казваме: „Страдам, лошо ми е.” Тогава огънят на любовта към Бог изгаря твоите карми. И ти мрънкаш, оплакваш се, викаш:

 – Боже, може ли малко по-малко огън, да не ме боли толкова!!!

Обаче... ти не си влюбен. Ако си влюбен, трябва да поемеш огъня. В един момент изглежда като адски огън, в друг като огъня на любовта към Бог. Агни пуджа, огнена церемония. Гори всичко, изчиства пътя за Божественото. Чисти огедалото на сърцето святото име на Кришна. Прави едно чудо, не е страдание, а е блаженство. 

Пепси Баба