сряда, 22 февруари 2017 г.

Човешките взаимоотношения, един безкраен енергиен вампиризъм


Взаимоотношенията в съвременното общество са всичко друго, но не и цивилизовани, по-скоро приличат твърде много, да не кажа направо, че са като взаимоотношенията между животните в една дива джунгла. На някого това би му прозвучало като обида спрямо човеците, аз пък смятам, че си е чиста обида спрямо животните. При тях поне правилата са прости и ясни - оцелява по-силният, по-слабият бива изяждан. Животните ги спазват с една непосредствена откровеност и за разлика от човека не си правят труда да замаскират, прикриват и завоалират поведението си. При човека обаче нещата са далеч по-сложни и поради липса на по-добра дума “не цивилизовани”. Да, хората сме престанали да се изяждаме едни други в буквалния, физически смисъл на думата, но затова пък се изяждаме съвсем буквално на енергийно ниво. Някои мистици, учители, магове и тн. смятат, че към категорията “енергийни вампири” спада само половината население на земята. За съжаление грешат, към тази категория не спадат само изключително ограничен брой хора и общества, които едва ли надхвърлят няколко процента от човешката популация на милата ни планета Земя. 

Енергийният вампиризъм е развит в най-голяма степен именно сред нас, хората от така наречения “модерен свят”. Причината е много проста - съвременният човек се е затворил сред крепости от бетон и електрически кабели, тъпче се с отвратителна храна в огромни количества и е загубил почти напълно връзката със собствената си духовна същност и природата. Резултатът от това е ниската вибрация на човешкото съзнание и изключително ниското енергийно ниво на съвременния човек. Той е почти напълно лишен от фината, живителната енергия, струяща от висшите нива на съществуване и движеща целия Живот. А без нея човеците сме обречени на все по-коварни и трудно лечими физически и психически болести. В това трудно положение, в което човеците сами сме се докарали, сме си изработили една полу-ефективна стратегия, базирана на изпитания принцип: “всеки да се спасява по единично, кой както може”. Човекът попълва нужните му запаси живителна енергия като я краде, от собствените си събратя. За да задоволи собствените си енергийни нужди, човек изпива енергията, на колкото се може повече свои събратя. Така той се чувства добре, а факта че хората, които е изцедил изпадат в унищожителна депресия и се чувстват невероятно зле него изобщо не го интересува. От своя страна изцедените хора, за да запълнят енергийния си дефицит и да се почувстват по-добре прилагат абсолютно същата стратегия. Така непрекъснато някой човек изпомпва и краде от енергията на друг, това е станало като втора природа на човека и той е измислил буквално милиарди тактики и хитринки, за да го прави той дори, е престанал да обръща внимание на тези си действия и процесът е станал чисто автоматичен и подсъзнателен. Всички войни, борби за надмощие, съревнования и състезания от всякакъв род са просто отчаяна борба за енергия, която поради естеството на стратегията, чрез която се добива, винаги е в дефицит. Най-простата форма на тази борба за енергия е обикновеният “кръчмарски” спор. Единствено спорът, при който участниците не се стремят да се докажат един на друг, а единствено искрено търсят истината, като обменят гледни точки и виждания, не спада към тази категория. Когато някой от участниците победи в кръчмарския спор своите опоненти, накара ги да възприемат неговата гледна точка и неговия авторитет, той отнема цялата им енергия. Той се чувства много добре, а останалите са скапани. Това става просто, защото при един разговор между няколко човека на една обща тема, благодарение именно на общата тема на разговор, енергийните тела на разговарящите се допират и постепенно се обединяват, енергията се обединява и става за общо ползване на всички участници в разговора, те усещат този прилив на енергия и това ги кара да се чувстват много по-добре и да продължават разговора. Ако всички участници черпят по-равно от общата енергия всичко ще е наред, защото ще има за всички, защото обединената енергия е много повече от енергиите, които първоначално са се обединили, това е факт, с чието обяснение и доказване не смятам да се спирам сега. Лошото, е че някои от участниците стават алчни и започват да черпят много повече от обединената енергия, за сметка на останалите и тогава несъмнено се стига до конфронтация и кръчмарски спор, а често и до физическа агресия. 

Човек получава енергия, главно чрез съсредоточаване на вниманието на околните върху себе си, а също и при тяхното възхищение и благоговеене пред него. Затова хората постоянно търсят начини да привлекат вниманието на околните и още повече да предизвикат тяхното благоразположение и възхищение. В книгата “Селестинското пророчество” на Редфилд, проблемът с енергийния вампиризъм е широко застъпен. Той се свежда до четири стратегии за неговото прилагане, наречени Драми. Четирите стратегии са разделени на две двойки взаимно противоположни и взаимно пораждащи се. Това е така, защото, за да има ефект едната стратегия трябва да “срещне” своята противоположна, за да се осъществи енергиен трансфер. Първата стратегия е тази на “Насилника” или “Агресора” и се практикува от хора, които непрекъснато се опитват да “наказват” и да доминират по някакъв начин над хората около тях, било по основателни или неоснователни причини. Противоположната стратегия е тази на “Горкия Аз” или “Мъченика”, тези хора обикновено непрекъснато се оплакват и самосъжаляват стремят се да предизвикат съжаление в хората около тях. Като по този начин ангажират вниманието и съчувствието им, така черпят от енергията им. Те са най-явните енергийни вампири, тъй като непрекъснато говорят, понякога и пълни глупости само, колкото да държат вниманието върху себе си. Винаги изтъкват качествата или проблемите си, изисикват от околните пълното им внимание, разбиране, съчувствие или възхищение. За да има обаче достатъчно голям трансфер човекът разиграващ драмата на Мъченика трябва да има насреща някой, който да поеме ролята на Агресора. Най- простата ситуация, някой цял ден ви къса нервите с безсмислени историйки и бръщолевения, за това колко бил зле и тн. на вас ви кипва и го наругавате едно хубаво. При кого ще отиде обединената енергия, зависи от това кой по-добре е разиграл своята лична драма. При всички положения единият ще се чувства много добре, а другият отвратително. 

Другите две Драми са на “Взискателния човек” или “Критика” и тази на “Затворения човек”. Драмата на Критика се изразява в това непрекъснато да критикуваш другите и да оспорваш гледните им точки, непрекъснато да критикуваш техните действията, да напомняш непрекъснато грешките, които те са допуснали, да им се подиграваш и присмиваш. Драмата на затворения човек пък е точно противоположна, това е човек изключително затворен, който винаги се стреми да привлича вниманието на околните със своята тайнственост и да се опитват да ги предизвика да се заемат с разтваряне на черупката, в която се е скрил. Драмата на Критика ще има успех само тогава, когато критикувания човек се “затвори” или прави опити да “избяга” от своя критик. Всеки от нас използва и четирите драми в различни ситуации и в различна степен, но има предпочитания главно към една рядко към две драми, които разиграва най-често. Да разберем личната си драма и да се освободим от нея означава да променим и безкрайно да подобрим отношенията си с околните, да се разбираме отлично с всички хора около нас. Защото конфликтът между хората настъпва едва тогава, когато започне борбата за енергия. Личната драма се нарича още и Детска драма, защото тя се усвоява още в най-ранното детство. Децата първоначално черпят енергия от един много по богат, ефективен и чист източник, но в последствие благодарение на непрекъснатия вампиризъм от страна на своите родители (Да хората не щадят дори собствените си деца!) и много от грешните стереотипи, които родителите натрапват и буквално насаждат с възпитанието у децата си, те загубват връзката с този източник. Главният проблем, е че докато човек черпи живителната енергия от други хора, той не може да използва споменатия по-горе универсален източник на енергия. Децата копират дослoвно поведението на родителите си и техните стереотипи, а също така и стереотипа на енергийния вампиризъм. 

Родителите крадат енергията на децата си, а те от своя страна възприемат, че това е правилно и така трябва да правят и те, и също започват да крадат от енергията на родителите си. Така започва една безкрайна борба за енергия. Докато детето е малко, обикновено все то остава без енергия, тъй като родителите му доста по-добре от него благодарение на дългата практика са усъвършенствали разиграването на личните си драми, това страшно много забавя развитието на детето, крайната му форма е инфантилността, просто тези хора поради липсата на достатъчно енергия за развитието им, дори като възрастни, често ще бъдат незрели и ще се държат като деца. И вината за това пада изцяло върху родителите им. Колкото повече енергия има едно дете, толкова по-бързо ще расте и ще се развива. С течение на времето обаче нещата обикновено се променят, през пубертета децата все по-успешно успяват да опазят енергията си от хищните си родители и дори започват да си го връщат, като отмъкват и тяхната енергия. Това е причината за безкрайните конфликти и кавги между родители и деца в тази възраст. За да разберете личната си драма, трябва да разберете каква е личната драма на вашите родители, на хората, които са ви възпитавали и са прекарвали най-много време край вас. Като важи принципа на комплементарността или взаимното допълване. Ако човекът, който се е грижел за вас например е използвал драмата на Агресора, за да краде от енергията ви, в противовес вие несъзнателно сте развили драмата на Мъченика, и ако не я преодолеете то вашите деца в последствие ще развият драмата на Агресора, за да ви опонират, да връщат енергията, която вие им отнемате и така порочният кръг ще се върти, докато някои не се осмели да го прекрати, надявам се че това ще бъдете ВИЕ. Просто запомнете, че процесът на този енергиен вампиризъм е несъзнателен и автоматичен в момента, в който се разбере и осъзнае той престава, разбира се ако не започне да се използва съзнателно, което е истинска трагедия и катастрофа. Проблемите произлизащи от използването на тези четири лични драми за енергиен вампиризъм са безкрайни, те са едни от основните пречки спъващи глобалната човешка еволюция. 


Delfin

1 коментар:

  1. Човешките отношения могат да бъдат противоположни на вампиризъм, когато в група от хора има поне един с готовност за саможертва към другите, с готовност към развиване на добродетели без никакви очаквания и условия, освен от себе си.
    Един добър лидер не използва никаква мъдрост при контакт с другите, напротив, слуша Бог от устата на другите и изглежда скромен и неразбиращ.
    Един добър лидер учи безмълвно, бидейки добър пример за всички с избор да върши най-трудните неща без да се оплаква, със стремеж сърцето му да остане пусто, спокойно, неизменчиво. За него няма разлика между един човек и друг, с всички се отнася еднакво добре, както би искал да се отнесе към себе си.
    Така човешките отношения се превръщат от безкраен вампиризъм в хармония, мир, разбирателство и любезност, като лидерът признава, че нищо не е направено действително от него.
    Из ученията на Лао Дзъ
    Ако по някакво стечение на обстоятелствата покрай вас има много хора, които виждат подобен пример за подражание от вас, значи сте станали една от клетките в обществото, покрай които се извършва Преходът.

    Коментарът е направен във фейсбук от https://www.facebook.com/profile.php?id=100000819921409&fref=ufi
    Струва ми се че е ценно да остане и тук за архива
    Благодаря на Лат Ър Ли

    ОтговорИзтриване