Четвъртата долина

Тогава идва ЧЕТВЪРТАТА ДОЛИНА: долината на мъките.

Влизането в несъзнателното се случва в четвъртата долина. До сега си бил ограничен в света на съзнателното. Сега, за първи път, ще влезеш в по-дълбоките сфери на своето същество, в несъзнателното, по-тъмната част, нощната част.

До сега си бил в дневната част. Било е по-лесно. Сега нещата ще станат по-трудни. Колкото по-високо отиваш, повече ще трябва да платиш. С всяка по-висока стъпка пътуването става по-тежко и падането става по-опасно. И човек трябва да бъде по-бдителен. На всяка стъпка повече съзнателност ще е нужна, понеже се движиш на по-високи нива.

Долината на мъките е влизането в несъзнателното. Това е влизането в това, което християнските мистици са нарекли “тъмната нощ на душата”. Това е влизането в лудия свят, който криеш зад себе си. Много е странно, много е особено. До третата човек може да върви без Учител, но не отвъд третата.

До третата човек може да върви сам. С четвъртата Учителят е необходимост.

И когато казвам, че човек може да върви сам до третата, аз не казвам, че той трябва да върви сам и не казвам, че всеки е способен да върви. Аз просто говоря за теоретична възможност.

До третата е теоретично възможно човек да стигне без Учител.

Но с четвъртата, Учителят става абсолютна необходимост - понеже сега ти ще се потопиш в мрака. Ти все още нямаш своя светлина, която да използваш в този мрак. Необходима е нечия друга светлина - някой, който е отишъл в тази тъмна нощ и за когото е станало възможно да вижда в този мрак.

Негативната страна от долината на мъките е съмнението - голямо съмнение ще се появи! Ти не знаеш какво е съмнение, все още не знаеш! Всичко което смяташ за съмнение не е нищо друго освен скептицизъм, това не е съмнение.

Съмнението е съвършено различен феномен.

Някой казва: “Бог е”; ти казваш: “Съмнявам се”. Ти не се съмняваш. Как можеш да се съмняваш? Ти просто си скептичен. Ти просто казваш: “Аз не зная”. Вместо да кажеш “Аз не зная”, ти използваш една много силна дума - “съмнение”. Как можеш да се съмняваш? Съмнението е възможно, когато се изправиш пред реалността.

Например, ти никога не си виждал призрак. И казваш: “Аз се съмнявам в съществуването на призраци”. Това не е съмнение, това е просто скептичност. Ти просто казваш: “Аз никога не съм се натъквал на призрак и ето защо не вярвам. Съмнявам се”. Това не е съмнение. Съмнението ще е, когато един ден, минавайки през гробището, се натъкнеш внезапно на призрак! Тогава целия ще бъдеш разтреперан. Тогава ще бъдеш за първи път в състояние, в което съмнението възниква: дали това, пред което си се изправил е истина или халюцинация.

Съмнението е много екзистенциално; скептицизмът е интелектуален. Скептицизмът е само в ума; съмнението влиза в самото ти същество, цялото ти тяло-ум-душа. Твоята цялостност е разтресена.

В тази тъмна нощ на душата, съмнението се появява.

Съмнение в Бог - понеже ти търсиш повече светлина и ето какво се случва - точно обратното. Ти търсиш повече блаженство, а изпадаш в тъмна нощ. Голямо съмнение възниква относно това дали си в правилната посока, дали това търсене си струва - понеже ти търсеше злато, търсеше великата светлина и велико просветление и нирвана и самадхи и сатори, а вместо сатори и самадхи, тази тъмна нощ те е погълнала. Дори онези светлинки, които обикновено са били там, сега ги няма. Дори онези сигурни неща, които са били там, сега ги няма.

Ти си знаел определени неща; сега не знаеш нищо. Имал си някоя сигурност. Дори и тя си е отишла. Самата земя под стъпалата ти се е изплъзнала; ти се давиш. Тогава възниква съмнението. Тогава започваш да чувстваш, че може би целия този религиозен трип е една глупост, че може би няма Бог, може би си се залъгвал, може би си избрал нещо абсурдно. По-добре бе да живееш в света, да бъдеш от света. Бе по-добре да имаш много повече неща: да се наслаждаваш на властта, да се наслаждаваш на секса, да се наслаждаваш на парите. Какво съм направил?

Загубил съм всичко и това е резултатът!

За всеки търсач идва този момент. И ако това съмнение се появи, тогава естествено човек започва да се защитава срещу мрака. Човек създава броня около себе си, срещу мрака, настъпващия мрак. Човек трябва да се защити. Ако направиш това, тогава ще бъдеш захвърлен назад отново към съзнателната част от твоя ум. Ще пропуснеш мистерията на мрака. Светлината е красива, но не е нищо в сравнение с мрака.

Мракът е още по-красив, по-спокоен, по-дълбок. Мракът има дълбочина; светлината е повърхностна. И ако не можеш да посрещнеш мрака, ти няма да можеш да посрещнеш смъртта.

Така, първото учение е, че ти трябва да приемаш, да приветстваш, да се отпуснеш. Този мрак е първото зърване на Бог. Тъмно е, но по-късно ще разбереш, че това не е тъмнина.

Всъщност за първи път ти си отворил очи към Бог и това е толкова ослепително, ето защо изглежда като мрак. Това не е мрак; мракът е твоя интерпретация.

Погледни в слънцето за няколко секунди и скоро ще бъдеш заобиколен от мрак. Това е прекалено много; ти не можеш да го понесеш. Човек може да ослепее ако гледа към слънцето твърде дълго. Гледай към слънцето за няколко секунди и тогава влез в своята къща и ще намериш цялата къща обвита в мрак. Само момент преди това ти си бил там и си виждал всичко. Сега не можеш да видиш нищо; ще се препънеш в предметите.

Това, което е мрак е интерпретация. Но е естествено.

По-късно, когато си преминал тази долина ще можеш да погледнеш назад и да видиш действителността. Само Учител може да държи ръката ти в тази тъмна нощ на душата и да ти вдъхне увереност, може да ти каже и да те убеди - “Не се тревожи. Само изглежда тъмно, това не е мрак. Това е първата среща с Бог. Ти идваш по-близо”.

Има три неща, които трябва да бъдат разбрани: сън, смърт и самадхи.

Сънят е като смърт. В Изток ние казваме, че това е малката смърт, мъничката смърт. Ние умираме всяка нощ и изчезваме в тъмната нощ. После идва смъртта - по-голямата смърт от съня. Тялото изчезва, но умът остава и се ражда отново. И накрая идва окончателната смърт - самадхи – където тялото изчезва и умът изчезва и само най-вътрешната сърцевина, съзнанието, остава. Това е окончателната смърт.

В четвъртата долина ти срещаш първия проблясък на това как ще ти се случи окончателната смърт. Ако го отхвърлиш, ако се защитаваш, ако създадеш броня около себе си, ти ще бъдеш хвърлен назад към третата долина, и ще пропуснеш. И веднъж щом пропуснеш четвъртата, ти винаги ще останеш уплашен да отидеш отново в нея.

Моето наблюдение относно хората е, че тези, които са влезнали в четвъртата долина някога, в миналите си животи, и са се уплашили много и са избягали от там, са хората, които са винаги уплашени от нещо по-дълбоко. Любов - и те ще се уплашат. Оргазъм - и те ще се уплашат. Приятелство - и само толкова; отвъд това, те се страхуват. Ученичество - и ще се уплашат. Предаване - и ще се уплашат. Молитва - те ще се уплашат. Ще бъдат уплашени от всички тези неща, които могат отново да ги отведат в тази четвърта долина. Те може и да не са съзнателни защо се страхуват.

Четвъртата долина е много важна, понеже е точно по средата. Има седем долини, четвъртата е точно в средата.

Трите са на едната страна и три на другата. Четвъртата е неизмеримо важна; тя е моста. Учителят е необходим за този мост, понеже ти минаваш от познатото към непознатото, от преходното към безкрайното, от тривиалното към дълбокото.

Позитивната страна е доверие, предаване; негативната страна е съмнение, защита. Учителят започва да те учи за доверието и предаването от самото начало, така че постепенно то да стане твой климат - защото то ще е необходимо, когато влезеш в четвъртата долина.

Понякога хора идват при мен и казват: “Защо не можем да сме тук без предаване? Защо да не може да медитираме и да те слушаме и да бъдем облагодетелствани толкова, колкото поискаме? Какъв е смисъла на предаването”?

Те не разбират. В началото може и да не изглежда много уместно. Защо? За какво? Ти можеш да ме слушаш без предаване и можеш да медитираш тук без предаване. Ти можеш да минеш през групите за израстване без предаване. Това изглежда напълно окей. Предаването не изглежда изобщо необходимо. Но ти не знаеш какво ще се случи в бъдеще. За него, подготовката трябва да бъде направена точно сега. Ти не можеш да очакваш този момент. Ако подготовката не е била направена преди, тогава ще пропуснеш. Тогава, когато дойде точния момент, когато къщата ти гори и нямаш изкопан кладенец все още, и започнеш да го копаеш, докато е готов, къщата ще си отиде.

Човек трябва да изкопае кладенец преди къщата да се запали! Така че точно сега, може и да не изглежда уместно. Аз мога да разбера. Логично то не е уместно точно сега. Да ме слушаш, какво предаване е необходимо? Да медитираш, какво предаване е необходимо? Но когато влезеш в четвъртата долина, предаването ще е необходимо. А ти не можеш изведнъж да усвоиш пътя на предаването. Ти трябва да го усвояваш преди да има нужда. Предаването трябва да стане твой климат.

Из "Слой след слой"

Петата долина