Роби на ума, желанията и страховете

The Master speaks...

Един небесен маймун отива при Буда. Какво мислиш, че можеш да направиш, защо толкова хора те обожават тебе колко си велик? Аз мога да скоча да отлетя да се бия с много неща мога, да правя много неща, какво е велико за тебе? И Буда му казва:

- Можеш ли да скочиш на моята длан? Ти не можеш да скочиш и да излезеш от моята ръка.

Маймуната се смее:

- Хахаха това е глупаво...

- Добре маркирай едно място на моята длан и скочи по-далече от него. Маймуната маркира едно място на пръста на Буда и скача. Лети, лети, лети и стига до едни колони...

- Ето, отидох толкова далече от него...

После погледнал под колоната и видял знак. Разбрал, че това е знакът, който той бил поставил той. Всъщност той не бил излязъл от ръката на Буда.

Татхата – този, който е навсякъде. Чийто съзнание не е ограничено. Татхата. Тоя, който се появява от никъде и отива на никъде. Не знаеш къде идва и къде отива. Татхата. Така че Буда не можел да го мине.

Маймуната е нещо малко като нашия ум. Обаче тишината и необятността на съзнанието той не може да го разбере. Умът колкото и да лети, да лети, му става скучно. До кога...?? Винаги е ограничен. Винаги е отделен, колкото и да лети, винаги се чувства зле., ново пространство, ново пространство. Нищо не се променя, той е същият стар ум, само ново пространство, ново пространство, същият стар ум... какво от новото пространство? Старият ум го носим със себе си. Където и да отидем - ние отиваме там. Не можем да излезем от него. Отиваме в неговото пространство. Винаги в ума, в желанията, в подсъзнанието, винаги хванати в нашия кафез. Само една илюзия, че отиваме някъде, в която можем да повярваме, че обективно се случва. Пътуваме, изживяваме нещо, обаче нашият ум отива с нас. Пак същият той. Докато не изчезнем изцяло, ние сме под контрол на ума. Роби на ума. Роби на ума, желанията и страховете.

Нашият ум ни държи роби. Ние не сме свободни заради него, заради самите себе си, защото ние сме умът. Ние сме толкова описани с ума, че не можем никога да си представим какво е без него, хваща ни паника само да помислим, че няма ум. Страшно е. Няма ум, не може умът да разбере какво е без него. Защото него го няма.