петък, 13 януари 2017 г.

Шестата долина


Тогава идва ШЕСТАТА ДОЛИНА - БЕЗДЪННАТА долина.

Човекът изчезва. В петата, ти започваш да изчезваш; в шестата, теб вече те няма. Човекът е памет за миналото, ти изчезваш. В петата, човек влиза в смъртта; в шестата, смъртта се е случила, ти си мъртъв, вече те няма. Затова се нарича “бездънната долина”. Тя е най-болезнената, понеже е шестата - предпоследната. Човек минава през най-голямата болка на не-съществото, на небитието. Човек не може да го повярва - защото в определен смисъл ти съществуваш, а в определен смисъл вече те няма. Парадоксът е достигал до краен предел. Човек е и не е. Човек може да види собственият си труп - той е мъртъв - и все пак знае, че той вижда, така че трябва да съществува по някакъв начин, в някой смисъл. Всичките предишни идеи за аза са станали неуместни. Нова идея за аза се появява.
Смъртта се случва, човек изчезва. Това е което християните наричат разпятие. Нищото е пристигнало; човек е просто едно празно небе. Индусите наричат това самадхи, дзен хората го наричат сатори.
И... негативната страна е да се оплакваш. Ще бъде добре да ти напомня. На кръста Исус показва и двете отношения. Най-напред той се оплаква. Той поглежда към небето и казва: “Защо?
Защо си ме изоставил? Защо си ме напуснал?” Това е негативната страна. Той се оплаква. Той умира, а помощ не пристига. Той е на кръста - и някъде дълбоко в него трябва да е имало скрито желание, че божията ръка ще дойде и всичко ще бъде окей и кръстът ще стане корона и той ще се спусне с нова слава. Ня къде трябва да е има ло скрито желание в несъзнателната сърцевина на неговия ум - той може да не е бил съзнателен за това. Той бе чакал достатъчно дълго, последната крачка бе дошла. Той бе донесъл кръста си на хълма, бе търпял всякакви унижения, но бе очаквал, беше търпеливо очаквал – чакал за този момент. Сега ръцете му са заковани. Сега е въпрос на секунди и той ще бъде свършен. Сега не е останало време да чака вече, а помощта не идва и Бог не се вижда. Оттук този вик:
“Защо си ме изоставил? Защо си ме напуснал?” Това е негативната страна, естествено дори и на човек както Исус.
Ако мислиш за миналото си и се оплакваш – “Аз правих всичко, което бях помолен да правя, всичко, което ми каза да правя. Следвах те сляпо, и това е резултата? Това е осъществяването...?”
Позитивната страна е дълбоката благодарност. С втората, позитивната страна, човек забравя миналото, човек гледа в бъдещето и се доверява. Последният изпит е дошъл, окончателният изпит, и човек се чувства благодарен, че: “Ако това е волята ти, нека да бъде. “ Това е, което Исус направи. Той показа и двете отношения. Най-напред той показа негативното - което е много човешко. Аз обичам Исус, защото той показа това.
Той бе много човечен. Затова той казваше отново и отново: “Аз съм Син на Човека. “ Колкото пъти казваше: “Аз съм Син на Бог”, той казваше също: “Аз съм Син на Човека. “
Той бе вечност проявена във времето; той бе отвъдното дошло в света. Той принадлежеше и на света и на отвъдното.
Така и всеки Учител принадлежи - на двете. Единият крак е в този свят, другия крак - в другия. И в деня на разпятието, в момента, в който всичко изчезва, Исус показва и двете отношения. Първо, той показва отношението на “Сина на Човека”. Той казва: “Защо? Защо си ме изоставил? Аз съм се надявал, молил съм се, живял съм живот на добродетели - и това е осъществяването? Това е възнаграждението?”
Но тогава той незабавно разбира, че пропуска смисъла.
Ако това е волята на Бог, тогава така трябва да бъде. Той се предава. Позитивното е благодарност, предаване.
Със “Защо си ме изоставил?” той разпознава своето оплакване, своята човечност. Той трябва да се е засмял в този момент, трябва да е видял ограничението си като човешко същество, и го е отхвърлил. Незабавно той казва, неговото непосредствено заявление е: “Твоето кралство да дойде, Твоята воля да бъде.” Благодарността се е появила, предаването е цялостно. Сега вече няма нищо.
Исус умира като Син на Бог. А разликата е много, много мъничка. В само миг той се промени от човек в Бог. В момента, в който оплакването се промени в доверие, ти се променяш от човек в Бог. Той се превръща в молитва. “Твоята воля да бъде.”
Сега него го няма вече. Сега той няма своя воля.


 Из"Слой след слой"

Седмата долина

Няма коментари:

Публикуване на коментар