сряда, 8 февруари 2017 г.

Не можем да видим грешката в себе си


The Master speaks...
При един суфи, просветлен Учител дошли някакви хора от други религии. Искали да станат ученици. Казали му:
- Ние виждаме много светлина в тебе, много мъдрост и път към Истината виждаме в тебе. Ти си съвършен Учител. Искаме да станем твои ученици последователи.
 Те били ученици на някой друг преди това.
- В предишната религия, не намерихме щастие, не намерихме нищо в нея. И сега виждаме, че в тебе можем да намерим това.
Суфито им казал
 – Ще ви разкажа една история:
Някой си везир бил много близък с царя. Някакви монголи атакували града и везирът им помогнал да влязат, да унищожат града, да убият новия господар. След това отишъл при главния монгол и му казал:
- Искам да бъда в твоята войска. Искам да ми дадеш дял от длъжностите тук във войската.
Монголите нямат много царство, пътуват, ядат, убиват и продължават по-нататък. Носят месо на конете, ядат докато яздят, дори не спират поради това. Даже живо месо ядат и така с дни живеят.
 Монголът отговорил:
- Как мога да ти повярвам, когато предаде своят господар. Ти си предател, хванете обесете го този човек. Аз нямам доверие в тебе, ти предаде своя господар, с който си бил толкова години, който ти е имал голямо доверие, как да ти имам доверие.
Обесили го.
- Не сте намерили нищо в това учение, което сте практикували - продължил суфито да говори на тези хора - и казвате, че аз съм велик Учител, обаче аз ви предлагам, преди да поискате да станете мои ученици, да се запитате колко сте били истински ученици във вашето предишно учение. Колко сте били наистина изцяло отдадени в това.

***
Защото много хора мислят, че грешката за това, че не напредват, или нещо не върви,  е в Учителя, не в тях. Никога не поглеждат в себе си, мислят „той нещо не е добре”. Вярата не е добра. Трябва да променим вярата и тогава. Обаче не виждат, че проблемът не е във вярата или Учителя, а  проблемът е в тях самите. Защото никой не може да се види себе си.
Предпочитаме да виждаме грешката в другите, а не в нас. Не можем да видим грешката в себе си. Може да се чувстваме виновни, но потискаме. Може да се чувстваме недоволни, но намираме някое външно оправдание. Заради това, онова не виждаме, че в нас е проблемът. Не е в човека, не е външно.
За това много е важно да осъзнаем този момент, че човек трябва да се наблюдава, да влезе дълбоко в себе си, да види къде му е проблемът. Този човек, който казва, че Учителят не е добър, този не е добър, онзи не е добър, отива малко при тоя, малко при оня Учител – той никъде не е.
Никъде не влиза, не може да влезе в нищо, само обикаля и остава на повърхността. Не може да влезе в нищо.

Малко с тази жена спиш, малко с онази, но в нито една жена не намираш по-дълбока същност. Обикаляш. Или променяш. Търсиш по повърхността онова, което не си изгубил на повърхността. Търсиш да намериш онова нещо в другия човек, което не си го изгубил в него. Това не можеш никога да го намериш. Самият подход е погрешен. 
Кану

Няма коментари:

Публикуване на коментар