Шри Чайтаня

+

Чайтаня, великият апостол на Вайшнавизма в Бенгал, е роден в Навадвип, или Надия, в а.д. 1485 година. По това време Надия била известна като образователен център, особено заради своето училище по логика. Неговите санскритски академии привличали ученици от всички части на Индия.

Бащата на Чайтаня, Джаганат Мишра, бил брамин, който дошъл в Надия от Силхет, в Асам, за да завърши обучението си. Той се оженил за Шачи Деви, дъщерята на един известен пандит, и заживял спокоен живот на хинду домакин. Имал десет деца: осем дъщери, всички от които починали в ранното си детство, и двама сина, по-големият на име Вишварупа и по-малкият, Вишвамбара, по-късно познат като Чайтаня. Умът на Вишварупа бил заразен от религиозната атмосфера на Надия и на шестнайсет години, през нощта преди да бъде оженен, той приел обетите на монашеския живот и, с отшелническа тояга и просешка купа в ръка, оставил света за своето духовно търсене.

Сега Вишвамбара, или Нимай, както бил любящо наричан заради това, че бил роден в един навес под едно дърво нийм, останал единствената утеха на своите родители. Когато бил петгодишен, той трябвало да отиде на училище както другите момчета на неговата възраст; но заради възражението на майка си той останал у дома. Шачи Деви била обзета от страха, че нейното единствено останало дете може да последва примера на своя брат.

Нимай бил пълен със забава и живот. Той обичал да дразни набожните и учени брамини със своите момчешки лудории и да разстройва всички сериозни и порядъчни традиции на мястото. Той се присъединявал към други момчета в ограбването на овощни градини и в други невинни пакости. Тормозил малки момичета и често обезпокоявал възрастните брамини при техните молитви, като бягал със свещените им картини или като криел дрехите им, докато те се къпели. Той шокирал своите родители брамини с тоталното незачитане на кастовите предразсъдъци - отказ от докосване на нечистите и други неща, които били замърсяване за два пъти родените (брамините). Когато майка му го порицавала, той казвал: „Ти не ме пращаш в училище. Аз съм невеж. Как мога да знам какво е чисто или нечисто? В моите очи нищо не е чисто или нечисто. Всички неща са еднакви за мен.“ Неговият отговор разкрил ума на един истински саняси, който е над кастовите правила и ограничения.

На шестгодишна възраст Нимай бил изпратен, по настояване на съседите на Джаганат, в една от санскритските академии и поставен под ръководството на един пандит на име Гангадас. Така той влязъл в първия етап от живота на един брамин, този на брахмачарйа. Момчето било много развито, не за възрастта си, и след много кратко време било въвлечено в диспути с пандити за сложностите на санскритската граматика и логика; но той все още пазел цялата жизненост на детството и се наслаждавал да се подиграва на сериозните и уважавани учени в Надия.

На двайсет годишна възраст Нимай се сдобил с такава велика репутация, че установил своя собствена академия, на брега на Ганга, в която дошли много ученици, привлечени от неговото остроумие и неговата брилянтна диалектика. До това време той бил външно зает с развитието на своя интелект. Никой не забелязал неговия вътрешен религиозен плам, който впоследствие го издигнал в екзалтираната позиция на пророк. Той споделял скептицизма на знатните преподаватели в Надия и попил цялата тяхна интелектуална гордост. В няколко интелектуални диспута той сразил известни учени на своето време, представящи Бенарес и други места на учеността, които дошли в Надия, за да спечелят обичайните „писма на победа“, с които победените признавали превъзхождащото умение на техните противници в логика, граматика, реторика, и подобни предмети.

След кратко време Нимай се оженил и започнал живот като домакин, така влизайки във втория етап от живота на един брамин. Баща му починал около това време. Скоро след това той отишъл в източен Бенгал и Асам, откъдето било дошло семейството на баща му. Неговите учени дискусии с пандитите там подсилили репутацията му на учен. При своето завръщане той бил натъжен да открие, че съпругата му била починала от ухапване на змия. За да утеши майка си, той се оженил отново; но скоро се отправил, с нейното неохотно съгласие, на поклонение до Гая, за да предложи обичайно приетите дарове от храна и питие за успокоение на духа на баща си.

Посещението на Гая било повратна точка в неговия живот. Самото място било осветено от свещените спомени на хиндуизма и будизма. И тук било мястото, където той дошъл под влиянието на почитаемия ваишнавски гуру, Ишвара Пури, и бил посветен от него в мистериите на култа бхакти, който обожавал Шри Кришна като свое Божество. Пред картината на Вишну в големия храм  той изпаднал в транс, и не се завърнал в пълно съзнание за света, докато не бил отнесен в своето училище в Надия от своите спътници. Целият негов духовен възглед бил променен. Той вече не бил гордият пандит, съзнателен за своето интелектуално превъзходство, чиято главна наслада била да обърка един опонент с аргумент. Сега той почнал да прекарва часове, повтаряйки името и славата на Кришна и проповядвайки божествена любов. Арогантният учен станал най-смиреният от смирените. Сълзи мокрели страните му, докато говорел за Кришна и Неговата любов.

„Бъди като дърво,“ Чайтаня често казвал на своите придружители. „Дървото дава сянка дори на този, който отсича неговите големи клони. То не иска вода от никого, въпреки че изсъхва поради липсата й. То понася под еднакво дъжд и буря, и палещите лъчи на слънцето, и все пак продължава да дава уханни цветя и вкусни плодове. Търпеливо служи на другите както едно дърво, и нека това бъде твое мото.“

За да даде пример за смирение, той, аристократичният брамин, слизал до реката и помагал на възрастните и немощните, като носел багажите им или перял дрехите им; и щом някой, от уважение към неговата каста, се поколебаел да приеме услугите му, той казвал: „Недей да ме спираш, моля те. Когато ти служа, аз служа на Бог. Тези малки дела са святост за мен.“

Веднъж, по време на едно от своите поклонения, той се присъединил към тълпа, събрана около един брамин в един храм, който, със сълзи, леещи се по лицето му, рецитирал Гита с интензивен възторг, нехаещ за подигравките и смеха, които посрещали многобройните грешки в интонацията и граматиката, които той правел. Дълбоко трогнат, Нимай му казал: „Кажете ми, господине, какво дълбоко значение намирате в тези думи, за да Ви вдъхновят за такъв екстаз?“ Браминът отвърнал: „Господине, аз съм много невеж и не знам значението на думите. Но докато чета Гита, аз виждам Кришна, тъмен и красив, седящ в колесницата на Арджуна, предавайки божествената Истина. Това ме кара да плача от чиста наслада.“ Чайтаня го прегърнал и казал: „Ти наистина си достоен да четеш Гита, защото си разбрал есенцията на нейния смисъл.“

Неговата гордост от учеността напълно изчезнала. Вместо да следва сложните ритуали на ортодоксалния хиндуизъм, той организирал киртани забава от певци и танцьори, които, водени от него и неговия главен ученик, Нитянанда, се събирали в храмове или дворове на къщи и ходели в шествие през улиците, пеейки във възхвала на Хари и Неговата любов към човечеството.

Браминската аристокрация на Надия, въпреки че била недокосната от емоционалния възторг на религиозното учение на младия реформатор, била много смутена от вълнението, което то причинило и особено от присъствието на хора от нисшата каста в религиозните шествия, които той организирал. Неговото открито незачитане на кастовите правила отвратило брамините. Намирайки своите протести и заплахи от духовни наказания безплодни, те се обърнали към мюсюлманските власти. Но съдията, който бил мюсюлманин по вяра, бил впечатлен от лицето на Чайтаня, осветлено от духовен екстаз, и от духовния възторг на неговите придружители. Вместо да ги накаже, той ги отпратил с благословиите си. Имало много мюсюлмани сред последователите на Чайтаня.

Сега Чайтаня решил да приеме обетите на монашеския живот. Било много трудно за него да получи разрешението на майка си. Но с най-голяма нежност той хванал стъпалата й и я утешил, като й обещал да живее, където тя го помоли и да се подчинява винаги на нейните желания, както е правел преди. Те се споразумели, че той ще направи Пури свой главен щаб, за да може майка му лесно да получава новини от него и понякога да го вижда в Надия. Скоро след неговото посвещение в саняс, той започнал поклонение до Вриндавана, свързана с ранния живот на Кришна. Там той изживял повтарящи се екстатични състояния.

Последните осемнайсет години от своя живот Чайтаня прекарал в Пури, близо до храма на Джаганат, проповядвайки култа на бхакти, главните принципи на който били доброта към живите същества, любов към името на Бог, и служене на посветените на Бог. Той запалил голям пламък на страстна посветеност в сърцата на своите последователи. Вълна от религиозен възторг заляла Бенгал и Ориса, особено засилваща духовния живот на обикновените хора. Скоро Чайтаня бил разпознат от своите близки ученици като Инкарнация на Бог.

Чайтаня се наслаждавал особено на красотата на природата. Той бил дълбоко развълнуван от великолепен залез, величествена река, или горичка от дървета ашока, постлана с цветя. За неговата сила над дивите зверове и всички обитатели на гората се казва, че била удивителна. Въпреки че бил обожаван от хиляди хора, сред които имало много аристократи от земята, самият той, както всички велики индийски учители, живеел извънредно аскетичен живот и непреклонно осъждал всяка форма на себе-угаждане от страна на тези, които искали да станат негови близки ученици.

Живота си в Пури той прекарал най-вече в състояние на опиянение от Бог. Възторжени проповеди, дълбоко съзерцание, трансцедентални настроения, в които той вкусвал божествената любов, били ежедневни събития. Веднъж, в състояние на себе-забрава, той паднал в океана, докато пеел името на Хари, и бил измъкнат, все още в несъзнателно състояние, с мрежите на някои рибари. Скоро неговата телесна сила се изтощила заради страстта на неговия религиозен устрем. Той напуснал през 1533, на четиридесет и осем годишна възраст, оставяйки своята велика работа, отговаряща за ордена на вайшнавските монаси, или госвами, който той основал.

Прамадханатх Мукопхадиайа

Превод от английски Sukhpakhi