Въпрос: Трябва ли да се общува с човек, който те
обижда, съзнателно желаейки това? Никаква почит към себе си не изисквам, но би
ми се искало да разбера разликата между смирението и загубата на човешкото
достойнство. Докога да прощавам?
Отговор: Ваше право е да общувате с тези хора, с които желаете, и напротив, да се отстранявате от общуване, ако то е тежко за вас. Разликата между смирението и загубата на човешко достойнство е в това, че смирението- това е съзнаването на своите грехове и умението да се видят добрите качества в другия човек. А загубата на достоинство- това е чувството на завист, ненавист, недоброжелателство, лъжливост, лицемерие и т. н. Трябва да помним, че в духовно отношение само ние самите можем действително да унизим себе си, а отношението на другите към нас: грубост, равнодушие, острота, подигравки, оскърбления- това е бумеранг, който се връща рано или късно при този, който го е хвърлил.
Най-главното е да пазим своето сърце от обидите и, още повече, от чувството на отмъстителност. Помолете се за тези, които са ви досадили, не говорете за тях нищо лошо; но при това все пак помнете, че спасението и самопознанието без скърби е невъзможно. Ще дам за пример две звънчета от желязо и сребро. Те приличат едно на друго; но ако ги ударите, то звукът ще бъде различен: при желязото- рязък и глух, при среброто- чист и пеещ. А скърбите- това са удари по нашето сърце, които разкриват, какво е насъбрано вътре в него.
Архимандрит Рафаил
Отговор: Ваше право е да общувате с тези хора, с които желаете, и напротив, да се отстранявате от общуване, ако то е тежко за вас. Разликата между смирението и загубата на човешко достойнство е в това, че смирението- това е съзнаването на своите грехове и умението да се видят добрите качества в другия човек. А загубата на достоинство- това е чувството на завист, ненавист, недоброжелателство, лъжливост, лицемерие и т. н. Трябва да помним, че в духовно отношение само ние самите можем действително да унизим себе си, а отношението на другите към нас: грубост, равнодушие, острота, подигравки, оскърбления- това е бумеранг, който се връща рано или късно при този, който го е хвърлил.
Най-главното е да пазим своето сърце от обидите и, още повече, от чувството на отмъстителност. Помолете се за тези, които са ви досадили, не говорете за тях нищо лошо; но при това все пак помнете, че спасението и самопознанието без скърби е невъзможно. Ще дам за пример две звънчета от желязо и сребро. Те приличат едно на друго; но ако ги ударите, то звукът ще бъде различен: при желязото- рязък и глух, при среброто- чист и пеещ. А скърбите- това са удари по нашето сърце, които разкриват, какво е насъбрано вътре в него.
Архимандрит Рафаил
Няма коментари:
Публикуване на коментар