сряда, 22 февруари 2017 г.

Буда всъщност се просветнал, когато се отказал от егото


The Master speaks...
Когато Буда се родил, баща му поканил един астролог да направи натална карта на бебето. Астрологът казал, че това дете или ще стане голям цар, или ще стане Буда - просветлена личност. Така казвала рождената карта на Буда. Естествено, баща му искал той да стане цар, да го наследи, за това не приемал това което казвали звездите. Повикал един мъдрец, питал го как да не стане духовна личност, как да не се просветне. Този човек му казал:
- Обкръжи го с красиви, млади жени, мъже, нека около него няма болни, мъртви, нека не знае за болест, не знае за старост, и за смърт. Нека не познава такива неща. Само красота, танци, песни, секс, богатство.
Буда много се кефел, играел някакви игри в градината. Даже паднали дървета и листа от дърветата събирали, за да не ги види.
Един ден, обаче чул една жена, която пеела чудна песен на някакъв чужд език. Била много красива песен. Когато принцът я чул, много се захласнал по нея.
- На какъв език е тази песен?
Жената отговорила:
– На езикът на моята родна страна, пея за красотата на моята родна страна. Колко е красива....
 И тогава решил - Аз трябва да видя света, да изляза от палата.
И така Буда излязъл от палата. Веднага организирали навън да няма никакви стари, болни хора и само млади красиви хора да чакат принца. Обаче не можело да се контролира това. Все пак това е Индия. По едно време се появил някакъв стар човек. Буда за първи път видял стар човек. Не можел да ходи. Едва, едва пристъпял.... Буда попитал колесничаря:
- На този човек какво му има? Защо е такъв?
- Той е стар.
- Аааа и царете ли остаряват?
- Да, и царете остаряват.
Това не му харесало, той бил млад, здрав, красив. Жена му била красива, млада, имало много забавления около него. Всичко прекрасно и изведнъж вижда някакъв старец. „А, има такива хора?!” После видял един болен човек как се мъчи. Попитал пак:
- Какво му е на този човек?
- Той е болен, мъчи се, страда.
- Аааа и царете ли се разболяват?
- Да, и царете се разболяват.
После видял един мъртъв, как го носят да го горят.
- Какво му е на този човек?
- Умрял е.
- Аааа и царете ли умират?
- Да и царете умират.
Накрая видял някой в оранжева дреха и попитал:
- А този какъв е?
- Този е саняси, медитира, иска да се спаси от страданието.
- И аз искам да стана саняси. Искам да открия изход от това страдание.
Видял старост, болест, смърт. Открил, че съществуват. Не знаел, че има такова нещо.
Ние знаем, че има, но някак мижуркаме. И тогава решил - отишъл при баща си казал:
– Напускам двореца, отивам да медитирам в гората.
Баща му наредил на стражите да не го пускат да напуска двореца. Обаче се спуснало нещо и всички заспали. Така Сидхарта оставил сина си, който бил на един месец, оставил съпругата и бебето си и отишъл в гората.
Отрязал си косата, подарил дрехите си на един просяк, взел неговите и почнал да медитира в гората. Шест години медитирал, много силни практики практикувал. Бил толкова уморен, не ядял, отслабнал много.
След шест години един ден минавал една река, която минавала пред дървото бодхи. Тя била плитка, но той много отслабнал, едва едва ходел, не можел да се изкатери, да излезе. Едвам излязъл от реката. И тогава се отказал изцяло.
Първо се отказал от светски живот. Отказал се от светския живот, видял, че светският живот не освобождава хората от старостта, болестта и смъртта. Всички остаряват, се разболяват и умират. Не ги освобождава.
Ако просто си живееш така живота, ако не правиш никакво усилие, ще остарееш, ще умреш и ще си нещастен. Няма да разбереш защо си тук. Просто това е. Много просто. Той се отказал от това, отказал се от царството, от синът, от съпругата - от всичко. Обаче след това, като минавал реката се отказал и от духовните постижения.
Имал учители, които му показвали практики. Буда и Лао Дзъ били много близки. Учението на Буда и учението на Лао Дзъ се срещат в Дзен. Дзен е компилация между Даоизъм и Будизъм. Есенцията на даоизма и есенцията на будизма. Не е нито даоизъм, нито будизъм – това е Дзен. Дзен е неум. Не е нищо, никаква религия. Не принадлежи на някоя релкигия.
След като се отказал от духовните постижения - не искал да се освободи, не искал да се просветне, казал си:
- Вече няма смисъл нищо – предавам се.
 Преди това правил много усилия да медитира, да практикува, да не яде, спазвал много обети. Единият от обетите бил да не яде никаква готвена храна. Да яде плодове, които са паднали само от дървото. Когато паднат сами, ако падне го ядеш от земята. Защото късането е един вид насилие. Само паднали плодове ядял и пиел само роса от тревата. Така много отслабнал. Много строга аскеза. Бил с една група хора, които видели в него знак, че има нещо. Приели го за Учител. Най-издигнат садху. Обаче те се отказали от него, когато го видяли, че приел ядене от едно момиче. Приел да яде готвена храна и се изкъпал.
След шест години аскеза се изкъпал и приел готвена храна. Като видели, че пречупил обета те се отказали от него. Изоставили го. Тогава се отказал и от духовни постижения. От всичко се отказал, нищо не искал. И легнал под дървото бодхи и там преспал. На сутринта като видял утринната звезда се просветнал. Но не искал вече нищо.

                                               ***
Егото има цел и докато има цел, ти си в егото. Егото има цел, заради това не можеш да изживееш Истината. Това е главното препятствие. Буда всъщност се просветнал, когато се отказал от егото. От всяко, от духовното его също.

Всяко его е опасност. Хората не са дошли до духовното его, че да се откажат от него. Поне да дойдат до духовното его, па да се откажат от него ехеее... Това е много високо ниво. Ако откриете, че имате духовно его случайно, много по-трудно е да се откажете от него. Защото то ви обещава много хубави неща. 
Из лекция на Кану

Няма коментари:

Публикуване на коментар