Не сей семена на злост; те със сигурност ще поникнат

Известният суфи светец Кваджа Абу Исмаил Ансари (1005-1090) пише: „Един човек продължава да събира знание в продължение на седемдесет години, но не е могъл да изпита и искра от светлината вътре в него. Друг човек е останал необразован, но може да слуша божествената Мелодия вътре в себе си и е погълнат от нея. Вторият човек е далеч по-висш от първия. На този Път (пътя на духовността) аргументите и логиката не вършат никаква работа. Търси с цялата си искреност и можеш да зърнеш Реалността."

Хазрат Инаят Кан (1882-1927), един съвременен суфи-мистик, казва: „Знаещият тайната на Звука (Саут-и-Сар-мади) знае тайната на цялата Вселена."

Руми също използва термина „Слово" за Силата на Бог, която е създала и поддържа в съществуване цялото Тво­рение, която звучи като удивителни Мелодии във всяко чо­вешко същество й' която е неговото духовно наследство. Той охарактеризира тази Сила така:

Словото не може да бъде изразено с думи.

И още:

Измъкни памукът на съмнението от своите уши,

за да можеш да чуеш Небесната Мелодия,

идваща отгоре.

Улови Музиката, която звучи вечно; търси слънцето, което никога не залязва.

Влез в храма на тялото и слушай Мелодиите на Бог -седящите около теб не ще ги чуят.

Шамс-и-Табриз, Учителят на Руми, посочва изначалната природа на тази Сила:

Светът е възникнал посредством Звука. И от (Него) Звука се е разпростряла светлина на всички страни.

Всички светци от всички епохи са категорични, че та­зи Сила, наричана от Руми нарича Слово в „Маснави", е неограничена от време или пространство и че Тя е създала цялата вселена и сега я поддържа. Това Слово е Силата на Бог в действие и То е било единствената опора през всички времена и епохи за всички онези, които са се стремяли към Създателя и същевременно е средството за завръщане при този Създател или - както някои Го наричат - Източник или Първопричина на всичко.

В „Диван-и Шамс-и Табриз" Руми вече дава съвсем кон­кретна характеристика на Словото и говори за петте ос­новни Мелодии, които съставляват мелодията-любов на Бог или чуващия се жизнен Поток - средството за спасе­ние от цикъла на прераждания:

Щом се издигнеш над шестте по-ниски области

и достигнеш седмото небе,

ще чуеш пет различни мелодии.

Пак в „Диван-и Шамс-и Табриз" четем:

Петте мелодии ще чуеш над седмото небе,

когато прибереш палатката си[1] от шестте посоки.

По-нататък Руми посочва, че  „тези пет мелодии (на Сло­вото) всеки ден отекват от вратата на Най-Висшия". Кваджа Хафиз (1320-1389) твърди същото нещо:

От шестото към седмото небе се изкачи, бъди неподвижен и с вътрешното си ухо се помъчи да уловиш небесната хармония, която притежава пет мелодии.

Ето как Руми описва опиянението, което изпитва после­дователя, щом вниманието му бъде погълнато от сладките мелодии на Името на Бог или Гласа на Бог, както още е наричано Словото:

О, Боже, колко сладко е Твоето Име! (Когато съм) в Не­го самото ми съществуване и самото ми същество се е превърнало в захар и мед. О, Боже, какво опиянение има в Твоето Име! Всяка буква в него ме довежда до екстаз.

Великото Име е Самият Велик Бог. То е същността на съществуването и съживява дори мъртви кости.

О, Боже, Твоето Свято Име е моят истински приятел. Твоето Велико Име ме приближава към Теб.

3) морален и етичен начин на живот: ненасилие в мисли, думи и дела, добронамереност към цялото Творение, живее­не с честно спечелени средства и споделяне на част от тях с другите като благотворителност, за да изчезне алчността. В „Маснави " и ,Диван-и Шамс-и Табриз" Руми също посочва следването на този морално-етичен кодекс на последователя като задължително условие в Пътя на Любовта:

скромност/смиреност

Бъди рохка земя, за да могат да поникнат в теб

цветя в много цветове.

Бил си назъбена скала в продължение на години.

Просто опитай веднъж да бъдеш земя!

Бъди роб, а не цар.

Бъди топка, а не тояга за топка.

На този път (Пътя на Любовта) смиреността е напредък.

ненасилие в мисли, думи и дела

Прибери езика си, защото твоят език може да ти навреди.

Себе си наричай „лош"; не говори лошо за другите. Атакувай всеки, който те възхвалява. Бог разкрива скритите тайни.

Не сей семена на злост; те със сигурност ще поникнат.

честно спечелени средства

За какво говориш?

Като печелиш средствата си за живеене, не спирай да копаеш за Съкровището. Не изоставяй своето всекидневие. Ето къде се крие Съкровището.

Заради медитацията (помненето на Бог), твоите дохо­ди трябва да са законни, за да не се увеличават твоите страдания и беди. Храната, от която се излъчва светли­ната на Бог, идва от честно спечелени доходи.

любов (добронамереност) към цялото творение

Любовта е безусловна доброжелателност. Ръцете на онези, които имат любов в сърцата си,

оказват помощ. Бъди дружелюбен и обичлив с всекиго. Като скулптор, който прави идоли, извай от камъка приятел.

споделяне/благотворителност

Ако дадеш хляб в името на Бог

ти никога не ще познаеш глада.

Ако си се отказал от всичко,

мислиш ли, че Бог ще бъде стиснат?

Дай назаем парите си на онзи, който е в беда

* * *

Същността на посланието на суфите е, че преживяването на Бог е истинско; че Бог е всичко и всичко е Бог. Веднъж запитали един суфи: „Наистина ли виждаш Онзи, Когото обожаваш?" Той отвърнал: „Не бих Го обожавал, ако не Го виждах". Джунайд Абу ал-Казим, един суфи, живял през XX век, обяснява това по друг начин: „Суфизмът е следното: Бог те кара да умреш за себе си и те съживява отново в Него". Този свят е илюзорен, нищо повече от един сън; за да се "изпитат или преживеят по-висшите реалности и накрая да се стигне до сливане с Бог (фана-фи Аллах), е необходимо „да си мъртъв за този свят", така че вътрешното око да се отвори за духовните светове. Руми е категоричен относно това:

Ако желаеш вечен живот, научи се да умираш в тялото, преди смъртта да те връхлети.

Относно вътрешното око или третото око Султан Баху (1630-1691), един суфи, живял в Индия, казва:

Между техните вежди е „окото", тяхното молитвено килимче, на което всички религии се сливат в една -религията на Любовта.

В религията на Любовта се сливат всички религии, по­точно - те изчезват, защото религиите са измислени от чо­века - за да остане единствено помненето на Бог, присъст­вието на Бог.

Освен това, слушането на Словото (вътрешния звук) е средството, което унищожава егото (фалшивата съзна­телност за отделеност от Бог) Унищожаването на егото е синоним на освобождение и избавление, защото това води към вечен живот. Когато налице няма его, тогава ня­ма дуалност и следователно няма затворничество и смърт. Когато човек се е слял с Бог, той престава да съществува като отделна индивидуална същност. Тогава няма затвор-ничество, няма смърт. Относно тази смърт приживе Руми казва:

Ако умреш, ти ще получиш вечен живот.

Твоето добро име ще живее вечно.

Като обяснява истинското значение на това „умиране приживе", Руми казва:

Не е смърт онова, което те води в гроба. Смърт е онова, което те води в Светлината.

Ако желаеш вечен живот, научи се да умираш в тялото, преди смъртта да те връхлети.

И други суфи-мистици са използвали същата метафора. Султан Баху казва:

Те принасят в жертва на Възлюбения душите си

още докато живеят и по този начин

си осигуряват безсмъртие в този живот и след това.

В суфи-терминологията духовното или мистичното зна­ние е наричано Илм-и-Сина (знание отсърцето), докато на знанието, от книгите е било дадено наименованието Илм-и-Сафина (книжно знание). Персийският суфи-мистик, поет и философ от XII век Санай казва: „Знание, което не те отвежда до Реалността, единствено увеличава твоето невежество."

Суфи-идеалът е да не притежаваш нищо и да не бъдеш притежаван от нищо - т.е. всичко, с което разполагаш в този материален свят, да използваш като нещо, което не е твое (всичко принадлежи на Бог - б.пр.) и по този начин да не си привързан към него; да живееш в този свят, но да не бъдеш от света.

Суфи-адептите описват близката връзка на човека със Създателя по много различни начини. Бог, Създателят и макрокосмосът, обикновено е обрисуван като Океан и човекът, микрокосмосът, като капка или частица от то­зи океан. Кабир, необикновеният Учител-Светец, живял ХV-ХVIвек в Индия, обяснява това изключително кра­сиво: „Микрокосмосът съдържа макрокосмоса" т.е. човек е такова създание, че той съдържа в себе си цялото Тво­рение, включително и Създателя.

За суфите Бог е цялото и всяка част от творението по някакъв начин отразява цялото: човекът не е просто капка, която може да се слее с Океана, а капка, която съ­държа Океана - един микрокосмос, който съдържа макрокосмоса. Суфите обясняват, че духът на Бог е същ­ността на човека; тялото просто е външната физическа форма, която съдържа искрата на Бог. Вселената е била създадена, за да служи на Бог и единствено с тази цел. Ако човек се отклони от тази цел и следва животинските си наклонности, тогава той ще бъде изтеглен на най-ниското ниво на творението. Но ако под ръководството на Шейх или Муршид той върви по духовния път, той ще бъде освободен от ограниченията на материалния свят в безграничната Реалност на духовния живот, чиято крайна цел е единение с божествения Възлюбен, с Бог. Това е път на дисциплина, които води до действителни опитности или преживявания на духовните реалности. Руми обяснява:

Макар че може да има хиляди,

няма никой друг освен Единствения.

„Много или множество" е нещо въображаемо.

Налице е само Океанът на Единството,

макар да е във вид на вълни.

Няма място за двойственост.

Реалността и Същността не са отделени от вълните.

От нивото на най-висшата съзнателност Руми казва:

Аз съм влюбен в Онова, Което Е Навсякъде във Вселената. Аз съм Онова, Което Присъства Навсякъде във Вселената и Което обича. Аз съм Ти, влюбен в Себе Си. Аз съм Ти, желаещ Своята Собствена Любов.

  

Из "Океанът Руми"