четвъртък, 5 януари 2017 г.

Приказка за изкуплението


Според японска легенда, в град Викаматсу живеел млад самурай на име Зенкай, който прекарвал времето си в игри на комар и гуляйджийство. Един ден Зенкай се влюбил в жената на местния съдия и злата жена го помолила да убие мъжа й и да му вземе парите.
Зенкай се съгласил.
Когато тръгнал да осъществи злодеянието, той минал покрай стар свещеник, който неодобряващо го изгледал. Без да обърне внимание на чувствата, които събудила в душата му тази среща, Зенкай продължил пътя си. Когато влязъл в къщата на съдията, той прерязал гърлото му, взел парите и двамата с жена му избягали в друга провинция.
Скоро след като пристигнали в новия град, Зенкай започнал да изпитва отвращение към себе си, заради стореното и защото жената му омръзнала. Тя била суетна и алчна. Но освен това Зенкай не можел да изтрие от спомена си погледа на свещеника.
Един ден той се измъкнал навън като оставил на жената цялото си имущество и тръгнал да търси свещеника. След много приключения го открил в манастир високо в планината. Зенкай застанал пред него, признал греха си и помолил да стане негов последовател.
Петнадесет години останал Зенкай с новия си учител, размишлявал, изучавал книгите, получавал моменти на просветление. През цялото време обаче не успял да се освободи напълно от срама, който изпитвал заради убийството на невинен човек. Накрая, един ден старият свещеник го извикал в килията си. Казал, че за да получи пълно просветление трябва да намери начин да изкупи престъплението, което бил извършил на младини.
Зенкай послушно напуснал манастира и започнал да скита по земите наоколо – търсел подходящ случай, за да изкупи злодеянието си. Докато минавал през планински проход му дошла следната идея. На това място пътечката била изключително тясна и много хора намерили смъртта си тук. Зенкай решил да се установи на това диво място и да прокопае тунел под планината така че пътниците да не се излагат повече на опасност.
Самураят работил двадесет и пет години ден и нощ. Пробивал път през планината и изхвърлял пръстта лопата след лопата, докато три четвърти от тунела бил готов. Всяка нощ прекарвал дълги часове в размишления. Светлината в него узрявала и се задълбочавала.
Един ден до колибата на Зенкай застанал млад войник, който се представил като сина на убития съдия. Младежът му съобщил че дошъл тук, за да си отмъсти.
„Животът ми не струва много – отговорил Зенкай. – Но копах този тунел дълги години и скоро ще пробия планината. Позволи ми да го довърша. Тогава ще може да вземеш главата ми."
Усещайки искреността на Зенкай, младият човек се съгласил и опънал палатката си близо до неговата колиба. През следващите месеци той наблюдавал как възрастният самурай неуморно копаел и изхвърлял пръстта. Накрая младият войник се присъединил към него.
Така минали години. Двамата мъже работели един до друг, делeли заедно хляба, имуществото, работата и размишленията. Накрая тунелът бил завършен.
„Сега – казал Зенкай на сина на убития от него преди години съдия – ти можеш да ме убиеш. Работата ми приключи."

„Как бих могъл да убия учителя си? – казал младежът със сълзи в очите си. – Как бих могъл да убия човека, който ми дари светлината?"

Няма коментари:

Публикуване на коментар