вторник, 10 януари 2017 г.

Съчувстващо единство

Баща и син се разхождали заедно, наслаждавайки се на ранния утринен бриз. Те били изминали голямо разстояние, когато бащата внезапно спрял и казал: „Синко, спри!“
Синът попитал: „Какво има?“
Бащата казал: „Нищо конкретно, но нека не вървим повече по този път.“
„Защо не?“ поинтересувал се синът.
„Виждаш ли онзи възрастен мъж, който идва към нас?“ попитал бащата, сочейки надолу по пътя.
„Да, виждам го,“ отговорил синът.
„Той е мой приятел,“ казал бащата. „Взе пари назаем от мен и не може да ги върне. Всеки път, когато ме види, ми казва, че ще вземе назаем парите от някой друг и ще ми ги даде. Това продължава от много време и аз не искам да го карам повече да се чувства неудобно.“
Синът казал: „Татко, ако не искаш да го притесняваш, защо не му кажеш, че парите са подарък и не си ги искаш обратно?“
„Вече му казах това,“ рекъл бащата. „Когато казах: „Не ги искам обратно; подарък са,“ той се ядоса. Рече: „Аз не съм просяк. Аз съм твой приятел. Когато бях в нужда, ти ми даде пари, и когато мога, ще ги върна. Искам да остана твой приятел, не да стана просяк.“ Сега аз не искам да го смущавам, и не искам самият аз да се чувствам неловко. Така че нека минем по друг път.“

Синът казал: „Татко, ти наистина си добър. Много се гордея с теб. Обичайно е взелият назаем да се опитва да избягва заемодателя. Обикновено получателят е този, който е смутен, не даващият. Но ти искаш да му спестиш неловкото положение. Това, което научих от теб, е съчувстващо единство.“

Из "Да живееш в сърцето"

Шри Чинмой

Няма коментари:

Публикуване на коментар